№ 645
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110143161 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43161/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „...................“ ЕАД срещу АН. К. ЯНК., в която се твърди,
че ищецът е придобил вземания срещу ответника на основание сключен договор за цесия от
14.09.2018 г. с „....................“ ЕАД. Поддържа, че между ответника и цедента бил сключен
1
Договор за потребителски кредит № CREX-............./08.07.2016 г., като по силата на договора
на ответницата била предоставена сумата от 1340,00 лева, която следвало да бъде върната на
24 броя равни месечни вноски, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Навежда
доводи, че ответницата не била изпълнила задълженията си като дължала главница в размер
на 1271,91 лева, както и договорна възнаградителна лихва в размер на 435,51 лева за
периода от 20.10.2016 г. до 20.07.2018 г. Излага съображения, че тъй като ответницата била
изпаднала в забава дължала и мораторна лихва в размер на 595,19 лева за периода от
21.10.2016 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 16.04.2021 г. Твърди, че извършената
цесия е надлежно съобщена на ответницата. Поддържа, че е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, но ответницата била възразила, поради което имал правен интерес
от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание от 17.01.2021 г. оспорва
предявените искове. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99
ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи за такси за услуги които не са неравноправни и не противоречат
на императивните материалниправни норми и да са действително предоставени като услуги;
2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите
вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия; 5) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Представен е Договор за потребителски кредит CREX-............./08.07.2016 г. сключен
между „....................“ ЕАД от една страна в качеството на кредитор и АН. К. ЯНК. от друга
страна, в качеството на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставя на
кредитополучателят кредит в размер на 1340,00 лева, а кредитополучателят се задължава да
върне сумата на 24 месечни вноски, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страни
2
с обективираните в него изявления и произтичащите от тях права и задължения за страните –
арг. чл. 180 ГПК.
Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл.
10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и
обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си
разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на
кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се
е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и
времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното
правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски
кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата
валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата
(кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права
(парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по-
горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на
кредитополучателя). Следователно по делото безспорно са установени две от материални
предпоставки на предявените искове.
Прието и неоспорено е заключението на СПЕ, като се установява, че текста на
договора е изписан с шрифт „Garamond“, с размер на кегела 12.
Съдът, при преценка на заключението на СПЕ, съобразно чл. 202 ГПК намира, че
следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства експертът да е заинтересован от изхода на правния спор или да е
недобросъвестен.
Следователно е спазен императивната нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г.,
сключен между „...............................“ ЕООД от една страна и „.................... С. А., клон
България“. по силата на който договора цедентът (неправилно наричан продавач) ще
прехвърли на цесионера (неправилно наричан купувача), вземания възникнали по договори
за заем и потребителски кредит, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в
3
Приложение № 1 към договора, което е подписано и от двете страни и ще бъдат сключени
отделни договори за цесия.
Приложен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.05.2019 г.,
сключен между „...............................“ ЕООД от една страна в качеството на цедент
(неправилно наричан продавач) и „...................“ ЕАД от друга страна в качеството на
цесионер (неправилно наричан купувач), по силата на който договор продавачът ще
прехвърли на купувача вземания възникнали по договори за заем и потребителски кредит,
като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, което е
подписано и от двете страни и ще бъдат сключени отделни договори за цесия.
Представено е непълно извлечение от Приложение № 1/13.05.2019 г. (л. 31-34 в
кориците на делото) към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
13.05.2019 г., сключен между „...............................“ ЕООД от една страна в качеството на
цедент (неправилно наричан продавач) и „...................“ ЕАД от друга страна в качеството на
цесионер (неправилно наричан купувач), като в същото е посочено, че цедента е прехвърли
на цесионера вземания придобити въз основа на Договор за цесия от 14.09.2018 г. – от
„....................“ ЕАД по Договор за потребителски кредит CREX-............./08.07.2016 г.
Прието е заключението на ССчЕ, като вещото лице е посочило, че размерът на
останалото задължение по договора за кредит е в размер на 1271,91 лева – главница, като
размера на дължимата възнаградителна лихва към 14.09.2018 г. е в размер на 435,51 лева,
като размерът е идентичен към 03.05.2019 г. Експертът е посочил, че към 03.05.2019 г.
размерът на дължимите неустойки и такси е размер на 234,13 лева – идентичен с размера
към 14.09.2018 г., както и че 03.05.2019 г. е дължима лихва за просрочие в размер на 107,12
лева. Установена е, че размера на мораторната лихва от момента на подаването на
заявлението е в размер на 454,37 лева. Вещото лице е посочило, че сумата по договора е
усвоена на 13.07.2016 г.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на правния спор. В тази насока – оспорване на ответника на заключението на ССчЕ общо и
бланкетно, като същото не е подкрепено по никакъв начин от събраните по делото
доказателства.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателствени средства намира, че ищецът не е установил пълно и главно, че
претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае за едни и
същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски кредит. Настоящият
съдебен състав намира, че Приложение № 1 (л. 31-34 в кориците на делото) няма
необходимата доказателствена стойност да установи, идентичността на претендираните
вземания, доколкото очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца – по размер (доколкото
4
и не може и да се установи точно какви вземания по пера са били предмет на цесията, а
освен това и в самото записване в приложението е налице изтриване в последната част,
поради което същото е непълно, като са посочени и различни правни субекти като цеденти),
като в случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая
се касае за частен свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се
отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от
официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай
има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ
документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните
свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г.,
III г. о., ГК . Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени
средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да съдът да направи извод, че
твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност. Нещо
повече, извадката от документ на който страната основава вземането си е допълнителна
индиция за приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално
скриване на неизгодни за страната факти, доколкото същата предоставя на страна
избирателно възможността писменото доказателствено средства да бъде преценено в цялост,
включително и с оглед останалите събрани по делото доказателствени средства.
За пълнота трябва да се изясни, че в случая не е налице и доказване на веригата от
цесии – нито са представени доказателства какво действително е прехвърлено по Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., нито може да се направи извод, че
цедента по този договор действително е бил титуляр на вземанията, доколкото от събраните
по делото доказателства се сочат две различни дружества - „.................... С. А., клон
България“ и „....................“ ЕАД. Извод в противна насока не може да се направи и от
кредитираното заключение на ССчЕ. В констативно-съобразителната част на заключението
вещото лице правилно е посочило наличието на различни дружества, изследвайки
представените по делото доказателства, като изрично е посочено, че сумата, която е усвоена
по договора за кредит е предоставена от „....................“ ЕАД, а от ангажираните
доказателства по делото се установява, че първата цесия по веригата е извършена от
„.................... С. А., клон България“, като към представения договор липсва уговореното
между страните приложение № 1, за да може да се изследва въпросът какви точно вземания
са били прехвърляни чрез извършената цесия.
По отношение доводите на ответника за наличието на погасителна давност, съдът
намира, че доколкото възражението не е направено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, същото се
5
явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано – арг. чл. 133 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че претенциите са неоснователни и като такива
следва да бъде отхвърлени, вкл. по отношение на акцесорните искове за възнаградителна и
мораторна лихва, тъй като последните са обусловени от изхода на спора по главни иск.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира само ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Последният не е поискал присъждането на деловодни
разноски, като не е доказал, че действително е сторил такива, поради което не следва да му
се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „...................“ ЕАД, ЕИК: ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. ........................... срещу АН. К. ЯНК., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ......................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че АН. К.
ЯНК., ЕГН: ********** дължи на „...................“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от 1271,91
лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит CREX-
............./08.07.2016 г., сключен между „....................“ ЕАД и АН. К. ЯНК., вземанията по
който договор са били цедирани с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.09.2018 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.05.2019 г.,
както и сумата от 435,51 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2016 г. до 20.07.2018 г., както и сумата от 595,19 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.10.2016 г. до 12.2020 г. и
от 15.07.2020 г. до 16.04.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2021 г. по ч. гр. д. № 21804/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6