Решение по адм. дело №960/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и е образувано по повод постъпила жалба от В. Х., род. на 07.05.1987 г., гражданин на Украйна, представляван от пълномощника адв. П. Д. от АК- Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, против Заповед № 251з-2457/08.05.2025 г., издадена от директора на ОДМВР- Бургас. С оспорената заповед са наложени на жалбоподателя принудителни административни мерки: „експулсиране“, отнемане правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на административно-производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви относно основанието за налагане на мярката „експулсиране“, а позоваването на „получени прокурорски материали“ без конкретни фактически обстоятелства и доказателства, които да обосновават необходимостта от тази трайна мярка, нарушава принципа на съразмерност и изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. На следващо място се сочи, че липсва преценка за възможността за прилагане на по-лека мярка. Отбелязано е, че експулсирането е крайна и изключителна мярка, която следва да се прилага само когато няма друга възможност за гарантиране на обществения ред и сигурност, а в случая тази хипотеза не е налице. Наред с това е посочено в жалбата, че налагането на забрана за влизане в Република България и на територията на ЕС за срок от 5 години е прекомерна санкция, която не е съобразена с конкретните обстоятелства, в т.ч. с предоставената временна закрила в Република Полша. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед, като счита, че същата е издадена в нарушение на чл. 44а от Закона за убежището и бежанците в Република България. По отношение на наложената забрана за пребиваване на територията на Република България и Европейския съюз за срок от 5 години сочи, че в заповедта не се съдържат мотиви относно продължителността на мярката. На следващо място отбелязва, че на жалбоподателя е предоставена закрила в друга държава от Европейския съюз- Република Румъния, поради което компетентните български власти следва да проведат консултации с властите на тази държава, а това в случая не е сторено. Подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата по съображения, изложени в писмено становище. В допълнение сочи, че предоставената закрила на територията на Република Румъния не препятства провеждане на настоящото производство, тъй като двете производства не са обусловени едно от друго. Отбелязва, че жалбоподателят е поставил в опасност живота и здравето на други хора- длъжностни лица в служебни униформи и извършеното от него нарушение на обществения ред е много грубо демонстрирано. Отбелязва също, че воденото наказателно производство е приключило със споразумение, с което той е признал вината си. Наред с това сочи, че лицето представлява заплаха за обществения ред и на основание чл. 39в, ал. 4 не е предоставен срок за доброволно напускане на страната, а това от своя страна е основание административният орган в условията на обвързана компетентност да отнеме правото на пребиваване на чужденеца и да наложи забрана за пребиваване на територията на държава членка на ЕС, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). На следващо място сочи, че административният орган не е длъжен да мотивира акта, освен в случаите на чл. 42з, ал. 3 от ЗУБ, когато се налага забрана за срок по-дълъг от 5 години. Отбелязва, че според данните, съдържащи се в писмо от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, при опита на чужденец да влезе на територията на Чехия и Германия, от двете държави е отчетена предоставената му временна закрила, но въпреки това същият не е допуснат на територията на тези държави, защото наложената мярка с оспорената заповед е отделно производство, необвързано с предоставената временна закрила. Заявява също, че чужденецът разполага с възможността да пребивава на територията на Румъния, както е и понастоящем, и неговият живот не е застрашен. Прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Административното производство е образувано по повод получено в сектор „Миграция“ на ОД „Миграция“, МВР, писмо № 4116/2025 г. от 24.04.2025 г. от Районна прокуратура [населено място], с приложени материали от досъдебно производство № ЗМ 158/2025 г., водено срещу жалбоподателя В. Х. и лицето М. А.. Въз основа на данните, съдържащи се в приложените материали, е изготвено предложение с рег. № 2531/08.05.2025 г. от началника на сектор „Миграция“, утвърдено от директора на ОДМВР- Бургас, за издаване на заповед налагане на принудителна административна мярка „експулсиране” по отношение на Хрущев, отнемане правото му на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз за срок от 5 години на основание чл. 42. ал. 2 от ЗЧРБ. В предложението е изложено, че последният е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че противозаконно е попречил на полицейски служители да извършат проверка с цел установяване на самоличността му и обстоятелството дали е извършил престъпление иди друго нарушение на обществения ред, като се опитал да избяга, оказал е съпротива захапал палеца на лявата ръка, нанесъл три удара с лакът в областта на гърдите и раменете и напръскал с компресиран газ лицето и очите на полицейски служител и лицето и дясното ухо на друг полицейски служител. Задържан е на 12.03.2025 г. в [населено място], [жк], бл.68. вх.5, от служители на Второ РУ- Бургас, като последните са изпратени на адреса по сигнал. При извършения обиск са открити у него 2 бр. черни метални въртопи с поставени в тях 2 бр. ключарски инструменти „таралежи“, както и черно кожено калъфче с цип през средата, съдържащо секретен ключ, шестограм, 6 бр. ключарски инструменти „таралежи“ различни видове и размери, шило, три заготовки за ямкови ключове/патрони, манивела Z-образна, метален ключарски инструмент „трошач“, шперц за катинари с обща дължина 5 см; метално цилиндрично тяло с грапава повърхност и винт, 5 броя други видове ключарски инструменти- Г-образни и Т-образни, пластмасов контейнер, съдържащ 18 игли от мек метал. Според заключението на извършената експертиза описаните веществени доказателства представляват инструменти и пособия, технически устройства (шперцове), чието предназначение е преодоляване/взломяване на секретните механизми на патронници за ключалки, брави и каси без наличието на оригинален за целта ключ, които недвусмислено сочат намерение за извършване на противоправни деяния. При тези данни е формиран извод, че с поведението си Хрущев представлява заплаха за обществения ред.

С писмо рег. № УРИ 538200/05.05.2025 г. жалбоподателят е уведомен за започване на производство по издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка „експулсиране“ и на същия е предоставена възможност да се запознае с материалите, съдържащи се в административната преписка, и да заяви становище.

Въз основа на съдържащите се в предложението с рег. № 2531/08.05.2025 г. данни, на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е издадена оспорената Заповед № 251з-2457/08.05.2025 г. на директора на ОДМВР- Бургас, с която са наложени на Хрущев принудителни административни мерки: „експулсиране“, отнемане правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. На основание чл. 39б, ал.4 от ЗЧРБ не е предоставен срок за доброволно напускане. Заповедта е връчена на жалбоподателя, като отказът на същия да положи подписа си е удостоверен с подпис на свидетеля К. Д. П.- мл.инспектор в сектор „Миграция“. Същият е запознат със съдържанието на заповедта с участието на преводача Е. З., дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец. На 09.05.2025 г. е съпроводен от съвместен екип, съставен от служители на сектор „Миграция“ и сектор „Специализирани полицейски сили“ от сградата на Затвора- Бургас до Специален дом за временно настаняване на чужденци в [населено място], в изпълнение на Заповед за съпровождане с рег. № 5382з-15 от същата дата.

С протоколно определение от 09.05.2025 г. по НОХД № 1562/2025 г. на Районен съд- Бургас е одобрено споразумение между Районна прокуратура- Бургас, В. Х. и неговия защитник. По силата на споразумението Хрущев е признат за виновен в това, че на 12.03.2025 г. в [населено място], [жк] [адрес] противозаконно е пречил на органи на властта- С. Х. К. и А. Г. К., полицейски служители в група „Патрулно постова дейност“ при Второ РУ- Бургас, да изпълняват задълженията си да му извършат проверка с цел установяване на неговата самоличност и обстоятелството дали е извършил престъпление или друго нарушение на обществения ред, опитал се да избяга от посочените полицейски служители, оказал им съпротива, нанесъл три удара с лакът в областта на левия хълбок на К.- престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. За така описаното деяние е наложено на същия наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. По силата на същото споразумение Хрущев е признат за виновен в това, че на същата дата и място, като захапал палеца на лявата ръка на С. Х. К., умишлено му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в три разкъсно-контузни рани на първи пръст на лявата му ръка, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като леката телесна повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му- престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е наложено на същия наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години. Хрущев е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, като напръскал с компресиран газ, съдържащ капсаицин, в областта на лицето и дясното ухо на А. Г. К., умишлено му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в подчертаване на съдовата мрежа на конюктивите и парене на двете очи, със зачервяване и парене на кожата на лицето, довели до болка и страдание, като леката телесна повреда е причинена на полицейски орган при изпълнение на службата му- престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените такива в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, от компетентен орган- директор на ОДМВР- Бургас, овластен с нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. На основание чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ в заповедите за експулсиране не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. Независимо от това, издадената заповед е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е основано на данните за извършено от жалбоподателя общественоопасно деяние, съдържащи се както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и, в т.ч. предложението с рег. № 2531/08.05.2025 г. от началника на сектор „Миграция“, към което мотивите на заповедта изрично препращат.

Жалбоподателят е надлежно уведомен за образуваното административно производство и на същия е предоставена възможност да реализира процесуалните си права в пълен обем.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка „експулсиране“ са установени с нормата на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗЧРБ. В разглеждания случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ- присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Според настоящия съдебен състав тази хипотеза е налице в разглеждания случай. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление, извършено на територията на страната, за това, че противозаконно е пречил на органи на властта- полицейските служители С. Х. К. и А. Г. К., и е нанесъл телесни повреди на същите. Налице са и предпоставките на чл. 24, пар. 2, б. а, вр. пар. 1, б. б от Регламент на ЕС № 2018/1861- с оглед индивидуалната оценка, основана на данните за осъждане на жалбоподателя за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок повече от една година и данните за иззети от него множество инструменти и пособия, чието предназначение е преодоляване/взломяване на секретните механизми на патронници за ключалки, брави и каси без наличието на оригинален за целта ключ, недвусмислено сочещи намерение за извършване на противоправни деяния, е прието, че същият представлява заплаха за обществения ред и обществената сигурност, и е постановен отказ за пребиваване в Република България. Поради това съдът приема, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка „експулсиране“ и заповедта в тази част е материално законосъобразна.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за противоречие на оспорената заповед с нормата на чл. 44а от ЗЧРБ. Според цитираната норма чужденец, на който „е наложена“ принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. От текста на нормата е видно, че предвиденото ограничение се отнася само до изпълнението на вече издадената заповед и е ирелевантно за законосъобразността на съдържащото се в нея разпореждане.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за противоречие на заповедта с нормата на чл. 44в, ал. 3 от ЗЧРБ. Според цитираната норма, по отношение на чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка, преди въвеждането в ШИС на сигнала за отказ за влизане и пребиваване, дирекция „Миграция“ провежда консултации с другата държава членка съгласно чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860 и чл. 28 от Регламент (ЕС) 2018/1861. Нормата касае действия, които се извършват след влизане в сила на отказ за влизане в страната, респ. на заповед за налагане на мярката по чл. 39а, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ- на основание чл. 44в, ал. 2 от ЗЧРБ сигналът за връщане се въвежда в ШИС едва след влизане в сила на мярката или при допуснато предварително изпълнение. В този смисъл е и нормата на чл. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1860, с която е предвидено изискване за провеждане на консултации между заинтересованите държави членки чрез обмена на допълнителна информация в случаите, когато държава членка е взела решение за връщане в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО и обмисля въвеждането на сигнал за връщане по отношение на гражданин на трета държава, който притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава членка. Следователно, изискването за провеждане на консултации касае единствено изпълнението на мярката, наложена с влязъл в сила акт, и е ирелевантно за материалната законосъобразност на този акт, която се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК). Следва да се посочи, че цитираната Директива 2008/115/ЕО не препятства държавите-членки да приемат решение за прекратяване на законния престой, заедно с решение за връщане и/или решение за извеждане и/или забрана за влизане в рамките на едно административно или съдебно решение или акт, съгласно националното им законодателство, без да се засягат процедурните гаранции, предвидени в глава III и в други приложими разпоредби на общностното и националното законодателство (чл. 6, пар. 6).

Според императивната разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗЧРБ с налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на установените в нормата материалноправни предпоставки е задължен да наложи принудителната мярка. Според нормата на чл. 42з ал. 1, т. 1 принудителната административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ- когато чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. Както се посочи по-горе в изложението, жалбоподателят е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода (за престъплението по чл. 270 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева; за престъплението по чл. 131, ал. 2 от НК- от една до пет години в хипотезата на т. 3 и до три години в хипотезата на т. 4) и следователно горната хипотеза е налице. Определеният със заповедта срок е в рамките на законоустановения, съобразен е с всички установени по случая обстоятелства и напълно съответства на обществената опасност на извършеното от жалбоподателя деяние, пряко насочено срещу установения обществен ред.

В заключение, не се установяват основания за отмяна на обжалваната заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на В. Х., род. на 07.05.1987 г., гражданин на Украйна, представляван от пълномощника адв. П. Д. от АК- Бургас, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, против Заповед № 251з-2457/08.05.2025 г., издадена от директора на ОДМВР- Бургас, с която са наложени принудителни административни мерки: експулсиране, отнемане правото на пребиваване в Република България и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.