№ 15305
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110171015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л...” АД против ЗД „Б...“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ за заплащане на сумата 2348,49 лева
представляваща незаплатен остатък от застрахователно обезщетение, заедно със законната
лихва върху застрахователното обезщетение от датата на предявяване на иска - 29.11.2024 г.
до окончателното й изплащане, представляващ регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка Каско за вреди по лек автомобил „Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР,
в резултат от ПТП, настъпило на 16.07.2019 г. около 18.50 часа на пътя между с. Лесново и
с.Доганово, поради виновно поведение на водача на лек автомобил „ФОРД ФОКУС” с рег.№
СО 2099 ВС.
Ищецът ЗК „Л...” АД твърди, че на 16.07.2019 г. около 18.50 часа на пътя между с.
Лесново и с.Доганово, е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил
„ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС, и втори участник лек автомобил „Ауди А3”, с рег. №
СС 0009 АР, който бил ударен от намиращия се зад него автомобил, поради което излязъл от
пътя и попаднал в канавката. Вследствие на процесното ПТП били причинени вреди на лек
автомобил „Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР, за който към момента на процесното ПТП има
сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 9430.59 лв., поради тотална щета с включени 302.40 лева разходи за
репатриране на автомобила. Към ответника била предявена претенция в посочения размер,
който платил сумата от 7082.10 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия
участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за
заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума. Поради това
ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 2348,49 лева представляваща
незаплатен остатък от застрахователно обезщетение, доколкото за причинените вреди
отговоря другият участник в процесното ПТП (и съответно застрахователят на гражданската
му отговорност). Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Б...“ АД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Оспорва иска по основание и размер, като възразява и за давност. Моли съда да отхвърли
1
иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.411 от КЗ.
Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.411 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП, по
силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди
на виновния водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на всички елементи от горния фактически състав в условията на пълно и
главно доказване, с изключение на онези факти, за които е предвидена законова презумпция,
а именно наличието на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже правоизключващите,
правонамаляващите и правопогасяващите си възражения, в това число, да проведе обратно
доказване /което винаги трябва да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция
за вината на делинквента.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с доклада по делото е приел за
безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС
е била застрахована при ответника, както и извършено плащане на сума в размер на 7082.10
лв. от ответника на ищеца по процесната щета.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП е била образувана застрахователна преписка по щета № 0000-1261-19-
204155 при ищеца, приключила с частично признание за основателност на търсеното
обезщетение от ответника, чрез прихващане със сумата от 7 082.10 лева.
От свидетелските показания на М. Н. Н. участник в ПТП настъпило през 2019 г., като
водач на лек автомобил на „Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР се установява, че си спомня за
ПТП. Пътувал със своя колега Д. К. към едно село, но не си спомня името му. Пред него
имало автомобили, които се движели с ниска скорост или били спрели и той решил да ги
заобиколи. Тогава излезли животни на пътя и задействал рязко спирачната система, като след
него се чул дълъг спирачен път, след което се озовал в канавката. Отзад ги ударил
автомобил, но не си спомня марката, управлявало го младо момче. Попълнили протокол.
Чакали пътна помощ и след това автомобилът бил неизползваем.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като житейски логични, последователни и
2
непротиворечиви, съобразявайки, че той е трето за спора лице и не се явява заинтересовани
от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е било изплатено след
настъпване на застрахователното събитие, а освен това разказаното от него е израз на
преките му и непосредствени впечатления, тъй като именно той управлявал увредения
автомобил. Същевременно описаният от тях начин на реализиране на ПТП съответства на
Протокола за ПТП от 16.07.2019 г. посочените като настъпили щети по автомобила – като
вид и локализация, както и като начин на причиняване – на данните от приетите по делото
опис-заключение.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като
е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от
които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода
на правния спор. От изслушаната по делото заключение на допуснатата съдебно -
автотехническа експертиза се установява, че на 16.07.2019 г. около 18:50 часа лек автомобил
„ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС се движи по пътя от с. Лесново към с.Доганово ,
където водачът застига и реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил „Ауди А3”,
с рег. № СС 0009 АР, който от удара попада в канавката. Щетите по лек автомобил „Ауди
А3”, с рег. № СС 0009 АР, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
на 16.07.2019 г. произшествие. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 15050.46 лв. Съгласно констатациите на вещото лице действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП възлиза на 15830 лв. Стойността на ремонтните дейности за
възстановяването на автомобила по средни пазарни цени, изчислена също към датата на
ПТП, е 15050.46 лв. При тези данни на експертизата съдът съобразява, че стойността на
разходите за необходимия ремонт съставлява 95,08 % (т. е. надхвърля законоустановената
граница от 70%) от действителната стойност на автомобила, поради което приема, че
увреждането съставлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова дължимото
обезщетение за вредите следва да се определи при условия на тотална щета, като същото е
съизмеримо с действителната стойност на застрахованата вещ, намалена със стойността на
запазените части, които не подлежат на обезвреда, защото с тях не се намалява имуществото
на правоимащия, а остават като актив, от който може да бъде реализиран и паричен приход
при продажбата им. От дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на
запазените части, която е около 30 % от действителната стойност на автомобила или в
случая възлизат на сумата от 15830 - 4749 лв., т.е. на 11081 лв. До размера на тази сума
следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка "ГО" на прекия
причинител, при предявената срещу него регресна претенция, тъй като тази сума
представлява действителната стойност на вредата от процесното ПТП изчислена по
правилата на чл. 390, ал. 2 КЗ. Няма спор в съдебната практика, че в случаите на тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, при определяне размера на обезщетението от
действителната стойност на увреденото МПС следва да се приспадне стойността на
запазените части, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване. Така
изчислената сума не надвишава размера на платеното от ищеца застрахователно
обезщетение, който определя обема на регресното му право, поради което съизмерява
отговорността на ответника по регреса.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие:
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
3
В конкретния случай, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че
настъпилото ПТП между лек автомобил „Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР и лек автомобил
„ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС е по вина на водача на лек автомобил „ФОРД
ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС. Водачът на лек автомобил „ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099
ВС е нарушил чл. 23, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба указва на водачите, че длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на
застрахователното покритие. От представената по делото застрахователна полица е видно,
че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и твърдения
да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
С оглед на това, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. №
652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето
защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнал регресният дълг. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице. Размерът на причинените вреди се установява от
изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е
посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП
е в размер на 5535,22 лв., поради което искът подлежи на уважаване в цялост. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите
към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество, поради което
и искът с правно основание чл.411, ал. 1 КЗ подлежи уважаване в цялост съобразно
диспозитивното начало в размера, в който е предявен.
По възражението за давност:
Уважаването на иска, предполага обсъждането на евентуално възражение на ответника
за погасяване на сумата по давност. Давността започва да тече от датата на извършеното
4
плащане – аргумент от решение по чл. 290 ГПК № 116 от 25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г.,
I ТО, ВКС, решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г., I ТО, ВКС и др., тъй като от
този момент регресното вземане става изискуемо и ликвидно и същото от този момент може
да се претендира по чл. 411 от КЗ; срещу ответника в срока по чл. 110 ЗЗД, а не от момента
на увреждането. В случая, плащането на процесната сума е извършено на 10.10.2019 г., а
исковата молба е подадено в съда на 29.11.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й
редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), спират да текат от 13.02.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) нормата на чл.
3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 от Заключителните разпоредби на
ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.) е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2
относно "други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в "Държавен вестник". Следователно от 13.03.2020 г. до 28.05.2020
г., давността е спряла да тече. Ето защо, петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради
което и инвокираното възражение за настъпила погасителна давност е неоснователно.
Следователно, предявеният иск за сумата от 2348.49 лв. се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер
на 95 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и платен депозит за
изготвяне на експертиза 400 лева и за призоваване на свидетел в размер на 50 лв. или общо
сумата от 645 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б...“ АД, с ЕИК: ****** и адрес на управление: гр. София, бул. Д..., да
заплати на ЗК „Л...“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„С... на основание чл.411 КЗ, сумата 2348,49 лева представляваща незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва върху застрахователното
обезщетение от датата на предявяване на иска - 29.11.2024 г. до окончателното й изплащане,
представляващ регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка Каско
за вреди по лек автомобил „Ауди А3”, с рег. № СС 0009 АР, в резултат от ПТП, настъпило на
16.07.2019 г. около 18.50 часа на пътя между с. Лесново и с.Доганово, поради виновно
поведение на водача на лек автомобил „ФОРД ФОКУС” с рег.№ СО 2099 ВС, и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 645 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6