Решение по дело №28/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., действащ чрез пълномощника адв. Б.В. ***, против решение № 142/20.12.2021 г., постановено по АНД № 734/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 05-0001225/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, като е намален размера на наложеното наказание от 1500,00 лева на 300,00 лева, на основание чл.415в, ал.1 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, редовно призован, чрез процесуалният си представител дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

По делото е постъпила и втора касационна жалба от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, подадена чрез пълномощник, с която се моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено процесното НП.

Ответникът по втората касационна жалба в съдебно заседание оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на първата касационна жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касаторите касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 02.06.2021 г. в цех за сглобяване на велосипеди, находящ се в гр. Дунавци, ул.”Плиска” № 1, община Видин, както и по документи на 08.06.2021 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството - касатор, е констатирано следното нарушение: „ПЛ. И ПР.” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето К. А. Л., което е полагало труд в проверения цех, като се е занимавало със сглобяване на велосипеди. От същото била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа в цеха на 26.05.2021 г. като „оператор”, с фиксирано работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като отношенията му с дружеството – касатор не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство на 08.06.2021 г. бил представен граждански договор № 11/01.06.2021 г. между касатора и лицето К. А. Л.. В договора е посочен следния предмет: „за посочения период (01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.) лицето да участва в сглобяването на 500 бр. колелета, като спазва указанията на управителя на фирмата за извършване на процедурата по сглобяване на един велосипед. Спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”. Било уговорено възнаграждение в размер на 500,00 лева след приемане на извършената работа (словом е написана различна сума: „триста” лева).

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд изменил наказателното постановление, като приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание, но намалил наложената имуществена санкция от 1500,00 лева на 300,00 лева, като приложил предвиденото в чл.415в, ал.1 от КТ административно наказание в максималния размер, предвид наличието на основания за приложение института на маловажното административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: двете касационни жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни. Разгледани по същество първата касационна жалба е неоснователна, а втората е основателна.

Решението на районния съд е неправилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че от 26.05.2021 г. до датата на проверката на 02.06.2021 г. не е бил сключен трудов договор между К. А. Л. и касатора, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията от лицето К. А. Л., попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „оператор” в цех за сглобяване на велосипеди от 26.05.2021 г., с работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч., с почивка от 1 час и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00 лева.

Основното оплакване в първата касационна жалба е, че в момента на проверката наетите лица са се занимавали с подготовката на помещението и сглобяване на мостри, като към този момент дружеството не е осъществявало основната си дейност по сглобяване на велосипеди. Съдът споделя изложените мотиви от районният съд за липса на допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, като в тази връзка отчита обстоятелството, че представителят на уличеното лице не е направил възражение във връзка с установената фактическа обстановка в протокола за проверка изх.№ ПР2118028/10.06.2021 г., както и в АУАН, където изрично се посочва, че общо единадесет лица, сред които и К. А. Л., находящи се в проверявания цех, стопанисван от касатора, са се занимавали не с ремонт на помещението, а именно със сглобяване на велосипеди.

В конкретния случай фактическия състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По безспорен и категоричен начин е установено допускането до работа на лице, с което не е сключен трудов договор за осъществяване на трудова дейност.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките – 02.06.2021 г. и 08.06.2021 г., К. А. Л. не е имал сключен трудов договор с касатора, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от К. А. Л. за дружеството разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявала К. А. Л.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето К. А. Л., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в цех за сглобяване на велосипеди, нает от касатора. Работниците са поставени в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството – касатор. Следователно лицето не е било свободно в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение. Още един факт в подкрепа на този извод е заложеното в т.нар. „граждански договор” задължение за наетото лице, да „спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд”, каквото законодателно е предвидено единствено при трудово правоотношение, а не при облигационно.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между К. А. Л. и „ПЛ. И ПР.” ЕООД е трудов. Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – касатор.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 02.06.2021 г. лицето К. А. Л., наето от касатора, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на процесното нарушението по чл.61, ал.1 от КТ като маловажно, което неправилно не е съобразено от състава на ВРС. Предвид изричната забрана, установена в чл.415в, ал.2 от КТ, не съществува правна възможност за налагане на предвидената в чл.415в, ал.1 от КТ имуществена санкция в намален размер, както е постъпил първоистанционният съд.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е изменено наказателното постановление, е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а измененото с него НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по първата касационна жалба и жалбоподател по втората за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 142/20.12.2021 г., постановено по АНД № 734/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е изменено наказателно постановление № 05-0001225/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, като е намален размера на наложеното наказание от 1500,00 лева на 300,00 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 05-0001225/09.07.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин.

ОСЪЖДА „ПЛ. И ПР.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя П.Е.Г., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.