Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180
гр. Русе, 12.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на първи юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Н. Георгиева гр.
дело № 846 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „З.“ О.
гр. С. твърди, че на
24.07.2014 г. подписал с ответницата К.Г.Г. договор
за спогодба с нотариална заверка на подписите, в който тя признала, че му дължи
главница в размер на 111 089.47 лева и се задължила да погаси вземането към
него на разсрочени вноски, съобразно посоченото в спогодбата. Ответницата не
изпълнила задължението си, поради което ищецът подал в Русенския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3809/2019 г.
по описа на РРС. В това производство той претендирал да бъде осъдена
ответницата да заплати сумата 88 871,58 лв., представляваща остатък от 80% от
главницата, възлизаща общо на 111 089.47 лева, дължима по договора за спогодба
от 24.07.2014 г., със законната лихва от 13.06.2019 г., както и направените по
делото разноски.
Районният съд счел
заявлението за основателно, поради което издал в полза на ищеца Заповед №
1933/14.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, съгласно които осъдил
ответницата да му заплати процесната сума, както и направените в заповедното
производство разноски, възлизащи на 1777.43 лева държавна такса и 1 800 лева
адвокатско възнаграждение. За събиране на вземането било образувано
изпълнително дело, в хода на което на ответницата били връчени издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за присъдените суми. В законния срок
тя подала възражение до съда, в което заявила, че не дължи присъдената сума,
защото освен, че претенциите на ищеца били неоснователни, те били погасени и по
давност.
Съобщение за постъпилото
възражение било изпратено до заявителя с указание, че има право да предяви иск
за установяване съществуването на присъденото вземане, в едномесечен срок от
съобщението. От приложените към заповедното производство писмени доказателства
и от данните от регистратурата на ОС Русе е видно, че в законния едномесечен
срок заявителят е предявил установителен иск за установяване на присъденото
вземане, предмет на производство по ч. гр. д. № 3908/2019 г. на РРС, което
обстоятелство прави предявения иск допустим.
Ответницата К.Г.Г. не е дала отговор на исковата молба в законния срок, но конкретните
възражения, направени от нея в заповедното производство, съдът следа да обсъди
в настоящото производство.
След преценка на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2014 г.
страните са сключили спогодба с нотариална заверка на подписите с рег. № 3626/24.07.2014
г., в която е посочено, че същите са в трудово-правни отношения, по повод на реализацията на които
ответницата не е отчела по регламентирания начин парични ценности в размер на 93 777.33 лв. за 2013 г. и 17 312.14 лв. за 2014 г., или общо – в размер на 111 089.47 лв.
С подписването ѝ К.Г. е признала
вземането на кредитора в посочения общ размер, като са постигнали съгласие за
заплащане на задължението в срок до 30.09.2023 г. по реда, уговорен в спогодбата,
като падежът на първата вноска е 31.07.2014 г. Предвидено е още, че ако в
уговорените със споразумението срокове, длъжникът не изпълни задължението си за
плащане на която и да е от вноските, ведно със законната лихва, считано от
съответните падежи, цялото вземане за всички вноски става ликвидно и изискуемо,
а кредиторът разполага с правото да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл.
417, т. 3 от ГПК. Неразделна част от подписаната спогодба са две справки за
дължимите суми, подписани на всяка страница от двете страни.
Към 13.06.2019 г., а и
към момента на депозиране на исковата молба, К.Г. не е заплатила дължимата от
нея сума в размер на 88 871.58 лева, представляваща остатък от 80 % от общия
размер на задължението от 111089.47 лв., поради което ищецът „ЗБК ОРЕЛ“ гр.
София е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на сключената спогодба. По заявлението е било образувано ч. гр. д. № 3809/2019
г. по описа на РРС и в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 88 871.58 лв. Длъжницата е подала възражение
срещу заповедта за изпълнение на 11.11.2019 г. като е
представила копие от ПДИ, удостоверяващо връчването ѝ на 30.10.2019 г.
Кредиторът е бил уведомен от заповедния съд за постъпилото възражение на 27.11.2019
г., а исковата молба е подадена в съда на 16.12.2019 г., по куриер с дата на
предаване на същия – 13.12.2019 г.
По делото не е спорно,
че вземането по настоящото производство е идентично с претенцията на ищеца по ч.
гр. д. № 3809/2019 г. по описа на РРС, както и това, че тя произтича от договора
за спогодба от 24.07.2014 г., съгласно който ответницата е признала задължението
си към ищеца и се е задължила да го погаси на равни месечни вноски в срок до
30.09.2023 г. По делото няма данни вземането на ищеца изцяло или частично да е
погасено от ответницата.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на представените по делото писмени
доказателства, в това число и писмените доказателства по приложеното ч. гр. д. №
3809/2019 г.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предвид изложените в
исковата молба твърдения и наведените доводи, съдът квалифицира иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който иск е допустим, а разгледан по същество
същият е и основателен. Наведените от ответницата възражения за неоснователност
на ищцовите претенции и за погасяване по давност на задължението по сключената
спогодба, са изцяло неоснователни.
По делото се установи,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417, т. 3 от ГПК по приложеното ч. гр. д. № 3809/2019 г. по описа на РРС,
която е оспорена в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника чрез възражение. Подаването
на възражение от ответника по реда на чл. 414 от ГПК е обусловило и правния
интерес от претендираната искова защита като е спазен преклузивният
срок, регламентиран в чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По делото се установи,
че ответницата е била в трудови правоотношения с ищеца през периода 2013 г. –
2014 г. като материално отговорно лице. Тя е събирала застрахователни премии от
клиенти на ищеца, чиято дейност е застрахователна, но не е отчитала получените
суми, което се установява по безспорен начин и от справките за дължимите суми, представляващи
неразделна част от сключената между страните спогодба.
Неизпълнението на
задълженията от страна на ответницата е довело до сключване на спогодба между
страните от 24.07.2014 г. с нотариална заверка на подписите и ползваща се с
доказателствената сила на чл. 180 от ГПК. В спогодбата се съдържа признанието
на ответницата относно дължимостта на задълженията ѝ по повод
упражняваната трудова дейност, както и признание за дължимите от нея размери,
установени със същата спогодба.
Със спогодбата страните
са уредили отношенията си, като са уговорили начин на погасяване на
задълженията от ответницата – на равни месечни вноски с краен срок до 30.09.2023
г., като с неплащането дори и на една вноска цялото вземане става изискуемо.
Няма доводи и доказателства ответницата да е плащала изцяло или отчасти
дължимите вноски, поради което е налице пълно неизпълнение на задължението от нейна
страна.
Неизпълнението на
задълженията е нов правнорелевантен факт, настъпил в
договорната връзка на страните, който е породил нови правни последици. За
ищцовата страна в качеството на кредитор е възникнало субективното право да
претендира реално изпълнение на задълженията от ответницата – заплащане на
посочените в спогодбата суми в общ размер на 111 089.47 лв., от които в
настоящото производство са претендирани 88 871.58 лв.
Неоснователно е и
възражението за погасяване по давност на задължението по спогодбата. Същата е
сключена на 24.07.2014 г. и предвижда падеж на първата вноска за погасяване на
разсроченото задължение на 31.07.2014 г., от която дата тече и давностният срок
за същата, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
е депозирано пред РРС на 13.06.2019 г., към който момент не е изтекъл
петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД.
С оглед на това съдът
приема, че в полза на ищеца е налице вземане за главница, произтичаща от сключената
между страните спогодба от 24.07.2014 г., чийто размер е установен по делото.
За дължимата сума ищецът
е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК и същата му е присъдена с
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по приложеното
ч. гр. д. № 3809/2019 г. на РРС.
Няма доводи и
доказателства към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, както и до настоящият момент вземането на ищеца да е
погасено от длъжника, поради което в полза на „ЗБК ОРЕЛ“ ООД следва да се
признае съществуването на вземането по издадената по ч. гр. д. № 3809/2019 г.
на РРС заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 от ГПК.
Предявеният иск за
установяване на вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 78 от ГПК в
полза на ищцовата страна следва да се присъдят направените разноски за заповедното
производство – 1 777.43 лв. държавна такса и 1 800 лв. адвокатско
възнаграждение, както и за настоящото производство в размер на 1 777.43 лв.
държавна такса и 3 196 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „З.“
ООД гр. С. с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „В.“, ж. к. „М.“, бул. „Б.“
№ **, в размер на 88 871.58
лв. главница, представляваща остатък от 80 % от главница в общ размер на
111089.47 лв. по договор за спогодба от 24.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 3809/2019 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „З.“ О.гр.
С. с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. С.***** сумата в размер на 3
577.43 лв. разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 4
973.43 лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: