№ 93397
гр. С., 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110135383 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. С. Г.-К. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по сключен договор за паричен заем. Сред претендираните в заявлението
вземания са и договорна неустойка, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в
размер на 147.04 лв. за периода от 19.01.2022 г. до 19.09.2022 г., получена
след като от договорената неустойка 901.22 лв. е приспаднато плащането на
754.18 лв. от общата платена сума 1045 лв. Претендира се и неустойка за
забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер
на 250 лв., начислена еднократно на 01.02.2023 г.
В производството по реда на чл. 410 и следващите ГПК съдът следи за
наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и за
наличието на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, включително ГПК.
Вземането за неустойка в размер на 147.04 лв. за периода от 19.01.2022
г. до 19.09.2022 г. се основава на твърдения за уговорена такава, ако
кредитополучателят не предостави обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за
даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на
неустойката – обезпечителната, е да мотивира към изпълнение на дължимия
по договора резултат. Дължимият по договора резултат не е даването на
обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. Така
предвидената в чл. 11 от договора за паричен заем неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора
задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Отделно
1
от това, от уговореното следва, че неустойка би се дължала и в случай, че
потребителят редовно обслужва кредита. Налице е противоречие на така
уговорената неустойка с добрите нрави, което е налице още при сключване на
договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за
недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не
натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – по аргумент
от чл. 71 ЗЗД. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че
неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част
заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По същите изложени вече съображения, със соченото от заявителя
плащане от кредитополучателя на сума в общ размер на 1045 лв., съдът
приема, че не са погасявани задължения по нищожните клаузи на договора. С
това плащане се погасяват при условията на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
задълженията на кредитополучателя за законна лихва върху непогасената в
срок чиста главница за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на
114.53 лв. – изцяло; задълженията за договорна лихва по всички погасителни
вноски с падежи от 21.02.2022 г. до 19.09.2022 г. по погасителния план към
Договор за потребителски кредит № ******/19.01.2022 г. в общ размер на
186.78 лв. – изцяло, главниците по трета, четвърта, пета и шеста погасителна
вноска в общ размер на 644.56 лв., както и част от главницата по седмата
погасителна вноска с падеж 19.08.2022 г. по погасителния план към Договор
за потребителски кредит № ******/19.01.2022 г. в размер на 99.13 лв., като
сумата от 743.69 лв. (644.56 лв. + 99.13 лв.) следва да се приспадне от общата
сума по главницата по договора в размер на 1000 лв. При това положение тази
претенция – за главница следва да бъде уважена за сумата от 256.31 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 846.71 лв. следва да бъде отхвърлена,
като погасена чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; както и претенцията за договорна
възнаградителна лихва за сумата от 86.64 лв. за периода от 19.01.2022 г. до
19.09.2022 г. следва да бъде отхвърлена, като погасена чрез плащане преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Предвид горното, на това основание следва да бъде отхвърлена изцяло
претенцията за законна лихва върху непогасената в срок чиста главница за
периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г. в размер на 77.14 лв.
Съдът намира, че и сумата от 250 лв. – неустойка за забава във връзка с
разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена еднократно на
01.03.2023 г. в размер на 25% от размера на главницата, не се дължи. Предвид
потребителския характер на договора за кредит (чл. 9 ЗПК), длъжникът –
потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги, но не и такива,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1 ЗПК и арг. чл.
10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Допълнителни услуги например
са издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
2
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение – в последния смисъл
е решение на САС от 28.02.2018 г. по т. д. № 3001/2017 г., потвърдено с
решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
Доколкото разходите за извънсъдебно събиране на вземания са свързани с
управлението на кредита и съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат, то на
същото основание не се дължи и неустойка, свързана с такива разходи по
повод забава в плащането на задълженията за главница и договорна лихва по
договора. При това положение съдът приема, че претендираното вземане за
неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията в размер на 250 лв., начислена еднократно на 01.03.2023 г. не се
дължи и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу Л. С. Г.-К. в ЧАСТТА на претенцията
за договорна компенсаторна неустойка по чл. 11 от Договор за потребителски
кредит № ******/19.01.2022 г., поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, в
размер на 147.04 лв. за периода от 19.01.2022 г. до 19.09.2022 г., на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД; в частта на претенцията за
неустойка за забава във връзка с разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията в размер на 250 лв., начислена еднократно на 01.03.2023 г., на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.; за сумата от 77.14 лв. – законна лихва за
забава върху непогасената в срок чиста главница за периода на забава от
01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., като погасено чрез плащане, извършено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК; за сумата от 86.64 лв. – задължение за договорна възнаградителна лихва
за периода от 19.01.2022 г. до 19.09.2022 г., като погасено чрез плащане,
извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и за главница – за разликата над 256.31 лв.
до пълния предявен размер от 846.71 лв., като погасено чрез плащане,
извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3