№ 47
гр. Варна, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100502690 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Б. срещу Решение №
3402/01.10.2025 г., постановено по гр.д. № 10029/2025 г. по описа на
Варненски районен съд, LII състав, с което са наложени мерки за защита на Б.
С. Ж. за осъщественото спрямо нея домашно насилие от негова страна, както
следва: задължен е да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Ж., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Отправя се искане до
съда за отмяна изцяло на решението на ВРС, за обезсилване на заповедта за
защита и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата Б. С. Ж. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с който отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си предста
1
поддържат изразената позиция по спора, като всяка от тях претендира
присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Б. С. Ж. против П.
Д. Б. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН за налагане
на мерки за защита срещу бившия й съпруг, а именно: задължаване да се
въздържа от актове на домашно насилие.
Ответникът П. Д. Б. оспорва молбата като неоснователна и недоказана.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно основание
чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен
интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред
2
настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено
спрямо нея психическо насилие от страна на бившия й съпруг, изразяващо се в
търсене на нежелан контакт, отправяне на обиди и заплахи и злепоставяне
пред трети лица и институции.
Не се спори, че страните са бивши съпрузи. Събраните по делото
доказателства /писмени и гласни/ установяват по безспорен начин твърдяното
от молителката упражнено спрямо нея психическо насилие в заявения обем, а
именно: търсене на нежелан контакт, отправяне на обиди и заплахи и
злепоставяне пред трети лица и институции. Настоящата инстанция приема,
че на въпросните дати Б. действително посещава работното място на Ж., при
което отправя неуместни коментари за нея, също и домът й, както и е отправял
обиди и закани към нея макар и не лично, а чрез сина им. Горното се
потвърждава от показанията на свидетелите В.Г. /колега на пострадалата/ и Д.
П. Б. /син на страните/. Дори водената от ответника свидетелка И.К. – Б.а
посочва, че на 14.08.2025 г. тя и съпругът й са посетили работното място на
молителката в с. П., а на 15.08.2025 г. са отишлш пред дома й без да са били
канени от Ж..
Съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на
производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се
установи твърдяното правонарушение /психически тормоз спрямо
молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и
допустими доказателствени средства, като законът изрично придава
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа
на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на Ж. за
3
защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна
досежно претендираната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта
на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен
тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над
личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и
връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят
релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по
реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен
инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2
от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и
само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от
закона. Още повече, че в конкретния случай са налице електронни и гласни
такива, подкрепящи твърденията на Ж. – сигнал до тел. 112 и свидетелските
показания на колегата и сина й, които са преки очевидци на инцидентите на
14.08.2025 г. и на 15.08.2025 г., като последните обаче се ценят във връзка с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК. По същият начин се установяват и
отправяните обиди и закани до молителката чрез сина им.
Въз основа на изложеното и с оглед на обстоятелството, че крайните
изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, Решение № 3402/01.10.2025 г.,
постановено по гр.д. № 10029/2025 г. по описа на Варненски районен съд, LII
състав следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направено искане въззивникът Б. следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д. Ж., оказал безплатна правна помощ, в
качеството му на процесуален представител на въззиваемата Б. Ж. сумата от,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 22
от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 6.39 евро, представляваща левовата
равностойност на 12.50 лева за въззивното производство, на основание чл. 17,
ал. 2 от ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно задължителните
тълкувания дадени в т. 22 от Тълкувателно Решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3402/01.10.2025 г., постановено по гр.д.
№ 10029/2025 г. по описа на Варненски районен съд, LII състав.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „Х.Б.“, бл.
**** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Ж. л.н. ********** при САК, със служебен
адрес: гр. София 1142, бул. „Васил Левски“ № 74, ет. 1, ап. 2 сумата от 306.78
/триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ евро, представляваща
левовата равностойност на 600 /шестстотин/ лева, на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗА.
ОСЪЖДА П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „Х.Б.“, бл.
**** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт сумата
в размер на 6.39 /шест евро и тридесет и девет евроцента/ евро,
представляваща левовата равностойност на 12.50 /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща държавна такса за въззивното производство,
на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5