Присъда по дело №909/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 29
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Юлиян Стаменов
Дело: 20214500200909
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Р., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
СъдебниМиглена Тодорова Георгиева

заседатели:Петър Валентинов Петров
при участието на секретаря Галина Кунчева
и прокурора Д. Анг. Н.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200909 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. И., роден на ******** г. в гр. Б., обл.
Р., български гражданин, неосъждан, средно образование, женен, месторабота
„М.“ ЕООД гр. Б. на длъжност - общ работник, постоянен и настоящ адрес:
гр. Б., обл. Р., ул.„Г.М.“ №**, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 09.08.2020 г., от банкомати, намиращи се в гр.
Б., обл. Р., ул. “Н.В.“ № ** и гр.Б., обл. Р., пл. “Е.Й.П.“ № 1, при условията на
продължавано престъпление, на шест пъти е използвал платежен инструмент
- банкова карта, издадена от „***“ АД на името на ПЛ. П. Ш. от гр.Б., общ.Б.,
обл.Р. без съгласието на титуляра, като е получена сума в размер на 2320 лева
и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го
ОСЪЖДА на наказания
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, както и
ГЛОБА в размер на 2320 /две хиляди и триста и двадесет/ лева.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от четири години, през което време осъденият е длъжен да
работи или учи при обективна възможност за това и възлага грижите за
осъдения на РПУ-МВР по местоживеенето му.
ОСЪЖДА В. Г. И. месторабота „М.“ ЕООД гр. Б. на длъжност - общ
работник, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., обл. Р., ул.„Г.М.“ №***, ЕГН
**********
ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. П. Ш. от гр. Б., пост. адрес гр. Б., обл. Р., ул. „М.“
№ *, сега в ДПБ-Б., ЕГН **********, лично и със съгласието на особения му
представител М.И. М., адвокат при АК-Р., с пост. адрес ор. Б., обл. Р., ул. „П.“
№ *, ЕГН **********
сумата 2320 /две хиляди и триста и двадесет/ лева обезщетение за
непозволено увреждане причинено с престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 9.08.2020 г. до окончателното изплащане в на
задължението.
ОСЪЖДА подсъдимия с горната самоличност
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата деловодни разноски както следва:
195 /сто и деветдесет и пет/ лева по сметката на ОД-МВР-Р., РУ-Б.-РУ-
Две могили деловодни разноски на досъдебното производство и
92,80 лв. /четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ по сметката
на Р.нския окръжен съд държавна такса върху уважения граждански иск.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен
срок пред Апелативен съд гр. Велико Търново, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 909/21 г. на РОС.
Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия В.Г.И.
в това, че на 09.08.2020 г., от банкомати, намиращи се в гр. Б., обл. Р.,
ул. “Н.В.“ № 1 А и гр.Б., обл. Р., пл. “Е.Й.П.“ № 1, при условията на
продължавано престъпление, на шест пъти е използвал платежен инструмент
- банкова карта, издадена от „***“ АД на името на ПЛ. П. Ш. от гр.Б., общ.Б.,
обл.Р. без съгласието на титуляра, като е получена сума в размер на 2320 лева
и деянието не съставлява по-тежко престъпление престъпление по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
По делото е констуиран в качеството на
частен обвинител и граждански ищец пострадалия от процесното
деяние ПЛ. П. Ш. от гр. Б., пост. адрес гр. Б., обл. Р., ул. „М.“ № 1 , сега в
ДПБ-Б., ЕГН **********, лично и със съгласието на назначения му по делото
особен му представител М.И. М., адвокат при АК-Р., с пост. адрес ор. Б., обл.
Р., ул. „П.“ № 3, ЕГН ********** и присъединен за съвместно разглеждане в
наказателния процес
гражданския иск на същия против подсъдимия за сумата 2320 лв.
обезщетение за непозволено увреждане от процесното деяние, със законните
последици – законната лихва от датата на деянието.
В съдебно заседание държавното и частното обвинение се поддържат в
съответствие с обвинителния акт по делото, като
прокуратурата пледира за условна присъда в условията по чл. 66 ал. 1
от НК.
Гражданския иск се поддържа с подадена за устните състезания
писмена молба от особенвия представител на пострадалия.
Подсъдимият и защитникът му считат, че обвинението не е доказано.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните, съдът прие следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият е роден на ********г. в гр.Б., обл.Р.. Б. гражданин, средно
образование, женен, месторабота „М.“ ЕООД гр.Б. на длъжност – общ
работник, постоянен и настоящ адрес: гр.Б., обл.Р., ул.„Г.М.“ №***. Резонни
са изложениет при устните състезания доводи на прокурора, че по отношение
на предходните ум осъждания по н.о.х.д. № 26/2010 г. на БРС, 312/2010 г. на
БРС и № 200/2019 г. на БРСсъответно за престъпления, на наказания: по чл.
194 л. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – 5 м. лишаване от свобода с отлагане на
изтърпяването по чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, по чл.
195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – четири месеца лишаване
от свободас привеждане на първото наказание в изпълнение и по чл. 197 ал. 3,
вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – на пробация,
1
с изтърпени всичмки наказания - са настъпили предпоставките по чл. 88а вр.
чл. 82, ал. 1 т. 4 и 5 от НК за реабилитация по право, поради което следва да
се счита неосъждан.
От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че
пострадалия ПЛ. П. Ш. страда от „********** – параноидна форма,
непрекъснато протичане. Промяна на личността. Симптомна *********.
*************.“, като е провеждал множество стационарни лечения в ДПБ-
Б., включително през периода от 02.05.2020г. до 18.08.2020г. Качественото
разстройство на психичните функции и психотичната симптоматика
нарушават годността му да възприема, съхранява и възпроизвежда адекватно
важните обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни
обяснения по тях. Съгласно изисканата информация от Община-Б. същият не
е поставян под пълно или ограничено запрещение и няма назначен
попечителски съвет и лице, осъществяващо попечителски надзор. Както се
посочи, в хода на наказателтното производство му е назначен особен
представител – адвокат от АК-Р.
Пострадалият ПЛ. П. Ш. бил титуляр на банкова карта Debit
MasterCard №****************, издадена на ******** г. от „***“ АД по
банкова сметка IBAN: **********************, по която са му превеждани
социални плащания. Картата му е предадена на 30.10.2019 г. и е блокирана на
25.09.2020 г. На 02.05.2020 г. постр..П.Ш. бил настанен на стационарно
лечение в ДПБ-Б., където пребивавал до 18.08.2020 г. През това време никой
не е живял в дома му в гр.Б., общ.Б., обл.Р., ул.“М.“ №1, където останала
горепосочената кредитна карта и лист, на който бил изписан нейния ПИН
код.
През същия период подсъдимият живеел в гр. Б. и знаел, че
пострадалият отсъствува от дома си поради провежданото му лечение. Той
бил финансово затруднен, вкл. поради взети заеми от бюро за бързи кредити и
се нуждаел от парични средства, Мотивиран от тези си финансови
затруднения,
на 07.08.2020 г. около 21.00 ч. подсъдимият проникнал в дома на
пострадалия, с намерение да търси ценни вещи. Влязал в двора през
незаключената входна врата, след което, тъй като вратата на жилището била
заключена с катинар, той демонтирал стъкло от прозорец и проникнал във
вътрешността му. След като обходил стаите, които били в безпорядък,
под легло в едно от помещенията открил портмонето на пострадалия,
снамиращите се в нея личната карта, банкова карта Debit MasterCard
№****************, издадена от „***“ АД на името на ПЛ. П. Ш. и лист на
който бил написан ПИН кода й. Подсъдимият ги взел, след което
незабелязано напуснал жилището.
На 09.08.2020г. в 16.52 ч. подсъдимият отишъл до банкомат на „Б.“
2
АД, находящ се в гр.Б., обл.Р., ул.“Н.В.“ №1А, поставил в устройството
банкова карта Debit MasterCard №****************, издадена от „***“ АД на
името на ПЛ. П. Ш., въвел ПИН кода от намерения в дома на последния лист
и
изтеглил без съгласието на титуляра сумата от 400 лева. От
получената при тегленето бележка той видял, че по сметката има още
средства и решил и тях да изтегли. На същата дата в изпълнение на
намерението си той отишъл
в гр.Б., където от АТМ устройство на „О.“ АД, находящо се на
пл.“Е.Й.П.“ , за времето от 17.54 до 18.00 часа по гореописания начин
изтеглил на четири пъти по 400 лева и еднократно сумата от 320 лева, при
което средствата по сметката на картата свършили.
Така общата сума изтеглена без съгласието на титуляра станалла 2320
лева.
Подсъдимият употребил така неправомерно получената сума за свои
и домакинството си нужди като: след като се върнал в гр. Б.,
заплатил с част от парите натрупаните си задължения в търговски
обект с управител св. Б.Б., а
на 11.08.2020 г. в гр. Б., в офис на „И.К.т“АД, при работещата там
свидетелка Ив. К., заплатил вноски за бързи кредити, изтеглени от него и
съпругата му и
си купил тонколони „Караоке“ и ел. бойлер.
Останалата част от сумата похарчил за храна, алкохол и строителни
материали.
На 15.08.2020 г. подсъдимият се върнал в дома на св. Ш. в гр. Б. и
оставил банковата карта, ведно с ПИН кода там откъдето ги е взел за да
прикрие деянието.
След изписването му от ДПБ-Б. на 18.08.2021 г. постр. ПЛ. П. Ш.
установил, че от сметката му в „***“ АД, по която била издадена банковата
му карта Debit MasterCard №**************** без негово съгласие са
изтеглени средства, преведени от НОИ и уведомил полицейските служби, по
повод на което е образувано настоящото наказателно производство в
досъдебната му фаза.
Тази фактическа обстановка се устанвовява по несъмнен и
категоричен начин от гласните, писмени и от експертен порядък
доказателства по делото – посочените в хода на изложението свидетели Б. и
К., както и допуснатия и разпитан на съдебното следствие св. Т. К. К.,
съдебно-психиатрична експертиза, банкови сведения, справки и извлечения,
справка за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ и останалите
приложени по делото. При разпита му подсъдимия отрича изложените факти
и обстоятелстве непосредствено визиращи изполнителното деяние на
3
вмененото му престъпление, без да отрича безспорно устанвовеното
погасяване на задълженията му към „И.К.т“ /320 лв. + 60 лв. на приутелката
му/ и св. Б., както и покупката на описаните вещи, което, при установената му
заплата в инкриминариня период от 125,65 лв., е очевидно невъзможно без да
е ползувал и други доходи, каквито единствено по делото са установени по
вменения му гореописан престъпен начин.
В хода на разследването е изискана и предоставена информация по реда на
чл.62, ал.6, т.1 от ЗКИ относно банкови сметки открити в „***“ АД с титуляр
ПЛ. П. Ш., платежни инструменти – банкови карти, издадени на негово име,
получател на банковите карти, както и наличност и движението на паричния
поток по горепосочените сметки през периода 07.08.2020г. – 18.08.2020г.,
включително данни индивидуализиращи използвания платежен инструмент и
местонахождение на АТМ където е наредена всяка операция. По делото,
следователно, е безспорно установено от една страна изтеглянето на
процесната сума по посочения начин с няколко тегления от сметката на
пострадалия, от друга страна безспорното получаване от подсъдимия и
ползуване за лични нужди на парични суми, които не са от трлудовото му
връзнажграждетние или други източтници и тай-сетне липсата на каквито и
да било данни трето лице да се е облагосдетелствувало от влога, чрез
банковата карта, на пострадалия. Свидетелят К. - полицейски служител –
предприел првите оперативно издирвателни действия по случая - е гледал
записи от камери на кметството в Б. и и община Б. пред горепосочените
банкови офиси от посочените инкриминирани дати и часове, като е разпознал
на тях подсъдимия, който му бил добре известен от многобройни други
предходни срещи по повод негови незаконни действия. Записите от тези
камери, видно от материалите по делото, са изисквани официално, но поради
междувмененно изтеклия кратък срок за съхраняването им са били
унищожени. Тези показания на св. К. изцяло кореспондират с всички
останали изложени факти обстоятелства относно времето, мястото и начина
на осъществяване на процесните деяния и разходването на средствата от
подсдъдимия. При това те не са компрометирани в процесуален аспект, за
разлика от останалите му показания, касаещи даваните от подсъдимия
писмени обяснения пред този свидетел за случилото се без надлежно
разясняване на процесуалната им стойност, вкл. като обосноваващи и
предпоставящи евентуално наказателно преследване, респ. адвокатска
защита. Подсъдимият, след несъстоятелно удостовереното при разпита му на
досъдебното производство и в обстоятелствената част на обвинителния акт
изявления, че поддържа тези писмени обяснения, в хода на съдебното
следствие отрича достоверността на това потвърждаване, като ползува
правото си да не дава обяснения. В съответствие с вече трайно установената
съдебна практика в общността и страната относно отпадането на
доказателствената стойност на самопризнания на обвиняем, дадени в
нарушение на изискванията по чл. 6 ал. 1, § 1 и 3 от ЕКЗПЧОС,
неправилно съобразените и обсъдени и в обвинителния акт писмени
4
обяснения от досъдебното производство на подсъдимия, макар действително
обективно потвърдени от разкритите по реда на чл.62, ал.6, т.1 от ЗКИ факти
и обстоятелства, представляващи банкова тайна, така и от показанията на
разпитаните свидетели и останалите доказателствени източници по делото,
ксами по себе си не могат и не следва да се третират като част от
доказателствения континуум по делото. Останалите доказателства, обаче,
както се изложиха, образуват според съдебния състав достатъчен по обем и
достоверност комплекс, доказващ по несъмнен и категоричен начин
вменените на подсъдимия факти и обстоятелства, визиращи съставомерните
признаци на процесното престъпление.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно-
отговорно лице.
По описания начин, на 9.08.20 г., в градовете Б. и Б., Р.. обл., на шест
пъти, той ползувал платежен инструмент платежен инструмент - банкова
карта Debit MasterCard №****************, издадена от „***“ АД на името
на пострадалия ПЛ. П. Ш., без негово съгласия в качеството на титуляр.
Извършил деянията като е поставил банковата карта общо шест пъти в
банкомати, от които един в гр.Б. и пет в гр. Б. и е въвел съответния ПИН код
за потвърждаване на заявената от него транзакция. В резултат на горните
действия същия е изтеглил общо сумата от 2320 лева, с която се е
облагодетелствал.
Посочената банкова дебитна карта представлява платежен инструмент
по смисъла на чл. 93, т.24 от НК, тъй като е веществено средство, което
позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности. Съгласно разпоредбата на чл.25 от Наредба №3
от 16.07.2009г. на УС на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, платежната карта е вид
платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен
начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения
ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка
и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между
оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата,
и доставчика на платежни услуги. Банковата карта е собственост на издателя
и може да се ползва само лично от оправомощения държател.
По този начин подсъдимият е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на процесното престъпление.
Деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Осъществените отделни деяния са част от едно продължавано
престъпление, тъй като са извършени едни и същи по вид престъпления, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднородност
5
на вината и последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Това налага квалифициране на цялостната
престъпна дейност като едно продължавано престъпление, по смисъла на
чл.26,ал.1 от НК.
Деянието е довършено с използването на платежния инструмент по
предназначението му без съгласието на титуляра, като закона не изисква
настъпване на съставомерен резултат.
Липсата на годността на пострадалия /съгласно гореизложеното
установено оп експертен път/ да възприема, съхранява и възпроизвежда
адекватно важните обстоятелства, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения по тях, не препятства обективното изясняване на
фактическата обстановка въз основа на събраната и анализирана
доказателствена съвкупност. Същевременно с оглед заключението на
назначената съдебно-психиатрична експертиза пострадалото лице не е годно
да формира правновалидна воля за съгласие за ползване на платежния му
инструмент. Това, обаче не води по никакъв начин до дерогиране на правата
му като собственик и оправомощен да се разпорежда /вкл. със съгласието или
чрез съответния оторизиран представител/ със средствата по влога му.
До приключване на досъдебното производство причинените от
деянието преки имуществени вреди не са възстановени на пострадалото лице.
При така установените обективни признаци
процесното престъпление е консумирано и от субективна страна.
Подсъдимият е осъзнавал в субективно-психически план гореизложените
визиращи съставомерните обективни признаци факти и обстоятелства.
Действувал е виновно, при пряк умисъл, като е предвиждал и се стремял към
осъществяването на процесното деяние и настъпването на съставомерните му
обществено-опасни последици. Видно от доказателствата, както към момента
на извършване на деянието, така и към настоящия момент, не са налице данни
за психопатологична симптоматика по отношение на подсъдимия. Тай е
съзнавал, че пострадалия отсъства от дома си и се е възползвал от това
обстоятелство за да проникне тайно в дома му от където взел процесната
дебитна банкова карта и листа с вписан на него ПИН код /в обясненията си
посочва цифрите му/. При всяко от отделните деяния, обхванати от
продължаваната престъпна дейност е съзнавал, че използва чужд платежен
инструмент и се идентифицира с данните на титуляра му без знанието и
съгласието на последния с намерение да получи достъп до средствата по
банковата му сметка и да нареди теглене на такива. Умисълът на извършителя
обхваща липсата на съгласие на титуляра, за което красноречиво
свидетелства факта, че се е върнал да остави картата там откъдето е взета с
цел да укрие деянието си. Същия е съзнавал е, че действията му са
противозаконни, като ги е извършил с намерение да се облагодетелства по
неправомерен начин. С оглед горепосоченото от субективна страна,
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
6
предвиждал са неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, поради което от престъплението е осъществено при пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по процесното обвинение в престъпление по
чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства това, че е
упражнявал обществено полезен труд, мизерното му заплащане при това,
обективно оказания принос при разкриването на процесното деяние чрез
горепосочените писмени обяснения, дали опора на по-нататъшната
оперативно издирвателна, респ. доказателствена дейност и де юре чистото ум
в момента съдебно минало, а като отегчаващи - това, че вече неколкократно е
уличаван в извършване на престъпна дейности и при значителен превес на
първите, както и заявената от държавното обвинение несъразмерна тежест на
и най-ниския предвиден в закона размер на наказанието съгл. чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК определи размера на наказанието лишаваен от свобода под този
минимувм, а именно на една година лишаване от свобода, а комулативно
предвиденото наказание глоба в половината от законоустановения размер, а
именно единичния такъв.
Резонни за доводите на прокурора и за наличието на предпоставките оп
чл. 66 ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от четири години.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
Причина за извършването на престъплението са ниското правосъзнание
и слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия, както и мизерното му
трудово възнаграждение.
По ГРАЖДАНСКИЯ ИСК съобразно гореизложеното
по делото са установени по несъмнен и категоричен начин всички
елементи от хипотезата по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД: авторството,
противоправността и виновността на деянието, вида и размера на вредата и
причинно следствевата връзка между деянието и вредоносните последици.
Ето защо от правна страна искът се явява доказан и основателен и следва да
бъде уважен изцяло, със законните последици. Ответникът държи
законоустановената държавна такса върху уважения размер на иска.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.

Председател:


7
Съобщи за изтекли лични данни