Р Е Ш Е Н И Е
№260190
гр. Пловдив, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 5834/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-1030-006129 от 02.07.2020 г., издадено от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К.С.А. с ЕГН ********** с
адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева
за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановлението, като по нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП се твърди
допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
разминаване между факти и правна квалификация, под която са подведени, а по
другото нарушение – за липсата на пълнота в описанието му. Моли се НП да бъде
отменено изцяло. Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.
От въззиваемата страна е постъпило
писмено становище по законосъобразността на издадения акт с писмото, с което е
изпратена преписката на съда. В него се сочи, че по нарушението, свързано с
използването на устройство „свободи ръце“ е допусната техническа грешка при
посочване на правилната нарушена норма в НП, но същата коректно е посочена в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Моли се да бъде
потвърдено наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява частично основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
„Пакгруп“ ООД е собственик на лек автомобил
марка „Пежо“ модел „Експерт“ с ДК № ***.
На 09.06.2020 г. автомобилът бил предоставен
на жалбоподателя А. за управление. Около 13:10 ч. той се движил в гр. Пловдив
към кръстовището на бул. „Шести септември“ и бул. „Източен“. Докато управлявал
автомобила той използвал мобилен телефон, като същевременно не притежавал
устройство „свободни ръце“. Това било забелязано от намиращи се на близо
полицейски служители, сред които и Ж.Ж. – ***. Затова той предприел действия по
спирането на водача и проверката му. В хода на последната установил още, че
управлявания от него автомобил на е преминал периодичен преглед за 2020 г.,
доколкото се запознал със знак за ГПТ № 18298618, валиден до 31.05.2020 г.
По този повод бил съставен АУАН бл. № 819162/09.06.2020
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, а именно че
не ползва устройство „свободни ръце“ по време на движение, както и по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП за това, че управлявания от него автомобил не е преминал задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Актът е съставен
в присъствието и връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 185
от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ж.Ж. –
актосъставител. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Същият заявява, че макар да не си спомня конкретната ситуация, в
актовете вписва само лично констатираните и възприети пряко от него
обстоятелства. Не се откриха основания да бъдат дискредитирани показанията му. Не
се констатираха противоречия в показанията му или нелогичност и
непоследователност, която да ги постави под съмнение.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото –
АУАН, справка за нарушител водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Връчването на НП и собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед на МВР.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушенията, от значение за
съставомерността им и за параметрите на вменените нарушения, както и правна
квалификация на нарушенията. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи
своите възражения и не се е възползвал от това си право, като първоначално е
отразил в акта, че управлява с поставен обезопасителен колан. АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване
на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган
е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са
извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани
с използване на устройство „свободни ръце“, когато е в движение и
предоставянето на МПС на задължителен периодичен преглед за техническа
изправност.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН, но в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, в частта с която е наказан по чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
От
фактическа страна в обжалваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за това, че управлява МПС без да притежава устройство „свободни ръце“, а
използва мобилен телефон. От правна страна в НП е посочено, че с това е нарушил
чл. 137а от ЗДвП, а именно че водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1,
N2 и N3, когато е в движение не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
В
последната връзка изобщо впрочем не се и въведоха конкретния обстоятелства,
които да изпълват съдържанието на нарушената норма и да са част от нейното
изпълнително деяние, а съвсем други, свързани с конкретното поведение на водача.
Съгласно съдебната практика на Административен съд Пловдив това е основание за
отмяна на обжалвания акт. Това е така, тъй като се приема, че правна
квалификация на описаното административно нарушение не съответства на
посоченото в административният акт описание на обстоятелствата, при които то е
осъществено. Липсата на коректно посочена законова разпоредба, която е била
нарушена, или противоречието между съдържанието на нарушената правна норма и
конкретно установените фактически обстоятелства се приравнява на липса на
реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приема се, че това е
съществено нарушение, защото то ограничава правото на защита на нарушителя по
начин, той да не може да реализира обема на своите права - да разбере какво е
конкретното административно нарушение, което е осъществил и коя е законовата
разпоредба, която води до неговото неправомерно поведение. Настоящата инстанция
напълно споделя това становище и счита, че така описано нарушението като
използването на мобилен телефон по време на управление на МПС без притежание на
устройство „свободни ръце“ не представлява и не може да представлява действия
по управление на МПС без поставянето на обезопасителен колан, каквато е
посочената нарушена норма.
По този начин и съобразно съдебната практика
съдът намира, че не може едва в настоящото производство да се ангажира
отговорността на жалбоподателя за това, че е използвал телефон, а не устройство
„свободни ръце“ по време на шофиране, без това да отговаря на посочената в НП
нарушена правна норма. Затова и съдът счита, че са ограничени правата на
жалбоподателя и като последица от това наказателното постановление следва да се
отмени. Не може да се приеме, че е допусната техническа грешка в НП, докато в
АУАН правилно е посочена коректната разпоредба на чл. 104а от ЗДвП. Това не е
грешка от категорията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а освен това не може да бъде
поправена от съда.
В
останалата част НП е съобразено с процесуалните правила и не се откриват
пороци. В тази връзка възражението за липса на описание по нарушението на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП съдът прецени като неоснователно. Нарушението е описано в
достатъчна степен детайлно, като е посочено, че МПС не минало технически
преглед за 2020 г., а съгласно знака за ГТП, с които е обозначен всеки
автомобил предходния е валиден до 31.05.2020 г., т.е. преди датата на
установяване на нарушението. Според съда това е достатъчно, за да разбере
нарушителят параметрите на нарушението и не е необходимо да се посочва до кога
е следвало МПС да бъде предоставено за преглед.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за него.
На базата на всички събрани и оценени с
доверие писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба. Нормата гласи, че
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и
пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че К.А. като
водач на МПС на 09.06.2020 г. около 13:10 часа в гр. Пловдив на кръстовището на
бул. „Шести септември“ и бул. „Източен“ управлявал лек автомобил марка „Пежо“
модел „Експерт“ с ДК № ***, което не е преминало задължителния периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност за 2020 г., като срока на
предходната проверка е изтекъл на 31.05.2020 г., т.е. към момента на проверката
не МПС не е било преминало през периодична проверка и не е разполагало с
валиден знак за премината проверка.
Констатации на актосъставителя в АУАН
съответстват на показанията му и пред съда. След преценка на цялата
доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН.
Не се установиха от съда обстоятелства, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН, както и не твърди от стана на
жалбоподателя различна фактическа обстановка от описаната и не се предоставиха
доказателства за установяването й. Затова съдът отчете презумптивната сила на
АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на
доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в
АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото дело се потвърдиха
фактите от АУАН чрез показанията на разпитания актосъставител.
Следователно жалбоподателят не е
съобразил правилата на ЗДвП, като е управлявал МПС, което не било преминало
задължителната периодична проверка за техническа изправност. Същата норма има
за цел да бъдат предотвратени ПТП и последиците от тях и да се съхрани живота и
здравето всички участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия
него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За
наказанието:
Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185 от ЗДвП,
която предвижда при нарушение на правилата за ЗДвП, за които не е предвидено
специално наказание, нарушителят да се наказва с глоба в размер на 20 лв.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението. Наказанието е точно определено, а не в определени граници.
Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не
могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че едно добросъвестно поведение от
негова страна, преди спрямо същия да бъде започнато административнонаказателно
производство и имащо корени в самоволното решение за отстраняване на
последиците на нарушението, би могло да характеризира случая като маловажен, но
такова не е било налице. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли
да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено в частта за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, както и отменено за нарушението по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-006129 от 02.07.2020
г., издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с
което на К.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ