Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260033
гр. ВРАЦА, 24.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 19.08.2020г. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 320
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от „***“ЕАД-гр.София
против решение №37/11.03.2020г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по
гр.дело №1418/2019г., В ЧАСТТА МУ с която предявеният от жалбоподателя иск по
чл.124, ал.1, вр.с чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК против Ж.Д.М. *** е
бил отхвърлен за сумата от 143,85 лв., представляваща предсрочно изискуеми, но
неизплатени от ответника 15 лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy J3 2016 Black, предоставено по договор за лизинг от 20.12.2017г.,
начислени във фактура №**********/01.10.2018г.
В жалбата се твърди, че в посочената част решението е незаконосъобразно и
неправилно. Развиват се подробни съображения, относно правния характер на
договора за лизинг и основните задължения на страните по него, като се сочи
също, че по делото са събрани необходимите доказателства, от които се
установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да плаща лизинговите
вноски и не е върнал вещта след преустановяване на плащането. Поддържа се, че
са налице и признания на ответника за тези обстоятелства. Сочи се също, че
ответникът сам се е отказал от получаването на хартиена фактура, с която да
уведомяван за размера на задълженията си по лизинга, но това не го освобождава
от задължението за плащане, съгласно чл.26 от Общите условия на оператора,
съставляващи неразделна част от договора за мобилни услуги. Поддържа се, че
претенцията за предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на 143,85 лв.се
основава на чл.12, ал.1 от Общите условия на договора за лизинг, а не на
разпоредбата на чл.11, ал.2 от договора за лизинг, както погрешно е приел
районния съд. Излагат се съображения, че обявяването на предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски не е обвързано с разваляне на договора, който
е запазил своето действие до договорения му срок-20.11.2019г. При това положение
се твърди, че към датата на приключване на съдебното дирене срокът на договора
за лизинг вече е бил изтекъл, като изтекъл е и падежа на всяка една от
лизинговите вноски.
Иска се отмяна на обжалваното решение в посочената му част и уважаване на
предявения установителен иск с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, в т.ч. за заповедното производство.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемия ответник Ж.Д.М. ***,
от който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, че оспорва
жалбата. В отговора се твърди, че ответникът подписал договора без да има
възможност го прочете, тъй като не си носел очилата. На следващия ден отишъл в
офиса на ищеца, за да се развали договора,
но му било обяснено, че това може да стане само ако получения нов телефон бъде
заплатен. Ответникът подал жалба против действията на служителя от офиса, но
тъй като му било отговорено да си плаща сметките, той преустановил плащанията.
С жалбата и отговора страните не правят доказателствени искания.
Въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и с оглед извършеното от районния съд администриране отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
След анализ на събраните пред районния съд доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, въззивният съдебен състав
приема за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-бяла Слатина е бил
сезиран и се е произнесъл по предявен от „***“ЕАД-гр.София против Ж.Д.М. ***,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от общо 456,38 лв., от които:
- сумата от 344,87 лв., представляваща дължими суми по фактура
№**********/01.10.2018г., включващи неустойка от 201,02 лв. за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black в размер на
143,85 лв.;
- сумата от 0,72 лв., представляваща дължими суми по фактура
№**********/01.09.2018г., включващи месечна абонаментна такса и месечна
лизингова вноска след приспадане;
- сумата от 34,69 лв., представляваща
дължими суми по фактура №**********/01.08.2018г., включващи месечна абонаментна
такса и месечна лизингова вноска;
- сумата от 39,94 лв., представляваща дължими суми по фактура
№**********/01.07.2018г., включващи месечна абонаментна такса, такси за услуги
и месечна лизингова вноска;
- сумата от 36,16 лв., представляваща дължими суми по фактура
№**********/01.06.2018г., включващи месечна абонаментна такса, такси за услуги
и месечна лизингова вноска;
- законна лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г.до окончателното й
изплащане;
- деловодни разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.
В исковата молба се твърди, че за така посочените суми е налице издадена
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1075/2019г.по описа на РС-Бяла Слатина и
тъй като длъжника е подал възражение
против заповедта, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на иска.
Твърди се също, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги
№*********/28.07.2016г., абонаментния план по който бил променен с допълнително
споразумение №*********/20.12.2017г. Заедно със споразумението бил сключен и
договор за лизинг от 20.12.201г., съгласно който длъжникът Ж.М. получил мобилно
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black на преференциална стойност 220,57 лв.,
която следвало да бъде изплащана на 23 месечни лизингови вноски от по 9,59 лв.
Месечната лизингова вноска подлежала на фактуриране и заплащане заедно с
месечната абонаментна такса. Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите
такси и вноски по фактурите, издадени в периода м.юни 2018г.-м.октомври 2018г.,
поради което за ищеца е възникнало правото да прекрати предсрочно договора за
мобилни услуги, като претендира и неустойка за предсрочното прекратяване, а
също и да претендира предсрочно заплащане на лизинговите вноски, дължими до
края на договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Ж.М. е ангажирал писмен отговор, че
оспорва иска. В отговора се твърди,
че ответникът подписал допълнителното споразумение и договора за лизинг без да
има възможност ги прочете, тъй като не си носел очилата. Останал с
впечатлението, че оставя стария си телефон в офиса на ищеца, за да му поставят
калъф и протектор. На следващия ден отишъл в офиса на ищеца, за да се развали договора, но му било обяснено, че
това може да стане само ако получения нов телефон бъде заплатен. Ответникът
подал жалба против действията на служителя от офиса, но тъй като му било отговорено
да си плаща сметките, той преустановил плащанията. Тъй като не му върнали
стария телефон, той не е върнал получения от него на лизинг, но за стария
телефон служителя на ищеца му платил 100 лв.
При тези твърдения в исковата молба и отговора в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които иска в
частта му за сумата от 143,85 лв., представляваща предсрочно изискуеми, но
неизплатени от ответника 15 лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy J3 2016 Black, предоставено по договор за лизинг от 20.12.2017г.,
начислени във фактура №**********/01.10.2018г., е бил отхвърлен и в тази му
част решението е предмет на настоящия въззивен контрол.
По делото е представен сключен между страните договор за мобилни услуги,
със срок на действие от 28.07.2016г.до 28.07.2018г., по силата на който ищецът
се задължил да предоставя на ответника мобилни услуги при месечна абонаментна
такса в размер на 29,99 лв. Неразделна част от договора са общи условия към
него, които също са подписани от страните. С допълнително споразумение от
20.12.2017г. месечната абонаментна такса е променена на 24,99 лв., а срокът на
договора е продължен до 20.12.2019г. С допълнителното споразумение ответникът
получил и мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, за изплащането и
цената на което бил сключен и договор за лизинг от 20.12.2017г. Съгласно
договора за лизинг, за предоставеното му устройство ответникът се задължил да
заплати на ищеца лизингова цена от 220,57 лв. на 23 равни месечни вноски от по
9,59 лв.всяка. Съгласно чл.3 от договора за лизинг фактурирането и заплащането
на месечните лизингови вноски се извършва в сроковете, условията и начина на
плащане, посочени в договора за мобилни услуги и Общите условия към него.
Видно от приложените фактури №**********/01.09.2018г.,
№**********/01.08.2018г., №**********/01.07.2018г. и №**********/01.06.2018г., за
отчетния период общо от 01.05.2018г.до 31.08.2018г. ищецът начислявал
ежемесечно дължимите абонаментни такси и лизингови вноски, като за тяхното
заплащане не са представени доказателства. С оглед на това с фактура №**********/01.10.2018г. ищецът начислил
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, в размер на
201,02 лв., както и сумата от 143,85 лв. вноски за лизинг до края на лизинговия
срок /общо 15 бр.лизингови вноски/. Между страните не се спори, че
претендираните от ищеца 15 бр.лизингови вноски не са заплатени от ответника.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск за лизингови вноски в размер на 143,85
лв. е чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът носи тежестта в условията на
пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг и свързания с него
договор за мобилни услуги, по които мобилният оператор се задължил да
предоставя на ответника Ж.М. мобилни услуги и да му предостави за ползване
мобилно устройство, а ответникът се е задължил да заплаща месечните абонаментни
такси за предоставените му услуги, както и месечната лизингова вноска за
ползваното устройство; че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията за лизингови
вноски, поради неизпълнение от ответника на задължението му да заплаща
месечните погасителни вноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, претендираните от ищеца
вземания произтичат от договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към
него и договор за лизинг, които са сключени в писмена форма, подписани са от страните
и са представени по делото. По отношение на сключването на тези договори
страните се спорят.
Основният спорен въпрос, въведен с исковата молба, се свежда до наличието
на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг, като
основание за претендирането както на лизинговите вноски с настъпил падеж, така
и на тези, чийто падеж не е настъпил към датата на приключване на съдебното
дирене. Допълнително, с молба-становище вх.№693/29.01.2020г.по описа на РС-Бяла
Слатина, ищецът се е позовал и на изтекъл срок на договора за лизинг, като
основание за претендиране на всички неплатени лизингови вноски по него, като
това становище се поддържа и във въззивната жалба.
Изхождайки от събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че
в случая претендираните от ищеца 15 бр.месечни лизингови вноски за обща
стойност 143,85 лв.с ДДС следва да се приемат за изискуеми именно поради
настъпил в хода на процеса и то преди приключване на съдебното дирене, краен
срок на договора за лизинг. Както вече бе отбелязано, страните не спорят, че при
сключването на договора ответникът е получил лизинговата вещ-мобилно устройство
Samsung Galaxy J3 2016 Black, и че договора за лизинг е сключен за срок до
20.11.2019г., когато е падежната дата на последната лизингова вноска. Така
договореният срок е изтекъл, поради което изискуеми, поради настъпил падеж, се
явяват всички претендирани от ищеца 15 лизингови вноски, с падежи от
20.09.2018г.до 20.11.2019г. Въпреки позицията на ответника за упражнено право
на отказ от договора за лизинг, основаващо се на разпоредбите на чл.1, ал.3 от
договора и чл.7, ал.2 от Общите условия към него, доказателства в тази насока
не са събрани. Съгласно чл.7, ал.4 от Общите условия, упражняването на правото
на връщане се извършва чрез подаване на заявление за отказ, но такова по делото
не е представено. Дори и в този случай обаче, съгласно чл.7, ал.2 от Общите
условия връщането е обвързано със заплащането на всички дължими към датата на
връщане месечни лизингови вноски. В тежест на ответника е било да докаже, че е
подал заявление за връщане и че към датата на заявлението падежиралите вноски
са били платени, но като не е сторил това твърденията му за упражнено право на
отказ от договора са останали недоказани. По тази причина и с оглед настъпилия
краен падеж, за мобилния оператор-ищец възниква правото да претендира заплащане
на всички неплатени вноски.
С оглед направените изводи за изискуемост на процесните вноски поради
настъпил договорен падеж, въззивният съдебен състав няма задължението да
изследва налице ли е била предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Единствено за пълнота на мотивите обаче, следва най-общо да се посочи, че до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК основание за претендиране на
сумата от 143,85 лв., поради настъпила предсрочна изискуемост, не е
съществувало. Няма спор, че към датата на издаването на фактура №**********/01.10.2018г.,
включваща исковата сума, ответникът не е бил изпълнил задълженията си по
заплащането на предходни 4 месечни фактури, включващи падежирали вземания както
за лизингови вноски, така и за абонаментни такси. Няма спор също така, че
съгласно чл.10-12 от Общите условия, при забава или неплащане на някоя от
вноските ищецът е разполагал с правото да развали договора, като обяви
вземанията си за предсрочно изискуеми. Съгласно Общите условия обаче
обявяването на предсрочната изискуемост следва да бъде съобщено на
лизингополучателя, а доказателства за такова съобщаване не са представени по
делото. По тази причина и основанието, на което ответникът дължи заплащане на
процесната сума не е предсрочна изискуемост, а настъпил договорен падеж. На
това основание предявеният установителен иск ще следва да се приеме за
основателен и доказан и ще следва да се уважи.
Като е достигнал до крайни изводи за неоснователност на иска и е отхвърлил
същия, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде отменен в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което искът
за сумата от 143,85 лв. бъде уважен.
В заключение следва да се отбележи, че в процесния договор за лизинг и
Общите му условия не се констатира наличието на неравноправни клаузи, които да
водят до пълна или частична нищожност на договора и на които исковата претенция
за сумата от 143,85 лв. да се основава. В случая така претендираната сума няма
характер на неустойка, а на парично задължение по самия договор, представляващо
част от цената на мобилното устройство. По тази причина изложените от районния
съд съображения за наличие на неправноправни клаузи, независимо дали са
правилни или не, имат отношение не към дължимите лизингови вноски, а към претенцията за сумата от 201,02 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
заповедното производство и производството пред двете съдебни инстанции,
съобразно уважената част от заявлението.
За производството пред настоящата съдебна инстанция ищецът претендира
единствено заплатената от него държавна такса от 25 лв., като предвид
основателността на жалбата, посочената сума ще следва да бъде присъдена.
За първоинстанционното и за заповедното производство ищецът претендира
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е представил
доказателства, че заплатената от него държавна такса е в размер на по 25 лв.за
всяко от производствата, а адвокатското възнаграждение е в размер на по 360 лв.
с включен ДДС. Основавайки се на Решение на съда на ЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела С 427/16 и С428/16, настоящият съдебен състав намира, че
съобразно общия размер на вземането, за което е подадено заявлението по чл.410
от ГПК и е предявен иска по чл.422 от ГПК-сумата от 456,38 лв., така
договореният размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен,
независимо, че е в рамките на минималния по Наредба №1/2004г.за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. по тази причина. Освен това нито заповедното, нито исковото
производство се отличават с фактическа и правна сложност, които да обосноват
възнаграждение, доближаващо се до цената на иска. По тази причина и позовавайки
се на посоченото по-горе решение на Съда на ЕС, настоящият съдебен състав
намира, че справедливия размер на възнаграждението следва да бъде определен на
сумата от по 150 лв.за всяко от двете производства, при което и съобразно
изхода на спора в обжалваната част, ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 47,28 лв. за
заповедното производство и 47,28 лв.за исковото производство пред районния съд.
съответно разноските за държавна такса, които следва да се присъдят на
ответника за двете производства са в размер на по 7,88 лв.за всяко от тях.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №37/11.03.2020г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по
гр.дело №1418/2019г., В ОБЖАЛВАНАТА МУ
ЧАСТ, с която предявеният от „***“ЕАД-гр.София
иск по чл.124, ал.1, вр.с чл.422, вр.с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК против Ж.Д.М. ***
е бил отхвърлен за сумата от 143,85 лв., представляваща предсрочно изискуеми,
но неизплатени от ответника 15 лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy J3 2016 Black, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове с правно основание чл.422 ГПК,
че Ж.Д.М. ***, с ЕГН ********** дължи на „***“ЕАД-гр.София, с ЕИК *** сумата от
143,85 лв.с ДДС, представляваща предсрочно изискуеми, но неизплатени 15
лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black,
предоставено по договор за лизинг от 20.12.2017г., начислени във фактура
№**********/01.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.08.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед №657/09.08.2019г.
изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело №1075/2019г.по описа на РС-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Ж.Д.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на „***“ЕАД-гр.София, с ЕИК ***
деловодни разноски за двете съдебни
инстанции в общ размер от 135,32 лв., включващ: 7,88 лв.- разноски за държавна такса за
заповедното производство, 47,28 лева - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 7,88 лева - деловодни
разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, 47,27 лева -
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, 25 лева -
деловодни разноски за държавна такса за въззивното производство.
Ответника Ж.Д.М. може да заплати присъдените суми по посочената от ищеца
банкова сметка ***: *** „Ситибанк Европа“-клон България.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........