Решение по КНАХД №357/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. Р., чрез адв. А. Д., срещу Решение № 220 от 08.06.2025г., постановено по АНД № 193/2025г. на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 803612-[рег. номер] от 19.12.2024г., издадено от директора на офис за обслужване [населено място] в ТД на НАП София, с което на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 80 лв. за извършено административно нарушение на чл. 50, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, тъй като наложеното с НП наказание е явно несправедливо. В тази връзка се поддържа, че е налице явна несъразмерност на наложеното наказание, тъй като районният съд е потвърдил налагането на глоба за недеклариране в срок на доход в размер на 73, 52 лв. Счита, че неоснователно не е приложен института на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Твърди, че случаят е маловажен предвид липсата на вредни последици и неощетяване на държавния фиск. Прави искане за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от адв. Д. поддържа жалбата, моли същата да се уважи и да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

Ответникът, директор на офис за обслужване [населено място] в ТД на НАП София, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт П., който счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Решението на въззивния съд е обосновано с обсъдените писмени доказателства по административнонаказателната преписка и от разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора с АУАН и НП не са спорни, като приетото от съда съответства на доказателствата. На 21.11.2024 г., в офис Перник при ТД на НАП София, при извършена проверка в информационната система на НАП органът по приходите е установил, че М. Р. Р. с [ЕГН], като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде в компетентната за него ТД на НАП София, офис Перник, годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за придобитите през 2022г. доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа в установения с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ срок - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, М. Р. като местно физическо лице, е имал задължение да подаде годишна данъчна декларация по образец за придобитите през 2022 година доходи в ТД на НАП София, офис Перник, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ - до 02.05.2023г./ 30 април 2023г. - е неприсъствен ден. Дължимата декларация е подадена след изтичане на законоустановеният срок, на 07.11.2024 г. и е заведена с вх. № 1400И0226182/07.11.2024г. по описа на ТД на НАП София, офис Перник. При проверка на подадената годишна данъчна декларация се установило, че задълженото лице е декларирало от доходи от извънтрудови правоотношения в Приложение № 3 с код 307 от „КЛИЕНТ Х" с ЕИК по [улица].52 лв. Внесен е авансов данък в размер на 7.36лв.

Въз основа на така направените констатации бил издаден АУАН cep. AN № [рег. номер] от 21.11.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

При така установената обстановка, въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, същите са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Отразената фактическа обстановка в АУАН и НП, съответно осъществените признаци от обективна и субективна страна на вмененото нарушение, не се оспорва от Р.. ПРС е кредитирал показанията на актосъставителя и свидетеля по акта като съответни на представените писмени доказателства. В тази връзка е намерил за осъществено нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, а наказанието "глоба" - за правилно и законосъобразно определено по вид и размер, и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Изложил е съображения за липса на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН – закъснението в подаването на декларацията е много голямо, поради което нарушението не разкривало по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път и е отстранено доброволно е отчетено от АНО като наложеното наказание е в съответствие с чл. 12 от ЗАНН.

Решението на въззивния съд е правилно. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК се приемат за доказани фактите, така, както са установени от ПРС.

С разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ е въведено императивно задължение за местните физически лица (ФЛ) да подават годишна данъчна декларация по образец за обстоятелствата, изчерпателно посочени в т. 1 – т. 5. Срокът за изпълнение на това задължение е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За неизпълнение в срок на задължението за подаване на годишна данъчна декларация, законът – чл. 80, ал. 1 ЗДДФЛ, предвижда административно наказание "глоба" или "имуществена санкция", в размер до 500 (петстотин) лева, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

В случая жалбоподателя не оспорва релевантните факти, че е задължено лице по чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ и в срок до 02.05.2023 г. не е подал пред ТД на НАП годишна данъчна декларация за 2022 г. В тази връзка безспорно е установено, че годишната данъчна декларация е подадена с посоченото по-горе закъснение. При това положение неоснователно е твърдението на касатора, че наказанието е несъразмерно и несправедливо. Засегнатите обществени отношения, свързани с данъчната и бюджетна сфера, по своята обществена значимост не предполагат възможност да се определи за "маловажно" неизпълнението на основно задължение по ЗДДФЛ, което задължените лица трябва да изпълнят веднъж годишно. Целите на административните наказания по чл. 12 ЗАНН (да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани) изискват строго спазване на финансовата и фискална дисциплина и приучаване на данъчно задължените лица към стриктно изпълнение на задълженията им. В конкретния случай, макар действително да е установено, че нарушението е продължило 1 г. и 6 месеца е бил отчетен от АНО фактът, че е извършено за първи път като е наложено административно наказание "глоба" в занижен размер. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Поради това, неоснователно касатора счита, че размерът на получения от него доход в Приложение № 3 за 2022г. е основание за отмяна на наложената глоба от 80 лева. Независимо от размера на дохода, всички местни физически лица имат задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Тъй като законът вменява задължението за деклариране на дохода на лицето, което го е придобило, а не на платеца, неотносими за ангажиране на административнонаказателната отговорност са направените от касатора възражения, че за първи път е получавал доходи извън трудовите и не е бил предупреден от дружеството, което му е удържало данъка, че за него остава задължението да подаде ГДД.

Административното нарушение е безрезултатно и липсата на вредни последици за фиска не са сред обстоятелствата, обосноваващи маловажността на случая.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да определи минимално възнаграждение от 80 лева за участието на юрисконсулта на ответника, като тези разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 от 08.06.2025г., постановено по АНД № 193/2025г. на Районен съд - Перник.

ОСЪЖДА М. Р. Р. с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.