Решение по адм. дело №312/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К. И. И. от [населено място], община Б., чрез процесуалния си представител адв.В. П., iсрещу Разрешение за строеж № 1/06.02.2025 г. на Главния архитект на община Бобошево.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди се, че неправилно при издаването на процесното разрешение за строеж не е поискано неговото съгласие като съсобственик, както и разрешение от собственика на съседния имот. Иска се от съда да отмени разрешението за строеж. Претендира разноски по делото.

Ответникът - Главният архитект на община Бобошево, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя и писмена защита.

Заинтересованата страна А. В. Т. не се явява и не изразява становище по жалбата.

По делото е назначена и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. В. С., неоспорена от страните, която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна със становищата на страните и с приобщените по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало по Заявление вх. № УС-02-02-215 от 28.11.2024 г. и Заявление вх. № УС-02-02-215-2/08.01.2025 г. от заинтересованата страна А. В. Т., с което е поискала от Главния архитект на община Бобошево да й бъде издадено Разрешение за строеж за постройка на плътна ограда в УПИ ХII-352, кв. 29 по регулационния план на [населено място], община Б..

За издаването му са представени: [нотариален акт], том IV, рег. № 4245, дело № 589/2020 г.; протокол за строителна линия № 18/2020 г. за съществуваща сграда „МЖ“ в УПИ Х-352; строително разрешение № 19/1882 г. за съществуваща сграда „МЖ“ в УПИ Х-352; скица № 252/21.08.2024 г. издадена от Общинска администрация – Бобошево; констативен протокол № 1/07.01.2025 г. издаден от Общинска администрация – Бобошево..

Въз основа на искането и приложените към него документи, Главният архитект на община Бобошево е издал процесното разрешение за строеж, с което на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2, чл. 147 ал. 1 т. 7 и ал.. 2 от ЗУТ, е разрешено на А. В. Т. да построи в УПИ ХІI-52, кв. 29 и УПИ ХIV-352, кв. 29 по регулационния план на [населено място] в два участъка по страничната регулационна линия на имотите, със съответните дължина и височина, подробно описани. Строежът е VI категория по чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатура на видовете строежи, издадена от МРРБ.

Същото не е съобщено на жалбоподателя по реда на чл. 149 от ЗУТ. Същият е информиран за издаденото разрешение с писмо изх. № РД-01-11-882-1/04.06.2025 г. получено на 12.06.2025 г. /лист 17 по делото, а жалбата е подадена на 26.06.2025 г., т.е . същата е допустима като подадена в срок.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентния административен орган по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ и при спазване на изискванията за форма и съдържание, установени в чл. 148 ал. 9 от ЗУТ. При издаването на разрешението за строеж обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: разрешението за строеж е издадено по време на висящо съдебно производство по адм. дело № 134/2025 г. по описа на АС – Кюстендил, което е образувано по жалба на К. И. срещу Заповед № рд-01-04-22/30.01.2025 г., издадена от Кмета на община Бобошево, във връзка с искане за изместване на имотната граница между именно двата имота на И. и заявителката Т., което е достатъчно основание обуславящо отмяна на административния акт само на това основание, по чл. 146 т. 3 от АПК, без да разгледа делото по съществото на спора.

За пълнота на изложението, съдът ще изложи мотиви и по приложението на материалния закон.

По делото няма спор по фактите. Не се спори между страните, че имотът, върху който е разрешено строителството е собственост на А. В. Т., както и че той е отреден за плътна ограда до 2.20 м.. Спорът е правен и се свежда до това законосъобразно ли е издадено разрешението за строеж на ограда, след като не е искано съгласие от жалбоподателя.

Жалбоподателят К. И. И. е собственик на УПИ-ХIV-352, кв. 29 по плана на [населено място] с площ от 560 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., съгласно [нот. акт], том II, рег. № 5213, дело № 357 от 15.07.2024 г..

Съгласно чл. 48 ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните УПИ се разполагат с равни части в двата имота. Когато оградата е с плътна част над 0.6 м., тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по – голяма или равна на височината на платната част на оградата. Допустима е оградата да се разположи изцяло в имота на възложителя.

Съгласно чл. 48 ал. 4 от ЗУТ при липса на съгласие на собственика на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.60 м. се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по – голямо, или равно на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

Съгласно чл. 48 ал. 5 от ЗУТ е допустимо оградите да бъдат с височина до 2.20 м. над прилежащия терен при денивелация на терена между съседни УПИ. Височината на плътната част на оградата се отчита спрямо котата на по – ниския прилежащ терен.

В конкретният случай, плътната ограда по страничната регулационна линия между УПИ ХII-352 и УПИ ХIV—352, кв. 29 по плана на [населено място], община Бобошево по издадени строителни книжа е разположена изцяло в УПИ ХII-352, имот на А. В. Т.. Както бе посочено по – горе, съгласно нормата на чл. 48 ал. 4 от ЗУТ, разстоянието между плътната ограда с височина на плътната част над 0.60 м. и жилището в първия етаж на сграда в съседен УПИ трябва да е равно или п о- голямо от плътната част на оградата, като изискването е за да не се засенчва жилището. В оспореното разрешение за строеж изобщо няма разстояние между оградата и жилищната сграда в УПИ ХIV-352., т.е. няма изискващото се разстояние между разрешената платна ограда и масивната жилищна сграда в съседния УПИ. Оградата започва от жилищната сграда в УПИ ХIV-352 по регулационната линия между двата имота., като минава и през незаконен дървен навес, подлежащ на премахване.

Следователно оспореното разрешение за строеж е издадено при нарушение на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, поради което същото е незаконосъобразно. Подадената против него жалба е основателна и като такава, следва да бъде уважена.

С оглед изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски съгласно приложения списък за същите.

 

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на К. И. И. от [населено място], община Б. Р. за строеж № 1/08.02.2025 г. на Главния архитект на община Бобошево.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на К. И. И., с посочен по – горе адрес, чрез адв. П., със съдебен адрес: [населено място], бул. „***“ № 13, партер, сумата от 1710 /хиляда седемстотин и десет/ лева направени разноски по делото..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.