№ 860
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501047 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. А. Л. /W.A.L./ ЛНЧ **********,
чрез особен представител адв. Ю. Г., г******* срещу Решение №
1039/27.03.2023г., постановено по гр.д. № 20213110116859 по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, в която В. А. Л. /W.A.L./ ЛНЧ ********** е осъден да заплати на
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска 19, представлявано от Изпълнителните директори
В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощник юрк Т.Х.Т., както следва :
1. За разликата над 15 646.64 лева до присъдената сума от 23 077.71 лева,
представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране
на студенти и докторанти от 14.10.2014г.
2. За разликата над 1335.61 лева до присъдената сума от 1969.94 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.09.2020г. до 23.11.2021г.
3. За разликата над 75.45 лева до присъдената сума от 111.28 лева,
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 05.10.2020г. до 23.11.2021г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
1
необосновано. Като се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от ЗКСД и
настоява, че капитализирането на лихвите към главницата, съотв.
начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана,
установена в чл.10, ал.3 от ЗЗД, счита за нищожна т. 10.2 от ОУ за процесния
вид договор. Настоява, че неоснователността на присъдената главница в
съответния размер, обоснован с прибавянето на капитализираната договорна
лихва, обосновава и неоснователност на присъдената договорна лихва в
съответния размер, както и на обезщетението за забава. Настоява се за отмяна
на първоинстанционното решение в съответната обжалвана част и
постановяване на ново при отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК
********* депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Предмет на производството по гр.д. № 16859/2021г. по описа на ВРС са
предявените от ищеца „БАНКА ДСК” АД ЕИК ********* срещу ответника В.
А. Л., гражданин на ......, роден на ****** г.., осъдителни искове за дължимите
и непогасени вземания по сключен между страните на 14.10.2014г. Договор за
целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, за главница в общ размер от 23 077.71 лева, за възнаградителна
лихва в общ размер от 1969.71 лева, начислена след изтичане на гратисния
период за времето от 05.09.2020г. до 23.11.2021г.; за обезщетение за забавено
плащане (наказателна надбавка), начислено върху главницата за периода от
05.10.2020г. до 23.11.2021г. в размер на 111.28 лева, както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2021г. до окончателното плащане на задължението.
2
Не е спорно между страните, а се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, че на 14.10.2014г. е бил сключен договор за
целеви потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, по силата на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да
предостави кредитен ресурс за заплащане на таксите за обучение
(семестриалните такси) на кредитополучателя В. А. Л., студент в Медицински
университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна.
Договорено е кредитът да бъде усвояван на траншове чрез преводи по
банковата сметка на висшето училище. Всеки превод е в размер на дължимата
такса за обучение.
За предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да
заплати на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се
начислява върху усвоената част от кредита, включително и през гратисния
период.
Гратисният период е дефиниран в т.3 от договора като периода от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит. В случая последният държавен
изпит е бил насрочен за 30.09.2019г., с оглед на което гратисният срок е
изтекъл на 30.09.2020г.
Срокът за издължаване на кредита е договорен на 120 месеца, считано
от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.24, ал.2 ЗКСД
изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния
период съгласно погасителния план, уговорен между страните.
От ангажираните с исковата молба писмени доказателства и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза в изпълнение на
договорния си ангажимент банката е заплатила общо две семестриални такси
за учебната 2014-2015г. в общ размер от 15 646.64 лева, както следва : на
14.10.2014г. – 7 823.32 лева – за зимния семестър и на 06.02.2015г. - 7 823.32
лева – за зимния семестър.
Съгласно раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите условия на „БАНКА
ДСК” АД за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД начисляваната по време на гратисния
период възнаградителна лихва се капиталириза годишно
Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния
период (10.04.2014г. - 30.09.2020г.) е в общ размер на 7 431.07 лева, с оглед на
което общият размер на главницата се претендира в размер на 23 077.71 лева.
Съгласно погасителния план, именно така формираният общ размер на
главницата, ведно с текущо начисляваната договорна лихва, се дължи считано
от първа падежна дата 05.10.2020г. на равни месечни погасителни вноски от
по 267.95 лева (с изключение на последната изравнителна вноска от 268.26
лева с падеж 05.09.2030г.).
Установено е, че ответникът не е заплатил нито една погасителна
3
вноска, което неизпълнение и продължителна забава дава основание на
банката – кредитор да обяви вземанията си по договора за предсрочно
изискуеми, съгласно т.17.2 от ОУ. Волеизявлението за това е обективирано в
исковата молба, препис от която, ведно с приложения, е връчен редовно на
ответника чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на 13.10.2022г.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковата претенция по
основание и размер. Исковият съд е уважил изцяло иска в претендирания от
ищеца размер.
Във въззивата жалба, ответникът поддържа възраженията си като
конкретно счита, че капитализирането на лихвите към главницата, съотв.
начисляването на лихва върху лихва противоречи на императивната забрана,
установена в чл.10, ал.3 от ЗЗД, като счита за нищожна т. 10.2 от ОУ за
процесния вид договор. Поддържа, че неоснователността на присъдената
главница в съответния размер, обоснован с прибавянето на капитализираната
договорна лихва, обосновава и неоснователност на присъдената договорна
лихва в съответния размер, както и на обезщетението за забава.
Възражението е основателно.
Предвид качеството на задълженото лице и вида на договора, е налице
договор за кредит, сключен с потребител, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който е приложимо защитното законодателство на чл.143 и
сл. ЗЗП по силата на изричното препращане в чл.17, ал.5 от ЗКСД.
На основание чл.20 и чл.23 от ЗКСД банката има право да начисли
възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния
период като уговорката за по-висока лихва е нищожна.
От заключението на вещото лице се установява, че ежегодно е
извършвано капитализиране на лихви към главница, както и начисляването на
възнаградителна лихва е извършвано като е олихвяван сборът на главница и
договорна лихва при това с натрупване през всяка следваща година от
периода. Този начин на капитализиране води до чувствително нарастване на
задължението по кредита.
Установява се, че е допуснато начисляване на лихва върху лихва през
всяка година до изтичане на гратисния срок, което представлява анатоцизъм
по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Това олихвяване противоречи на закона,
доколкото е извършено не по отношение на търговец, което законът допуска,
а по отношение на потребител на финансова услуга.
Налице е недопустимо начисляване на лихва върху лихва /акумулиране
на скрити лихви/, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.20
ЗКСД, който предвижда забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-
висок от фиксирания по договора размер от 7%. Тези уговорки противоречат
както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 -146 ЗЗП. Те са
нищожни като противоречащи на чл.20 от ЗКСД и на чл.10, ал.3 ЗЗД.
4
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.24 от ЗКСД предвижда
начина на формиране на общото задължение по целевия кредит, а именно :
сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока от кредита. Очевидно е, че
не е предвидено прилагането на капитализация на лихвата към размера на
отпуснатия кредит, както и анатоцизъм на лихвата.
Наличието на уговорка в т.10.2 от Общите условия към договора, а
именно, че лихвата се капитализира годишно, независимо, че са
приподписани от кредитополучателя, е в отклонение от индивидуалното
договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този
вид договори. Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10, т.13
и т.19 от ЗЗП.
По изложените съображения размерът на капитализираната през
гратисния период възнаградителна лихва към главницата, следва да бъде
изключен от задължението на ищеца до установения от вещото лице размер
от 7 431.07 лева, като се присъдят само реално изплатените от банката учебни
такси. Следователно дължимата за връщане главница е в размер на 15 646.64
лева, до който размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Възнаградителната лихва по кредита следва да бъде изчислена за
периода след изтичане на гратисния период върху чистия размер на
дължимата главница, без капитализираните годишно лихви. Договорната
лихва за периода от 05.09.2020г. до 23.11.2021г. възлиза на сумата от 1 335.44
лева, изчислена по реда на чл.162 от ГПК служебно от съда по формулата
15 646.64 лева х 7 %/ 360 дни х 439 дни = 1095.27 лв./360 дни= 3.04 лв.х439
дни = 1335.44 лева, до който размер претендиранато вземане е основателно и
доказано, съотв.искът следва да бъде уважен.
Претендираната лихвена надбавка съгласно чл.17 от ОУ за периода от
падежа на първата вноска 15.06.2020г. до предявяване на иска в размер на
законната лихва като начислена само върху падежиралите вноски,
съставляващи главници (в размер без капитализиране на лихва), възлиза на
72.06 лева, съгласно приетата по делото справка за дълга, съставена от ищеца,
но с оглед принципа да не се влошава положението на въззиваемия, следва да
бъде присъдена в размер от 75.45 лева.
За разликата над посочените по-горе суми, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Обжалванато решение
в съответните части следва да бъде отменено и постановено ново с
произнасяне по същество на спора.
По разноските : С оглед резултата от спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в
исковото производство в общ размер от 1840.20 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 1039/27.03.2023г., постановено по гр.д. №
20213110116859 по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която В. А. Л. /W.A.L./ ЛНЧ
********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19, представлявано
от Изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощник юрк
Т.Х.Т., както следва :
1. За разликата над 15 646.64 лева до присъдената сума от 23 077.71 лева,
представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране
на студенти и докторанти от 14.10.2014г.
2. За разликата над 1335.61 лева до присъдената сума от 1969.94 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.09.2020г. до 23.11.2021г.
3. За разликата над 75.45 лева до присъдената сума от 111.28 лева,
представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за
периода от 05.10.2020г. до 23.11.2021г. ,
както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със
седалище гр.София, ул. „Московска” № 19, искове за осъждане на В. А. Л.
/W.A.L./ ЛНЧ ********** да заплати на ищеца следните суми,
представляващи, както следва
1. Главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 14.10.2014г. за разликата над 15 646.64 лева до
първоначално предявения размер от 23 077.71 лева
2. Договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.09.2020г. до
23.11.2021г. за разликата над 1335.61 лева до първоначално предявения
размер от 1969.94 лева и
3. Обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
05.10.2020г. до 23.11.2021г. за разликата над 75.45 лева до първоначално
предявения размер от 111.28 лева.
ОСЪЖДА В. А. Л. /W.A.L./ ЛНЧ **********, роден на ****** г.., да
заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.София, ул.
„Московска” № 19, сторените съдебно-деловодни разноски в първата
инстанция в общ размер от 1840.20 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7