№ 72
гр. гр. Добрич, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900038 по описа за 2024 година
Търговско дело № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по молба вх. рег. № 1214/19.02.2024 г. на регистратурата на
Окръжен съд – Добрич, подадена от „П.“ ЕООД гр. Добрич, ул. „****“ № 9а,
ЕИК ****, с която срещу „****“ ЕООД гр. В., ул. „Н. В.“ № 3, ет. 6, ап. 16,
ЕИК **** е предявен иск за плащане на сумата от 37 930.80 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка,
претендиран на основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е
посочил доказателства и не е представил писмени доказателства.
В първото съдебно заседание, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на
чл. 238 - 239 ГПК.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК,
като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В процесния казус са налице предпоставките на чл. 238 – 239 ГПК за
1
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е
посочил доказателства и не е представил писмени доказателства и не се е
явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – чл. 238, чл. 239 ГПК.
От доказателствата по делото се установява вероятната основателност
на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
На 15.02.2022 г. между „****“ ЕООД от една стана като възложител и
„П.“ ЕООД от друга страна като изпълнител е сключен договор за
проектиране, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя
изготвяне на проект за цех, а изпълнителят – да заплати уговореното
възнаграждение в размер на сумата от 51 725.00 лв. с включен в цената ДДС.
Поръчващият авансово е платил част от възнаграждението в размер на сумата
от 12 000.00 лв. с включен в цената ДДС, въз основа на което е издаден
първичен счетоводен документ – ф-ра № **** г.
Изпълнителят е изпълнил произтичащите от договора задължения, като
възложителят е приел работата.
Възложителят не е изпълнил задължението си за плащането на остатъка
от уговореното възнаграждение в размер сумата от 37 930.80 лв. с включен в
цената ДДС. Изпълнителят е издал ф-ра № **** г. за дължимото
възнаграждение.
С потвърдително писмо от 20.01.2024 г. възложителят е признал
задължението си в размер на исковата сума.
Изпълнителят е предприел опити за комуникация с възложителя, но не е
последвало плащане от страна на последния.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за
2
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258,
чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а поръчващият - да заплати уговореното възнаграждение за
приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Предмет на настоящото търговско дело е исковата претенция на
изпълнителя за плащане на незаплатеното възнаграждение по договорена и
извършена работа, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.
1 ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане на
възнаграждението за изпълнение на възложената работа, включва следните
кумулативно свързани елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2.
изпълнение на облигационното задължение и 3. уговорено възнаграждение.
По делото се установи наличието на валидно сключен между страните
по делото договор за изработка. От доказателствата по делото се установи
изпълнението на възложената работа от страна на изпълнителя. Налице е
частично плащане на задължението на поръчващия за плащане на дължимото
възтаграждение и признание за остатъка от задължението.
С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност
на иска, поради което следва да се уважи.
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване нае неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото в размер на сумата от 1 517.55 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3 684.46 лв. с оглед представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД гр. В., ул. „Н. В.“ № 3, ет. 6, ап. 16, ЕИК ****
да заплати на „П.“ ЕООД гр. Добрич, ул. „****“ № 9а, ЕИК ****, сумата от 37
930.80 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за
изработка, претендиран на основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ЗЗД, ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 19.11.2024 г. – до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на сумата от
3
1 517.55 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 684.46 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
4