РЕШЕНИЕ
№ 835
гр. гр. Хасково, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Теодора Кр. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20255640100596 по описа за 2025 година
Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Р. И. М.-
Т. – Управител, против Б. К. П., ЕГН **********, с адрес: ************** с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1
ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед №419
от 04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.
№850/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
Ищецът твърди, че по силата на договор за стоков кредит с №
**********, сключен на ********г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника, на ответникът бил предоставен стоков кредит
в размер на 3094,57 лева, за закупуване на мобилни телефони и аксесоари като
заемателят се задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни
вноски с краен срок на погасяване – *********г. Твърди се, че ответникът е
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си.
На *******г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания по силата, на който задължението на ответника било изкупено от
ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД
ответникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е ,,ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. На *********г. уведомлението
1
за цесия било изпратено на посочените в договора адреси на ответника, но
писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка,
ищецът моли да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването
на уведомление, изходящо от цедента, приложено към към исковата молба и
поддържа, че с връчването на препис от исковата молба и приложенията към
нея ответникът получавал и уведомлението, изходящо от стария кредитор за
извършеното прехвърляне на процесните вземания, като ставал надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.
Тъй като ответникът не погасил дължимите суми, по заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано гр.д. №
850/2024г. по описа на РС-Хасково и била била издадена заповед за
изпълнение. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5
ГПК. Посоченото пораждало правния му интерес да предяви иск за
установяване на вземането си по Договор за стоков кредит № ********** от
*********г. за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
850/24г. по описа на Районен съд Хасково.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в общ размер на
1983,41 лв., от които: 1 429,24 лв. - главница за вноски с настъпил падеж за
периода от *********г.; 377,96 лв. – възнаградителна /договорна/ лихва за
вноски с настъпил падеж за периода от **********. вкл.; 176,21 лв. - лихва за
забава върху претендираната главница за периода от *********г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 03.04.2024г., дължими по Договор за
стоков кредит № ********** от **********г., прехвърлени с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът, след като като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Oт представения като доказателство по делото договор за стоков кредит
с № ********** от *******г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и ответника, се установява, на ответникът бил предоставен стоков кредит в
размер на 3094,57 лева, за закупуване на мобилни телефони и аксесоари с
цена на стоката 2799 лева, като заемателят се задължил да погаси
задължението си на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване
– **********г.
Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се е задължил
2
да погасява задължението си по кредита на 24 месечни вноски, платими на 21
– во число на всеки календарен месец, като съгласно погасителния план
първата вноска е следвало да се извърши на ******** г., а последната – на
*********г., при ГРП 16,51% и ГЛП - процент - 15,38%.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ОУ, просрочието в плащането на две
последователни погасителните вноски дава право на кредитора да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, като според чл. 13, ал. 1 от ОУ
потребителят дължи при забава в плащанията, освен просрочените вноски от
главница и възнаградителна лихва, а също и обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена
върху просрочената главница.
Към договора са приложени СЕФ и Общи условия /ОУ/.
По делото е представен Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ******* г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на цедент, и ищеца - „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, в качеството на цесионер.
Според уговореното в чл. 1. 1. от договора за цесия цедентът
прехвърля и продава съгласно чл. 2. 1. от рамковия договор от ******* г.,
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани
от длъжниците вземания за период от над 181 дни до 220 дни просрочие
съгласно чл. 2. 2. от рамковия договор, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. В чл. 1. 2. от
договора е посочено, че продадените и прехвърлени вземания са описани в
Приложение № 1 към договора за цесия, представляващо неразделна част от
договора.
По делото е прието като доказателство и Приложение № 1 към
индивидуален договор за цесия от ******** г., г., в което фигурира и
процесното задължение на ответника, както и потвърждение за извършената
цесия на осн.чл.99 ЗЗД.
По делото е представено и пълномощно от изпълнителния директор
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от което е видно, че е
упълномощил управителите на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да уведомяват
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, връчено на ответника по реда на чл. 131 от ГПК, с което
ответникът е уведомен за цесията на процесното вземане.
По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която размерът на неиздължената главница, дължима за вноски с
настъпил падеж за периода *******г. /начална дата на забавата/ до ******г.
вкл. / падежирали вноски/ е 1429,24 лева, а размера на договорна лихва:
3
377,97 лв. По отношение на лихвата за забава, считано от *******г. до
*******г ./датата на заявлението/, при използване на калкулатор на
общодостъпен сайт за изчисляване на законна лихва /calculator.bg/ се
установява, че същата е в размер на 179,49 лева, поради което в тази част
съдът не възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
същата е в размер на 121,17 лв.. Видно от изчисленията на вещото лице в
табличен вид, вещото лице е извършило пресмятанията си за по-кратък
период, което обяснява и разликата. Кредитът е усвоен, като всъдебно
заседание вещото лице посочва също така, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е превел на търговеца „Зора – М.М.С.“ ООД на дата
*********г. сумата от 2 799,00 лева по процесния кредит, с което е било
закупено мобилно устройство по договора за стоков кредит, което вещото
лице е установило от представени му по-късно документи.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са
били погасени в цялост от заемополучателя. Обстоятелството се доказва от
приетото заключение. Според заключението на вещото лице, по Договор за
стоков №**********/23.03.2023г. на база на представените документи за
целта на експертизата, няма извършвани погасявания и същият се дължи в
цялост.
По делото се претендират вноски с настъпил падеж за периода
*******г. до *******г. включително, поради което и въпросът за предсрочната
изискуемост не е нужно да бъде обсъждан.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи :
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. На основание чл.
154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал.1 вр.
чл.99 от ЗЗД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/валидно възникнало правоотношение по договор за стоков кредит с
твърдяното съдържание, по силата на което ответникът е получил
претендираната сума и се е задължил да я върне в посочения срок, 2/
изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор
за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/
съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов
пълномощник. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира, че
искът за главница е основателен. Съображенията за това са следните:
Не се спори по делото, а и се установява от приложения договор за
стоков кредит с № ********** от *********г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника, че на ответника е бил предоставен стоков
кредит в размер на 3094,57 лева за закупуване на мобилни телефони и
4
аксесоари с цена на стоката 2799 лева, като заемателят се задължил да погаси
задължението си на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване
– ********г. Съгласно уговореното в договора кредитополучателят се е
задължил да погасява задължението си по кредита на 24 месечни вноски,
платими на 21 – во число на всеки календарен месец, като съгласно
погасителния план първата вноска е следвало да се извърши на ********г., а
последната – на ******г., при ГРП 16,51% и ГЛП - процент - 15,38%.
В случая от събраните по делото и неоспорени от ответника
доказателства се установява, че поради неплащане на поетите с договора
задължения от кредитополучателя и настъпване на техния падеж, ответникът
дължи непогасената главница в размер на 1429,24 лева, представляваща сбор
от изискуеми вноски за периода от 21.04.2023г. до 21.03.2024 г., както и
сумата от 377,96 лв., представляваща възнаградителни лихва за вноски с
настъпил падеж за периода от *******г. до ******** г.
В исковата молба ищецът не претендира да е обявена предсрочна
изискуемост на цялото вземане, а иска от съда да установи дължими вноски
по договора с настъпил падеж. В случая, изискуемостта на погасителните
вноски за периода от ********г. до *******г., е настъпила преди иницииране
на заповедното производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че на основание
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *********г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД и Приложение № 1 към него, вземането, произтичащо от
процесния договор за кредит, е прехвърлено на ищеца. По делото е
представено изрично потвърждение от цедента за извършената цесия на
вземането, произтичащо от процесния договор. Съгласно нормата на чл.99,
ал.4 съобщаването на длъжника на извършената цесия е предпоставка тя да
породи действие спрямо него, като до този момент договорът поражда
действие единствено между страните по него – цедент и цесионер – Решение
№ 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о., ТК.
Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от
новия, стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това – в този
смисъл е актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014г., III г. о., ГК. В настоящия случай
цесионерът е бил надлежно упълномощен за уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането, което се установява от приложеното по делото
пълномощно. Съобщението може както да предхожда подаване на исковата
молба, така и да е представено като приложение към нея – Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
5
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена на
длъжника с исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента
или от упълномощения за това цесионер уведомление, приложено към нея.
Цесията може да бъде надлежно съобщена и когато е представено в хода на
делото, като това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В насока
съобразяване на уведомлението като новонастъпило обстоятелство в хода на
процеса е съдебната практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК. В случая още в исковата молба, с който ищецът
предявява настоящата претенция, той се е позовал на извършено прехвърляне
на вземането в негова полза, посочвайки конкретен договор за цесия
(прехвърляне на вземания) и Приложение № 1, неразделна част от него, с
който кредитодателят е прехвърлил на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
вземането си срещу ответника по горепосочения договор за кредит. По делото
е представено и пълномощното, с което предишният кредитор е учредил
представителна власт на новия за съобщаването. Ето защо това съобщаване е
достатъчно, за да породи действието, предвидено в чл. 99, ал.4 ЗЗД. От
съществено значение е съобщаването за цесията да достигне до длъжника,
доколкото същото осигурява защитата му и го предпазва от риска да не
изпълни надлежно дълга си, като плати на лице, което не е носител на
вземането – в този смисъл Решение № 123/24.06.2009Г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК. Това изискване настоящият състав приема за изпълнено
поради изложените по-горе съображения. Ето защо съдът намира, че е налице
активна материална легитимация на ищеца, произтичаща от договора за
прехвърляне на вземания, като цесията е породила своето действие спрямо
длъжника.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяването на дълга в
цялост, в това число за исковата сума. Предвид изложеното по – горе, по иска
с правно основание чл.79 вр. чл. 99 ЗЗД следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1429,24 лева,
представляваща главница по Договор за стоков кредит № ********** от
23.03.2023г., прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 09.11.2023г., за вноски за периода от 21.04.2023г. до 21.03.2024г.
вкл., както и договорна възнаградителна лихва в размер на 377,96 лв. за
вноски с настъпил падеж за периода от 21.04.2023г. до 21.03.2024г. вкл. Върху
главницата от 1429,24 лева се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 03.04.2024г. до окончателното
плащане,
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 176,21 лв.
6
/върху претендираната главница /за периода от ********г. до ******г.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Ответникът е изпаднал в забава от момента на
настъпване на изискуемостта на главното вземане – ********г., като при
използване на калкулятор за изчисляване на законна лихва на общодостъпен
сайт се установява, че размерът на законната лихва за забава върху
главницата за периода от ********г. до ********г. е 179,49 лева, но предвид
заявената претенция за лихва в размер на 176,21 лева, то следва да се уважи
същата за тази сума - 176,21 лв.
По разноските:
Ищецът своевременно е претендирал разноски и представя списък на
разноските. С оглед изхода на спора и предвид Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по исковото и по заповедното
производство в размер общо на 747,17 лева, от които за заповедното
производство - 39,67 лв. за държавна такса и 240 лв. – за адвокатско
възнаграждение, а за исковото производство – 117,50 лева за държавна такса и
350 лева за експертиза. Адвокатско възнаграждение в исковото производство
не следва да се присъжда, тъй като по делото няма доказателства и искане в
тази насока.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Р. И. М.-Т. – Управител, че Б. К. П., ЕГН
**********, с адрес: ************** му дължи сумата 1429,24 лв. –
главница, включваща вноски с настъпил падеж за периода от ***г. до ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.04.2024г. до окончателното й изплащане;
сумата 377,96 лв. – възнаградителна /договорна/ лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от *****г. до ****г.; сумата 176,21 лв. - лихва за забава
върху претендираната главница за периода от ****г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 03.04.2024г., дължими по Договор за стоков
кредит № ********** от *****г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и прехвърлени на ЕОС „МАТРИКС“ ООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.11.2023г., за които е
издадена Заповед №419 от 04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№850/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Б. К. П., ЕГН **********, с адрес: ************** на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
7
*********, със седалище и адрес на управление: **************,
направените разноски в размер на 747,17 лева /общо за заповедното и
исковото производство/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Г.
8