Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 84
гр. Перник, 08.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в закрито съдебно заседание
на осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД №
52/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Б.Н., ЕГН **********
*** против Решение № 158/16.10.2018 г., постановено по АНД № 267/2018 г. по
описа на Районен съд – ***, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-0328-000558/28.05.2018 г. на началник група към ОДМВР – Перник, РУ – ***, в
частта, с която на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1-во
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и е
изменено – в частта, в която, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като размерът на
глобата е намален на 100 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на
обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според жалбоподателя
административно-наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН, който не отговаря на изискванията на ЗАНН, затова и издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно. Искането е да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление – ***
при ОДМВР – Перник, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.
Окръжна прокуратура – Перник, в определения и от съда срок
по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК, е представила писмено заключение. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да остави в сила
обжалваното решение.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 02.05.2018 г., в с. Пещера, общ. Земен жалбоподателят е управлявал
собственият си лек автомобил – марка „***“, с рег. № ***, след като
свидетелството му за управление на МПС е било отнето, а лекият автомобил е бил
спрян от движение. Нарушенията са установени от служители на РУ – ***, при
ОДМВР – Перник. За тях, полицейски инспектор ***, е съставил АУАН №
584/02.05.2018 г. Същият е подписан от актосъставителя, свидетеля при
извършването на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено наказателното постановление, предмет на съдебно
оспорване.
С оглед установената фактическа обстановка районният съд е
достигнал до извода, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура и при наличие на предпоставките за това.
Счел е, че са налице само смекчаващи обстоятелства и затова административните
наказания следва да бъдат определени в минимално предвидените от закона
размери. По тази причина е потвърдил издаденият от административно-наказващия
орган правораздавателен акт в частта, в която е наложено административно
наказание за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 5, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП и е го е изменил, в частта, в която е наложено административно
наказание за нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, като е намалил
размера на глобата от 200 лв. на 100 лв.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр.
с чл. 84 от ЗАНН в останалата част, фактическата обстановка е установена
правилно. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички
обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в
неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател
за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на
административно-наказателното производство и налагане на административното
наказание. Видно от приложения АУАН № 584/02.05.2018 г., същият е съставен от
компетентно за това лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед №
8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички,
посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля,
присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния.
Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи - началник група към ОДМВР –
Перник, РУ – *** е издал НП № 18-0328-000558/28.05.2018 г. Същото е в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Правилно, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към
административно – наказателна отговорност лице е осъществило състава на
административните нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. с чл. 5,
ал. 3, т. 2 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
Чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водача на
МПС да управлява моторно превозно средство спряно от движение. За нарушение на
посочената разпоредба чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че
на 02.05.2018 г., в с. Пещера, общ.
Земен жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил – марка „***“, с
рег. № ***, след като същият е бил спрян от движение със заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 17-0328-000186/13.11.2017 г. на ОДМВР –
Перник, РУ – ***. Затова правилно районният съд е приел, че са били налице
предпоставките на закона за ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение. Законосъобразен е изводът
му, че с оглед критериите на чл. 27 от ЗАНН справедливият размер на
административното наказание глоба, е минимално предвидения такъв от 100 лв.
Чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За
нарушение на посочената разпоредба чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда
административно наказание глоба в размер от 100 лв. до 300 лв. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на
02.05.2018 г., в с. Пещера, общ. Земен жалбоподателят е управлявал собственият
си лек автомобил – марка „***“, с рег. № ***, след като със заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 17-0328-000185/13.11.2017 г. на ОДМВР – Перник, РУ – *** свидетелството
му за управление на МПС е било временно отнето. Затова правилно районният съд е
приел, че са били налице предпоставките на закона за ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушение. Законосъобразен е изводът му, че с оглед критериите на чл. 27 от ЗАНН справедливият размер на административното наказание глоба е минимално
предвидения такъв от 100 лв.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяната му. Затова на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
158/16.10.2018 г. по АНД № 267/2018 г.
по описа на Районен съд – ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: