Решение по адм. дело №787/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Е.Г.Г. с постоянен адрес в град Стара Загора, представлявана от редовно упълномощен адвокат против изричен отказ от 08.07.20205г на „Стик-кредит“ АД ЕИК ********* да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва личните й данни за периода от 30.08.2019г до 30.08.2024г, а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от жалбоподателката във връзка с отпускане на заем.

Жалбоподателят твърди, че с влязло в сила решение, постановено по адм.д.№844/24г по описа на АС Стара Загора е отменен мълчалив отказ на администратора на лични данни, формиран по искане с вх. №1554/30.08.2024г и същото е върнато за ново разглеждане със задължение да бъде предоставена поисканата с него информация, включително носителите на лични данни - договори за кредит и стандартни европейски формуляри. Вместо в определения от съда едномесечен срок да бъде разгледано заявлението от 30.08.2024г и да бъде предоставена исканата с него информация, включително копие на носителите на лични данни, администраторът "Стик-кредит" АД е постановил на 08.07.2025г обжалвания изричен отказ да предостави копие на носителите на лични данни.

От съда се иска да бъде отменен изричния отказ за предоставяне на носителите на личните данни като незаконосъобразен и постановен в противоречие с Решение №4038/19.12.2024г по адм.д.№844/24г по описа на АС Стара Загора и да бъде задължен ответника да в 7-дневен срок от влизане на настоящото в сила да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва данните на Е.Г.Г. за периода от 30.08.2019г до 30.08.2024г, а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от нея във връзка с отпускане на заем. Претендира се присъждане на заплатената държавна такса в размер на 10лв, а упълномощеният адвокат иска от съда да бъде осъден ответника да му заплати възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Стик-кредит“ АД представя отговор от 08.07.2025г до упълномощения процесуален представител, който е постановил в изпълнение на Решение №4038/19.12.2024г постановено по адм.д.№844/24г по описа на АС Стара Загора, с което е задължен в едномесечен срок от влизането му в сила да предостави на Е.Г.Г. ********** информацията, поискана със Заявление вх. №1554/30.08.2024г, включително и носителите на лични данни – договори за кредит и европейски формуляри. Представя и писмен отговор, с който иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, поради липса на основание да предостави копие на документи, част от чието съдържание са обработваните лични данни. Счита, че на основание чл.15 т.3 от ОРЗД администраторът е длъжен да предостави копие само на личните данни, а съгласно чл.12 §5 буква "б" от ОРЗД, когато исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже да предприеме действия по искането В случая искането в тази част законосъобразно е счетено за неоснователно и не е уважено. Искането е прекомерно, чащото при сключване на договора са предостави документите по кредитното досие, а след това е изпратено и получено писмо с личните данни, които дружеството изрично е изпратило до процесуалния представител на жалбоподателя. Изпратеното писмо е тарнкрипция или реплика наличните данни, съдържащи се в създадените документи, по смисъла на т.21 от решение по дело С-487/21 на СЕС. Видно от отговора на дружеството, личните данни са субекта са посочени с думи и цифри,, което е одстатъчно конкретно като съдържание. След като не се твърди, че предоставените лични данни са некоректно посочени, то те са точна реплика. Не се дължи повторно предоставяне на докумнети въз основа на чл.15 и чл.20 от Регламент ЕС 2016/679, което се подкрепя от съдебната практика, акто на СЕС, така и на националните съдилища. Позовава се на т.32 от Решение на СЕС по дело С-487/21: чл.15 от ОРЗД няма как да се тълкува в смисъл, че в параграф 3, първо изречени от него предвижда право, отделно от залегналото в §1 от него. Както впрочем отбелязва Европейската комисия в писемното си становище, нерминът "Копие" се отнася НЕ до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. Следователно копието трябва да съдържа всички лични данни, които са в процес на обработване. В т.1 от диспозитива на същото решение е посочено, че правото да се получи копие на личните данни, които са в процес на обработка означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. В случая, на субекта данните са предоставени на електронен адрес при подписавне на договора и това не се оспорва. Според чл.12, §5 буква "б" от Регламента, когато исканията на субекат са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже да предприеме действия по искането.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Отказът от 08.07.2025г, който изпълнителния директор на "СТИК-КРЕДИТ" АД е постановил в изпълнение на решението, постановено по адм.д. №844/2024г по описа на АС Стара Загора е нищожен. Изявлението, с което се отказва предоставяне на носителите на лични данни - договори за кредит и стандартни европейски формуляри е в пряко противоречие с диспозитива на Решение №4038/19.12.2025г, посатновено по адм.д.№844/2024г по описа на АС Стара Загора, с което по жалба на Е.Г.Г. е отменен мълчаливия отказ на "СТИК-КРЕДИТ" АД, формиран по заявление вх. № №1554/30.08.2024г за предоставяне на поисканата с него информация по чл.15 от ОРЗД, включително на носителите на лични данни по силата на чл.15 §3 от същия Регламент.

Спорният правен въпрос по делото отново е същият, той е материално правен и вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, а именно има ли право субекта на личните данни да получи,а администратора задължението да му предостави носителите на основанията за обработване на личните данни и по-специално сключените договори за кредит и съпътстващите ги задължителни частни документи, които обективират и основанието за обработване на личните данни, както и информация за категориите лични данни и техните получатели. Този материално правен въпрос е разрешен като с диспозитива на съдебното решение ответникът е задължен да предостави договора и стандартните европейски формуляри. Ответникът, на основание чл. 177 ал.2 вр. с чл.173 ал.2 от АПК е длъжен да постанови нов административен акт, съгласно тълкуването на материалния закон под страх от нищожност на изявлението, действието/бездействието, които противоречат на диспозитива на решението. Ответникът е задължен да предостави копие на договорите за кредит и на стандартните европейски формуляри, както и да предостави исканата със заявлението информация по чл.15 от ОРЗД. Следователно ответникът не може отново да повдига възражения против законосъобразността на съдебното решение. Указанията по тълкуване и приложение на материалния закон са изрични и ясни, а въз основа на тях съдът е задължил ответникът да предостави копия на договорите и на стандартните европейски формуляри за периода от пет години, в който е длъжен да ги съхранява, а съхранението също е дейност, подведена под определението за обработване на личните данни. Съгласно чл.6 от ОРЗД целта на обработването е функция на основанието, поради което правото на субекта на лични данни да получи копие на договорите е вън от съмнение. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид на първо място общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, е самото заглавие на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД, озаглавен „Прозрачност и условия“ при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципа на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД в своите разпоредби, поместени в Глава трета не оставя място за разумно съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, а те са функция на основанието или винаги администратора при поискване дължи да предостави и копие на това основание, защото правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл.15 от ОРЗД и на първо място в неговото съдържание са целите на обработването. Решението по дело С-487/21г няма смисъл, който жалбоподателят цитира. Тъкмо обратното: член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/ трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. До тук свършва цитата на ответника, но Съдът на ЕС продължава със същественото съдържание на правото по чл.15 §3, а именно: Това право предполага правото на получаване на копие от извлечение от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни - не част от документа, които съдържат личните данни, а целите документи или извлечения от тези бази данни, които по-специално съдържат личните данни. Ясен е диспозитива и не е допустимо да се тълкува и изопачава неговото съдържание. Съдът на ЕС продължава с условието, при което се дължат копия на цели документи - когато предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, както се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на другите лица тоест да не се разкриват личните данни на други лица. Именно по този материално правен въпрос - правото на субекта на данните да получи копия на целите документи, които съдържат неговите лични данни, за да може да упражни ефективно всички свои права, предоставени му за защита на същите тези лични данни, е постановено Решение №4038/19.12.2024г, по адм.д.№844/24г по описа на АС Стара Загора, което ответникът е длъжен да изпълни, защото при не произнасяне носи административно наказателна отговорност, а при произнасяне/действие/бездействие, което е в пряко противоречие с диспозитива на съдебното решение, то последицата е тази, която сочи чл.177 ал.2 от АПК - нищожност и съдът дължи да я прогласи.

Жалбоподателката е поискала присъждане на разноските по делото, които са в размер на 10лв., което обуславя основателност на претенцията й, но и на тази на адвоката, заявена на основание чл.38 от ЗА.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 177 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОБЯВЯВА нищожността на изричния отказ на „Стик-кредит“ АД ЕИК ********* от 08.07.2025г, да предостави на Е.Г.Г. ********** носителите на лични данни - договори за кредит и стандартни европейски формуляри, въз основа на които обработва личните й данни в изпълнение Решение №4038/19.12.2024г, постановено по адм.д.№844/24г по описа на АС Стара Загора.

ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД ЕИК ********* да заплати на Е.Г.Г. ********** сумата от 10лв / десет/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА "Стик-кредит" АД ЕИК ********* на основание чл.38 от ЗА да заплати на еднолично адвокатско дружество "МАВРОВ" БУЛСТАТ:********* сумата от 1080лв / хиляда и осемдесет/ с ДДС, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.