РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Г.а Стоянова
Д. П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Д. Г. У.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно административно
наказателно дело № 20222100600866 по описа за 2022 година
С решение 719 от 05.07.2022 г. по НАХД №2090/2022 г. Районен съд
Бургас признал обвиняемия Г. Г. Г. за виновен в това, че на 04.03.2019 г., в
сградата на УМБАЛ гр. Бургас, по хулигански подбуди и на обществено
място, чрез нанасяне на удар с глава, причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице Н. В.М. - престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 и т.12, предлж.
Първо, вр. чл. 130 ал.1 НК и вр. чл. 78а ал.1 НК го освободил от наказателна
отговорност и наложил административно наказание „глоба” в размер на 1200
лв.
Деецът осъден да заплати и направените по делото разноски.
Настоящото производство е образувано по жалба на обвиняемия чрез
процесуалния си представител, изразяващ несъгласието си с размера на
наказанието. Отправят искане до съда за ревизия на наказанието и намаляване
на санкцията наполовина. Според защитата това наказание е прекомерно на
извършеното деяние в състояние на афект и липса на други квалифициращи
обстоятелства.
1
След постановяване решението, страните в процеса били уведомени за
изготвените мотиви. Жалбата е подадена в срок на 14 юли. Независимо от
декларираното в нея намерение за допълнително становище след запознаване
с мотивите, такава позиция не е постъпила.
В заседанието пред настоящата инстанция обвиняемият се представлява
от защитник. Страните не поискаха събирането на нови доказателства.
Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Съдът е обсъдил
всички доказателствени източници и достигнал до обосновани фактически
изводи на извършеното от обвиняемия престъпление. Налице са всички
квалифициращи обстоятелства. Съдът правилно е приложил разпоредбата на
чл. 78а НК, за което са били налице всички обстоятелства. Наказанието е
определено на минимума и няма основание за неговото ревизиране.
Защитата поддържа искането решението да бъде изменено, като се
намали размера на наказанието. Според тях са налице редица смекчаващи
обстоятелства. Г. е бил със счупена китка и посетил болницата, за да търси
помощ. Персонала на болницата вместо да му съдейства и получи по бърз
начин квалифицирана помощ, те са изисквали от него документи и други
формалности. Определеният размер на санкцията според тях е завишен и
отправят искане за намаляването му.
След цялостна проверка на събрания по делото доказателствен
материал, независимо от посочените в жалбата основания и оплаквания, в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.314 НПК,
намира за установено следното:
В производството пред първа инстанция Г. е дал обяснения за
поведението си. Чрез тях не оспорва описаната в прокурорското
постановление фактическа обстановка, а лично обяснение за мотивите на
поведението си. На 4 март 2019 год. претърпял битов инцидент. С личния си
автомобил се придвижил до Спешен център при УМБАЛ Бургас. Около
22,30ч. процесния ден, влязъл в болничното заведение и отправил към
регистратурата, където работела свид. Парушева. Нейно служебно
задължение е да посреща посетителите и насочва към лекарски кабинети
съобразно нуждата от оказване на помощ. Обвиняемият настоявал първо да
му бъде направена рентгенова снимка без да бъде прегледан от лекар
2
специалист. Свидетелката настоявала, че това може да стане само по лекарско
предписание, а не директно рентгенова снимка. Така възникнал спор между
тях. Свид. В. К. и свид. С. Я. – охранители в болницата, били на смяна и в
близост до регистратурата.
Същата вечер на работа бил и пострадалият свид. М. – началник на
охраната. Той бил на работното си място – кабина със система за
видеонаблюдение, и в близост до регистратурата. Дочул разговор на висок
тон, което привлякло вниманието му, и отишъл до спорещите. Колегата му Я.
го запознал със ситуацията и претенциите на обвиняемия Г.. Началника на
охраната М. помолил колегата си К. да придружи обвиняемия до кабинет 10 –
отделение по образна диагностика. Свидетелят позвънил на вратата и били
посрещнати от рентгенов лаборант свид. Т.. Тя обяснила на обвиняемия, че и
е нужно заявка за рентген, за да бъде направена снимка. Г. нямал такъв
препращащ документ и започнал на висок тон да говори и настоява пред нея
за снимка.
Виждайки ситуацията, свид. М. се доближил до спорещите, за да
предотврати ескалация на ситуацията във физическа саморазправа от страна
на посетителя Г.. Началника на охраната се опитвал да успокои Г., да спазва
реда, тъй като има и други посетители на болницата, а в близост шокова зала,
които ненужно са безпокоени по този начин. Г. бил пред кабинет 10 и с гръб
към началника на охраната. Без да бъде предизвикан словесно или физически,
обвиняемият се извърнал към М. и му нанесъл удар с глава в областта на
лицето. Пострадалият залитнал и ударил главата си в стената, потекла кръв от
носа. От видяното Лаборант Т. се изплашила и затворила вратата на кабинета.
На М. е била оказана медицинска помощ.
Произшествието било посетено от полицаи М. Ч. и К. Г., на които
обвиняемият заявил, че нанесъл удар с глава на М.. По полицейско
разпореждане, Г. бил задържан в полицейско управление и освободен на обяд
следващия ден.
От нанесения в главата му удар М. е получил отоци, кръвонасядания и
охлузване в областта на лицето, фрактура на носни костици и мозъчно
сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 НК.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на първостепенния съд
3
относно наличието на длъжностно качество у пострадалия. М. е изпълнявал
служебните си задължения, от която позиция се намесил в ситуацията. И през
цялото време е действал от позицията на охранител и в изпълнение на
служебните си задължения в болничното заведение. Вида и характера на
телесните увреждания за М. са от степен на лека телесна повреда. Налице са и
хулиганските подбуди в поведението на Г..
Съдът приел предложената от прокурора правна квалификация по чл.
131 ал.1 т.1 и т.12 вр. чл. 130 ал.1 НК, както и че са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 78а НК и освобождаването на Г. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
По основателността на жалбата.
Чрез нея се отправя искане за намаляване размера на наложеното
наказание затова, че Г. бил в „състояние на афект“. От изложените и
неоспорени от защитата и обвиняемия фактически констатации е установимо,
че деецът не е бил провокиран от никого по какъвто и да е начин, а
поведението на лицата, работещи в болницата, с които е имал досег в
посещението си тази вечер, е било насочено към запознаване с правилата в
болничното заведение и най краткия път за оказване на исканата помощ. През
цялото време Г. е бил насочван и придружаван от тях. Лаборант Т. само е
потвърдила заявеното от преди това, че пострадал следва да бъде прегледан и
предписано рентгеново изследване, а не директно удовлетворяване на такова
изискване. Няма насилие – словесно или физическо, към личността на Г.. Той
не може да претендира за състояние на силно раздразнение, след като сам е
поставил себе си в такива условия, както от предхождащия битов инцидент,
така и в болницата - Р 405 от 12.10.1993 г. по н.д. 198/93 год., 1 н.о., Р 179 от
27.05.1993г. по н.д. 923/92г. 1 н.о. С поведението и отношението си към
медицинския и охранителен състав на болницата и искания за рентгенова
снимка в нарушение на установените медицински процедури, Г. е осъществил
деянието по хулигански подбуди.
Правилно и основано на фактите и правото съдът приел, че са налице
основания за освобождаване на Г. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Наказанието глоба е определено близо до
минимума 1200 лева. Наказващият орган приел наличие на превес на
смекчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дееца. В
4
този размер е месечното трудово възнаграждение на Г..
Настоящата инстанция оцени жалбата за частично основателна в
искането си за намаляване размера на санкцията. Г. е семеен и има малолетни
деца, за които се грижи. Размерът на глобата следва да се намали на
минимума, 200 лева имат значение за обвиняемия и семейството му при
посочените по горе обстоятелства.
Няма основание за отмяна на решението на БРС. При разследването и
разглеждане делото от съда не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378 ал.5 вр. чл.337 НПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение 719/05.07.2022 год. по НАХД 2090/22 г. на Районен
съд Бургас като намалява размера на административното наказание „глоба“ от
1200 лева на 1000 лева. ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението е окончателно .
На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят писмено страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5