Мотиви към Присъда № 260006,
постановена на 20.08.2020г. по н.о.х.д. № 2596 по описа на Районен съд – Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1085 по описа за 2018г. на 02 РУП на Ж.Б.Р. за това, че на 08.09.2018г., в
гр. Варна, се заканил на другиго - на В.К.К., с престъпление против нейната личност - с убийство, и с
престъпление против нейн ближен - приятелят и Пл.Вл.М., като последователно насочил нож към нея, отправил
словесна закана с думите: Ще те убия и теб и Пламен" и насочил към нея
пистолет, марка „VOLTRAN-MAJOR" модел „mod.88 cal 9мм.", с номер:У1232, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,
ал.З, вр. ал.1 от НК, за това, че на 08.09.2018г. в
гр. Варна, причинил другиму - на В.К.К. лека телесна
повреда, изразяваща се в травматични увреждания - контузия на главата - кръвонасядания по клепачите на двете очи, ожулване по
дясната буза, кръвонасядане по лигавицата на долната
устна, разкъсно-контузна рана по брадата, ожулвания в поясна
област, двете предмишници и по лявото коляно, кръвонасядания по дясното бедро, които в своята съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
хулигански подбуди. Престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК, както и затова, че на 08.09.2018 г. в гр. Варна, унищожил
противозаконно чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Айфон
8", собственост на В.К.К., на стойност 1121.00
лева – престъпление по чл. 216, ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като посочва, че същото се доказва по категоричен начин от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства. По същество пледира за
осъдителна присъда с налагане на общо най-тежко наказание за трите деяния
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде намалено с 1/3,
изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Частният обвинител В.К.К., редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител.
Упълномощеният защитник на подс. Р. адв. Н. посочва, че според него обвиненията са
доказани по изискуемия от закона начин, като на свой ред се солидаризира с
наказанията, респ. с общото такова, предложено от представителя на ВРП, като
посочва, че в случая се касае за един млад човек, показал разкаяние, чието
поведение е било повлияно от ревност и на когото предстои пътуване и работа в
чужбина, поради което условно наказание би способствало в най-голяма степен за
неговото поправяне, без да води до значителни затруднения в неговата правна
сфера.
Подс. Ж.Б.Р., редовно призован,
се явява лично и посочва, че няма какво да добави към казаното от защитника си.
В предоставеното му на
основание чл.297 НПК право на последна дума посочва, че желае да работи и да
издържа децата си, поради което и иска да получи условна присъда, като
подчертава, че стореното от него няма да се повтори.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ж.Б.Р. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неработи,
осъждан, ЕГН **********.
Подс. Ж.Б.Р. и свид. В.К.К. се познавали и до
2017 г. имали връзка, която прекратили по инициатива на К..
През 2018 г., свид. К.
поддържала интимни взаимоотношения със свид. Пл.Вл.М..
Последният и подс. Р. се познавали, били в приятелски отношения.
За да бъде коректна към бившия си приятел - подс. Р., свид. К. му казала, че
е започнала връзка със свид. М., в отговор на което Р.
започнал да я тормози, като и се обаждал по телефона, обиждал я, заплашвал я че
щял да пребие приятеля и, поради което свид. К.
блокирала номера му.
На 07.09.2018 г. свид. К. била на гости в дома на свид.
М., находящ се в гр. Варна, с.о. „Телевизионна кула“,
имот № 509.10.
На 08.09.2018 г., свид. М. отишъл на работа, а свид.К.
останала в дома му. Имотът бил ограден и входната врата към двора му била
заключена. Около 19.30 часа, свид. К. излязла на
двора, докато говорела по телефона със своя позната - свид.
Кр. П.и същевременно беряла домати.
На 08.09.2018 г. подс. Р. пристигнал в гр. Варна с автомобила на баща си
-„Фолксваген Туран“, смятайки да се разходи и да се види с приятели.
Около 19.30 часа, той отишъл до
дома на свид. М. на посочения адрес.
Пристигайки пред имота на М., Р.
видял, че входната врата на двора била заключена.
Междувременно, той чул женски
глас от двора и решил влезе в имота, прескачайки оградата.
Същата била с височина около
2.00 метра, изградена от бетонни блокчета.
След като прескочил оградата, подс. Р. се насочил към вътрешността на имота и видял на
двора, между доматените насаждения свид. К..
Той приближил към нея,
подхождайки откъм гърба й, бутнал я и тя се обърнала.
Свид. К. попитала Р. какво прави
там, а той започнал да я блъска с думите: „Какво правиш тук, откога си тук“,
като същевременно държал в лявата си ръка нож с дължина на острието 10-15
сантиметра.
Свид. К. вдигнала ръце, като гледала
да пази главата си, но подс. Р. й нанесъл с дясна
ръка няколко удара с юмрук в лицето, при което тя изпуснала мобилния си телефон
марка „Айфон 8“ на земята.
Подс. Р. се отдръпнал от свид. К. и тя свалила ръцете си, при което погледнала към
него и видяла, че той бил прибрал ножа и насочил към нея пистолет, който държал
в дясната си ръка.
Дотогава на К. не й било
известно, че Р. притежавал пистолет и това я изплашило.
В същото време, държейки
пистолета, подс. Р. й казал: „Ще те убия, и теб и
Пламен“ и дръпнал с лявата си ръка горната част на пистолета назад, след което
насочил оръжието към лицето й.
Свид. К. си помислила, че Р. ще я
убие и побягнала към северната част на имота, където била дворната врата.
В ляво от нея имало струпани
чували със строителни отпадъци и 4 броя гуми с джанти. Свид.
К. знаела, че дворната врата била заключена и затова се опитала да избяга от
имота като се изкатери по гумите и чувалите и прескочи оградата.
Когато се хванала за горната
част на оградата, тя била настигната от подс. Р..
Последният я сграбчил за дрехите и я изтеглил надолу, като и нанесъл удари с
юмрук в задната част на главата.
Той я хванал за косата и
започнал да я влачи към къщата, при което чехлите с които била обута се
изхлузили, скъсал се и изпаднал накит - синджир - с дължина 25 сантиметра, с
две висулки, с форма на сърца, който носела на крака си, както и дамският и
часовник марка „Q end Q" и едната й обеца.
Подс. Р. завлякъл свид. К. на около един метър от къщата и започнал да я рита
в тялото, при което тя се свила за да се предпази и ритниците му попадали в
областта на бъбреците й.
Кучето на свид.
М. започнало да лае по подс. Р. и да се спуска към
него, но той го ударил с ножа по муцуната и то избягало.
Свид. К. се изплашила, че Р. ще я
убие и започнала да вика за помощ.
Той й наредил да млъкне и да
влезе в къщата, като я вдигнал и започнал да я бута, но на К. и прилошало и
седнала на стъпалата.
Подс. Р. взел едно дърво,
попаднало случайно пред погледа му и с него ударил сателитната чиния, като
електронното и устройство паднало от мястото си и увиснало на кабела. Р. влязъл
в къщата и свид. К. го видяла да взема два ножа от
кухнята.
Той излязъл с тях навън, като
ги хвърлил към барбекюто.
Свид. К. седяла през това време на
стълбите, докато Р. взел една мотика, която била на двора и тръгнал към К., с
думите: „Ще те пречукам, ще те пребия“, след което забил острието на мотиката
във вратата на хладилника, находящ се под навеса.
Самият навес бил непосредствено
до входната врата на къщата.
Р. хвърлил мотиката в тревната
площ и отишъл да търси телефона на К., който бил паднал между стръковете
домати.
След като намерил телефона й,
той наредил на К. да се обади на Пламен М. и да го повика, без да казва, че Р.
е там.
Свид. К. изпълнила това, като
съобщила по телефона на Пламен М., че има проблем с тока и трябва да се върне
веднага. Свид. М. се разтревожил и веднага набрал
номера на К., при което Р. вземал телефона и започнал да го заплашва, че щял да
го чака и да го пречука. Подс. Р. блъснал и счупил телефона на К., след което
захвърлил частите му към съседните дворове.
Р. предположил, че свид.
М. ще се обади в полицията, затова казал на К., че ако кажела нещо на
полицията, щял да се върне и да я пребие, след което прескочил оградата и
избягал.
Свид. М. потеглил веднага след
разговора с Р. към дома си, като по пътя подал сигнал в полицията, че
приятелката му е била нападната в дома му. Веднага след получаването на сигнала
на място бил изпратен екип на 02 РУ-ОД МВР-Варна и било започнато настоящото
наказателно производство с оглед на местопроизшествието.
При извършения оглед на местопроизшествието
се установило, че имотът бил ограден с плътна ограда от газобетонни
блокчета, с височина около 2.00 метра. Входната врата към имота била с дървена
врата със секретен патрон, като вътрешната дръжка на вратата била счупена и
счупената част се намерила на около 2 метра от вратата, в двора.
В дясно от входната врата бил
открит поставен в една джанта от автомобилна гума пистолет марка
„VOLTRAN-MAJOR" модел „ mod.88 са19мм.", с
номер:У1232, с поставен пълнител и затворна рама в
крайно задно положение. В двора били установени и иззети като веществени
доказателства: патрон със синьо-зелена тапа, часовник „Q end
Q" със скъсана жълта каишка, дамски накити: синджир - с дължина 25
сантиметра, с две висулки, с форма на сърца, 1 брой обеца.
Видно от приложената
документация и заключението на извършената СМЕ, на К. били причинени следните
травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата,
в областта на брадата, кръвонасядания по клепачите на
двете очи и на долната устна, ожулвания по предната повърхност на двете предмишници, ожулване в централната поясна
област, кръвонасядания по дясното бедро, ожулване по
предна повърхност на ляво коляно, които са резултат от удари с или върху твърди
тъпи предмети и биха могли да се получат по указания от пострадалата начин -
удари с юмруци по лицето, събаряне на земята, нанасяне на ритници. В своята
съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от приложената експертна
справка № 304, намерения при огледа на местопроизшествието пистолет, марка
„VOLTRAN-MAJOR" модел „mod.88 cal 9мм.", с номер:У1232 представлява заводски
произведено газово оръжие.
Видно от приложения Протокол на
л.61, т.1 от делото, газовия пистолет марка „VOLTRAN-MAJOR" модел „mod.88 cal 9мм.", с
номер:У1232 и един брой патрон - газ сигнален боеприпас, иззети при извършения
оглед на местопроизшествието са предадени на съхранение на Вичо Маринов Й. -мл.
инспектор „КОС" при 02 РУ-ОД МВР-Варна.
Видно от извършената Съдебно
психиатрична експертиза на подс. Р. /л.73-75, т.1/той
не страдал от психично разстройство, нито от зависимост към алкохол и към
психоактивни вещества. Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянията -08.09.2018
г.
Видно от извършената Съдебно
психиатрична експертиза на свид. К., тя не страдала
от психично заболяване, могла е правилно да възприема фактите и да дава
достоверни показания за тях. Реализираното спрямо нея противоправно поведение е
представлявало стрес за личността и, довело е до уплаха.
Видно от извършената СОЕ,
стойността на унищоженият мобилен телефон марка „Айфон
8" възлизала към момента на деянието на 1121.00 лева.
Видно от приложената справка
съдимост, подс. Ж.Б.Р. не е бил осъждан към момента
на извършване на деянията, предмет на настоящото производство. С влязло в сила
споразумение № 119/05.11.2019 г., по НОХД № 1568/2019 г. по описа на
РС-Несебър, Р. е бил осъден за деяние по чл. 3436, ал.З от НК, извършено на 09.09.2019 г. като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 4 месеца, отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
– показанията на свидетелите, както и от писмените материали, в това число
изготвените по делото експертизи (неоспорени от страните) и справката за
съдимост на подсъдимото лице.
Съдът кредитира всички изброени
доказателства, като непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради
убежденията си въз основа на тях.
Подс. Р. от своя страна призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства,
установяващи авторството на инкриминираното деяние.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че Ж.Б.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 от НК, като на 08.09.2018 г. в гр. Варна, се
заканил на другиго - на В.К.К., с престъпление против
нейната личност - с убийство, и с престъпление против нейн
ближен - приятелят й Пл.Вл.М., като последователно
насочил нож към нея, отправил словесна закана с думите: „Ще те убия и теб и
Пламен" и насочил към нея пистолет, марка „VOLTRAN-MAJOR" модел „mod.88 cal 9мм.", с
номер:У1232, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му с оглед описаните от
фактическа страна действия на Р. спрямо физическата цялост на пострадалата.
Наред с това, с действията си
подсъдимият е изпълнил и състава на престъплението, визирано в разпоредбата на
чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като
описаната телесна повреда е била причинена от подс. Р.
на свид. К., по хулигански подбуди. Съгласно
установената съдебна практика, при преценката за наличието на хулигански
подбуди за извършване на деянието, такива са налице в две хипотези: когато
деянието е предшествано или съпроводено от хулигански действия или когато
деянието е извършено с мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, към
правилата на поведение и към човешката личност. В конкретния случай, деянието
осъществено от Р. грубо нарушава обществения ред -нормите, охраняващи личната и
телесна неприкосновеност и изразява явно неуважение към обществото.
Агресията, проявена от Р. срещу
свид.К., без последната да е дала конкретен повод,
както и обществено неприемливият начин, по който Р. е демонстрирал своето
надмощие над пострадалата - с насочване на пистолет и нож, нанасяне на удари по
тялото и главата и демонстрират явното неуважение към обществото, респективно
към отделната личност. Р. е нападнал пострадалата без видима причина, която да
оправдава такава реакция, влизайки неправомерно в чужд имот, прескачайки оградата
му.
Обстоятелството, че подс. Р. и свид. К. са имали
предишна дългогодишна връзка не оправдава и не съставлява личен мотив,
обосноваващ неговите действия, насочени срещу пострадалата, доколкото връзката
им била приключила преди 1 година и 4 месеца, двамата живеели в различни
градове и Р. знаел, че бившата му приятелка живеела понастоящем с негов
приятел- свидетелят Пламен М..
Дори чувствата на подс. Р. да са били накърнени от прекратяване на връзката
им и започване на връзка между К. и М., това не оправдава демонстрацията на
лично надмощие и пълното незачитане на личността и телесната неприкосновеност
на К.. Начинът, по който Р. е проявил несъгласието си с житейския избор на К. -
чрез нанасянето на удари с юмрук в главата, събаряне на земята, заплахи с
убийство, насочване на пистолет към нея, както и нахлуването без покана в имота
на М., увреждането на вещи, намиращи се в имота /сателитна чиния и врата на
хладилник, чрез удари с дърво и с мотика/, сам по себе си представлява едно
грубо погазване на установените в обществото правила за поведение и демонстрира
явното незачитане от страна на Р. на установените правила за социално поведение
и морал. Несъгласието и неодобрението на нечие чуждо поведение не предполага от
обществена гледна точка реакция, като на тази на подс.
Р. -проникване в чужд имот чрез прескачане на оградата, нанасяне на побой на
завареното в имота лице, без да е бил провокиран от пострадалата, поради което
действията му са непристойни и грубо нарушават обществения ред, като по този
начин изразяват неуважението към приетите обществени порядки и морал. Водещ в
поведението на Р. е бил стремежът му да демонстрира надмощие спрямо личността
на К., да създаде у нея чувство на страх и несигурност, като е демонстрирал и
грубо незачитане на обществения ред и правила за поведение, мотивиран от
представата си, че може да нарушава тези правила, за да налага волята си над
пострадалата.
В случая нарушението на
правилата за обществено поведение е съпроводено с нарушаване на телесната
неприкосновеност на пострадалата, по един груб, брутален и скандализиращ
обществото начин.
Наред с изложеното от
възприетите от съда фактически положения се установи още, че на 08.09.2018 г. в
гр. Варна, подсъдимият Р. е унищожил противозаконно и чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Айфон 8“, собственост на В.К.К., на стойност 1121.00 лева, за което следва да понесе
отговорност по чл. 216, ал.1 от НК.
Подсъдимият безспорно е
извършил деянията си при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал,
че с действията си причинява физическа болка и страдание на св. К., състояние
на психически страх у същата, както и че подбудите му са били да демонстрира
неуважение към обществените порядки и да покаже физическо превъзходство спрямо
друга човешка личност. Наред с това е съзнавал безспорно, че унищожава чужда
движима вещ на немалка стойност, като това по никакъв начин не го е мотивирало
да не извършва посоченото.
По вида и размера на наложените
наказания:
За деянието, извършено от подс. Р. по чл.
144, ал.3 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подс.
е бил неосъждан към датата на извършване на деянието, като очевидно е бил
емоционално повлиян от връзката между пострадалата и своя приятел. Поради
посоченото съдът намира, че наказание определено при условията на чл. 54 НК, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца би изпълнило целите на чл. 36 НК. Доколкото обаче съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58 а НК, то в
крайна сметка съдът определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца, изтърпяването на което отложи с тригодишен изпитателен
срок.
За деянието по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години, тъй като той е причинил телесна
повреда по чл. 130, ал.1 НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост
на същия към момента на извършване на инкриминираното деяние подс. е бил неосъждан.
Поради това съдът намери, че
наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца в достатъчна степен би
удовлетворило целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК,
което на основание чл.58а, ал.1 НК и поради процесуалния ред по който протече прозиводстовто, намали с 1/3, като прие за изтърпяване
наказание в размер на шест месеца.
Доколкото към момента на
извършване на деянието Р. е бил неосъждан, съдът намери, че в случая са налице
основанията да отложи изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години, като в случая съдът счита, че
изолирането на лицето от обществото на този етап би се явило прекомерно тежко,
като на същия следва да бъде дадена възможност да преосмисли поведението си и
да го съобрази занапред с установените в общественото порядки.
Що се отнася до престъплението
по чл. 216, ал.1 НК за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“
до пет години, при съобразяване на аналогично изброените по-горе обстоятелства,
съдът намери, че следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, което на основание чл.58а, ал.1 НК и поради процесуалния ред по който протече прозиводстовто,
намали с 1/3, като прие за изтърпяване наказание в размер на четири месеца и
чието изтърпяване на свой ред отложи с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 23, ал.1 от НК,
съдът групира така наложените наказания, като постанови подс.
Ж.Р. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият Р. беше осъден да заплати сумата от 859,14 лева, представляваща
сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна.
Веществените доказателства –
газов пистолет „VOLTRAN-MAJOR“ модел „mod.88 cal 9мм“, с номер V1232, патрон – газ сигнален боеприпас
предадени на съхранение в служба „КОС“ на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, бяха
отнети в полза на Държавата, като след влизане на присъдата в сила, беше разпоредено да се изпратят на компетентните органи.
Веществените доказателства -
часовник „Q end
Q“ със скъсана жълта каишка, дамски накити: синджир с дължина 25 см, с две
висулки, с форма на сърце, 1 брой обеца, 1 брой устройство „Mi Ki Pet“, доброволно предадено с
протокол от 04.01.2018 год. от свид. Пл.Вл.М. следва да бъдат върнати на собствениците им след
влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: