№ 11703
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря к.н.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20231110168442 по
описа за 2023 година
С. И. Т. е предявил срещу .... иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване
срещу него, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 2168/2020
г. на СГС, НО, 5 въззивен състав, в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с обвинителен акт по пр. пр. № 27354/2016 г. на СРП и ДП ЗМ №
1310/2016 г. по описа на ... СДВР бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, като по образуваното н. о. х. д.
№ 4544/2017 г. на СРС, НО, 115 състав, била постановена оправдателна присъда. След
подаден протест било образувано в. н. о. х. д. № 2168/2020 г. на СГС, НО, 5 въззивен състав,
по което оправдателната присъда била потвърдена. Излага, че по време на наказателното
производство пред СРС се намирал в местата за лишаване от свобода. Сочи, че в следствие
на незаконосъобразните действия срещу него, изпитвал страх, притеснение и стрес, загубил
вяра в обществото, бил обезпокоен от трудностите, които му причинило наказателното
преследване, опасявал се, че ще бъде признат за виновен.
В подаден отговор на исковата молба ответникът релевира възражение, че няма
данни оправдателната присъда да е влязла в сила. Намира, че не са представени
доказателства за претърпените вреди, нито са пряка и непосредствена последица от
процесното обвинение. Излага, че ищецът е многократно осъждан, поради което и
търпените вреди са по-нисък интензитет. Счита размера на обезщетението за прекомерно
завишен.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите по н. о. х. д.
№ 4544/2017 г. на СРС, НО, 115 състав, в. н. о. х. д. № 2168/2020 г. на СГС, НО, 5 въззивен
състав и пр. пр. № 27354/2016 г. на СРП, се установява, че ищецът е привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 17.01.2017 г. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, като не
му е взета мярка за неотклонение, доколкото към момента на привличането обвиняемият е
бил задържан в ЦСЗ във връзка с изтърпяване на наказания ЛОС, наложено му по друго
наказателно производство.
С обвинителен акт от 15.03.2017 г. на ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, по
което е образувано н. о. х. д. № 4544/2017 г. на СРС, НО, 115 състав. присъда от 10.06.2019
г. С. И. Т. е признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК. С решение от 07.08.2020 г. по в. н. о. х. д. №
2168/2020 г. на СГС, НО, 5 въззивен състав, присъдата на СРС е изцяло потвърдена.
От приетата по делото справка за съдимост е видно, че ищецът е многократно
осъждан и има влезли в сила 23 присъди за периода 23.11.2002 г. – 04.10.2023 г.
От представена справка е видно, че към 02.02.2024 г. срещу ищеца има
неприключили наказателни производства, като по 4 от тях му е повдигнато обвинение.
От представена справка е видно, че в периода 15.07.2016 г. – 23.06.2017 г. и в периода
27.01.2018 г. – 28.02.2019 г. ищецът се е намирал в ЦСЗ за изтърпяване на наказания ЛОС.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него съдът е допуснал
събирането на гласни доказателства, от събирането на които ищецът се е отказал по време
на производството.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК на
2
17.01.2017 г., по което е била постановена оправдателна присъда на 10.06.2019 г.,
потвърдена с решение от 07.08.2020 г.
От събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че не се установява
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и които да подлежат на обезщетяване от ответника на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ. В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е
да установи претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното
наказателно преследване, за което по делото не бяха събрани доказателства. Независимо от
това съдът намира, че предвид множеството наказателни производства срещу ищеца,
развиващи се паралелно и приключили с осъдителни присъди и наложени и ефективно
изтърпявани наказания „лишаване от свобода“ не е възможно да се направи разграничение
евентуално възникнали неимуществени вреди по кое точно наказателно производство са
били претърпени.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира предявеният иск за
неоснователен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Т., ЕГН **********, срещу .... иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от наказателно преследване срещу него, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 2168/2020 г. на СГС, НО, 5 въззивен състав, в
размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3