№ 19283
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К.А
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110153172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез адв.
И., срещу етажните собственици на ЕС, с адрес: гр. София, .., представлявана от
управителя .., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв.,
представляваща дължимото възнаграждение по договор за абонаментно обслужване на
асансьорни уредби от 27.09.2021 г., монтирани на адрес: гр. София, .., за периода от
месец ноември 2021 г. до месец август 2022 г., както и за сумата от 3900 лв. –
неустойка по чл. 17, ал. 1 от договора, формирана като стойност от тринадесет на брой
месечни абонаментни такси, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 27.09.2021 г., между страните бил сключен договор за
абонаментно обслужване на асансьорни уредби, монтирани на адрес: гр. София, ... В
чл. 2 от договора било определено възнаграждение в полза на изпълнителя за
осъществяваното абонаментно обслужване, в размер на 150 лв. на месец за всяка
асансьорна уредба. В тази връзка, възложителят дължал заплащането на
възнаграждение в размер на 300 лв., платимо до пето число на следващия календарен
месец. Съгласно чл. 7, ал. 1, договорът влизал в сила от датата на подписването му,
като уговореният срок на действието му бил с продължителност от 24 календарни
месеца. След датата на сключване на договора, ЕС била регистрирана като сдружение
на собствениците – СС .. – гр. София, район ... На 01.08.2022 г., в офиса на
дружеството било получено писмо-предизвестие за прекратяване на договора от
1
страна на възложителя, считано от 01.09.2022 г. В чл. 17, ал. 1 било уговорено, че в
случай на предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия,
възложителят следва да заплати на изпълнителя неустойка в размер на дължимото
месечно възнаграждение за оставащите месеци до изтичане на срока по договора. В
тази връзка, следвало да бъде заплатена на дружеството неустойка в размер на 13 на
брой месечни абонаментни вноски, на обща стойност от 3900 лв., изчислена съобразно
оставащия срок на договора. Ищецът твърди, че е изпълнявал надлежно задълженията
си по договора, но възложителят не му е заплатил дължимото възнаграждение за
периода от месец ноември 2021 г. до месец август 2022 г., в размер на 3000 лв. За
стойността на дължимото възнаграждение, изпълнителят издал фактура-известие №
624/09.02.2022 г., за периода от месец ноември 2021 г. до месец януари 2022 г., в общ
размер на 900 лв., фактура-известие № 803/10.05.2022 г. за месеците февруари и март
2022 г., на стойност 600 лв., както фактура-известие № 889/04.07.2022 г. за месеците
април - юни 2022 г., на стойност 900 лв., по които липсвало плащане. Моли да му
бъдат присъдени претендираните суми, ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски. В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. Й., е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърденията в исковата молба, като сочи че клаузата по чл. 17, ал. 1 от договора
предвижда заплащането на неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение
за един месец. Оспорва претендираната неустойка като нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, както и поради прекомерния й размер. Счита, че
клаузата за неустойка има неравноправен характер. Твърди, че ищецът не е изправна
страна по договора. Излага доводи, че единият от асансьорите бил спрян от движение
от началото на месец януари 2022 г. до прекратяване на действието на договора.
Според чл. 4 от договора, не се дължи възнаграждение за абонаментно обслужване при
престой на асансьора за повече от 10 дни в месеца, по вина на изпълнителя. Твърди, че
сумите по фактура № 624/09.02.2022 г. и фактура № 803/10.05.2022 г., на обща
стойност от 1500 лв., са платени. Сочи, че другите две фактури не му били връчени,
както и че дължи половината от сумите по тях, доколкото единият от асансьорите не
бил в движение. Отбелязва, че дружеството било с отнет лиценз за извършване на
посочената в договора дейност. По изложените съображения, моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 09.05.2025г. производството по иска
за присъждане на неустойката по чл. 17, ал.1 ЗЗД, за сумата над 300 лева до 3900 лева,
е прекратено поради оттеглянето му, и за разглеждане е останал искът до размер от
300 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
2
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С определение от 01.04.2025г. е отделено като безспорно между страните, че
помежду им е сключен договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби
от 27.09.2021 г., монтирани на адрес: гр. София, .., който е едностранно прекратен
от възложителя, считано от 01.09.2022 г. Това се установява и от представените по
делото доказателства – договор за абонаментно обслужване от 27.09.2021г. между
„..“ ЕООД и ЕС на адрес гр. София, ж.к. .. и предизвестие за едностранно
прекратяване на договора на лист 11 от делото.
Установява се, че ищцовото дружество е приело да извършва абонаментно
обслужване, поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на асансьорите,
монтирани на адрес гр. София, ж.к. .. срещу възнаграждение от 150 лева без ДДС
за всеки от двата асансьора – пътнически с товаро подем 400 кг и пътнически с
товаро подем 320 кг. Съгласно чл. 3 от договора дължимото възнаграждение в общ
размер от 360 лева с ДДС следвало да бъде заплащано до 5-то число на следващия
календарен месец по банкова сметка на изпълнителя или в брой срещу издаден
документ в офиса на изпълнителя. Видно от посоченото в чл. 4 от договора,
възнаграждение не се дължи при престой на асансьора повече от 10 дни в месеца
по вина на Изпълнителя, като за престой не се счита принудително спиране поради
текущи ремонти, спиране на ел.ток, умишлено увреждане, незплащане на
абонаментна такса или неправилна експлоатация. В чл.17, ал.1 от договора е
уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора, възложителят дължи на
изпълнителя неустойка в размер на дължимото месечно възнаграждение за един
месец от уведомлението за прекратяване.
От представена справка за Сдружение на собствениците .., гр. София, ..,
управител на същото е ...
Представени са известия, издадени от „..“ ЕООД с длъжник ЕС, гр. София,
ж.к. .., както следва:
- 624/09.02.2022г. за сумата от 900 лева без ДДС – абонамент м.ноември
2021г. – м. януари 2022г.;
- 803/10.05.2022г. за сумата от 600 лева без ДДС – абонамент м.февруари
2022г. – м. март 2022г.;
- 889/04.07.2022г. за сумата от 900 лева без ДДС – абонамент м.април 2022г.
– м. юни 2022г.;
- 948/19-09.2022г. за сумата от 600 лева без ДДС – абонамент м.юли 2022г. –
3
м. авгусгт 2022г.;
- 625/09.02.2022г. за сумата от 400 лева без ДДС за ремонт на ел. двигател на
голям асансьор;
- 802/09.05.2022г. – за сумата от 680 лева за скоростен ограничител малък и
голям асансьор;
- 632/05.11.2021г. за сумата от 300 лева без ДДС за абонамент м. октомври
2021г.;
- 427/04.09.2021г. за сумата от 419 лева без ДДС за спирков прекъсвач горен
малък асансьор, голям асансьор почистване на въжета; голям асансьор контактор
206; голям асансьор отключващ лост 11 етаж; ремонт релета общи; смазване
релсов път два асансьора;
Представено е удостоверение №С791/09.07.2015г. от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, от което се установява, че „..“ ЕООД е вписано
в Регистъра на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и
преустройване на съоръжени с повишена опасност, като лице, което извършва
поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори.
По делото са събрани гласни доказтелствени средства чрез разпита на
свидетелите ..
Свидетелят . е изложил, че работи при дружеството ищец като асансьорен
техник, като отговарял за поддръжката на асансьорите в сградата на ответната
етажна собственост заедно с колегата си ... Около една година обслужвали обекта,
за което време го посещавал за профилактични проверки, както и по заявки. Имало
два асансьора във входа, като и двата функционирали по време на действие на
договора. И двата асансьора били преминали технически преглед. Не помнел
продължително спиране на някой от асансьорите. Той бил извършвал ремонт на
асансьорите на адреса, изразяващи се в смяна на лагер на единия асансьор, сваляне
и поправка на клинов механизъм на единия от асансьорите.
Свидетелят . е заявил, че живее в ответната етажна собственост, както и че е
управител на сдружението на собствениците. Излага, че не била извършвана
поддръжка на асансьорите, малкият асансьор не работел през м. януари и м.
февруари 2021г. Малкият асансьор не работел през цялото време на действие на
договора с „..“ ЕООД. Не се отзовавали на техни повиквания, не били извършвани
необходимите ремонти, поради което се взело решение, че ще се прекрати
договора. По думите на управителя на ЕС и на касиерката била платена сума за
4
поправка на двигател на асансьор. Били извършвани плащания в брой от
касиерката на представител на ищеца. След прекратяване на договора се наложил
ремонт на асансьорите за сума от 22 000 лева, като и към момента малкият
асансьор не работи напълно изправно – само на горе.
Други относими и допустими доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е било да
докаже наличието на сключен с ответника договор за абонаментно обслужване, със
съдържанието посочено в исковата молба, по който е изправна страна, тъй като в
рамките на процесния период е предоставил в полза на възложителя уговорените
услуги, поради което последният дължи заплащането на възнаграждение в
претендирания размер.
Безспорно е между страните наличие на договор между тях за процесния
период. Спорен е въпросът дали ищецът е изпълнявал надлежно задълженията си
по него. Съгласно договор за абонаментно обслужване от 27.09.2021г. между „..“
ЕООД и ЕС на адрес гр. София, ж.к. .. ищцовото дружество е приело да извършва
абонаментно обслужване, поддържане, преустройство, ремонт и модернизация на
асансьорите, монтирани на адрес гр. София, ж.к. .. срещу възнаграждение от 150
лева без ДДС за всеки от двата асансьора – пътнически с товаро подем 400 кг и
пътнически с товаро подем 320 кг. Ответникът е представил известия
625/09.02.2022г. за сумата от 400 лева без ДДС за ремонт на ел. двигател на голям
асансьор; 802/09.05.2022г. – за сумата от 680 лева за скоростен ограничител малък
и голям асансьор; 427/04.09.2021г. за сумата от 419 лева без ДДС за спирков
прекъсвач горен малък асансьор, голям асансьор почистване на въжета; голям
асансьор контактор 206; голям асансьор отключващ лост 11 етаж; ремонт релета
общи; смазване релсов път два асансьора, по които се твърди да е платил.
Посочените писмени доказателства, издадени от ищеца, но представени от
ответника, са в съответствие с изложеното от свидетеля ., че във връзка със
сключения договор са били извършвани ремонтни дейности и дейности по
поддръжка на асансьорите в ЕС на адрес гр. София, ж.к. .., включително за т.нар.
„малък“ асансьор, за който ответникът твърди да не е бил функциониращ за срока
на договора. Недоказани остават възраженията на ответника за липса на
изпълнение, некачествено изпълнение от страна на ищеца, както и възражението,
че за срока на договора единият асансьор е бил в престой повече от 10 дни в месеца
5
по вина на Изпълнителя. Ответникът не е представил никакви доказателства за
отправени до ищцовото дружество възражения във връзка с работата му по време
на действие на договора, признава, че е извършвал плащания за закупуване на
части за ремонт и на двата асансьора. При тези изводи на съда искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца да докаже по
делото валидно уговорена клауза за неустойка по договора, основанията за
начисляването й, както и размера на претендираното акцесорно вземане.
Установи се, че в сключения между страните договор е включена клауза за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя в
размер на едно месечно възнаграждение, а именно 300 лева. Не е спорно между
страните, че договорът е прекратен преди изтичане на срока с предизвестие от
страна на ответника. Възраженията на ответника за нищожност на неустойката
поради нейната прекомерност са обвързани с първоначално претендирания размер
на същата, но са неоснователни с оглед тълкуването на уговорката в чл. 17, ал.1 от
договора и признанието от страна на ищеца, че е предвидено заплащане на
неустойка в размер на едно месечно възнаграждение. Същото не е прекомерно, не е
в противоречие с добрите нрави и не води до нищожност на уговорената
неустойка. Възражението за неизпълнен договор и наведените доводи, че същото
се изразява в липсата на поддръжка на единия асансьор, съдът намира за
неоснователни по изложените вече съображения. Следва да се отбележи, че самите
твърдения в отговора на ответника са, че спиране на асансьора е имало за неговия
ремонт, предприет от ищцовото дружество, а от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след прекратяване на договора е извършен ремонт
на асансьорите на значителна стойност, която е била събирана от живущите 9
месеца, който отново не е довел до пълна изправност на асансьорът с по-малка
товароносимост. В договора обаче е предвидено, че възнаграждение не се дължи
само когато престоят на асансьора се дължи на действие/бездействие от страна на
изпълнителя. С оглед изложеното, съдът намира, че и този иск е основателен и
доказан.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
276 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 495 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 771 лева, сторени от
ищеца разноски.
6
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА етажните собственици на ЕС, с адрес: гр. София, .., представлявана
от управителя .., да заплатят на „..“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, .., по предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000
лв., представляваща дължимото възнаграждение по договор за абонаментно
обслужване на асансьорни уредби от 27.09.2021 г., монтирани на адрес: гр. София, .., за
периода от месец ноември 2021 г. до месец август 2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, по
предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 300 лв. – неустойка
по чл. 17, ал. 1 от договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от
27.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба -
09.09.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 771 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7