Решение по дело №8087/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 654
Дата: 12 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20194430108087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 12,06,2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№8087 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез юрк.В., против Д.И.Т., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 573,85 лева главница, съставляваща стойността на използвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016 г. – 30,04,2019 г., и сумата от 90,31 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,12,2016 г. – 04,12,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в ***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да присъди сторените деловодни разноски, които са останали неплатени.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Д.Ц., в който сочи, че сумите по ИМ са заплатени, и искът следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска и присъди разноски, тъй като плащането е коректно.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното препис-извлечение за консумирана топлинна енергия за партида №*** за адрес ***, на името на Д.И.Т., е видно, че за периода 01,10,2016 г. – 30,04,2019 г. са начислени суми за топлоенергия в размер на 573,85 лева главница и 90,31 лева лихва за забава.

Не се спори по делото, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в ***, за което при ищеца е открита партида с абонатен №***.

Предвид безспорно установения факт, че ответницата е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. 

В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В отговора на ИМ ответника ангажира писмени доказателства, доказващи плащането на сумата за главница и лихва на 09,01,2020 г. Плащането се потвърждава в с.з. и от процесуалният представител на ищеца.

Горното позволява да се обобщи, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.

По отношение на разноските – доколкото ответникът е платил своето задължение след подаване на ИМ /депозирана на 18,12,2019 г./, то същият дължи сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева за държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в ИМ/, съдът намира следното – на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че претендираната сума, макар и заплатена преди получаване на ИМ от ответницата, е заплатена СЛЕД подаване на ИМ, а обстоятелството, че са заплатени точно сумите за главница и лихва, претендирани в ИМ, е индиция според съда за знание у ответницата за предявения иск. Ето защо ответницата дължи сторените от ищеца разноски, а искането за присъждане на разноски в нейна полза е неоснователно.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез юрк.В., против Д.И.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 573,85 лева главница, съставляваща стойността на използвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2016 г. – 30,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумите, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез юрк.В., против Д.И.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 90,31 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,12,2016 г. – 04,12,2019 г., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА  “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените деловодни разноски в размер на 100,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: