№ 19156
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110156941 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
369710/20.12.2023 г., молба с вх. № 120237/11.04.2024г., молба с вх. № 312598/04.10.2024 г. и
молба с вх. № 18502/20.01.2025 г./ на Ц. Н. П. срещу ************, с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16318/2023 г. по описа на СРС, 85 състав,
а именно: за сумата от 3 500 лв. – възнаграждение за превоз на пътници по устен договор,
сключен с ответника, ведно със законната лихва за периода от 29.03.2023 г. до окончателното
плащане; за сумата от 1 500 лв. – разходи по изпращането на ищеца като член на секционна
избирателна комисия в гр. ********* – Република ******** във връзка с проведени избори
за народни представители на 02.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
29.03.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Решение № 1535-НС/02.10.2022 г. на Централната
избирателна комисия, взето по депозирано от ответника искане с вх. № НС-11-
51/31/02.10.2022 г., бил назначен за член на Секционна избирателна комисия № ********* в
гр. ********* – Република ******** за изборите за народни представители, проведени на
02.10.2022 г. Сочи, че в тази връзка е извършил разходи в общ размер на 1 500 лв., както
следва: 850 лв. – разходи за път /гориво/; 450 лв. – разходи за 2 нощувки в хотел; 200 лв. –
разходи за 2 дни. Излага, че съгласно постигната с ответника /чрез координатора за
Република ******** ******/ устна договорка бил ангажиран от него като водач на
автомобил с рег. № ******** да осъществява за 2 дни превоза на още трима членове на
секционни избирателни комисии до избирателните секции в и извън гр. *********, в които
тези членове били назначени, да ги прибира оттам и да ги превозва до хотелите, в които са
настанени, за което било уговорено възнаграждение в общ размер на 3 500 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и
допълнително становище, с които оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието
на каквито и да е договорни правоотношения между страните, възникнали във връзка с
провеждането на 02.10.2022 г. на избори за народни представители. Оспорва ищецът да е
1
сключил договор с лице, притежаващо представителна власт за ************. Оспорва
ищецът да има качеството на член на секционна избирателна комисия в Република ********
и да го е придобил по предложение на ответника, както и реално да е участвал в изборния
процес като член на секционна избирателна комисия в Република ********. Счита, че
членовете на секционни избирателни комисии, разположени в чужбина, нямат право на
възнаграждение за положения труд в рамките на изборния ден от партиите или коалициите,
от чиято квота са съответните членове, а съгласно чл. 110 вр. чл. 97 ИК възнаграждението им
се определя от Централната избирателна комисия и е дължимо от държавния бюджет.
Твърди, че в случая с Решение № 1200-НС/02.08.2022 г. и с Решение № 1310-НС/17.08.2022
г. ЦИК е определила възнаграждение на членовете на секционни избирателни комисии,
разположени извън територията на Република България. Оспорва претендираните разходи за
път /гориво/, нощувки и храна да са фактически извършени, като твърди, че ищецът не е
пътувал със собствения си автомобил, нито е нощувал в хотел. Оспорва исковете и по
размер. Моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК ч. гр. д. № 16318/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, поправена с Разпореждане
№ 69312/29.04.2025 г. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед релевираните твърдения от ищеца в исковата молба и нейните уточнения съдът
приема, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ за възнаграждение за превоз на пътници по
устен договор, сключен с ответника, и иск с правно основание чл. 106, ал. 1 ИК за разходи
по изпращането на ищеца като член на секционна избирателна комисия в гр. ********* –
Република ******** във връзка с проведени избори за народни представители на 02.10.2022
г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ:
Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Изложените в случая фактически твърдения от ищеца сочат на сключен договор между
него и ответника за превоз на пътници, като договорът е сключен в полза на трети лица, т.е.
при условията на чл. 22 ЗЗД.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно следните
факти: наличието на валидно правоотношение, възникнало по силата на сключен с
ответника устен договор за превоз, по който ищецът е поел задължение да превози с
автомобил трима членове на секционна избирателна комисия в гр. ********* – Република
********, назначени във връзка с проведени избори за народни представители на 02.10.2022
г., срещу заплащане от ответника на възнаграждение в размер на 3 500 лв.; надлежно
изпълнение на задълженията си по договора.
В случая на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с Определение № 19328/29.04.2025 г. съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на валидно правоотношение,
възникнало по силата на сключен с ответника устен договор за превоз, и неговото
съдържание, както и за надлежно изпълнение на задълженията си по договора за превоз. В
изпълнение на указанията ищецът е поискал събирането на писмени доказателства по реда
на чл. 186 ГПК и допускането на един свидетел при режим на довеждане, като
2
доказателствените му искания са уважени в цялост.
От писмо от Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична
полиция“ се установява, че в АИС ГК има записи на данни за излизане на ищеца през ГКПП
„********“ по шосе на 01.10.2022 г. с лек автомобил с рег. № ********, в който са пътували
също лицата ***********, ************ и ************, както и за влизане в Република
България на ищеца на 03.10.2022 г. през същия пункт и със същия автомобил, в който е бил
придружен от същите лица.
Видно е от Решение № 1535-НС/02.10.2022 г. на Централната избирателна комисия, че
ищецът е бил назначен като член на Секционна избирателна комисия № ********* в
******** – ********* – ************, ************и, като председател на същата е
************. Тяхното действително участие в изборния процес в тази секционна
избирателна комисия се установява от Протокол на Секционната избирателна комисия в
избирателна секция *********. От електронна кореспонденция, представена от Централната
избирателна комисия, се изяснява, че *********** е назначена като член на Секционна
избирателна комисия № ********* в ******** – ********* – ************ –
************и. Следователно по делото е доказано, че причината за пътуването на ищеца и
две от превозените от него лица е била участието им в секционни избирателни комисии в
Република ******** – град *********.
Не се доказва обаче твърдението на ищеца, че е извършил превоза в изпълнение на
сключен с ответника договор за превоз на пътници. В тази връзка следва да се посочи, че с
протоколно определение от 12.06.2025 г. по искане на ищеца е допуснат един свидетел при
режим на довеждане за установяване на посочените от него обстоятелства, сред които е и
организирането и пътуването до Република ********, като изрично му е указано, че следва
да води свидетеля в следващото съдебно заседание. Вместо да го доведе, ищецът е подал
молба за отлагане на делото и съдът, съобразявайки обстоятелсвото, че той се защитава сам
и няма процесуален представител, е отложил делото въпреки липсата на доказателства за
твърдяната причина за отлагането, като му е дал възможност да представи такива в по-късен
момент. В откритото заседание на 09.10.2025 г. обаче ищецът отново не се е явил, респ. за
втори път не е довел допуснатия му свидетел, вместо което в деня на заседанието е подал
отново молба за отлагане на делото поради здравословни проблеми, без да е представил
доказателства за тяхното наличие и естество, поради което съдът е приел, че твърдението му
е недоказано, и е дал ход на делото, а поради това, че допуснатият на ищеца свидетел не е
доведен без уважителни причини, определението за неговото допускане е отменено.
Изложеното налага извод, че гласни доказателства за намиращите се в доказателствена
тежест на ищеца факти – сключване с ответника на договор за превоз на пътници в полза на
трети лица и неговото съдържание, не са събрани поради собственото му процесуално
поведение, сочещо на стремеж за шиканиране на процеса. При това положение той следва
да понесе последиците от неизпълнение на указаната му доказателствена тежест, като
твърденията му за сключен с ответника договор за превоз на пътници в полза на трети лица
следва да бъде приет за недоказан.
Закономерна последица от горното е изводът, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 106, ал. 1 ИК:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните факти: назначаването му за член на Секционна избирателна
комисия № ********* в гр. ********* – Република ******** във връзка с изборите за
народни представители, проведени на 02.10.2022 г., с решение на Централната избирателна
комисия, взето по предложение на ************; извършването на твърдените разходи за
път /гориво/, нощувки и храна, както и техния размер.
Чл. 102, ал. 6 ИК предвижда относно секционните избирателни комисии извън
3
страната, че Централната избирателна комисия ги назначава по предложения на
парламентарно представените партии и коалиции. Според чл. 105 ИК партиите и
коалициите, както и министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-
министър, може да правят предложения за смяна на предложен от тях член на секционна
избирателна комисия, като предложението се представя в Централната избирателна комисия
не по-късно от 7 дни преди изборния ден и комисията извършва промените не по-късно от 5
дни преди изборния ден. Съгласно чл. 106, ал. 1 ИК разходите по изпращане на включените
в секционните избирателни комисии членове, предложени от партии и коалиции, са за
сметка на съответната партия и коалиция.
В случая на основание чл. 146, ал. 2 ГПК с Определение № 19328/29.04.2025 г. съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства, че е назначен за член на Секционна избирателна
комисия № ********* в гр. ********* – Република ******** във връзка с изборите за
народни представители, проведени на 02.10.2022 г., по предложение на ************, и за
извършването на твърдените разходи за път /гориво/, нощувки и храна и техния размер.
По почин на ищеца са събрани писмени доказателства, от които е доказано, че той е
бил назначен за член на Секционна избирателна комисия № ********* в ******** –
********* – ************, ************и, като е заменил по-рано назначен член на
същата, както и че замяната е извършена по предложение на ************.
От друга страна обаче, поради процесуалното поведение на ищеца не се доказа по
делото извършването от него на твърдените по вид и размер разходи. За доказването им му е
допуснат един свидетел при режим на довеждане, но същият не е доведен въпреки
двукратната възможност за това, вместо което двукратно е направен опит от него за
шиканиране на процеса, поради което определението за допускане на свидетеля е отменено с
протоколно определение от 09.10.2025 г. Ето защо този намиращ се в доказателствена
тежест на ищеца факт остана недоказан.
Поради недоказване на елемент от фактическия състав на спорното вземане искът с
правно основание чл. 106, ал. 1 ИК подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за исковото
производство в размер на 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от Ц. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, срещу ************, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ и чл. 106, ал. 1 ИК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16318/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: сумата от 3 500 лв. – възнаграждение за превоз на пътници по устен договор,
сключен с ответника, ведно със законната лихва за периода от 29.03.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 1 500 лв. – разходи по изпращането на ищеца като член на секционна
избирателна комисия в гр. ********* – Република ******** във връзка с проведени избори
за народни представители на 02.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
29.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на
************, БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
4
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 000 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5