РЕШЕНИЕ
Номер 690/24.10. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На девети октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Биляна
Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01515 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 0937756 на Главна дирекция „Национална полиция” (ГД „НП”), гр.София, с който на Р.Р.О., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 14.11.2014 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник с лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ 4 Моушън” с рег. № РК 6479 ВА по Автомагистрала Люлин.
Жалбоподателят Р.Р.О. – редовно призован, не участва лично в съдебното производство. Представлява се от процесуалния си представител – адв.Райек Заатри от ПАК, който поддържа жалбата и моли процесния ЕФ да бъде отменен, поради допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила и като издаден в противоречие с материалния закон.
Въззиваемата страна ГД „НП”, гр. София – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 14.11.2014 г. по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ 4 Моушън” с рег. № РК 6479 ВА. В 12:15 часа, в района на тунел Голямо Бучино, намиращ се на територията на общ.Перник, колата преминала през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 105 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на Р.Р.О., ЕГН **********, срещу който е
издаден от ГД „НП”, гр.София ЕФ серия К, № 0937756, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лв (сто лева).
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
Писмените доказателства по делото - удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. (със срок на валидност до 01.09.2016 г.) на Българския институт по метрология, ведно с приложението към него, както и протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ” при ГД „Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ „Система за измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и към 21.10.2014 г. системата е била трайно монтирана в района на 3-ти тунел на АМ Люлин, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се състои от камери, разположени в началото и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за средна скорост „измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което функционира автоматично, без намеса на човешки фактор и с което може да се установи и заснеме нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и технически изправно.
Съдът прие за доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, предвид приетите като писмени доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино (посока от София към гр. Перник) и писмо изх. № 33-00-269/18.04.2012 г. на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съдът кредитира като писмени доказателства по делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 г.(ведно с приложен към нея образец на ЕФ), Із-1745/28.08.2012 г., Із-1741/28.08.2012 г., 8121з-47/16.01.2015 г. и 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, разпечатка от „ЗМ Система за измерване на средна скорост”-снимка, заповед № РД-11-343/29.03.2012 г., писмо изх. № 24-00-1004/22.11.2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” и разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 г. на ДНСК.
Към датата на извършване на нарушението - 14.11.2014 г. законодателят не е предвидил задължение на контролните органи на МВР да обозначават участъка на пътя, на който се осъществява контрол, тъй като разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП е обнародвана в ДВ, бр. 19 от 13.03. 2015 г., като символа на пътен знак Е24, даващ информация за извършващият се контрол с автоматизирани технически средства или системи е създаден с чл. 56 от Правилника за приложение на ЗДвП, обнародван в ДВ бр.13 от 18.05.2015 г., поради което и пътен знак Е 24 е бил монтиран след констатиране на нарушението за което е обвинен жалбоподателя..
От правна страна:
При извършване на служебната проверка за законосъобразност, съдът намери, че административнонаказателното преследване на санкционираното лице е погасено поради изтичане на абсолютния давностен срок за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, което е основание за отмяна на обжалвания ЕФ, като съображенията са следните:
В чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс (НК) относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, в което е посочено, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, т.е. към разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр.26/2010 г.), касаеща обикновената давност от три години и към тази на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца. В конкретния случай, след като нарушението е извършено на 14.11.2014, то абсолютната погасителна давност от четири години и половина е изтекла на 14.05.2019 г., т.е. преди постановяване на настоящето решение. Ето защо и административнонаказателното преследване е погасено по давност с изтичането на абсолютния давностен срок, което е основание за отмяна на процесния ЕФ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 0937756 на Главна дирекция „Национална полиция”, гр.София, с който на Р.Р.О., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 14.11.2014 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник с лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ 4 Моушън” с рег. № РК 6479 ВА по Автомагистрала Люлин.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател: