№ 126
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.
С решение № 320/22.10.2025г. по ЧНД № 1508/2025г. Варненски окръжен
съд допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 28
август 2025г. от съдия в Окръжния съд на столицата д-р Каталин Остхаймер
по заповед за арест № 5.В.441/2020/261-1, издадена от Окръжния съд на
столицата на 30 юли 2025г., с която се иска предаването на българския
гражданин Н. А. А., ЕГН **********, роден на 6.12.1980г. в София, българин,
български гражданин, с последно регистрирани адреси в гр.Будапеща,
Унгария за провеждане на наказателно производство срещу него.
Срещу така постановеното решение постъпила частна жалба от адв.К. Б. от
АК-Варна, защитник на Н. А., в която се твърди неправилност на
постановения съдебен акт. Изтъкнати са съображения за липсата на
предоставени гаранции по чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА при наличие само на такива по
ал.3 на чл.41 от ЗЕЕЗА. Твърди се издаване на ЕЗА 10 години след деянието,
както и липсата на призоваване на А. на наличния му постоянен адрес в
Република България. Развити са аргументи, свързани с евентуалните срокове
1
на престой на А. в местата за лишаване от свобода в Унгария при все още
недоказано престъпление (в случай на предаване), поради което се счита, че не
са спазени изискванията за пропорционалност и законност. Отправя се искане
към настоящата инстанция за отмяна на първоинстанционния съдебен и за
постановяване на нов, с който искането на съдебни власти на Република
Унгария да бъде оставено без уважение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура счита
жалбата за неоснователна и излага аргументи в подкрепа на твърдението си.
Процесуалният представител на Н. А. – адв.Б., поддържа жалбата си на
изложените в нея основания. Основните му аргументи са по липсата на
гаранции по чл.41 ал.2 т.2 от ЗЕЕЗА.
Н. А. А., чието предаване се иска, подържа заявеното от защитника си си
и моли да се отмени решението на ОС – Варна и да не бъде предаван.
Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността
на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
В рамките на настоящото производство въззивният съд извършва проверка
спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания
съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за предаване на българския
гражданин Н. А. А. на компетентните съдебни власи на Република Унгария по
чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от
същия закон.
По отношение изискванията на чл.36 и 37 от ЗЕЕЗА – унгарските
съдебни власти посочили в ЕЗА, че действията на А. при доказуемост биха
могли да се квалифицират като престъпления по наказуемо по §176 ал.1 от
Наказателния кодекс на Унгария и се квалифицира по ал.3 от същия параграф.
То представлява злоупотреба с наркотични вещества и се наказва с лишаване
от свобода от 5 до 20 години или доживотен затвор, ако е извършено със
значително количество наркотични вещества, като е изпълнено условието по
чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Същевременно според издаващата държава действията на А. биха се
окачествили като престъпления, свързани с наркотици, които престъпления са
2
включени в разпоредбите както на чл.2 т.2 от Рамково решение на Съвета от
13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за
предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), така и на чл.36 ал.3 от
ЗЕЕЗА. Т.е. това са престъпления, за които по силата на посочените законови
текстове не се изисква двойна наказуемост при предаване на лица, ако в
издаващата държава престъпленията са наказуеми с лишаване от свобода за
максимален срок не по-малко от три години. Както се спомена горе,
унгарските съдебни власти са посочили наказуемост лишаване от свобода от 5
до 20 години или доживотен затвор. Поради което и правилно
първостепенният съд е отбелязал, че проверка за двойна наказуемост в случая
е излишна. Изпратената ЕЗА конкретизира също кога и как са извършени
престъпленията. Съдържа подробно фактическо описание относно
деятелността на Н. А..
С оглед изложеното е видно, че условията на чл.36 ал.3 и чл.37 от ЗЕЕЗА
са налице.
По основанията за отказ – такива не съществуват.
Липсата на абсолютните основания констатирал и ОС – Варна, а
впрочем те не се оспорват и от страните: престъпленията, за които е издадена
ЕЗА, не са амнистирани в Република България, исканото лице не е осъдено за
същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или съд на
трета държава-членка, нито изтърпява или е изтърпяло наказание за тези
престъпления, също не е и малолетно. Не се установяват и факултативните
предпоставки за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА.
По възраженията относно гаранциите по чл.41 от ЗЕЕАЗА.
Гаранциите по чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА са три на брой и в условията на
алтернативност.
В предоставеното от унгарска страна уверение (л.89 от ЧНД 1508/2025г.
на ОС-Варна) е видно, че в случай на осъждане осъденото лице може да
подаде молба за амнистия по всяко време, а също така подлежи и на условно
предсрочно освобождаване. Това в достатъчна степен изпълва изискванията
на чл.41 ал.2 т.1 и т.3 от ЗЕЕЗА.
В рамките на проведеното първоинстанционно производство унгарската
държава писмено поела ангажимента, че ако лицето бъде осъдено на нейна
3
територия, ще бъде върнато в Република България за изтърпяване на
наложеното наказание – чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА. Тази гаранция обезпечава
възможността на лицето, ако бъде санкционирано с доживотен затвор, то да
бъде трансферирано за изтърпяване в РБългария, където съобразно
българския процесуален закон доживотния затвор подлежи на замяна със
срочен минимум след 20 години изолация.
По възражението, свързано с наличието и на национална мярка за
задържане:
Искането на унгарските съдебни власти е за предаване на лицето за
наказателно преследване. Българският съд не е компетентен да преценява
законосъобразността на взетата мярка за неотклонение, стига това да е
сторено от съд. В конкретния случай в ЕЗА изрично е посочено кога и от кой
съдебен орган е издадена националната заповед за задържане, която от своя
страна се явява и задължителна предпоставка за издаване на ЕЗА.
По останалите възражения:
Не следва да се обсъждат изложените аргументи на защитата във връзка
с коментираната недоказаност на престъпленията, за които А. се иска по ЕЗА,
тъй като не са от компетентността на този съд в това конкретно производство.
Нито кога е издадена ЕЗА. Не са относими към предмета на делото и чисто
предполагаемите срокове, в които защитата допуска, че исканото лице би
пребивавало в арест.
Логична последица от решението на ОС-Варна за предаване на лицето
на унгарските съдебни власти, първата инстанция упражнила и правомощието
си по чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, задържайки А. до фактическото му предаване.
Поради всичко изложено горе съдът заключи, че атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което и на
основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320/22.10.2025г. по ЧНД № 1508/2025г.
Варненски окръжен съд.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5