№ 3576
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Д. К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100505354 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. П. Б.- ответник в
първоинстанционното производство срещу решение № 2736/16.02.2024 г.,
постановено по гр. д. №44988/2021 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта, с която
са уважени предявените срещу нея искове. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Моли се за
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото
разноски. Не са направени доказателствени искания.
Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД не е взело становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
1
Предявени са били пред СРС обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на М. П. Б. и Д. С. Б. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, в
условията на разделна отговорност, следните суми: сумата от 4995,40 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 645,55 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 52,23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на
вземането, и сумата от 10,29 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 30.07.2018г. до 28.06.2021г., които суми касаят
топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. ****, аб.№ 88506, /
или всеки от двамата по: сумата от 2852,24 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 322,78 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2019г. до 28.06.2021г., сумата от 26,12 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,15 лева
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 30.07.2018 г. до 28.06.2021 г. /.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците, да заплатят на ищеца процесните суми. Претендира
разноски.
Ответникът Д. С. Б. не е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК.
Ответницата М. П. Б., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не ангажира
доказателства, от които да се установява, че ответницата е собственик или ползвател
2
на процесия имот. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца. Твърди,
че процесните вземания не представляват задължение, за което следва да отговарят
наследниците на починалия С. Б.. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва дължимостта на акцесорните искове, предвид неоснователността на
главните претенции.
Третото лице помагач на страната на ищеца "МХ Елвеко" ООД не заявява
становище по основателността на исковата претенция.
С решение № 2736/16.02.2024 г., постановено по гр. д. №44988/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 81 състав, ответниците са осъдени в условията на разделна отговорност,
да заплатят на ищеца по 1/2 от следните суми: сумата от 4969,17 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането,
сумата от 645,55 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сумата от 52,23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр.
София, ул. ****, аб. № 88506., като в останалата част исковете са отхвърлени.
Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу М. Б., са
уважени, е постъпила въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
3
Относно оплакването на въззивника че е недоказано, че страните се намират в
облигационна връзка, съдът намира следното: от представения и приет нотариален акт
за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ се установява, че С. Д.
Б. е придобил чрез покупка от СГНС – СУ „Строителство“, собствеността по
отношение на апартамент № 8, блок 20, ет.4, в жилищния комплекс „Гео Милев“.
Видно от представено удостоверение за наследници изх. № РСЛ20-
ДИ11325/29.09.2020 г., издадено от Столична община, район „Слатина“ се установява,
че С. Д. Б. е починал на 05.05.2013 г., като е оставил за наследници по закон – Д. С. Б.
/син/ и М. П. Б. /внучка/. С оглед изложеното и по аргумент от нормата на чл.5, ал.1
ЗН ответникът Д. Б. е придобил ½ ид.ч. от процесния имот. Същевременно от
събраните писмени
доказателства е видно, че ответницата М. Б. е придобила останалата ½ ид. ч. от имота
по право на заместване / чл.10, ал. 1 ЗН/ на възходящия си П. С. Б. /починал на
01.01.1991г./, смъртта на който е настъпила преди тази на общия наследодател С. Д. Б..
Следователно ответницата е придобила право на собственост върху ½ ид. ч. от
процесния имот. Няма представени доказателства нито след тази дата процесното
жилище да е продадено на трето лице или да е учредено право на ползване в полза на
такова, нито да е извършен отказ от наследство. С оглед изложеното съдът намира, че
М. Б. в качеството си на собственик на ½ от процесния апартамент е била потребител
на топлинна енергия на основание съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ .
Неоснователно се явява възражението на въззивниците, че е приложен
неправилно институтът на давността.
Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР №
3/11 г. на ОСГТК/.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност
в конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от
страните. Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия
4
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на
задължението. Искът е предявен на 30.07.2021 г., поради което всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 30.07.2018 г. по принцип биха били погасени по
давност, съобразно горното, т. е. вземанията за главница по всички фактури до месец
май 2018 г. включително. Правилно обаче първоинстанционният съд е съобразил чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020
г. При прилагане на тези правила и с оглед удължаване давностния срок с периода от
2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП,
следва изводът, че вземането за м.05.2018 г. и за всички следващи месеци не е
погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд
правилно е приложил институтът на давността в настоящия казус.
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В останалата част, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, както и в
частта по отношение на другия ответник, решението е влязло в сила поради
необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. депозит за особен
представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2736/16.02.2024 г., постановено по гр. д.
№44988/2021 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. **** да заплати
на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
разноски за въззивното производство в размер на 350 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „МХ Елвеко"
ООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6