Решение по дело №62/2025 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 36
Дата: 26 март 2025 г. (в сила от 1 април 2025 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20251600200062
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Монтана, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20251600200062 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Областна пътна служба *- а. за признаване и
изпълнение на наложена финансова санкция на С. Ш. – от гр.*, с което се
моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова
санкция от несъдебен орган, свързана с нарушение на правилата за движение
по пътищата, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР – по Решение от
27.09.2024 година, влязло в сила на 17.10.2024 година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението.
Засегнатото лице – С. Ш. не се явява в съдебно заседание. Не взема
1
становище по Искането. Служебният й защитник поддържа, че изпълнението
на решението следва да се извърши в издаващата Държава, а не по постоянния
адрес на санкционираната.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Областна
пътна служба *- а. , с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език. С
Решението на несъдебен орган от 27.09.2024 година е постановено
българския гражданин С. Ш. от гр. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** да
заплати сума от 70 Евро финансова санкция за нарушение на правилата за
движение по пътищата. Решението е влязло в сила на 17.10.2024 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае
административно нарушение - управление на МПС с превишена скорост,
чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС се осъществява по
цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина нарушение
представлява административно нарушение и по българския Закон за движение
по пътищата / чл. 21/.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на нарушението накратко с
фактите, вида и размера на търсената санкция, възможността за неговото
обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава
не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че
няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по
Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с
регистрирано постоянно пребиваване в обл. *- следователно, по правилото на
2
чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа
искането е Окръжен съд Монтана. Възраженията в тази насока на служебния
защитник са неоснователни.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, извършено в
издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението,
въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат,
че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република България
или в друга Държава, различна от издаващата / а./ или изпълняващата
/България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за
финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и
австрийското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за
административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет
или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението
на Решението недопустимо. Решението не се отнася за адм. нарушение, което
по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на България или е било извършено извън територията на
издаващата Държава и българското законодателство не позволява
предприемане на административно-наказателно производство по отношение
на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в
РБългария.
В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено
дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице
условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за
изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът
констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са
налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и
приемане за изпълнение на чуждото решение.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 70
Евро . Решението е постановено срещу български гражданин, който може да
3
носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от РР
е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички
изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в
него.
Решението е влязло в сила на 17.10.2024 г. Няма данни
санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в
издаващата Държава. И в настоящето производство не се представят
доказателства за плащане на санкцията.
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция .
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й
следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, какъв към тази дата е обявеният от БНБ курс Евро/Лева.
Следователно равностойността на санкцията от 70 Евро е в размер на 136,91
лв.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ № BH-GS/03/246000154189/24 на Областна
пътна служба *– а. от 27.09.2024 г., влязло в сила на 17.10.2024 г., с което на
българската гражданка С. Ш. от гр. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** е
наложена финансова санкция от 70 Евро за допуснато нарушение на
4
правилата за движение по пътищата – на 07.07.2024 г., в 12,39 ч. в *, по път 4,
км. 3,5 с посока *- а. управлявала МПС с рег. № * с превишена скорост с 20
км/ч над разрешената от 100 км/ч или финансова санкция в размер на
136,91 български лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
обявяването му на страните на 24.03.2025 г. пред Апелативен съд София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила
н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се
изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно
отразеното в Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5