РЕШЕНИЕ
№ 260015,
28.08.2020г., гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на четвърти август две хиляди и двадесета
година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 460 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 2402/ 13.06.2019г. от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК –
*********, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева – изпълнителен
директор срещу А.С.С., ЕГН - ********** ***, с която молят да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че същият им дължи като правоприемници на
вземане на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми : 468.57/четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет
и седем стотинки/ - главница, заемна такса в размер на 120.00 /сто и двадесет лева/, неплатена редовна
лихва в размер на 256.81 /двеста петдесет
и шест лева и осемдесет и една стотинки/ за периода от 26.02.2015г. до
14.07.2016г., лихвена надбавка за забава върху просрочена главница в размер на
9.71 /девет лева и седемдесет и една
стотинки/ за периода от 26.02.2015г. до 16.08.2015г., лихвена надбавка за
забава върху цялата главница в размер на 42.64 /четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от
17.08.2015г. до 14.07.2016г. и законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в
съда – 18.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
– 25.00/двадесет и пет лева/ - заплатена ДТ представляваща деловодни
разноски. Ищецът сочи, че е провоприемник като кредитор на „Банка ДСК“ ЕАД по
силата на сключен между тях Договор за цесия от 15.03.2017г. след снабдяване на
банката с Заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 570/ 2016г. по описа на РС – Исперих за посочените по-горе суми.
Ищецът сочи, че между ответника и праводателя им „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен
договор за стоков кредит. Съгласно този договор банката е отпуснала на
ответника сума в размер на 569.00лв. за
закупуване на стока – 1 брой телефон продаван от „Технополис България“
ЕАД. Срокът за издължаване на кредита е
бил 6 месеца, считано от усвояването му, което ставало еднократно. Кредитът
ответника бил длъжен да погасява чрез разплащателна сметка на равни месечни
вноски дължими до 25 число на месеца съгласно погасителен план. Кредитът се
олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил 39, 46 % годишно или 0, 1096% на ден. Неразделна част от договора били Общите
условия на банката за стокови кредити на физически лица, с които ответникът бил
запознат при сключване на договора. Кредитът бил усвоен на 16.05.2015г. Предвид
обстоятелството, че ответникът не е изплатил кредита на банката било заведено
заповедно производство - ч.гр.дело № 570/ 2016г. по описа на РС – Исперих, в
което в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист за описаните
по-горе суми. Въз основа на изпълнителният лист е образувано изпълнително дело,
като в хода на връчване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът не е
установен на известният адрес, поканата е връчена при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, с оглед на което на кредитора е указано предявяване на иск за
установяване на вземането. Така е образувано настоящото исково производство, в
което установителният иск е предявен от правоприемникът на банката – кредитор.
Ищецът представя
писмени доказателства, които моли да бъдат допуснати и приети. Моли за служебно
прилагане на ч.гр.дело № 570/ 2016г. по описа на РС – Исперих, моли и за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният особен представител на
ответника А.С.С. адвокат Н.М.. Той оспорва фактическите и правни твърдения
на ищцовото дружество. Счита, че целият казус е приключил в заповедната
процедура с издаването на Заповедта за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителният лист. Счита, че ищецът не може да се легитимира
като правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като не е бил такъв към момента на
провеждане на заповедното производство. Изведени са доводи, че първоначалният
кредитор – банката не е съобщила на длъжника за извършената цесия както
изисквал закона в чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Нямало и договор за поръчка между цедента и цесионера със задължение
преобретателя да уведоми длъжника за цесията.
Било невъзможно длъжникът да бъде уведомяван за цесията чрез връчване на
препис от исковата молба. Било
представено пълномощно по отношение на ищеца от банката, ищеца да уведоми
длъжника за прехвърлянето на задължението, но то не било нотариално заверено
поради което не можело да произведе действие. Законът вменявал в задължение на
цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето и не давал възможност
уведомяването да се извършва чрез пълномощник. Особения представител излага и
доводи, че производството по чл.422 от ГПК е недопустимо, тъй като твърди, че
издадената Заповед за изпълнение е влязла в сила, тъй като длъжникът не е
възразил по нея в законоустановеният срок. По изложените съображения адвокат М.
моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. Възразява срещу
исканията по доказателствата на ищцовата страна и моли съда да ги остави без
уважение.
В съдебно заседание
се явява представител на ищеца и заявява становище, че поддържат исковата молба
и молят същата да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание
не се явява особеният представител на ответника А.С.С. – адвокат Н.М.,
но в писмено становище оспорва искът по
основание и размер. Поддържа писменият отговор. Моли искът да бъде отхвърлен по
същество.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка : Ответникът се е намирал в договорни
отношения с Банка „ДСК“ ЕАД по силата на сключен Договор
за стоков кредит от 16.02.2015г.
по силата на който банката е отпуснала на А.С. сума в размер на 569.00лв. за закупуването
на стока – мобилен телефон марка „Samsung A3“.
Срокът за издължаване на кредита е определен от страните на 6 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. Кредитът се усвоявал еднократно, безкасово по
сметка на Търговеца. погасителният план включвал следните суми внасяни на
следните дати : на дата 25.02.2015г. – сумата 106.04лв., на дата 25.03.2015г. –
сумата 106.04, на дата 25.04.2015г. – сумата 106.04лв., на дата 25.05.2015г. –
сумата 106.04лв., на дата 25.06.2015г. – сумата 106.04лв. и на дата
16.08.2015г. – сумата 92.68лв. Поради неплащане в срок на дължимите вноски кредиторът
Банка „ДСК“ ЕАД завела заповедно производство по чл.417 от ГПК. Било образувано
ч.гр.дело № 570/ 2016г. по описа на РС – Исперих, в което съдът издал срещу
ответника А.С. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, в която било разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумите 468.57/четиристотин шестдесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/ - главница, заемна
такса в размер на 120.00 /сто и двадесет
лева/, неплатена редовна лихва в размер на 256.81 /двеста петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ за периода
от 26.02.2015г. до 14.07.2016г., лихвена надбавка за забава върху просрочена
главница в размер на 9.71 /девет лева и
седемдесет и една стотинки/ за периода от 26.02.2015г. до 16.08.2015г.,
лихвена надбавка за забава върху цялата главница в размер на 42.64 /четиридесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки/ за периода от 17.08.2015г. до 14.07.2016г. и законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.07.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата – 25.00/двадесет и пет лева/ - заплатена ДТ представляваща деловодни
разноски. въз основа на описаната заповед бил издаден изпълнителен лист в полза
на кредитора и било образувано изп.дело № 20199120400162 по описа на ЧСИ № 912
Георги Стоянов. С оглед обстоятелството, че от ЧСИ длъжникът е бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на кредиторът е
било указано предявяване на иск по чл.415, ал.1 от ГПК с Разпореждане от
03.05.2019г. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК иск е бил предявен от цесионера на
вземането - „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, на когото Банка „ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането на
15.03.2017г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала две заключения основно по поставени
въпроси от ищеца и допълнително по поставени въпроси от съда. първото
заключение дава следните отговори : 1. Сумата съгласно сключения Договор за
стоков кредит от 16.02.2015г. е преведена на 16.02.2015г., преведената сума е
569.00лв. по кредитна сметка с титуляр А.С.С.. 2. Стоковият кредит е усвоен
автоматично на датата на предоставяне 16.02.2015г. от POS устройство
в Хипермаркет „Технополис“ жк „Младост“. 3.За погасяване на кредита е постъпила
вноска от 106.04лв., с която са погасени 100.43лв. от главницата и 5.61лв.
лихви. 4.Датата на преустановяване на плащанията е 25.03.2015г., като е
погасена само първата вноска. 5.Размерът на непогасените изискуеми задължения
по кредита към дата 18.06.2016г. бил
формиран по следният начин : дължима главница – 468.57лв., дължима заемна такса
– 120.00лв., неплатена договорна лихва – 48.27лв., лихва за просрочие до 90 дни
– 22.41лв., лихва за просрочие над 90 дни – 247.15лв. или общо дължима сума в
размер на 906.40лв. 6. Актуалният размер на дължимите суми към датата на
изготвяне на заключението е : дължима главница – 468.57лв., дължима заемна
такса – 120.00лв., неплатена договорна лихва – 48.27лв., лихва за просрочие до
90 дни – 22.41лв., лихва за просрочие над 90 дни – 247.15лв.. лихва за забава –
1019.78лв. или общо дължима сума – 1926.18лв. 7.Актуалният размер на
непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на завеждане на
исковата молба – 13.06.2019г. бил следният : дължима главница – 468.57лв.,
дължима заемна такса – 120.00лв., неплатена договорна лихва – 48.27лв., лихва
за просрочие над 90 дни – 247.15лв., лихва
за просрочие над 90 дни – 762.70лв. или общо дължима сума – 1668.79лв. По
делото лицето не било намерило суми събрани чрез принудително изпълнение. 8.
Дължима главница – 468.57лв., дължима заемна такса – 120.00лв., неплатена
договорна лихва – 48.27лв., лихва за просрочие до 90 дни – 22.41лв., лихва за
просрочие над 90 дни до 18.06.2016г. – 247.15лв., лихва за просрочие над 90 дни
до 15.03.2017г. – 188.91лв., законна лихва върху целият дълг продаден на
15.03.2017г. – стойност на 956.05лв. – главница 468.57лв. + закупена
редовна лихва + закупена наказателна лихва + закупени
разходи + лихва в размер на 218.02лв. или общо 1313.33лв. Лихвената
надбавка за забава върху цялата главница от 17.08.2015г. до 14.07.2016г. е в
размер на 255.65лв.
По допълнителното заключение отговорите на
вещото лице са следните : 1. Главницата дължима по договора към дата
18.07.2016г. е 468.57лв., 2. Заемната такса по договора е дължима. 3. Размерът
на неплатената редовна лихва по договора йза периода от 26.02.2015г. до
14.07.2016г. е 256.26лв., 4. Размерът на лихвената надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от
26.02.2015г. до 16.08.2015г. е 9.71лв., 5. Размерът на лихвената надбавка за
забава върху цялата главница за периода от 17.08.2015г. до 14.07.2016г. е
42.56лв., 6.Размерът на главницата по договора към датата на подаване на
исковата молба – 13.06.2019г. е 468.57лв., а сумата на непогасените изискуеми
задължения по кредита е общо 922.18лв.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло. По сключеният договор ответникът С.
е поел задължение да върне на банката предоставената му в заем сума за
закупуване на избрана от него стока съобразно изготвен погасителен план. А.С. е
заплатил само една от договорените месечни вноски и самоволно се е
самоосвободил от поетите по договор задължения. Това е предпоставило действията
на кредитора да потърси защита на своите права и законни интереси по съдебен
ред. Ответникът дължи връщане на сумата по главницата в размер
на 468.57/четиристотин шестдесет и осем
лева и петдесет и седем стотинаки/, заемна
такса в размер на 120.00 /сто и двадесет
лева/, неплатена редовна лихва в размер на 256.26 /двеста петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ за периода
от 26.02.2015г. до 14.07.2016г. съобразно заключението на вещото лице, лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница в размер на 9.71 /девет лева и седемдесет и една стотинки/
за периода от 26.02.2015г. до 16.08.2015г., лихвена надбавка за забава върху
цялата главница в размер на 42.56 /четиридесет
и два лева и петдесет и шест стотинки/ за периода от 17.08.2015г. до
14.07.2016г. и
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 18.07.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на особеният представител заявени в писменият
отговор, че целият казус е приключил в заповедната процедура с издаването на
Заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителният лист. Това не е така, тъй като са били налице предпоставки за
предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК с оглед неустановяване на
длъжника на известните по делото адреси. Ищецът може да се легитимира като
правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД и го прави въз основа на представени в
производството писамени доказателства за извършена цесия, като няма законова
пречка вземането да бъде цедирано и след издаване на заповед за изпълнение. Изведените
доводи, че първоначалният кредитор – банката не е съобщила на длъжника за
извършената цесия както изисквал закона в чл.99, ал.4 от ЗЗД са неосновеателни.
В процеса от ищеца са представени писмени доказателства, видно от които длъжникът
е бил уведомен за извършената цесия от ищеца по пълномощие на първоначалният
кредитор, като законът не забранява такива действия. Законът не изисква
нотариална форма на упълномощаване, за да се извършват действия от името на
цедент. Още повече, че самият договор за кредит не изисква като условие за
валидност нотариална форма. Заповедта за изпълнение не е влязла в законна сила,
тъй като не е била връчена на длъжника и единственият начин за защита на
неговите права е било настоящото производство, в което той се представлява от
назначеният особен представител поради фактическо отсъствие от известните
адреси.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени и
разноските реализирани в настоящият исков процес – 225.00лв. – заплатени
държавни такси по петте искови претенции, 279.32лв. – заплатен депозит за вещо
лице, 150.00лв. депозит за особен представител и 300.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Следва така също да бъдат присъдени и реализираните в хода на заповедното
производство разноски - сумата 25.00 /двадесет
и пет лева/ представляваща заплатена държавна такса.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.С.С., ЕГН - ********** ***, че същият
ДЪЛЖИ на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК – *********, представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева – изпълнителен директор сумата 468.57/четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/,
заемна такса в размер на 120.00 /сто и двадесет лева/, неплатена редовна
лихва в размер на 256.26 /двеста петдесет
и шест лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 26.02.2015г. до
14.07.2016г., лихвена надбавка за забава върху просрочена главница в размер на
9.71 /девет лева и седемдесет и една
стотинки/ за периода от 26.02.2015г. до 16.08.2015г., лихвена надбавка за
забава върху цялата главница в размер на 42.56 /четиридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ за периода от
17.08.2015г. до 14.07.2016г. и
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
по ч.гр.дело № 570/ 2016г. по описа на РС – Исперих в съда – 18.07.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция
по вписванията с ЕИК – *********, представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева – изпълнителен директор за разноски в заповедното производство
сумата 25.00 /двадесет и пет лева/
представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК А.С.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК –
*********, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева – изпълнителен
директор за разноски в настоящото производство сумите – 225.00 /двеста двадесет
и пет лева/ – заплатени държавни такси по петте искови претенции, 279.32
/двеста седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ – заплатен депозит
за вещо лице, 150.00 /сто и петдесет лева/ депозит за особен представител и 300.00
/триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: