№ 21444
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110150723 по описа за 2023 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответника, че в полза на ищеца съществуват вземания към последния за
посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, начислена
за процесния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът не е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на исковата молба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
1
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Като доказателство по делото е предствен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 1986г. с който трети за спора лица са дарали своя свобствен недвижим имот,
представляващ процесният топлоснабден имот.
В нотариалният акт е посочено, че дарителите си запазват правото на ползване върху
стая и сервизните помещения от дарявания имот безвъзмездно до края на живота си.
В този смисъл, съдът намира, че трети за спора лица са титуляри на вещното право на
ползване върху процесния топлоснабден имот, като няма данни или твърдения по делото
това право на ползване да е прекратено към момента, включително и поради факта на
настъпване на смъртта на ползвателите.
Следва да се отбележи,че по делото са представени доказателства, от които е видно, че
топлофикационното дружество едностранно /без да е подадено заявление лично от
ответника/ е открило партидата, по която се начислява количеството на топлинна енергия,
доставяна до описания в исковата молба имот, на името на ответника.
Следва да се отбележи, че в ОУ за продажба на топлинна енергия, на ищеца е
уредено възникването на облигационно правоотношение,правата и задълженията на
продавача и купувача на топлинна енергия в случаите, когато се променя собствеността
върху топлоснабдения имот, учредява се вещно право на ползване или се сключва договор за
наем. Новият и предишният собственици /ползватели следва да подадат съвместно
заявление за откриване,промяна или закриване на партида по образец,като приложат
документи,удостоверяващи правата им. Съгласно чл. 57 от ОУ от 2008 г. и 2010 г. ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира
дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик/ползвател,като
продавачът разполага с възможност да открие партида на новия собственик въз основа на
представени му документи,удостоверяващи правото на собственост/ползване. Предвидена е
специална процедура по уреждане на задължения за потребена топлинна енергия между
стария и новия собственици,като е регламентирано, че ако тя не бъде инициирана от
собствениците и не се спазят изискванията отчет на уредите и др.,новият собственик
заплаща всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността. За пълнота на
изложението следва да се подчертае, че според горецитираните клаузи на Общите условия
промяната на собствеността на топлоснабден имот не винаги има за последица промяна на
страната-купувач по договора за доставка на топлинна енергия, защото в много случаи
прехвърлителите си запазват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху
имота и в тази хипотеза продавачът няма основание да промени едностранно титуляра по
партидата, а може да извърши промяната само въз основа на заявление, подадено от
собственика и титуляра на вещното право на ползване. Това е така, защото според Общите
условия купувач на топлинна енергия и титуляр по партидата може да бъде или
собственикът на топлоснабдения имот или носителят на вещно право на ползване на този
2
имот-т.е.съществуват две алтернативни възможности, които предпоставят правото на избор
на двама или повече потенциални потребители на топлинна енергия да посочат кой от тях
ще бъде страна/купувач на топлинна енергия,като подадат общо заявление за
откриване,промяна или закриване на партида и изключват възможността промяната на
титуляра по партидата и страната по договора да бъде извършена едностранно от продавача.
В случая С. К. не е подал лично заявление до ищеца за откриване на процесната
партида на негово име, а това обстоятелство, както се посочи по-горе изключва
възможността промяната на титуляра по партидата и страната по договора да бъде
извършена едностранно от продавача.
Същевременно обаче ответникът С. К. е направил изрично признание на факта, че
до 05.04.2021г. е ползвал самостоятелно процесното жилище, представляващо апартамент №
12, находящо се в гр. С., ж.к. М. 1, бл. 31, което признание е обективирано в т. 3 от
нотариално заверено споразумение, сключено между него и Г. К., представено на л. 23 от
заповедното производство.
По делото е представена справка от Наредба № 14, видно от който адреса на
ответника се намира в гр. С., ж.к. М. 1, бл. 31, вх. 3, ет. 6.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР "адресът" е еднозначното описание на мястото,
където лицето живее или където го получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът,
където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 от ЗГР).
Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт
и органите на местното самоуправление (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и той служи на гражданите за
упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг
нормативен акт. Анализът на тези норми сочи, че целта на адресната регистрация е да отрази
действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да
живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от
това права и услуги.
В чл. 90, ал. 1 от ЗГР е посочено, че всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес,
който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета
като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА.
Задължение на администрацията обаче е да поддържа и актуализира данните в този
класификатор.
Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по т.д.
№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
3
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие.
Следователно ответникът се явява купувач по процесното правоотношение и носител
на задължението за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като
съдът намира възражението на ответника за липса на възникнало между тях и ищеца
облигационно отношение, явяващо се правопораждащ юридически факт за възникване на
процесните задължения, за неоснователно.
По делото е допусната и назначена СТЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно.
Установява се, че през процесния период е била начислявана и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, чието количество е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице изяснява, че през процесния
период в имота е имало 4 броя монтирани отоплителни тела и 4 броя топлоразпределители,
и водомер, по който се е отчитал разходът на топлинна енергия за загряване на топла вода..
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за процесния период възлиза на сумата от 2170.36лв., поради
което предявеният главен иск с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало
следва да бъде уважен изцяло.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Към датата на издаване на общата фактура, с която са начислени първите по време
вземания са действали ОУ /м.06.2016/, съгласно които купувачът изпада в забава след
изтичане на 45 дневен срок от възникване на съответното задължение. Този срок от издаване
на общата фактура от 31.07.2021г.е изтекъл на 14.09..2021г., т.2. от 15.09.2021г. ответникът е
изпаднал в забава.
Вещото лице със специалност в областта на икономиката е изчислило, че
обезщетението за забавено плащане върху главницата, възлиза на сумата от 368.95лв., като с
оглед принципа на диспозитивното начало този иск следва да бъде уважен за целия
претендиран размер.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото е депозиран договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и
4
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните от
констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV, т.
4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа, коригирана
съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 325лв двете производства.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** има вземания към С. Я. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК М. 1, бл.31, вх.3, ет.6, ап.52, за сумата от цена на доставена
от дружеството топлинна енергия в размер на 1 085,18 BGN (хиляда осемдесет и пет лева и
18 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.06.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 02.05.2023 г. в размер на 187,00 BGN (сто
осемдесет и седем лева).
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу С. Я. К. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на цена на извършена услуга за
5
дялово разпределение в размер на 11,56 BGN (единадесет лева и 56 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 02.05.2023 г. в размер на 2,94 BGN (два лева и 94 стотинки).
ОСЪЖДА С. Я. К. с ЕГН: ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ***** сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в общ размер от 325лв двете производства.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6