№ 348
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201764 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
С.Д.С. , в качеството му на представляващ „ Адванс Транс ” ЕООД, против
Наказателно Постановление № 03 – 012058 / 19.08.2020г., на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна с което на „ Адванс Транс” ЕООД е
наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
на осн.чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в акта и постановлението
нарушението не било описано съобразно изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН и не ставало ясно за какво точно е наказано дружеството. На следващо място се
твърди, че дори и да е имало нарушение, то е било отстранено в хода на проверката и
наказващият орган е следвало да приеме, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в
условията на алтернативност- приложението на чл.415 „в“ от КТ с налагане на
минимална санкция.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.В. отново пледира за отмяна на
постановлението , като счита че нарушението не е доказано, както и излага
1
съображения за прекомерност на размера на наложената санкция.Поради това и счита,
че постановлението следва да бъде отменено.Прави и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Прави искане и за присъждане на
юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2020г.служители на Д „ИТ”-Варна, един от които св. Е.Н., извършили
проверка на „ Адванс Транс” ЕООД в обект „ жилищна сграда“, намираща се в
гр.Варна, на която дружеството било подизпълнител. В хода на тази проверка и на
насрочената документална такава, се установило, че между Д.П. и дружеството на
09.06.2020г. бил сключен Трудов договор № 00000012, с които П. бил назначен на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“.В договора било посочено, че
икономическата дейност , в която е заето лицето е 4941 – „ товарен автомобилен
транспорт“. От представените документи св.Н. установил, че от страна на „Адванс
Транс“ ЕООД не е било направено задължително застраховане за риск „ трудова
злополука“ на работника, като основната дейност на предприятието принадлежала към
икономическа дейност КИД 49 / сухопътен транспорт/, с коефицент на трудов
травматизъм 1,55 по-висок от средния за страната от 0,65. Такава застраховка била
сключена на 21.07.2020г. , след проверката в обекта, и представена на св.Н..
Установеното от проверката било описано в Констативен протокол № ПР 2020252/
05.08.2020г., в който били дадени съответните предписания.
На същата дата – 05.08.2020г., св.Н. съставил против „Адванс Транс“ ЕООД акт
за установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не е извършил
задължително застраховане за риск „ трудова злополука” Д.П. на длъжност „
шофьор на товарен автомобил”, който работи в основната дейност на дружеството ,
принадлежаща към икономическа дейност „ сухопътен транспорт ” с ” с КИД 49, с
коефициент на трудов травматизъм за 2020г.1,55, по-висок от средния за страната 0,65,
съгласно заповед 0РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент за трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2020г. от МТСП. Било
прието, че нарушението е извършено на 09.06.2020г. в гр.Аксаково, където било
седалището на дружество и квалифицирано като такова по чл.2 ал.1 вр. чл.3 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злополука" във връзка с чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и Заповед 0РД-01-672 от
22.10.2019г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически
2
дейности за прилагане през 2020г. от МТСП.При предявяване на акта било направено
възражение, че към момента нарушението е отстранено.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
други възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта наказващият орган издал и атакуваното постановление, с
което приел изцяло описаната фактическа обстановка и правната му квалификация по
чл.2 ал.1 вр. чл.3 от посочената вече Наредба вр. чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и заповед
РД-01-672 от 22.10.2019г. за определяне на коефициент за трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2020г. от МТСП. Събразно събраните по
делото доказателства било прието, че случаят не е маловажен и не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради това и на основание чл.413 ал.2 вр. чл.413
ал.2 от КТ на „ Адванс Транс ” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 1 500лв.
В хода на съдебното следствие съдът допусна до разпит св. Е.Ж.-актосъставител,
чиито показания кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението е установено от представената
при проверката документация и че още преди съставяне на акта е било отстранено.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и тези по административно-наказателната преписка ,
които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-004446/ 25.02.2015г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
3
правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което той е
реализирал в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция.
Правилно е било прието, че от страна на „Адванс Транс” ЕООД е допуснато
нарушение на чл.2 ал.1 от посочената вече Наредба във връзка с чл.52 ал.1 и ал.2 от
ЗЗБУТ. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" сочи, че на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за
страната.Нормата на чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ предвижда, че работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се
застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като при определяне на
условията и реда се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието
и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите
злополуки.От приложените по преписката писмени доказателства, се установява че
част от основната дейност на „ Адванс Транс” ЕООД е транспортна дейност –
товарни превози в страна и чужбина. Видно от Заповед РД-01-672 / 22.10.2019г. за
определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2020г. от МТСП, която е общодостъпна, е че през 2020г. е определен
среден коефициент за трудов травматизъм за страната от 0,65, а този , предвиден за
икономическа дейност „ сухопътен транспорт“ , е 1,55. От анализа на тези
доказателства може да се направи извод, че след като „ Адванс Транс” ЕООД
извършва дейност, при която се превишава средния предвиден за страната коефициент
за трудов травматизъм, то е следвало да застрахова служителите и работниците си , в
това число и Д.П. , за риска „ трудова злополука”, а това задължение очевидно не е
било изпълнено към 09.06.2020г.Дължимата застраховка е била сключена в
последствие, като е била с начало от 00,00часа на 22.07.2020г. Тя обаче е следвало да
бъде сключена при постъпването на работника на работа, т.е. към 09.06.2020г., като в
случая от писмените доказателства по делото се установява, че същия е полагал труд в
деня на проверката и е вписан в констативния протокол. Поради това съдът намира
възраженията в жалбата за недоказаност на нарушението за неоснователни.В
трудовият договор изрично е посочено, че П. е постъпил на работа на 09.06.2020г.
Поради това и правилно наказващият орган е определил, че към деня на постъпването
му на работа за лицето е следвало да има сключена задължителна застраховка за
трудова злополука и това е датата на нарушението.С оглед на това съдът намира, че
описаното в постановлението нарушение е било извършено
За извършеното нарушение на „ Адванс Транс” ЕООД е наложено наказание на
4
основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ, като са били изложени съображения, че в
случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Това становище е
правилно, доколкото извършеното нарушение е формално и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение,
още повече, че законодателят инкриминирайки този вид нарушения е целял в най-
пълна степен за защити правата на работещите в случаите на настъпване на трудови
злополуки
Съдът намира обаче, че наказващият орган е следвало да наложи наказание на
дружеството на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 „в” ал.1 от КТ, доколкото от
обективна страна е доказано, че нарушението е отстранено още преди съставяне на
акта и за работника не са настъпили вредни последици. С оглед на това съдът намира,
че наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено и на „Адванс
Транс“ ЕООД да се наложи „Имуществена санкция“ в размер на 100лв., като счита, че
това наказание е съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите
на ЗАНН.
По отношение на направените и от двете страни искания за присъждане на
разноски , съдът намира следното :
Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък
предвижда, че страните имат право на разноски при отмяна на обжалвания акт , при
отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата.Т.е. не е предвидена
хипотеза, при която на страните следва да се присъдят разноски при изменение на
обжалваното постановление.Поради това съдът намира, че не следва на страните да се
присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 03 – 012058 / 19.08.2020г., на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна с което на „ Адванс
Транс” ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция” в
размер на 1 500лв. на осн.чл. 416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ, като НАЛАГА на „
Адванс Транс” ЕООД административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 100 / сто/ лева, на основание чл. 415 „в” от КТ.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените искания за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6