Р Е Ш Е Н И Е
№260487
гр. Перник, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00030
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу М.Г.М., с която се иска да бъде признато за установено, че дължи следните вземания: сумата от 24,99 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г.; сума от 90,40 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018 г.; сума от 184,26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г. и сумата от 62,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018 г.
Постъпил е отговор на исковата молба, подаден от назначения особен представител на ответната страна. Оспорват се исковете в частта за претендираните неустойки, за което излага подробни доводи.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.Г.М., отнасящо се за задължения, които са предмет
на настоящите искове. Пернишки районен съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4772 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
По делото е приложен договор за
мобилни услуги № ********* от
06.03.2018 г., сключен между “Теленор България” ЕАД и М.Г.М.. Същият се отнася за мобилен номер +*** и е за срок от 24 месеца,
считано от 06.03.2018 г. до 06.03.2020г.
Ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна стандартна
абонамента такса в размер на 24,99 лева.
В договора има клауза, според която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
От т. 27 от общите условия, т. 5 от договора и приложените фактури
става ясно, че срокът за заплащане на услугите е до 15 – то число на месеца
следващ отчетния месец.
Представен е договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г., сключен между “Теленор България” ЕАД и М.Г.М.. С договора е предоставено ползването на мобилен номер +*** за срок от от 24 месеца, считано от 12.04.2018 г. до 12.04.2020г. Ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна стандартна абонамента такса в размер на 24,99 лева.
В т. 7 от договора е посочено, че е предоставен на лизинг мобилен апарат марка „Mobiwire”, модел “Halona” с лизингова цена в размер на 24,99 лева, а стандартната цена устройството е в размер на 189,90 лева, при което стандартната отстъпка е 164,91 лева.
В договора има клауза, според която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Уговорено е още, че при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният в случаите, в които е предоставено мобилно устройство дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при предоставянето му (общата лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По предявения установителен иск
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, отнасящи
се заплащане на абонаментни планове и далекосъобщителни услуги по договора за
мобилни услуги:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен план,
допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха доказателства за
сключени договори за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018 г. и № ********* от 12.04.2018 г. За процесния период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. се дължат абонаментни такси по
договора, т. е. касае се за два отчетни месеца по двата договора.
Цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали
ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други,
тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния
план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за
които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в
размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности.
Това води до извод за основателност на исковата претенция за сумата от 24,99 лева - стойността на предоставени
далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. по
договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г.
Основателна исковата претенция до сумата в размер на 49,98 лева за стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за
отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги №
********* от 06.03.2018 г., като
разликата до предявения размер от 90,40 лева следва да се отхвърли.
По предявения установителен иск по реда на чл. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за заплащане на
неустойка по договора за мобилни услуги:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
По делото се установи, че
ответникът е преустановил плащането на месечните абонаменти, доколкото
установяването на тези факти е в негова тежест и същият не сочи доказателства
за тях. Установи се, че по двата договора е налична клауза за неустойка, която
се начиалсява при прекратяване на договора при неплащане на месечните
абонаменти. И по двата договора е уговорена неустойка в максимален размер на три
месечни абонаментни такси.
Не се споделят доводите на процесуалния
представител на ответника за нищожност на клаузата за неустойка. Същата има обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Размерът
на неустойката представлява сбор от три стандартните месечни абонаментни такси
(74,97 лева), при което такъв размер не излиза извън по - горе очертаните
функции на неустойката и не се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Не се стига до заплащане на необосновано висока неустойка. В този смисъл
неустойката не води до облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице – потребител и не нарушава принципа за справедливост.
Ищцовото дружество следва да получи и разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при предоставянето му (общата лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г. Посочената клауза има характер на неустойка и цели да не се стигне до неоснователно облагодетелстване на потребителя за сметка на търговеца. С тази клауза се обезщетяват вредите на търговеца, изразяващи в пропускане получаването на стандартната цена на мобилното устройство. Потребителят се е запознал с всички параметри образуващу обсъжданата неустойка (стандартна цена, лизингова цената и тяхната разлика - отстъпката).
В договор № ********* от 12.04.2018 г. е посочено, че отстъпката е в размер на 164,91 лева, която сума се равнява месечно на 6,87 лева за всичките 24 месеца от срока на договора. Същият е прекратен след втория месец, т. е. остатъкът от 18 месеца възлиза на 151,14 лева, което е в по – нисък размер от този който е посочен (121,80 лева) в допълнителна молба от 24.01.2020 г. на ищеца. Именно тази неустойка представлява част от претендираната неустойка по обсъждания договор, в който допълнително е начислен тримесечната цена абонаментния план.
По отношение на неустойката по другия договор, то претендираният размер е по – малко от стойността на тримесечния абонаментен план.
Горното води до извод за основателно на исковете за неустойка.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 50 лева - държавна такса, 100 лева – депозит за особен представител и 360 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. общо 510 лева, от които следва да се заплатят 453,07 лева от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 360 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 385 лева, от които следва да се заплатят 342,02 лева от ответника, съответни на уважената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 24,99 лева - стойността на
предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.04.2018 г. до
14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г.,
сключен между страните по делото,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 04772 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 49,98 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.06.2018 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 49,98 лева до предявения размер от 90,40 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04772 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 62,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 06.03.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04772 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.М., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 184,26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 12.04.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04772 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 453,07 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 342,02 лева - направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04772 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала: в.а.