Р Е
Ш Е Н
И Е №
260581
гр.Пловдив, 23.04.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично
заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди, двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№1295 по описа
на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.4 ГПК.
Въззивния
съд е сезиран с жалба с вх.№16794/04.06.2018г от В.Л.С. с ЕГН-**********
и Й.Л.С. с ЕГН-********** *** срещу
действията на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 с район на действие ПОС по
изп.д.№20158210400443, изразяващи се в отказ да се заличи възбрани, по
отношение на имоти подробно описани в жалбата, касаещо които се твърди, че са
собственост на жалбоподателите. Твърди се, че
към момента на налагане на възбраните 03.12.2014г. и 05.09.2014г, и към
настоящия момент, жалбоподателите владеят процесните имоти. Иска се да бъде
отменен отказа като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата – взискателят в изпълнителното производство „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, взима
становище относно относно нейната
неоснователност, доколкото е налице влязло в сила Решение №961 от
11.03.2019г. постановено по гр.д.№3161/2018г. по описа на ПРС, с което е
признато за установено, че недвижимите имоти предмет на настоящата жалба са
собственост на дружеството „АГРОЙОКОН- 92“ ООД, поради което е и насочено принудителното изпълнение срещу
тях. Претендират се разноски направени в настоящото производство, съгласно
представения списък с направени такива.
Ответникът по жалбата - длъжникът
„АГРОЙОКОН-92“ ООД, чрез процесуалния представител адв.Н.С. оспорва жалбата като неоснователна. По
същество сочи, че е налице влязло в сила решение, с което е признато за установено, че част от недвижимите имоти предмет на настоящата жалба са собственост на
дружеството „АГРОЙОКОН- 92“ ООД, поради което е
и законосъобразно насочено принудителното
изпълнение срещу тях. Касаещо цеха за
сладолед и цеха за млечни произведения, признава че същите са собственост на длъжника.
По
реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев, в които
е изразено становище относно частичната
допустимост на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20158210400443 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 с район на
действие ПОС е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.02.2014г. по
гр.д.№2779/2012г. по описа на ПРС, с взискател „МОТО ПФОЕ“ ЕООД и длъжник „АГРОЙОКОН-92“ ООД, за събиране
на сумата от 6 056.10лв, присъдена
в полза на взискателя.
При
проучване на имущественото състояние на длъжника е установено, че същият е собственик на недвижими имоти, между които са
и процесните предмет на настоящата
жалба, а именно: сграда
в парцел УПИ I
-1904, с площ по документи 72кв.м., обособена част котелно помещение, с
административен адрес: гр. Р., ул. ***; сграда в парцел УПИ I -1904,, с площ от
307кв.м. по документи, обособена част складово помещение – администрация, с
административен адрес: гр. Р., ул. ***;
сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по
документи от 10кв.м., обособена част сграда – сондажен кладенец и сграда в
парцел УПИ I
-1904, с площ по документи 467 кв.м.,
обособена част цех за безалкохолни напитки; обособена част „ портиерна“, едноетажна сграда
с метална конструкция със застроена площ
от 4 кв.м.; обособена част „тоалетна“ едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 4 кв.м.; обособена част „Цех сладолед“ със застроена площ от
131кв.м. и „Цех за млечни произведения“ със застроена площ от 218кв.м., които имоти са придобити от длъжника по силата на
покупко-продажба през 2005г. Върху тези недвижими имоти са наложени възбрани, вписани в СВ Пловдив, съответно с акт №*** том *** г. и
акт №*** том ***г.
На
19.11.2020г. по изпълнителното дело е постъпила молба от процесуалния
представител на взискателя „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, с искане да
бъде насочено принудителното изпълнение по отношение на недвижими имоти, а именно сграда
в парцел УПИ I
-1904, с площ по документи 72кв.м., обособена част котелно помещение, с
административен адрес: гр. Р., ул. ***; сграда в парцел УПИ
I -1904,, с площ от
307кв.м. по документи, обособена част складово помещение – администрация, с
административен адрес: гр. Р., ул. ***;
сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по
документи от 10кв.м., обособена част сграда – сондажен кладенец и сграда в
парцел УПИ I
-1904, с площ по документи 467 кв.м.,
обособена част цех за безалкохолни напитки. Молбата е уважена и е наложена нова възбрана на 23.11.2020г. вписана в СВ Пловдив
с акт №27 том 8 върху
горепосочената част от процесните имоти, с оглед по подробното им индивидуализиране, предвид влязлото в сила съдебно Решение №961 от 11.03.2019г. по описа
на ПРС постановено по гр.д.№3161/2018г. Само по отношение на тези имоти е насрочен
опис
на на 03.12.2020г., който е извършен на посочената дата.
Съдът
е сезиран с жалба от трети за изпълнителното производство лица В.Л.С.
с ЕГН-********** и Й.Л.С. против действията на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 с
район на действие ПОС по изп.д.№20158210400443, изразяващи се в отказ
да заличи наложените на 05.09.2014г. на 03.12.2014г. възбрани върху процесните имоти, по
отношение които се навеждат твърдения, че са собственост и са
във владение на жалбоподателите към момента на възбраните.
Жалбата
е депозирана в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. След преценка на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателите са били във владение на процесните имоти към момента на
наложените по изпълнително дело възбрани, доколкото липсва спор между страните
по отношение на това обстоятелство. С оглед изложеното съдът приема жалбата за допустима, поради което
същата следва да бъде разгледана по същество.
По
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по отношение на това дали длъжникът притежава право на собственост
върху имуществото, спрямо което е насочено изпълнението към момента на налагане
на възбраната и само ако се установи, че
титуляр на това право е лице различно от длъжника, жалбата може да бъде уважена и
действията по изпълнението отменени. В този смисъл са и задължителните мотиви,
изложени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по
тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
В
конкретният случай с влязло в сила на 16.10.2020г. съдебно решение
№961/11.03.2019г. постановено по гр.д.№3161/2018г. по описа на ПРС е признато
за установено по отношение на настоящите
жалбоподатели В.Л.С. и Й.Л.С., че „АГРОЙОКОН-92“ ООД,
длъжник в изпълнителното производство е собственик на следните недвижими имоти,
а именно: сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по
документи 72кв.м., обособена част котелно помещение, с административен адрес: гр.
Р., ул. ***; сграда в парцел УПИ I -1904,, с площ от
307кв.м. по документи, обособена част складово помещение – администрация, с
административен адрес: гр. Р., ул. ***;
сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по
документи от 10кв.м., обособена част сграда – сондажен кладенец и сграда в
парцел УПИ I
-1904, с площ по документи 467 кв.м.,
обособена част цех за безалкохолни
напитки, представляващи част от процесните
недвижими имоти предмет на жалбата, като е отменен нотариален акт №79 от 10.04.2014г , том 1, рег.№1682 дело №78 от
2014г. , с който жалбоподателите се легитимират като собственици на тези имоти.
При
тези данни, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът „АГРОЙОКОН-92“
притежава право на собственост върху имуществото, спрямо което е насочено
изпълнението към момента на налагане на възбраната на 23.11.2020г, поради което предприетите принудителни действия спрямо тези имоти се
явяват законосъобразни. Изложеното обосновава
неоснователността на жалбата по отношение на тези имоти.
По
отношение на останалите имоти предмет на жалбата, доколкото не се установява от
данните по делото, по отношения на тях след налагане на възбраните през 2014г. да са предприети принудителни изпълнителни
действия подлежащи на съдебен контрол, то жалбата и в тази част се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Ответникът
по жалбата „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, претендира
разноски съгласно представени списък по чл.8 ГПК, но съдът намира че липсват
надлежни доказателства за направени такива,
доколкото по делото не е налице приложено пълномощно за процесуално
представителство на страната от адв. Т.М., а представения договор за правна
защита и съдействие е в незаверено ксеро-копие, поради което разноски не следва
да бъдат присъдени.
Ответникът
по жалбата длъжникът „АГРОЙОКОН-92“ ООД не
претендира разноски.
Мотивиран
от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№16794/04.06.2018г от В.Л.С. с ЕГН-**********
и Й.Л.С. с ЕГН-********** *** срещу
действията на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 с район на действие ПОС по
изп.д.№20158210400443, изразяващи се в отказ да заличи възбрани от 03.12.2014г. и 05.09.2014г,
по отношение на следните недвижими имоти, а именно: сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по документи 72кв.м.,обособена
част котелно помещение, с административен адрес: гр. Р., ул. ***; сграда в парцел УПИ I -1904,, с площ от 307кв.м. по документи,
обособена част складово помещение – администрация, с административен адрес: гр.
Р., ул. ***; сграда в парцел
УПИ I -1904, с площ по документи от 10кв.м., обособена част сграда –
сондажен кладенец и сграда в парцел УПИ I -1904, с площ по документи 467
кв.м., обособена част цех за безалкохолни напитки; обособена част „ портиерна“, едноетажна сграда с метална конструкция със застроена площ от 4 кв.м.; обособена част „тоалетна“ едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 4 кв.м.; обособена част „Цех сладолед“ със
застроена площ от 131кв.м. и „Цех за млечни произведения“ със застроена площ от
218кв.м.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: