Решение по дело №1710/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261134
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20203110101710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    №261134/11.11.2020г.

град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Т.Л.

Секретар: Д. Д.

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1710/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „БДЖ - ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление: *, с която против А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 1564,44 лева, представляваща обезщетение за извършените от ищеца разходи по договор № 35/08.07.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и „маневрен стрелочник“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е сключен договор № 35/08.07.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и „маневрен стрелочник“. Със заявление  вх.№ 22-08-1868/24.09.2019 г. ответницата заявява желанието са да прекрати сключения договор. Ищецът сочи, че съгласно раздел IV, т.14, от договора, обучаемият дължи възстановяване на всички направени разходи за обучението му, ако по своя вина не завърши същото. Твърди, че за обучението на ответника е извършил разходи в общ размер на 1564,44 лева, от които: 571 лева – учебна такса и 993,44 лева – изплатени суми за месечна издръжка, на основание раздел II, чл.6 от договора.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, на когото е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в негово отсъствие.

По делото са приобщени следните писмени доказателства: договор №35/08.07.2019 г. за придобиване на професионална квалификация „кондуктор“ и „маневрен стрелочник“; справка за разход на средства от работодателя за обучение на А.Г.П. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и „маневрен стрелочник“; заявление вх.№22-08-1868/24.09.2019 г. на А.Г.П..

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Искът намира правното си основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.234, ал.3 т.2 и чл.234 ал.1 КТ. Същият е процесуално допустим, като същевременно от твърденията изложени в исковата молба и представените писмени доказателства, може да може да се направи извод за вероятната му основателност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в размер общо на 401,60 лева, от които – държавна такса в размер на 62,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 339 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БДЖ - ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1564,44 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор № 35/08.07.2019 г. за придобиване на професионална квалификация и правоспособност „кондуктор“ и „маневрен стрелочник“, ведно със законната лихва считано от 10.02.2020 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БДЖ - ПП“ ЕООД, Поделение за пътнически превози – Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление: *, сторените разноски по делото, в размер на 401,60 лева.

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: