№ 407
гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500638 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд №99 от 27.05.2025г. постановено
по гр.д.№20245230100878 по описа на същия съд за 2024г. е ОТХВЪРЛЕН
иска предявен от С. П. Т. ЕГН- ********** срещу С. С. П. ЕГН- **********, с
правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска да се осъди ответника да
предаде на ищеца ключ от входната врата, която обслужва приземния етаж от
сграда, изградена в имот с идентификатор 56277.502.145 по КККР на гр.
Пещера, като по този начин осигури достъп на ищцата до стаята, която й е
разпределена за ползване. Със същото решение е ОСЪДЕНА, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата С. П. Т. ЕГН-********** с адрес: гр. ****, да
заплати на ответницата С. С. П., ЕГН-********** с адрес: гр. **** сума в
размер на 1000 лв. - разноски направени пред първата съдебна инстанция.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК лично от
ищцата С. П. Т., ЕГН-********** от гр.Пещера с доводи за порочност като
незаконосъобразно и необосновано, с искане да бъде отменено и се постанови
1
решение с което да се уважи предявения иск с присъждане на разноските.
Твърди се, че първоинстанционният съд е стигнал до извода, че „съобразно
разпределеното право на ползване от 1991год. ищецът следва да достъпва
северната стая през вход, за който не се твърди ответникът да създава пречки
за изграждането". Според жалбоподателя, безспорен е фактът, че такъв вход не
е съществувал и никога не е изграждан, както приема и съдът в мотивите си и
че той не може и да бъде изграден, защото това би означавало да се пробие
стълбищната клетка и то на ниво приземен етаж, което би застрашило
конструктивната цялост на сградата. Като безспорен факт се сочи, че
единственият достъп до северната стая от приземния етаж е откъм коридора,
който обслужва този приземен етаж, до който жалбоподателката няма достъп.
Според ищцата вещото лице не е могло да огледа коридора, поради това че
ответницата която единствено има ключ от него я е нямало, за да отвори, при
което ще бъдат опровергани твърденията на ответницата, че вратата
откъм коридора била зазидана с „половин метър зид”, които били
голословни. Направено е искане да се назначи експертиза от инженер-
конструктор, която да установи дали е възможно да се направи вход откъм
стълбищната клетка, като се има предвид, че между приземния и първия етаж
е гредоред, както и дали е възможен достъпа до въпросната северна стая
откъм коридора на приземния етаж, тоест дали е затворена или зазидана
ли е вратата на тази стая откъм коридора, както твърди ответницата и ако е
преградена по някакъв начин, каква е преградата?“ Моли, да се постанови
решение, с което да отмени решението на Районен съд-Панагюрище, като се
постанови решение, с което се осъди ответницата С. П. да предаде на ищцата
С. Т. ключ от входа на коридора на приземния етаж. Моли да бъде допусната
експертиза от вещо лице инженер конструктор със задачата, описана подробно
по-горе. Представя се по делото и писмена защита от пълномощника на
страната-жалбоподател адв.И. от АК-Пазарджик, в която се поддържат
същите доводи и искане за отмяна на решението и уважаване на иска, като не
се оспорва факта, че съществувалата на място врата за влизане в северната
стая, обитавана от ищцата е преградена, а само начина на преграждането й,
кой го е направил и от коя страна е извършено-от вътрешността от към самата
северната стая или от другата страна -откъм страната на коридора, до който
бащата на ищцата нямал достъп. И че трансформирането на един от двата
прозореца на северната стая, разположен почти на нивото на терена за вход за
2
същата стая, означавало слизане на 1/един метър / надолу поради
денивелация на по-високото ниво на двора спрямо по-ниското ниво на пода
на приземния етаж и за недопустимо компрометиране на основите на
жилищната сграда и че извода на съда, че ищцата ползва северната стая от
приземния етаж чрез достъп през вход от стълбището, водещо до първи и
втори жилищен етажи от къщата, който не е бил изграден през 1991г. и никога
не е бил изграждан в последствие. Искането за експертиза е оставено
въззивният съд без уважение като преклудирано и като неотносимо към
предмета на спора.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна С. С. П., ЕГН-**********, с вх.№4081 от 29.07.2025г. в който
подадената жалба се квалифицира като неоснователна по същество и се моли
да се потвърди обжалваното решение. Твърди се, че наследодателите на
страните са постигнали съгласие относно разпределението на реалното
ползване на приземния /процесен/ етаж обективирано в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство и доброволна делба
№88, том I, дело 184/1991 г. на съдия Р. К. при Пещерски районен съд; че
спорове между наследодателите на страните не е имало и че реалното
ползване се е осъществявало по този начин, а именно: Е. А. Ц. починала,
майка на ищцата по делото С. П. Т., ще ползва северната стая от приземния
етаж от към двора с вход от към вътрешното стълбище, а Т. П. Г., починала,
майка на ответницата по делото С. С. П., ще ползва двете стаи от юг от към
улицата и коридора от приземния етаж, с вход от към „двора” и че това
разпределение е установено, за да съответства на частта от дворното място,
която реално ползват страните. Допълва, че ползваната от жалбоподателката
северна стая е със затворена/зазидана/ врата към вътрешния коридор,
което действие е извършено от нейния баща, с намерение на същия да построи
врата, която да обслужва стаята, на мястото на съществуващия към момента
един от двата прозореца на стаята, точно този към дворното място и че така е
разпределено ползването на дворното място. Счита, че у наследодателите на
жалбоподателката, нейни родители не е съществувало намерение да имат вход
за северната стая откъм коридора на приземния етаж. Като безпочвени, се
определят твърденията, че П. не е отворила, за да огледа вещото лице
коридора, доколкото лично в съдебно заседание от 13.05.2025г. по делото П. е
попитала вещото лице, защо не е била уведомена за датата и часа на огледа.
3
Въззиваемата страна счита искането, изложено в жалбата за назначаване на
експертиза за неоснователно и моли да бъде отхвърлено и доколкото така
както са формулирани задачите към експерта от жалбоподателката, същите не
кореспондират с предявената искова претенция по чл. 109 от ЗС. Счита, че
подобна експертиза би била възможна ако исковата претенция е с друго
правно основание. Според ответницата, за жалбоподателката е най-добре да
се съобрази с волята на покойните си родители и да си направи врата на
мястото на прозореца към двора, като и че вещото лице в съдебно заседание
отговорило, че прозорецът е на височина около 50 см от нивото на земята, и
че без специални знания е ясно, че това е най-благоприятния и бюджетен
вариант за жалбоподателката да си осигури достъп до стаята. Допълва се още,
че жалбоподателката преследва цели относно съсобствения приземен етаж,
от няколко години, като сезира съда с искови претенции с различни основания,
образувайки няколко граждански дела, №263/2023г. на РС-Пазарджик,
гр.д.20225220101517- РС-Пазарджик 20245230100878 на РС-Панагюрище.
Споделя се тезата на районния съд, че ищцата цели пререшаване на вече
разпределено право на ползване, което не може да стане с искова по
претенция по чл.109 от ЗС и доколкото ответникът не създава пречки чрез
неоснователни действия на жалбоподателката да осъществява достъп до
стаята си от приземния етаж, както и че дори и да получи ключ от входа на
приземния етаж жалбоподателката няма да може да влезе в стаята си, защото
тази стая няма врата от към коридора на етажа. Моли да се потвърди
обжалвания първоинстанционен съдебен акт като правилен и законосъобразен
и съответстващ на доказателствата. Ответницата не сочи нови доказателства
по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. П.
Т., с вх.№3382 от 20.06.2025г. както и отговора на насрещната страна-С. С.
П., с вх.№4081 от 29.07.2021г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.109 ал.1 от Закона за
собствеността /ЗС/, с който собственикът иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В исковата си молба с вх.№5182 от30.09.2024г. /гр.д.№20245240101013 по
4
описа на Пещерски районен съд, трансформирано след отвод на всички съдии
от този съд, в гр.д.№20245230100878 по описа на Районен съд Панагюрище/,
предявена от ищцата в производството С. П. Т. от гр.****, ЕГН-********** ,
област Пазарджик против ответницата С. С. П. от гр.****, ЕГН-**********,
се твърди, че страните са първи братовчедки, като притежават по един
редовен етаж от жилищната сграда, застроена в поземлен имот с
идентификатор 56277.502.145, и са съсобственици на приземния партерен
етаж, при права по ½ /една втора/ идеална част, който е наследство от
родителите им. Твърди се, че в нотариален акт №88, том I, нот.д. №184/91год.
е разпределено реалното ползване на приземния партерен етаж, като Е. Ц.
/майката на ищцата/ получава северната стая от приземния етаж, а Т. Г.
получава двете стаи от юг. Поддържа, че родителите на ищцата са нямала
достъп до тази стая и били принудени да влизат през един прозорец откъм
двора, защото в нотариалния акт било упоменато, че входа е от вътрешното
стълбище, а такъв не съществува и никога не е имало. Твърди се още, че
северната стая се обслужва от коридор, който обслужва и другите
приземни стаи. Освен това смята, че стената, която евентуално трябва да
се пробие, за да се направи вход към северната стая от приземния етаж е част
от стълбищната клетка, или според ищцата е носеща стена и е опасно да бъде
пробивана, още повече, че между приземния и първия редовен етаж има
гредоред. Твърди още, че единственият вход за тази стая е откъм
коридора, за който се влиза през входа, който обслужва само този етаж и за
който ищцата С. Т. няма ключ. Поддържа, че на 11.07.2024год. е изпратила
нотариална покана на братовчедка си-ответник, като поискала да й предостави
ключ за този вход, която е получена на 17.07.2024 год., като на 22.07.2024 год.
получила отговор, че ищцата има вход от към вътрешното стълбище, който
сама е затворила и не може да черпи права от собственото си виновно
действие. Оспорва се отговора на П. като неотговарящ на истината, като
ищцата твърди, че никога не е затваряла някакъв вход, а и че той не е
съществувал, което лесно можело да се установи. Пояснява, че цитираното в
отговора на С. П. гр.д.№№263/23 год. било прекратено поради това, че
предмета му бил реално ползване, и че този въпрос вече бил решен с
цитирания по-горе нотариален акт от 1991 год. и нямало отношение към
достъпа на ищцата до въпросната стая от приземния етаж. Счита, че с
поведението си ответницата пречи на ищцата да реализира правото си на
5
ползване върху стаята от приземния етаж. Моли, да се осъди ответницата С. С.
П., ЕГН-********** да предаде на ищцата С. П. Т. ЕГН-**********, ключ от
входа, който обслужва приземния етаж, като по този начин й осигури достъп,
за да може ищцата да ползва северната стая от него. Претендира присъждане
на разноските за производството и сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по
спора страна С. С. П., с вх.№91 от 08.01.2025г. /регистратура на РС-
Панагюрище/ в който исковата претенция се оспорва по същество. Твърди се,
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Позовава се на приложения
от ищцата Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и
доброволна делба, в който изрично било регламентирано кой вход ще ползва
всяка от наследодателките на страните по процесното дело, / за
разпределените й в неин дял стаи от приземния етаж/, а именно:
наследодателката на ищцата Е. Ц. ще ползва северната стая с вход от към
вътрешното стълбище, а наследодателката на ответницата ще ползва двете
стаи от юг от към улицата и коридора от приземния етаж с вход от към двора.
Допълва, че наследодателите на страните по делото Е. А. Ц. /починала, майка
на ищцата по делото С. П. Т./ и Т. П. Г. / почнала, майка на ответницата по
делото С. С. П./, са признати за собственици при равни права на основание
доброволна делба и наследство на недвижим имот: приземен-партерен етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в имот пл. №423, който
имот заедно с имот, планоснимачен №422 образува съсобствен парцел XIV-
422, 423 в квартал 16 по плана на град Пещера при съседи за парцела: от две
страни улици, парцел XII-2790, и парцел XV-421, като Е. А. Ц., /починала,
майка на ищцата по делото/ ще ползва северната стая от приземния етаж от
към двора с вход от към вътрешното стълбище, а Т. П. Г., / почнала, майка
на ответницата по делото/ ще ползва двете стаи от юг от към улицата и
коридора от приземния етаж, с вход от към двора”. Допълва ответницата по
иска, че е наследила от майка си двете стаи с посочения вход. И че точно в
посочения титул за собственост е посочен входът за северната стая, ползвана
от ищцата. Смята, че е налице извършена промяна от страна на родителите
на ищцата, изразяваща се в зазиждането на вратата към северната стая,
отредена за тяхно ползване, и тяхното желание било да имат отделен вход.
Според ответницата по въпроса къде да се намира входа на северната стая се
произнесло вещото лице Соклин Каракънев и неговото заключение било, че
6
вратата трябва да се изгради от към общото стълбище; че това положение
било прието от наследодателите на ищцата и тя е длъжна да се съобрази с
него. Допълва, че там където трябва да е вратата за северната стая на
втория етаж не е гредоред, както се твърди с исковата молба, а има
циментова плоча с размери 1.5 метра, защото има вграден гардероб.
Акцентира, че не са извършвани никакви действия от страна на ответницата
П. в посока, за да провокира предявяване на искова претенция с правно
основание чл.109 от ЗС, както ищцата мотивирала правния си интерес от
подобно исково производство. На следващо място ответницата сочи, че не
може да коментира посочените реконструкции по сградата, свързани с
пробиване на стена, изложени в исковата молба, и че за решаването на този
въпрос са нужни специални знания на експерт, с каквито страните не
разполагат. Допълва, че преди години е било изготвено заключение на вещо по
този въпрос. Позовава се на Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017г. по т.д №
4/2015г. ОСГК на ВКС като акцентира, че за уважаване на иска с правна
квалификация чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Заключава, че тя не е пречила на ищцата с нищо, че тя /ответницата/ си ползва
своята част от приземния етаж с входа, който е отреден за нейната част. Смята,
че не е налице никакво противоправно действие от страна на ответницата П.,
и че така е определено и по нотариален акт-Да има два входа, съгласно
реалното ползване на дворното място, тоест всеки съсобственик да влиза в
своята част от приземния етаж, от своята част от дворното място. Като има
възможност за северната стая на мястото на прозореца да се изгради вход, с
минимални преустройства, които няма да нарушат конструкцията на сградата.
И че в този смисъл ищцата има два варианта, които може да реализира без да
прави знчителни финансови разходи.Моли да се отхвърли иска като
неоснователен по същество както и да се прекрати производството
.Претендира присъждане на разноските.
В първото по делото заседание от ищцовата страна няма изразено
конкретно становище по отговора на исковата молба и по въведените доводи в
него от ответницата П., нито изложени контрааргументи, като единствено е
поискано назначаване на съдебно-техническа експертиза, което искане е
уважено от съда. Единствения довод на ищцата е, че до приземния етаж
единственият вход е този, който ответницата П. го държи заключен, като се
7
поставя въпроса дали е възможно да се ползва и дали има друг вход за това
помещение.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че ищцата С. П. Т., родена на
02.06.1963г. е единствен наследник на родителите си Е. А. Ц.-майка на
ищцата, родена на 15.02.1938г. и починала на 03.03.2013г. и на П. М. Ц.-
баща, роден на 18.09.1930г. и починал на 23.05.2014г./ удостоверение №АОР-
475 от 30.07.2024г. на Община Пещера/, а ответницата С. С. П. е наследница
по закон на майка си Т. П. Г. и е родена на 13.01.1956г. Спорове относно
наследствените правоприемства на страните-наследници и наследодателите
им няма въведени по делото.
Установява се, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност №46, том I, н.д.№133/1967г. на дата 22.03.1967г. на нотариус- съдия
от Пещерски районен съд /С. И. В./, на основание негово постановление от
същата дата, издадено по обстоятелствена проверка, извършена по н.д.
№133/1967г. и съгласно чл.483 от ГПК/отм./ е съставил процесният
нотариален акт, с който признава С. А. Г., П. А. Г. и Е. А. Ц., всички от
гр.Пещера за собственици по наследство, делба и давностно владение на
дворно място в гр.Пещера със застроена в него паянтова къща, цялото
застроено и незастроено от 274 кв.м., съставляващо имот пл.№90, от който се
образува парцел XIII-90,91 в кв.19 по плана на града при съседи-улица, И. П.
И., А. А. А..
Съгласно одобрена съдебна спогодба с протокол от 19.11.1990г. на
Пещерски районен съд по гр.д.№269/1990г. по описа на същия съд, в общ дял
на съделителите Е. А. Ц. и Т. П. Г. от гр.Пещера, се дава приземния
партерен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда застроена в имот пл.
№423, който имот заедно с имот пл.№422 образува съсобствен парцел XIV-
422,423 в кв.16 по плана на гр.Пещера, при съседи на парцела- от две страни
улици, парцел XII-2790 и парцел XV-421, с обща стойност на този дял от
5250лв, като за уравнение на дяловете Е. Ц. и Т. Г. следва да заплатят на
съделителите Г. Г. и Ф. М. по 1500лв на всеки един от тях по отделно в срок
до 10дни от подписването на спогодбата, като производството по делото е
прекратено.
8
С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и доброволна делба №88 от 13.03.1991г., том I, нот.д.№184/
1991г. на нотариус-Пещерски районен съдия Р. К., на основание приложени
към молбата на Е. А. Ц. и Т. П. Г., двете от гр.Пещера, писмени документи,
е съставен този нотариален акт с който се признават Е. А. Ц. и Т. П. Г. за
собственици при равни права на основание доброволна делба и наследство
на Приземен-Партерен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
застроена в имот пл.№423, който имот заедно с имот пл.№422, образува
съсобствен парцел XIV-422,423 в кв.16 по плана на гр.Пещера, при съседи на
парцела -от две страни улици, парцел III-2790 и парцел XV-421, като Е. А.
Ц. ще ползва северната стая от приземния етаж-откъм двора с вход
откъм вътрешното стълбище, а Т. П. Г. ще ползува двете стаи от юг-от
към улицата и коридора от приземния етаж, с вход откъм двора.
Към настоящия момент, съгласно схема №15-1038709 от 29.09.2023г. на
СГКК-Пазарджик, над процесният приземен-партерен етаж от жилищната
сграда, е разположен първи жилищен етаж, а над него е записан и втори
жилищен етаж, / идентификатор 56277,502,145.1.2/ , като първият жилищен
етаж е индивидуализиран като жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда или сграда със смесено предназначение, с идентификатор 56277.502.
146.1.1, от многофамилна жилищна сграда, с идентификатор 56277.502. 146.1,
разположена в ПИ с идентификатор 56277.502.145 по КККР на гр.Пещера от
2014г. с административен адрес -гр.****. За Приземният-партерен етаж от
двуетажната жилищна сграда няма отреден самостоятелен идентификатор по
КККР .
С нотариална покана от 11.07.2024г., с №6529 на нотариус Т. К., рег.№227
по НК /Нотариалната камара/, с район РС-Пловдив, ищцата С. П. Т. е
поканила ответницата С. С. П., признавайки, че двете са съсобственици на
процесната жилищна сграда, състояща се от един приземен етаж с отделен
вход и два редовни етажа, като моли ответницата да й осигури ключ и
достъп до съсобствения между страните при равни права приземен етаж,
защото не й се предоставя такъв от години, като определя на ответницата срок
от 10дни от поканата да й бъде предоставен ключ под угрозата, да реализира
правата си по съдебен ред.
В отговор на нотариалната покана, с №2028 от 22.07.2024г. по описа на
9
нотариус Георги Карамитрев, рег.№387 на НК, с район-РС-Пещера,
ответницата С. П. изтъква доводи, че се иска предоставяне на ключ от
вратата на ответницата от приземния етаж, при положение, че
приземният етаж е с два самостоятелни входа по един за всяка от двете
съсобственички, съгласно н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и делба №88, том 1, нот.д.№184/1991г. на Пещерски районен
съдия, като е възпроизведено в отговора съдържанието на процесния
нотариален акт относно начина на реално ползване на приземния партерен
етаж и разпределение между наследодателите на страните и техни майки Е.
А. Ц. и Т. П. Г.-северната стая ползва Е. Ц. с вход откъм вътрешното
стълбище, а двете стаи от юг откъм улицата и коридора от приземния
партерен етаж , с вход откъм двора. Допълнено е че този начин на реално
ползване е бил потвърден със съдебен акт постановен по гр.д.№263/2023г. по
описа на РС-Пазарджик, който не е оспорен от ищцата С. Т. и е влязъл в
законна сила. Допълнено е още, че ищцата С. Т. има самостоятелен вход
съгласно титула за собственост. Излага се от П. и факт с правно значение, а
именно, че ищцата Т. е затворила входа си и заради собственото си
поведение няма достъп на нейната си част от приземния етаж. Определя
искането на Т. като неоснователно и че същата няма право да черпи права за
сметка на П. от собственото си виновно поведение.
Такива факти и обстоятелства посочени в отговора на ИМ /затваряне на
входа за достъп и колко входа за достъп до приземния етаж реално има/, няма
изложени в исковата молба, нито същите по някакъв начин да са оборени от
ищцата като недостоверни с ИМ и в първото по делото заседание и доколкото
към момента на издаването на нотариалния акт ищцата е била на навършени
28години и има постоянен адрес и към момента в същата жилищна сграда.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Г. А. Т. на 43г. син на ищцата С. Т. и племенник на
ответницата С. П., установява, че познава къщата и свидетелства, че е живял в
нея докато били живи баба му и дядо му, или до 2014г. Обяснява, че къщата се
намира в гр. ****, на два етажа , и с партерен етаж, който е под нивото на
земята. Посочва, че приземният етаж има един вход към целия етаж, от
който се влиза в двора откъм ул. ****. Пояснява, че на етажа долу, едната
стаята в северната част на етажа е затворена и е разделена и че тя няма
10
вход, а има само два прозореца. Обяснява, че другата част от етажа е с
коридор и с две стаи, но се влиза само към тази част, която е към южната
част. Допълва, че между южната и северната страна на приземния етаж
има коридор и също е имало врата към тази стая /северната/, но че тя е
затворена откъм коридора. Посочва, че отсреща е направено като баня и от
там няма достъп да се влиза до северната стая. Според свидетеля, майка му
няма достъп до северната стая освен през двата прозореца и че няма как да
влезе през основната врата откъм коридора , защото няма достъп. Посочва,
че друга врата няма. Обяснява, че за къщата се влиза откъм ул. ****, от входа
на двора, за първия и втория етаж. От там от северната част има врата със
стълбище има достъп до двата етажа. Като двата етажа на къщата нямат
отделни входове. Обяснява, че има вход, който води до стълбищна клетка и
от това стълбище се влиза към първия и втория жилищен етаж.
Конкретизира още, че за приземния етаж входът е напълно различен от
входа, който обслужва етажите; че от стълбището няма врата към
приземния етаж и че за приземния етаж няма достъп откъм стълбището.
Вратата е от външната страна на къщата. Допълва, че входът, който
обслужва приземния етаж е заключен и ответницата П. най-вероятно го
държи. Обяснява, че „Ние не можем да влезем от там. Ако се влезе в
приземния етаж от входа, който е заключен, като се влезе в приземния етаж до
северната стая – няма достъп до там. Имало е една врата, която г-жа П.
затвори“. Допълва, че „От коридора, който обслужва приземния етаж е
имало вход към северната стая. Сега няма достъп до там..“. Според
свидетеля дядо му е влизал в северната стая през прозореца. Уточнява, че за
северната стая, която се ползва от майка му е имало врата, докато е бил общ
етаж, но след подялбата е затворена тази врата. За южните стаи сочи, че
едната има един прозорец, а другата – два. Според свидетеля настоящото
разпределение на приземния етаж е направено така защото е подялба, в която
са участвали баба му и дядо му. Допълва, че той не живее в града и когато
идва при майка си, вижда, че вече и двора е разделен и за етажите е останало
пътечка и отляво има две градинки, като майка му ползва северната част,
откъдето се влиза към етажите.
Свидетелката Н. И. П. - Т., на 44г., дъщеря на ответницата П., а ищцата й
е леля, Свидетелства, че познава имота на майка си в гр. Пещера и приземния
етаж, който се намира се на ул. **** – многоетажна жилищна сграда, води се
11
двуетажна, но за нея е триетажна. Обяснява, че първият етаж е поставен
наравно със земята. Знае, че долният /приземния /етаж има отделен вход, а
вторият и третият етаж са с отделен вход. За долният етаж знае, че се пада на
кръстовище и си има отделен вход откъм ул. ****, и че от там се влиза и има
вход, от който се влиза в етажа. Знае, че етажът има две стаи с коридор – от
север са на майка й, а едната стая откъм двора е на ищцата Т.. Описва, че в
двете стаи на майка й се влиза от общ коридор, който е през централния
вход, а към стаята на леля й С. Т. входът е зазидан от баща й преди 1990 г. и
няма достъп през централния вход до стаята й. Обяснява, че в нотариалния
акт от 1991г.-решението е на собствениците - на баба й и на леля й П..
Посочва, че е била малка, но че от тях е чувала, че долния етаж е на сестра му
на дядо й, която когато са строили къщата не е била семейна и че той й е
помагал, за да може тя да има имот. Смята свидетелката, че това си е тяхно
решение, което е чувала от баба си, която починала през 2003г. - така го
решили и всички са участвали заедно. Според свидетелката никой не е имал
претенции по отношение на разпределението на имота. Допълва, че от около
8-9 г. леля й, ищцата С. Т. се настанила и живее в този имот. За приземния
етаж от баща си свидетелката знае, че е предлагал на калеко /на бащата на С./
да направят входа през стълбището, но калеко й е отказал. Свидетелства, че
калеко й е гледал животни и ползвал стаята за склад и дори гледал там
костенурки. Казвал, че не му е нужна врата, за да не избягат костенурките.
Описва стаята -имала два прозореца на нивото на двора и че той влизал през
прозореца. Според свидетелката, ако се влезе през входа, който ползва
ответника, се влиза в приземния етаж, стига се до коридор, на който има
врата, която е зазидана и няма никакъв начин, ако се влезе през нейния
вход да се стигне до другите помещения, които се ползват от леля й С. Т..
Допълва, че родителите на С. са влизали в приземния етаж през прозорците.
Знае със сигурност, че е зазидано от бащата на ищцата. Уточнява, че там,
където е направен входа откъдето леля й С. може да влезе, отгоре има
бетонова плоча и това е единственото място от което може да се влезе в
стаята. Посочва, че къщата е на гредоред и вещото лице тогава е определило.
Повтаря, че калеко й не е искал да си прави вход сам, защото е казвал, че той
живее горе, а на когото му трябва, да си прави. Допълва, че ако се влезе през
входа, който води до стълбището, което води до жилищните първи и втори
етажи на къщата /самостоятелния вход на къщата/– врата от стълбището за
12
жилищните етажи, към приземния партерен етаж – няма, в момента там
няма врата.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от
вещото лице В. Г. П., заключението по която с вх.№2470 от 05.05.2025г. съдът
възприема изцяло, като обективно и обосновано, и компетентно изготвено, и
от което се установява, че на въпросите : Възможно ли е ищецът да
осъществява достъп до помещенията, които са му предоставени за ползване
със спогодба от 1991 г. с оглед изградените към момента входове към
приземния етаж; при одобряване на архитектурния проект дали е предвидено
изграждане на врата, каквото твърди да е имало ответника; Налице ли са
последващи изменения в строителните книжа при изграждане на сградата,
касаеща процесния приземен етаж; След извършване оглед на място да посочи
дали някога е съществувало допълнителен вход към приземния етаж ако е
съществувал същия затворен ли е / преграден ли е /, на които еднозначно,
мотивирано и с категоричност е отговорило, че 1. Не е възможно ищеца
да има достъп към помещението си защото съществуващата врата на
северната стая към коридора от приземния етаж е затворена от
ответника от страна към общия коридор за приземният етаж; че при
направената справка на архитектурния проект не е предвидено изграждане
на врата както твърди ответника; че в строителните книжа при изграждане на
сградата касаеща приземния етаж няма последващи изменения.А след
извършения оглед на място е установило, че северната стая има врата към
общия коридор на приземния етаж, като общият за приземния партерен
етаж коридор не е уточнен в нотариалния акт от 1991 г. на кой е, с вход към
двора. А приземния етаж има по ½ част от приземния етаж на ищеца и
ответника. Вещото лице заключава, че определена за ищеца стая за северната
част няма вход, а само два прозореца, а вратата на стаята откъм общия за
етажа коридор е затворена от ответника с преграда . И че няма как да се
влезе през оставената врата, защото няма достъп, като за приземния
партерен етаж входа е различен от входа ,който обслужва етажите.
В съдебното заседание експертът поддържа заключението си. Допълва, че
от общината му е дадено само строителното разрешение и че други
документи не са намерени от общината. Посочва още, че-Вход до
помещението на ищцата си е имало, защото помещението има врата към
долния прозорец, който обслужва приземния етаж. И че тази врата щом е
13
изградена, би трябвало нея да ползват, защото друга няма. Уточнява, че в
момента тази врата не се ползва, защото е преградена от ответника с
дървена преграда. Пояснява, че се влиза от към двора към този коридор, и
двора е разделен, а вратата е заключена. Обяснява, вещото лице, че е
влязло през прозореца и че ключа е в ответницата. Акцентира, че врата има,
която е изградена, с врата си е, затворено е откъм северната стая, а
отделно в нотариалните актове пишело, че е по ½ от приземния етаж.
Допълва, че е влезнал през прозореца, тъй като вратата е била заключена от
към двора. Обяснява, че въпросната стая има два прозореца. Стъклената част
на прозореца се намира на по-малко от метър от земята. Посочва, че
вратата на северната стая на ищцата е затворена от ответницата, защото
щом не се отваря, няма кой друг да я затвори, че ответницата има ключ за
този коридор, защото по спогодбата имат по ½, само северната стая е за
ищеца, според спогодбата.
Заключението е оспорено от ищцата, с доводи че вещото лице е
гледало през прозореца, и отговаря на въпроси, коя от страните е затворила
балконската врата, като съдът не му е задал такива въпроси. Заключението е
прието по делото и приобщено към доказателствения материал.
По реда на чл.176 от ГПК ответницата П. е дала обяснения, че
бащата на ищцата е затворил вратата още преди 1991г., защото там държал
сено и други неща; че от входа към приземния етаж не може да се влезе в
тази стая , защото има зид, който е 50 см, няма преградна стена и че вещото
лице не е поискало от П. да отключи входа. Допълва, че бащата на ищцата е
изградил този зид преди 1991г., като според ответницата –„имаха
споразумение, че могат да си направят вход и от вънка. От общото стълбище
няма вход. Зазидано е…“.
Според пълномощника на ищцата адв.В. И. единственият възможен вход
от тази северна стая е от към общия за приземния партерен етаж коридор, до
който ищцата няма достъп. Според пълномощника на ответницата адв. П., не
са събрани доказателства, които да сочат, че е налице виновно действие или
бездействие от страна на ответницата, което пречи и нарушава правото на
собственост на ищцата. Акцентира, че в петитума на исковата молба е заявено
от ищцата, че тя иска да осъди ответницата да й предостави ключ от входа за
приземния етаж, и че дори ответницата да даде на ищцата ключ от този
14
приземен етаж, тя пак не може да влезе в северната стая. Позовава се на
разпределено правото на реално ползване между наследодателките на
страните и така е било прието; че тази северна стая е била за майката на
ищцата и за нейния баща, и че те не са ползвали стаята за жилищни нужди, а
за стопански цели. Моли да не се кредитира оспорено от ответницата съдебно
техническо заключение, защото вещото лице само казало, че то не е направило
оглед вътре на приземния етаж, то е гледало през някакъв прозорец.
Акцентира, че процесната северна стая, по-голямата стая, има два
прозореца, като единия от наследодателите на ищцата е бил определен в
бъдеще време да бъде вход, защото там където се намира този прозорец към
дворното място, тази част от дворното място е определена за реално ползване
именно на тях.
Следва да се отбележи, че такива доводи не се сочат нито в ИМ, нито в
отговора на ИМ и е налице признание, че реалното ползване по начина по
който е определено на страните в нотариалния акт подписан само от нотариуса
не е осъществено напълно и не е изпълнено докрай, доколкото нито за
ищцата нито за наследодателя й е отворен, изграден и функциониращ
самостоятелен вход към северната стая на приземния-партерен етаж,
намиращ се откъм вътрешното стълбището обслужващо двата редовни
жилищни етажа.
Освен това общият вход /коридора/ като обща част на приземния
партерен етаж /чл.38 от Закона за собствеността-Коридорът в сграда - етажна
собственост по правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС е обща част по
предназначение- Решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2009
г., I г. о.,/ е предоставен да се ползва еднолично от ответницата и
наследодателката й, като й е определен с начин на реално ползване, но това е
допустимо само в хипотеза на несъмнено осигурен друг достъп до
помещенията, обслужвани до момента от общия коридор на приземния етаж,
на другите съсобственици -на ищцата./ Решение № 345 от 25.06.2010г. на ВКС
по гр. д. № 1497/2009 г., II г. о., ГК; С Р № 283/2012 г. от 07.03.2013 г. по гр.д.
№ 387/2012 г. на второ г.о.; Решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
954/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 275 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. №
3619/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 312 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1617/2023 г., II г. о., ГК и други./. Или на практика наследодателят на ищцата
се е съгласил при разпределението да няма вход към северното си помещение
15
откъм общия коридор, обслужващ единствено всички помещения, намиращи
се на приземния партерен етаж /обща част/ за северната си стая, вместо което
да се изгради друг отделен вход откъм вътрешното стълбище обслужващо
само жилищните етажи на сградата и без за това да са направени
съответните промени с необходимото участие на другия съсобственост -
одобрен архитектурен проект, изготвен след отстъпено от ответницата право
на строеж на ищцата /наследодателя й/ за изменение на вътрешното стълбище
обслужващо жилищните етажи с обособяване на вход за достъп на ищцата до
северното помещение от приземния партерен етаж.
Последният довод на пълномощника на ответника е, че дори С. П. да
предостави на братовчедка си С. Т. ключ от приземния етаж това по никакъв
начин не може да помогне на С. да влезне в северната стая, защото в
нотариалния акт от 1991 година – коридора /общата част/ и двете стаи от юг
са за ползване от ответницата. А репликата на насрещната страна е, че е
изложено едно абсурдно твърдение, че наследодателите на ищцата са зазидали
входа, защото не им трябва този вход, понеже това е единствения вход който,
може да обслужва тази стая и те да го зазидат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната си компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата да установи, че й е
ограничено правото на собственост от ответницата относно достъпа до
ползваното от последната северно помещение от приземния партерен етаж
през общата по предназначението си част на приземния партерен
етаж-коридор, обслужващ всички помещения на този етаж, включително и
помещението на ищцата, предоставен за ползване на наследодателя на
ответницата въз основа на изготвен от нотариус нотариален акт за
собственост придобит по наследство и доброволна делба с елемент на
разпределение на ползването на съсобствения приземен партерен етаж.
Нотариалният акт е изготвен еднолично от нотариуса и без участието на
съсобствениците Е. А. Ц. и Т. П. Г., нито същите са положили подпис под
определения начин на реално ползване на приземния етаж, като извънсъдебна
спогодба. В цитираните като приложение писмени документи липсва описан
двустранно подписан от съсобствениците документ /спогодба, съгласие,
16
договор и друго/ по силата на който страните да са се споразумели на ползват
помещенията на приземния партерен етаж по начина описа от нотариуса, нито
за наличието на такова споразумение се съобщава /възпроизвежда/ от
нотариуса, еднолично изготвил нотариалния акт. Липсват и писмени данни за
реално обособен и изграден към датата на изготвяне на нотариалния акт
/вещото лице също не сочи/ вход откъм вътрешното стълбище, обслужващо
само двата жилищни етажа от сградата, и разположен откъм двора, чрез който
ще се осъществява самостоятелен достъп на съсобственика Е. Ц. до
разпределената й за ползване северната стая-помещение, за сметка на
едноличното ползване на единствения до момента общ вход, обслужващ
всички помещения намиращи се на приемния партерен етаж от юг-откъм
улицата, представляващ общия коридора на приземния партерен етаж, с
вход откъм двора.
От доказателствата по делото се установява еднозначно, че такъв вход
откъм вътрешното стълбище за жилищните етажи чрез който
наследодателката на ищцата да има достъп и да се обслужва северната й стая
от приземния партерен етаж предоставена й за ползване няма изграден,
обособен и действащ, нито към момента на извършеното от нотариуса
разпределение, отразено в нотариалния акт нито и към настоящия момент.
Нещо повече, липсват данни съсобственика на етажа, ползващ двете стаи от
юг чрез коридора от приземния партерен етаж, а именно Т. П. Г. да е надлежно
учредила към 13.03.199.1г. , а и след това, право на строеж на другия
съсобственик на етажа Е. Ц. за преустройство на вътрешното стълбище за
жилищните етажи по начин, че да бъде обособен самостоятелен вход за достъп
до северната стая от приземния партерен етаж, ползвана от Ц. и въз основа на
него да е изготвен архитектурен проект и последващо реализиране на
строителство на такъв вход от към това вътрешно стълбище. Фактът, че на
северната стая от приземния партерен етаж е имало изградена и
съществуваща и функционираща входна врата откъм общия за всички
помещения на този етаж коридор на приземния партерен етаж, означава, че
преди приемането на посочения начин на реално ползване на помещенията
от приземния партерен етаж, всичките помещения на този етаж са имали един
общ коридор, ползван от всички съсобственици и през който се е осигурявал
общ достъп до всяко едно от трите помещения на този етаж. С факта за
премахването на вратата откъм общия коридор на етажа, служеща за
17
непосредствен вход за северната стая чрез нейното затваряне, зазиждане,
преграждане с преграда откъм общия коридор на приземния партерен етаж,
извършено от наследодателя на ответника /според данните от вещото лице и
св. Т. , а св.Т. твърди обратното/, и без междувременно да е изграден и реално
функциониращ друг самостоятелен достъп до северната стая, е налице
незаконна трансформация на общото ползване от всички съсобственици на
общия коридор на приземния партерен етаж, от обща част за всички
съсобственици на обслужваните чрез него помещения от този етаж, в
еднолично ползване на общата част единствено от наследодателката на
ответницата Т. П. Г. , а след това и от наследницата й -ответницата С. С. П..
Ползването на общата част от приземния партерен етаж от всички
съсобственици е трансформирано в еднолично ползване от наследодателката
на ответницата Т. П. Г.. Тази трансформация би била допустима единствено и
само ако е изпълнено условието за осигуряване на реалното ползване чрез
друг самостоятелен достъп до северната стая от приземния партерен етаж за
наследодателката на ищцата Е. Ц. чрез изграждане на самостоятелен вход
откъм вътрешното стълбище, обслужващо единствено жилищните етажи ,
чрез който вход да се осигури достъп до северната стая от приземния
партерен етаж, тоест условието да се реализира на практика разделното
ползване на помещенията от приземния партерен етаж между
съсобствениците предполага, чрез учредяване право на строеж от
съсобственика Г. в полза на съсобственика Ц. за обособяване /изграждане/ на
вход откъм стълбищната клетка за жилищните етажи, одобряване на
архитектурен проект и фактическо построяване на такъв вход, след което
ответницата да има право да реализира учреденото й едноличното ползване на
общата за приземния партерен етаж част-коридора от приземния партерен
етаж. В случая, начинът на реално ползване посочен в нотариалния акт не е
реализиран според записаното в него от нотариуса -обособяване откъм
двора на вход откъм вътрешното стълбище, което обслужва само двата
жилищни етажа, /такъв вход никога не е бил изграждан или премахван и не е
съществувал на място и по този въпрос спор между страните няма/, за достъп
до северната стая от приземния партерен етаж за Е. Ц.. До момента на
изграждането и пускането в експлоатация на вход за северната стая,
разположена на приземния партерен етаж, откъм вътрешното стълбище,
обслужващо жилищните етажи, съсобственицата Е. Ц., респективно
18
наследницата й -ищцата С. Т. има право на достъп до северната си стая
чрез общата част -общия за всички помещения на приземния партерен етаж
коридор .Дори съществуващата врата на тази стая откъм общия коридор да е
била зазидана, затворена и нефункционираща по предназначение, това не
променя характера на коридора на приземния партерен като обща част по
предназначение на всички помещенията от този етаж с право на достъп до
тях на всички съсобственици-чл.38 ал.1-ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС. Ползването на
общата част се трансформира в еднолично ползване при посочените по-горе
условия само когато вместо тази обща част се осигури друг реален достъп до
обслужваните от този общ коридор помещения, намиращи се на приземния
партерен етаж.
Недопустимо е да се поддържа теза, че за достъп до северното
помещение от приземния партерен етаж може да служи прозорец и същият да
представлява надлежен и законен вход по смисъла на закона до такова
помещение, най-малкото поради това, че прозорецът изпълнява съвършено
други функции по отношение на помещението което обслужва, и най-малкото
по отношение на неговата осветеност.
Принципно Прозорецът на едно помещение е отвор в стената на сграда,
предназначен за достъп на светлина и чист въздух, както и всеки остъклен
отвор, осигуряващ визуален контакт с вътрешността на обект, както и
приспособлението за затваряне на този отвор, евентуално може да бъде
стациониран и плъзгащ се, като повечето прозорци на сгради са рамкирани с
дърво или метал, и основно се състоят от едро, често тънко
стъкло. Доколкото вратата на помещението принципно е предназначена за
защита на сгради и помещения от различни неблагоприятни метеорологични
условия. Вратите са предназначени за защита на сгради и помещения от
различни неблагоприятни метеорологични условия, като входната врата,
възпрепятства достигането на студения въздух и горещия въздушен поток,
вътрешните врати допринасят и за поддържането на комфортен
микроклимат в дома, което с пълна сила е отнася и за вратата на приземното
помещение/мазето/, осигурява непосредствения достъп до помещението и
създава сигурност, безопасност и спокойствие за собственика на
помещението на което е изградена. Следователно функциите, ролята и
предназначението на вратата и на прозореца са коренно различни, но и
взаимно допълващи се и не може взаимно да се заместват едно с друго и да
19
смесват ролите и функциите си които изпълняват по отношение на едно и
също помещение.
Следователно начинът на реално ползване, когато е бил евентуално
уговорен по нотариалния акт не е осигурил вместо ползваната до тогава
общата част на приземния партерен етаж-коридора, заместващ друг
реален достъп-вход, включително и достъп с вход откъм вътрешното
стълбище, обслужващо жилищните етажи, за достъп до помещението
определено за ползване от ищцата-северното помещение на този етаж.
Законен достъп до помещение през съществуващ прозорец е недопустимо
след като е съществувал първоначално достъп до тази стая чрез врата от към
общата част на етажа-коридора, обслужващ всички помещения на приземния
партерен етаж. И след като такъв вход е бил в последствие предвиден / в н.а.,/,
но на практика нереализиран /няма отстъпено право на строеж и няма
изготвен архитектурен план за преустройство на стълбищната клетка за
жилищните етажи/ и не е действащ , тоест при нереализирано напълно
разпределение на ползването, в който случай като законен достъп до всички
помещения остава общата част на приземния партерен етаж-общия коридор,
чрез който има достъп до помещението на ищцата, а преди нея и на
наследодателката й. Фактът, че вратата на северната стая на този етаж откъм
общия коридор /вход/ е зазидана или затворена по друг начин, не лишава
автоматично съсобственика ползвател на помещението-ищцата Т. от право да
й бъде осигурен достъп до общия коридор и през който последната евентуално
да възстанови проходимостта на вратата си за ползваното от нея северно
помещение като примерно със собствени средства премахне преградата и
постави съответна врата, която да изпълнява предназначението си посочено
по-горе. Чрез предоставянето на ключ от входа на общия за приземния
партерен етаж коридор, ищцата ще достигне до затворената врата на
помещението, което има право да ползва и да преценява какви евентуални
последващи действия да предприеме. Следователно предвид особеностите на
конкретния случай, на ищцата като съсобственик на приземния партерен етаж
ще следва да се осигури достъп до входа /общата част/ на приземния партерен
етаж-коридора осигуряващ достъп до всички помещения разположени в него
и чрез която обща част евентуално да си възстанови функционирането на
вратата на северното помещение ползвано от ищцата, макар че същинско
искане за възстановяване на функционирането на вратата към северното
20
помещение няма направено, но същото се явява последващо действие на
ищцата. Правата на ответницата С. П. не са нарушени- същата е длъжна да
предостави ключ от входа/ общия коридор/, който обслужва приземния
партерен етаж, доколкото както се посочи начина на реално ползване по
посочения нотариален акт не е приведен в действие в пълния си обем и
функционалност и най-вече поради неизграден по съответния начин друг
вход, след отстъпване на право на строеж и изготвяне на архитектурен план
на преустройството на вътрешното стълбище, обслужващо по-начало само
жилищните етажи по начин че от него да се осигури достъп до северното
помещение на ищцата. Касае се за съществуващо недопустимо фактическо
положение при което едната от страните е лишена от възможността да има
достъп през общата част на етажната собственост до помещението си и да
бъде принудена недопустимо да го ползва чрез вход, представляващ прозорец,
вместо да има достъп през общата част-коридора на приземния партерен етаж,
респективно чрез изграждането на вход откъм вътрешното стълбище,
обслужващо жилищните етажи в резултат на отстъпено право на строеж ,
изготвен архитектурен проект за такъв достъп и реализирането му.
Предвид липсата на настъпили реални предпоставки и осигурен друг
реален достъп до помещението на ищцата различен от входа през общия
коридор /общата част по предназначение/ на приземния партерен етаж
осигуряващ достъп на всички съсобственици до всички съсобствени
помещения разположени на приземния партерен етаж, ще следва на ищцата да
се осигури достъп до общия за етажа коридор като се осъди ответницата да й
предаде ключ от входа, който обслужва изцяло приземния партерен етаж за
ползване на северната стая от него.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се отмени и се
постанови ново с което се уважи така заявената искова претенция.
При този изход на спора в полза на ищцата ще следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1130лв за първата инстанция,
формирани от адвокатско възнаграждение от 800лв, 300лв разноски за вещо
лице и 30лв за призоваване и разпит на свидетел, а за въззивната инстанция-
25лв заплатена държавна такса по обжалването.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
21
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Панагюрски районен съд №99 от 27.05.2025г.
постановено по гр.д.№20245230100878 по описа на същия съд за 2024г.
ПО ИСКА предявен от С. П. Т., ЕГН- ********** от гр.***** срещу С.
С. П., ЕГН- **********, от гр.****, с правно основание чл. 109 от ЗС,
ОСЪЖДА ответницата С. С. П. ЕГН- ********** ДА ПРЕДАДЕ на ищцата
С. П. Т. ЕГН- **********, КЛЮЧ ОТ ВХОДА /КОРИДОРА/, КОЙТО
ОБСЛУЖВА ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ /коридора от приземен партерен етаж
по н.а. №88 от 13.03.1991г., том I, нот.д.№184/1991г. на нотариус Р. К. от
РС-Пещера/, от двуетажна многофамилна масивна жилищна сграда, с
идентификатор на сградата 56277.502.145.1 по КККР на гр.Пещера,
одобрени със заповед № РД 18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, изградена в
Поземлен имот с идентификатор 56277.502.145 по КККР на гр. Пещера, с
административен адрес-гр.****, като по този начин ответницата С. П.
осигури достъп за ползване на ищцата С. Т. до северната стаята от етажа,
която й е разпределена за ползване.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН-********** с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на С. П. Т. ЕГН-********** с адрес: гр. ****, сумата от 1130лв /хиляда
сто и тридесет лева разноски / за производството пред първата инстанция и
още 25лв /двадесет и пет лева/ разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22