Решение по дело №2407/2024 на Административен съд - Варна

Производството по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закон за здравето /ЗЗ/, вр. чл.145 - 178 от АПК.

Образувано е по жалба от И. П. Т., [ЕГН] срещу Експертно решение /ЕР/ № 136/05.08.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/.

Жалбоподателят е изложил следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: „1. Не е вписана диагнозата диабет – тип 2 новопридобит, за която има приложени документи. 2. Не е сборуван процента общо заболяване от 10% с процента военна инвалидност 10%, общо поне 20% временна нетрудоспособност. 3. Не ми беше предоставена възможност да посоча други обстоятелства и да пратя други изследвания и епикризи и анамнези от Спешна медицина – Варна. 4. Не са посочени други противопоказани за тежък труд, труд на норма или нощен труд, който аз не мога да работя. 5. Не е посочен срок на решението.“ Отправено е искане за отмяна на оспореното решение на НЕЛК и да се постанови друго със 100% военна инвалидност и 51% общо заболяване. В съдебно заседание, чрез адв. М. К. жалбата се поддържа.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт В. А. оспорва жалбата. Счита че оспореното решение е издадено от компетентен орган и е в съответствие с Решение № 1380/23.10.2023 г. по адм. дело № 2068/2022 г. на Адм. съд – Варна и като горестоящ орган, поради което дори и да са били представени нови медицински доказателства – каквито са посочени в изготвеното заключение от вещото лице, за НЕЛК не е налице законова възможност да вземе ги вземе предвид, с оглед разпоредбата на чл.45, ал.4 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт И. К. в писмено становище сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като оспореното решение е законосъобразно. Моли в полза на НОИ да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересовани страни – Национална здравноосигурителна каса, Агенция за социално подпомагане, Агенция за хората с уврежданията и ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД не са изразили становище по спора.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Експертно решение № 396 от 01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. М. - Варна" ЕАД - [населено място] е издадено на И. П. Т., извършено е преосвидетелстване след НЕЛК и е определена 10 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Есенциална /първична/ хипертония и срок на определения процент трайно намалена работоспособност, с начална дата на инвалидност - 22.12.2017 г., за срок от 3 години - до 01.02.2025 г. По предходното ЕР на И. Т. е бил с 40% трайно намалена работоспособност. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че освидетелствания се е явил, но не е представил медицинска документация, която е изискана с писмото на ТЕЛК.

Жалбоподателят е обжалвал Експертно решение № 396/01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. М. - Варна" ЕАД пред Националната експертна лекарска комисия.

С Експертно решение № 477/17.06.2022 г. на Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ при НЕЛК е потвърдила ЕР № 396/01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. М. - Варна" ЕАД, включително определената с това решение 10 % трайно намалена работоспособност, датата на инвалидност и срока на инвалидността.

Експертно решение №477/17.06.2022 г. на НЕЛК е било оспорено от жалбоподателя. С Решение № 1380/23.10.2023 г. по адм. дело № 2068/2022 г. на Адм. съд – Варна е отменено Експертно решение №477/17.06.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК №0396 от 01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.“ – Варна, с което на И. П. Т. с [ЕГН] е определена 10% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с начална дата 22.12.2017 г. за срок от 3 години – до 01.02.2025 г. и е върната преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне, в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение. Посоченото съдебно решение е влязло в сила на 08.12.2023 г. /л.282- 285 от Медицинско експертно досие /МЕД/ на жалбоподателя/.

С ЕР № 136/05.08.2024 г. на НЕЛК е отменено ЕР №396/01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД в частта на определената оценка на трайно намалена работоспособност и дата на инвалидност и е определена 10% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с начална дата 22.12.2017 г. и 10 % военна инвалидност с дата на инвалидност 17.09.2001 г., потвърдено е ЕР №396/01.02.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М. – Варна“ ЕАД в останалата част, с която е определен срок от три години на определения процент трайно намалена работоспособност до 01.02.2025 г. и противопоказани условия на труд: тежък физически труд. Определена е водеща диагноза: хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Изложени са следните мотиви в оспореното решение на НЕЛК: Решението се постановява по документи на основание чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Издава се въз основа на приложени в МЕД на лицето документи и във връзка с решение № 1380/23.10.2023 г. на Адм. съд – Варна. НЕЛК по нервни, УНГ и ССЗ посочва, че в МЕД на лицето има данни за лекостепенна АХ /артериалната хипертония/ без приложена медицинска документация от проследявано терапевтично поведение с максимални стойности до 160/100 – 10% по ч.4, р.6, т.1, І-11.9. АХ-1 ст. – умерена СН – 0, ДИ – общо заболяване – 22.12.2017 г. установена. НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ: в медико експертното досие на лицето са приложени медицински документи за диагностицирана в ранна възраст и оперативно коригирана бъбречна аномалия /вродена десностранна хидронефроза/. Приложено е ЕР по годността за военна служба от 14.09.2001 г. е № 183/14.09.2001 г. признат като „негоден“. Освидетелстван от ТЕЛК на 28.11.2001 г. и признат като „работоспособен“. След обжалване с ново ЕР на ТЕЛК от 31.01.2002 г. е приета 10% тнр с причинна връзка военна инвалидност с ДИ 17.09.2001 г., която се потвърждава от НЕЛК. Диагноза – хроничен тубулоинтерстициален нефрит без бъбречна недостатъчност, вследствие на вродена бъбречна аномалия, оперативно коригирана в ранна детска възраст по повод на десностранна хидронефроза, сцинтиграфски данни от 2012 г. за запазена секреция на ляв бъбрек, лека нарушен дренаж на ПКС и десен бъбрек с редуцинарана перфузия и екстректорна функция без обективизирани уроинфекции и без проследяване за последните години, следват 10 % тнр по т.3.1, р.19, част 9 /МКБ № 11/. В срока на инвалидност, бъбречното заболяване да се стадира в клинични условия. Военна инвалидност от НЕЛК с ДИ – 17.09.2001 г. По данни от медико – експертно досие – Епикриза от 1985 г. с диагноза: бронхопневмония в дясно от анамнезата – оперативна интервенция на двумесечна възраст по повод Ломбарен ефизем /булектомия/. Последно представена Спирометрия е от 2015 г.: ФВК – 96%, ЕФЕО 1- 87,6% и коефиц, тифно – 76,3% - в норма. Рентгенография на бели дробове е представена на хартиен носител от 2015 г. с описание на левроперикардно срастване в дясно. Няма представени други медицински документи. Диагноза: Състояние след булектомия вдясно без функционален дефицит на определения процент ТНР. Заключение: НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка и ДИ и издава ново потвърждава по останалите поводи. ЕР – 477 от 17.06.2022 г. е отменено от АС – Варна.

По делото е приета съдебно- медицинска експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 28.08.2024 г., видно от известие за доставяне на писмо с обратна разписка – л.3 от адм. преписка. Жалбата е подадена по пощата на 10.09.2024 г., в 14 – дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Чрез отговор 5 от приетата по делото СМЕ е установено, че водещата диагноза при заболяванията на И. П. Т.: Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.

Процесното ЕР на НЕЛК е издадено от Специализиран състав по неврологични, УНГ /уши, нос, гърло/ и ССЗ /сърдечно – съдови заболявания/ при НЕЛК в състав председател д-р О. Г. С. специалист по уши – нос – гърло болести, видно от диплома №28876/03.06.1985 г., д-р В. А. – специалност вътрешни болести, видно от Диплома №32126/06.01.1988 г. и д-р О. Г. Г. специалност нервни болести, видно от диплома № 15243/29.06.1974 г. След като водещата диагноза на жалбоподателя е Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, законосъобразно в съответствие с чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ състава на НЕЛК е бил по неврологични, УНГ и ССЗ. Съобразно предоставените правомощия с чл.103, ал.4 от ЗЗ и чл. 51, т.2 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, ЕР на ТЕЛК е отменено по оценка и дата на инвалидност. Изложеното обосновава извод, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган. Същото е в писмена форма, изложени са фактически и правни основания за издаването му, поради което е в съответствие с чл. 59, ал.1 и 2 АПК. Не са налице процесуални нарушения, които да са основание за отмяната му.

В съответствие с дадените указания с Решение № 1380/23.10.2023 г. по адм. дело № 2068/2022 г. на Адм. съд – Варна, влязло в сила на 08.12.2023 г., освен определената с ЕР на ТЕЛК № 396/01.02.2022 г. 10% трайно намалена работоспособност /ТНР/, с дата на инвалидност 22.12.2017 г. е определена и военна инвалидност с дата на инвалидност 17.09.2001 г. на жалбоподателя. Чрез Експертното решение по годността за военна служба №183/4/14.09.2001 г. издадено от председател на ЦВ МК /ЛДРВВС/ се установява, че И. П. Т. е негоден за военна служба /л.16 от МЕД/. Въз основа на това експертно решение е издадено ЕР № 35/31.01.2002 г. на НЕЛК, с което е определена 10 % ТНР и датата на инвалидност 17.09.2001 г. /л.33 МЕД/ Съобразно тези установявания и в съответствие със съдебното решение законосъобразно НЕЛК законосъобразно е приела, че 10 % ТНР за военна инвалидност е с начална дата 17.09.2001 г.

Съгласно редакцията на чл. 39, ал. 2, т. 1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) от ПУОРОМЕРКМЕ към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК № 0396/01.02.2022 г., лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания.

В случая при повторното произнасяне на ТЕЛК с ЕР № 396/01.02.2022 г. е действала съобразно указанията дадени с ЕР № 1964/17.11.2021 г. на НЕЛК /л.270 МЕД/. С уведомително писмо от 31.01.2022 г. от ТЕЛК са дадени подробни указания на жалбоподателя относно необходимите документи, които следва да представи /л.271 МЕД/. Такива не са представени от жалбоподателя. В ЕР на ТЕЛК № 396/01.02.2022 г. е посочено „лицето се яви, но не представи медицинската документация изискана в писмото на ТЕЛК“ /л.272 МЕД/. Този факт не е оспорен от жалбоподателя. От установените доказателства съдът приема, че бездействието на жалбоподателя не следва да се тълкува в негова полза. За ТЕЛК не са били налице предпоставките по чл. 39, ал.2, т.1 ПУОРОМЕРКМЕ, защото жалбоподателят не е представил никакви актуални доказателства за заболявания и изследвания, за да възникне задължение за ТЕЛК да назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Установено е чрез отговор в част ІІ на СМЕ приета по делото, че жалбоподателят не е заплащал здравните си осигуровки от 4 г. и 10 м., което се потвърждава от приложената към СМЕ справка за здравноосигурителния статус към 30.06.2025 г. за жалбоподателя, от която се установява, че от 01.07.2020 г. той е без здраво осигуряване. Липсата на здравно осигуряване е още един аргумент, че за ТЕЛК не е настъпило задължението за назначаване на допълнителни изследвания.

Съгласно чл. 45, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Разпоредбата на чл.45, ал.5 от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че при обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК. В жалбата вх. № 97-00-356/04.04.2022 г. против ЕР № 0369/01.02.2022 г. от И. П. Т. не са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, а само е отбелязано, че се обжалва решението относно степен на ТНР, причинна връзка между увреждането и настъпилата ТНР, причинна връзка между уреждането и условията на труд, включително при военна и гражданска инвалидност и трудоспособно ли е лицето /л.275 от МЕД/.

Съобразно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система.

От значение за случая е от датата на последното влязло в сила ЕР на ТЕЛК, в случая това е ЕР № 2152/21.09.2021 г. до датата на издаване на ЕР № 396/01.02.2022 г. на ТЕЛК какви заболявания са установени в наличната медицинска и друга документация.

НЕЛК се е произнесла като е съобразила целта медицинска документация, която се съдържа в медицинското експертно досие /МЕД/ на жалбоподателя, представена по делото от РЗИ – Варна и приложено към доказателствата. Вещото лице е установило, че от датата на последното решение на ТЕЛК/НЕЛК до датата на новото освидетелстване от ТЕЛК изследвания за ТЕЛК по здравна каса няма, а от справка в НАП е изяснено, че жалбоподателя няма платени здравни осигуровки от 4 г. и 10 м. От отг. 1 на приетата СМЕ по делото се установява, че заболяванията, за които има документация в МЕД, т.е. тези, за които са представени доказателства са Вродена хидронефроза с операция през 1979 г., през 2001 г. отново с десностранна хидронефроза , поради което е освободен от военна служба. Хроничен пиелонефрит на двата бъбрека през 2011 г.; Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност — от високо кръвно; Хроничен тубулоинтерстициален нефрит — операция вродена хидронефроза в дясно (1979 г.) без уроинфекции и усложнения - без проследяване на фунцията и лечения на бъбреците след 2015 г. и без функционални нарушения; Емфизематозна була на десен бял дроб с операция през 1979 г. От 2015 г. до сега жалбоподателят не е представил на ТЕЛК изследвания, свързани с това заболяване.

Само в медицинското досие на жалбоподателя, получено от РЗОК-Варна вещото лице е установило вписана диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения - открит на 30.04.2024 г. от д-р П. Р. — общопрактикуващ лекар, но документи за проследяване на това заболяването жалбоподателят не е представил на ТЕЛК и това е естествено, тъй като както решението на ТЕЛК, е преди тази дата. Относно отговор 3 от СМЕ, в съдебно заседание на 08.07.2025 г. вещото лице е уточнило, че липсва нормативна уредба, която да задължава ТЕЛК, респ. НЕЛК да се произнесе относно медицински документи, представени след издаване на оспореното решение. Вещото лице в заключението на СМЕ е посочило, че относно неинсулинозависим захарен диабет без усложнения не са представени документи на ТЕЛК. В този смисъл съдът приема, че отговор 3 от СМЕ установява, че жалбоподателят има диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения - открит на 30.04.2024 г., но тази диагноза е установена след издаване на ЕР на ТЕЛК № №396/01.02.2022 г., поради което не е следвало да се съобразява от НЕЛК при издаване на ЕР № 136/05.08.2024 г. на НЕЛК, по арг. на чл. 50, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ.

Чрез отг. 3 от СМЕ е дадено заключение от вещото лице, че правилно е определен процента на ТНР. Съдът приема, че законосъобразно е определена 10% ТНР, с оглед установените заболявания до 31.01.2022 г., когато жалбоподателя се е явил пред ТЕЛК. Също така датите на инвалидност са в съответствие с установените такива относно военната инвалидност – 17.09.2001 г. /ЕР №35/31.10.2002 г. на НЕЛК – л.31 от МЕД/ и относно инвалидност за общо заболяване 22.12.2017 г. /ЕР на ТЕЛК №146/02.03.2016 г. – л.206 от МЕД/.

Чрез отг.2 от СМЕ е установено, че вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност /ТНР/ и професионалните болести на територията на Република България се установяват само от органите на трудово-лекарската експертиза — ТЕЛК и НЕЛК. За въпросното установяване са необходими пресни изследвания и консултации от специалисти по съответните специалности и заболявания с давност до 1 месец от датата на обследването на лицето от ТЕЛК или съответната комисия. Без представяне от жалбоподателя на пресни изследвания и консултации на различните заболявания, каквито по делото няма, вещото лице не може да определя процент на ТНР. Такива пресни изследвания и консултации по видове заболявания жалбоподателят не е представил нито на ТЕЛК и НЕЛК, нито на съда, а минималните 10% ТНР са определени на жалбоподателя за Артериалната хипертония от 1 степен, умерена форма. От установеното съдът прави извод, че 10% ТНР законосъобразно са определени, предвид наличната медицинска документация на жалбоподателя. Съгласно чл. 65 от Наредба за медицинската експертиза, процентите на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) по повод увреждане, причинено от общо заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка (трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и други), се определят поотделно. В този смисъл е неоснователен довода му че е имало възможност 10 % ТНР от 22.12.2017 г. за общо заболяване и военна инвалидност 10 % ТНР от 17.09.2001 г. да се сумират. Също така е недоказан, съответно е неоснователен довода на жалбоподателя, че е имало основание да му бъде определена 100% ТНР за военна инвалидност и 51% ТНР за общо заболяване.

В ЕР № 396/01.02.2022 г. на ТЕЛК е определен срок на ТНР три години до 01.02.2025 г., на основание чл. 69, ал.1 и 2 от НМЕ. ЕР № 136/05.08.2024 г. на НЕЛК е издадено на основание чл.51, т.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, посочено е: „НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка и ДИ и издава ново потвърждава по останалите поводи. ЕР № 477 от 17.06.2022 г. е отменено от АС – Варна“. От това изявление се установява, че НЕЛК с ЕР № 136/05.08.2024 г. е отменила ЕР на ТЕЛК № 396/01.02.2022 г. само относно оценка на трудоспособността и дата на инвалидност. Относно срока на ТНР не е отменено ЕР на ТЕЛК № 396/01.02.2022 г., с него законосъобразно на основание чл.69, ал.1 и 2 от ПУОРОМЕРКМЕ е определено, че срока на ТНР е три години считано от датата на преосвидетелстването 01.02.2022 г. и е бил до 01.02.2025 г. Поради това, че ТЕЛК е определила максимален срок за ТНР не е следвало да се излагат мотиви относно продължителността на срока. За жалбоподателят е съществувала възможност в този срок при наличие на други заболявания да проведе производство по ново освидетелстване и определяне ТНР. Не са представени доказателства от жалбоподателя, че към 01.02.2022 г. – датата на издаване на ЕР на ТЕЛК или към 05.08.2024 г. – датата на издаване на ЕР на НЕЛК е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, за да е налице основание по чл.69, ал.7 от НМЕ за определяне на пожизнен срок на ТНР и инвалидността. Предвид изложеното законосъобразно в ЕР № 136/05.08.2024 г. на НЕЛК не е определен срок за ТНР и инвалидност, тъй като в тази част решението на ТЕЛК не е било отменено, като следва да се счита, че определения срок от три години е както за ТНР за общо заболяване, така и за военната инвалидност.

Съгласно чл.60, ал.1, т.7 от НМЕ, Експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на противопоказаните условия на труд. В ЕР № 396/01.02.2022 г. на ТЕЛК е посочено „Противопоказани условия на труд: тежък физически труд“. Решението на ТЕЛК в тази част не е отменено, тъй като с ЕР № 136/05.08.2024 г. на НЕЛК то е отменено само относно оценка и дата на инвалидност. В този смисъл доводът на жалбоподателят, че не са посочени противопоказаните условия на труд е неоснователен. В съответствие с определената за общо заболяване 10% ТНР и за военна инвалидност 10% ТНР, законосъобразно е прието, че е противопоказано да се извършва тежък физически труд от жалбоподателя. В съответствие с чл.1, ал.3 от Наредба за трудоустрояване са определени здравните противопоказания за изпълнение на възложената работа, защото жалбоподателя не е с ТНР 50% и над 50% и не е следвало да се трудоустроява.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.

Относно разноските: С Определение №11278/04.11.2024 г. по настоящото дело, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството и е разрешено ползването на правна помощ. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, урежда правото на ответника и чл.143, ал.4 от АПК урежда правото на заинтересованите страна, за която акта е благоприятен, при разрешаване на спора в тяхна полза, всяка от тези страни да иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Не съществува идентичност между разноските по смисъла чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 3 и ал.4 АПК,. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима по препращане на чл.144 АПК, регламентира случаи, в които страните не внасят такси и разноски по производството. Касае се до такси и разноски, които се дължат в хода на самото производство, като заплащането им е условие за извършването на съответното процесуално действие. Във връзка с това страната разполага с възможността да прецени дали да внесе съответната сума или не, като във втория случай носи риска от последиците от пропускането на действието. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се дава възможност на оспорващата страна да бъде освободена от заплащането на тези такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в случаите когато страната не разполага с необходимите средства за това. В този случай по силата на чл. 83, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Следователно, касае се за разноски за извършване на определени процесуални действия в хода на съдебното производство, които поначало се дължат на съда. Различно е положението с юрисконсултско възнаграждение по чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, което е във връзка с производството, но дължимостта му се определя с приключване на производството и в зависимост от крайния изход от спора. Тази сума не се дължи на съда, а на насрещната страна в производството – в случая ответника и/или заинтересована страна, за която акта е благоприятен. Следователно, освобождаването от държавна такса и разноски, не включва възнаграждението на другата страна за правна защита. Въпреки че жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.144 АПК от внасяне на държавни такси и разноски, при отхвърляне на жалбата /както е в случая/, той дължи на ответната страна и заинтересована страна, за която акта е благоприятен възнаграждение за юрисконсулт при осъществената по делото защита от такъв. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 343 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., Определение № 310 от 30.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 60359/2016 г., Определение № 247 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1541/2017 г.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмени становище – л. 3 и л. 169. Искането е основателно предвид изхода на спора. Делото съдържа 506 листа, същото е със средна степен на фактическа и правна сложност, изготвена е СМЕ, по която ответника е взел становище. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. – редакция, действаща към момента) от Наредбата за заплащането на правната помощ, размера на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 50 лева, тъй като ответника е представил само писмени становища. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на НЕЛК, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева, съобразно §1, т.6 ДР АПК, вр. чл.17, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ.

Заинтересована страна НОИ, чрез юрисконсулт е изразил становище по спора л.138, оспорил е жалбата и е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По гореизложените мотиви на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и §1, т.6 ДР АПК, чл. 2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от И. П. Т., [ЕГН] срещу Експертно решение № 136/05.08.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия.

ОСЪЖДА И. П. Т., [ЕГН] да заплати на Национална експертна лекарска комисия сумата от 50 /петдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И. П. Т., [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 50 /петдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.