ОПРЕДЕЛЕНИЕ №537
гр.
Варна, 28.08.2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 393/19г., намира следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Т.Н.Г.,
Б.Д.Г. и М.П.Д. ***, подадена чрез адв. В. П. ***, против решение №
430/05.04.19г., поправено с решение № 791/27.06.19г., постановени по гр.д. №
1806/17г., на ОС-Варна, в частите му,
с които са отхвърлени предявените от въззивниците искове, както следва:
-
против С.С.,
родена на *** г. в гр. Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и
Кралство Белгия и „Болкан Инвестмънт Енд Ланд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
извършените от ищците изменения и подобрения в недвижим имот с идентификатор
10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“, предмет на
публична продан по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на ЧСИ № 713 Л. Т.,
не са собствени на длъжника „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 21, като за
изпълнените подобрения ищците имат право на задържане на имота, до заплащането
им от взискателя С.С.;
-
против С.С., родена на *** г. в гр. Прокопиевск
СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, иск с правно
основание чл. 440, ал. 3 от ГПК за осъждане на ответницата, в качеството
ѝ на взискател по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на ЧСИ №
713 Л. Т. да заплати на ищците сума в размер на 28 350
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди с публичната
продан на недвижим имот с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр.
Варна, с.о. „Ален мак“, в който същите извършили изменения и подобрения на
посочената стойност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
и
ищците са били осъдени да заплатят на С.С. сумата от 1415,04 лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се сочи, че решението в посочените части
е постановено в нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на чл.
440, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. В тази връзка се изтъква, че продадената по
изпълнителното дело вещ, представляваща апартамент с идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на
гр. Варна, не
е собственост на длъжника по изпълнението, тъй като този длъжник не е
притежавал такава вещ към момента на продажбата, осъществена на 06.02.13г. и
този апартамент не е бил описван и в решението, постановено по уважения иск по
чл. 135 от ЗЗД – решение № 50/12.05.17г. по т.д. № 731/16г. на І т.о. на ВКС.
Новата вещ – апартамент, е възникнала към 18.09.13г. и към същата са трайно
прикрепени всички изменения и подобрения, извършени от ищците по настоящото
дело. До влизането в сила на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД, настоящите
ищци не са знаели, че материалите /трите имота, които те са закупили с договора
от 06.02.13г. и преди преработването им/, принадлежат на друг. Налице е
хипотезата на чл. 94 от ЗС и ищците са станали собственици на новата вещ –
апартамента, вкл. и на трайно прикрепените към нея изменения и подобрения.
Решението по уважения иск по чл. 135 от ЗЗД не дава право на С. да удовлетвори
вземането си към ответното дружество от тези изменения и подобрения на
апартамента. Поради това предявеният иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК се счита за
основателен. Отново по същите съображения, след като С. е насочила изпълнението
спрямо вещ, която не принадлежи на длъжника по изпълнението, същата следва да
отговаря за вредите, причинени на ищците на осн. чл. 440, ал. 3 от ГПК. Поради
това и този иск е следвало да бъде уважен чрез осъждането на ответницата да
заплати претендираната от ищците сума от 28 250 лв. Неправилно се счита и
решението, с което са присъдени разноски в полза на ответницата, тъй като
неправилно са отхвърлени предявените срещу нея искове. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните му части и уважаване на посочените два иска по чл. 440,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от С. Суликова,
представлявана от адв. А. П. и адв. Д. П.. Със същия жалбата е оспорена
като неоснователна, тъй като решението в обжалваните му части е правилно и
законосъобразно. Изцяло се споделят изложените от решаващия съд мотиви в
обжалваното решение. Сочи се, че е налице пълна идентичност между имотите ,
описани в решението по чл. 135 от ЗЗД и преобразувания от тях и съществуващ
понастоящем апартамент, спрямо който е насочено изпълнението за събиране на
паричното вземане на ответницата спрямо дружеството. Счита се, че искът за
подобренията е заведен спрямо лице, което не е надлежно материалноправно
легитимирано да отговаря за заплащането им, тъй като собственик на имота към
момента на извършването им е било дружеството. Дори и да се приеме, че ищците са
извършили посочените от тях подобрения, то същите нямат качеството на
добросъвестни подобрители на имота, нито пък подобренията нямат самостоятелен
характер. Обсъдени са и доказателствата по делото, за да се обоснове тезата за
недоказаност на извършването на подобрения от ищците. Претендира се обжалваното
решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските.
Ответното
дружество „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД не е депозирало отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с
правен интерес от обжалването на решението в посочените в жалбата части, при
надлежна представителна власт за процесуално представителство и удовлетворяване
на изискванията за редовност, поради което и се явява допустима.
С оглед очертания по-горе предмет на въззивната
жалба, следва да се приеме, че решението по предявения от ищците против „Болкан Инвестмънт Енд Ланд” ЕООД,
ЕИК *********, гр. Варна иск по чл. 192 от ЗЗД за връщане на платената по договора от 06.02.13г.
цена, е влязло в сила - както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част.
Страните не са формулирали доказателствени
искания. Настоящият съд намира, че следва служебно да събере доказателство,
имащо отношение към допустимостта на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК – дали е
извършен въвод във владение на купувача на процесния апартамент по
изпълнителното дело. Информацията следва да се изиска от ЧСИ.
Горното не препятства насрочването на
производството по въззивната жалба в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 02.10.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ
ИЗИСКА от ЧСИ Л. Т., рег. № 713, район на действие – ВОС, в
1-седмичен срок от получаване на съобщението, да представи по настоящото дело
информация дали по нейно изп.д. № 20137130400292 е извършен въвод във владение
на купувача на С.С. на осн. чл. 498 от ГПК във възложения ѝ с
Постановление от 05.04.18г. недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК на гр. Варна, както и да се представят
съответните актове на ЧСИ, съставени в тази връзка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: