№ 2112
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110109809 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С. Т. С., ЕГН **********, чрез адв. Й. А., с която е предявен
частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева,
част от претенция от общо 25 000 лева, представляваща разликата над
присъдената по гр. дело № 15743 по описа на ВРС за 2022 г. сума по изцяло
уважен частичен иск в размер за 25 000 лева от общо 50 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, както и
иск по чл. 497, ал. 1 от КЗ за присъждане на мораторна лихва в размер на
законната от 03.11.2021г. - датата на уведомяване до окончателното изплащане
на сумата, в резултат на претърпяно на 12.08.2021г. ПТП в гр. Аксаково, което
ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. марка „Мерцедес Спринтер", с
per. № В *** НН, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество.
На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера
исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 25 000 лева.
Ищцата твърди, че на 12.08.2021г., около 09.15 часа, в гр. Аксаково, ул.
„Извор" в двора на бившия сладкарски цех „Финиди", е блъсната, като
пешеходец от товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер", с ДК № В ***
НН, управляван от М. Н.. ПТП настъпва при следните обстоятелства: на
12.08.2021 г., около 09.10 часа, една приятелка с автомобилът си я закарва до
работа. На улицата имало полицейски патрул и същият спрял за проверка
приятелката й. Докато чакала да свърши проверката, изведнъж отзад я
блъснал движещ се на заден ход, товарен автомобил марка „Мерцедес
Спринтер", с ДК № В *** НН. От удара паднала на земята и била влачена,
1
като отстрани се чували викове на хора, които крещели на водача да спре.
След като чул виковете, водачът спрял и потеглил напред, с което продължил
да я влачи. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които
съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1038.
Твърди, че след произшествието била откарана в спешния център на
МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, където й били извършени необходимите
прегледи и изследвания, след обработка на раните е изписана за домашно
лечение с препоръки за последващи прегледи, смяна на превръзките и
обработка на раните. Ищцата излага твърдения още, че първите часове след
инцидента, вероятно от адреналина и от преживеният стрес, болките били по-
слаби и поносими, но след като изминали няколко часа, станали непоносими.
Ожулванията, които получила били обширни и много дълбоки. Не можела да
лежи по никакъв начин, тъй като и при най-малкия допир на раните, все едно я
пронизвал ток. Твърди още, че не може да се къпе, тъй като има превръзки по
двете ръце и по двата крака, боляло я цялото тяло и вследствие на
произшествието се засилили болките в раменните и лакетните стави, както и
болката в лявото бедро и дясното коляно, както и тази в гръбначния стълб.
При един от прегледите се установило, че има счупен гръбначен прешлен,
което наложили лечение и продължаване на болничните. Болките в гърба били
неописуеми.
Ищцата сочи, че на 16.08.2021 г. и 30.08.2021г. посетила д-р Ч. М. -
ортопед – травматолог, както и че й се е наложило да ползва продължителен
болничен и хирургичната обработка на раната всяка седмица, впоследствие
през три дни. Едва при преглед на 06.01.2022г. се установило, че раните са
започнали да зарастват и вече няма нужда от хирургическата им обработка.
Издадено е направление за лекар по Физикална и рехабилитационна
медицина. След проведена физиотерапия болките леко намалели, но
движенията на гърба били болезнени и ограничени. На преглед на 09.03.2022г.
при д-р Ч. М. се установило счупване на гръбначен прешлен. Назначената
била терапия с Лумбостат и предписано да носи Лумбосакрален корсет.
Ищцата твърди, че болките от одраната кожа били непоносими, не можела да
спи от преживения стрес, а също и от постоянните болки. Трудно се
придвижвала, затруднено било движението и обслужването й, имала нужда
някой постоянно да я обгрижва и помага. Станала раздразнителна, нервна и
избухлива. Изпаднала в депресия и се затворила в себе си. Белена на десния
крак бил много голям и загрозяващ и предизвиквал много въпроси от
околните. Заплатила за лечението си над 400 лева, но все още не се
възстановила напълно.
Ищцата твърди, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от ЗК „Лев Инс" АД, със срок на
действие от 03.04.2021г. до 02.04.2022г., която полица е пораждала действие
към датата на ПТП, поради което на 03.11.2021г. депозирала заявление за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред ответника.
Поради постановен отказ за изплащане на обезщетение, ищцата
предявила частичен иск срещу ответника, който с влязло в сила Решение №
2
59/18.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 20233100502123 на ВОС, бил
уважен изцяло за сумата от 25 000.00 лв. С горното обосновава правния си
интерес от провеждане на исковата защита за присъждане на обезщетение в
размер на непредявения остатък от 25 000 лева, ведно със законната лихва от
уведомяването на застрахователя – 03.11.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор, с който се изразява
становище за недопустимост на предявения иск за неимуществени вреди на
основание чл. 298, ал. 1 от ГПК. В условията на евентуалност се моли за
отхвърляне на същия като неоснователен по основание и размер. Счита, че ако
присъденото по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на ВРС обезщетение в размер
на 25 000 лева, ако не обуславя недопустимост на производството, то напълно
репарира претърпените от ищцата вреди: охлузни рани в областта на двете
раменни стави, двете предмишници и двете бедра, белег в областта на десния
долен крайник, психични проблеми в емоционалната сфера. Представените по
настоящото производство доказателства не доказвали претърпени от ищцата
значителни и трайни вреди, които да обосноват претендиралото обезщетение.
Сочи, че визираните травми представляват леки наранявания, които не
създават значителни ограничения във физическата активност или функциите
на тялото, като липсват данни за сериозни или трайни физически увреждания.
Посоченото временно разстройство на здравето, неопасно за живота, се
дължало на повърхностни наранявания, а наличието на белег в областта на
десния долен крайник, който създава видима асиметрия, също не може да се
приеме като основание за сериозно обезщетение, особено предвид, че не е
извършена експертиза от пластичен хирург, дерматолог, която да потвърди
степента на козметичния дефект и неговото влияние върху социалния живот
на пострадалата
От друга страна, фактът, че пострадалата е започнала работа на 4-часов
работен ден в същото предприятие, в което е работила и преди инцидента,
както и че се грижи сама за себе си и живее самостоятелно, според ответника,
демонстрирали, че въздействието на физическите травми върху ежедневието й
е минимално.
На следващо място сочи, че от изследваната медицинска документация не
ставало ясно също така, описаните охлузвания да са довели до каквито и да е
било усложнения или са изисквали продължително или специализирано
лечение.
Твърдението, че охлузната рана в областта на дясното бедро е довела до
некроза на кожата и е изисквала продължително лечение, било преувеличено и
не почивало на обективни доказателства. Охлузните рани по своята същност
представлявали повърхностно нараняване на кожата, засягащо предимно
епидермиса и част от дермата и в преобладаващата част от случаите
оздравявали без усложнения при правилна грижа и хигиена.
Фактът, че ищцата е започнала работа и се грижи сама за себе си, показва,
че дори и да е имало усложнение, то не е довело до трайни физически
увреждания или значителни ограничения във физическите й функции.
3
От друга страна наличието на белег означавало, че раната вече се е
възстановила, тъй като същият бил резултат от оздравителния процес на
кожата след травма, при който увредената тъкан е заменена със съединителна
такава. В този смисъл, той сам по себе си не бил признак на активно
усложнение или продължаващо страдание, а на приключил процес на
заздравяване. По изложените съображения моли производството по делото да
бъде прекратено или в условията на евентуалност исковете – отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От Решение № 2648/17.07.2023 г., постановено по гражданско дело №
20223110115743 на Варненски районен съд, 48 състав, се установява, че искът
на С. Т. С. срещу застрахователното дружество ЗК „Лев Инс“ АД за
обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, причинени от
пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 12.08.2021 г., е уважен частично в
размер на 10 000 лева. Искът е предявен на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, във връзка с чл. 51 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), поради установената гражданска отговорност на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“, застрахован при ответника.
Неимуществените вреди обхващат физически болки и страдания от телесни
увреждания (обширни охлузни рани на раменете, предмишниците и бедрата, с
некроза на дясното бедро) и психоемоционален стрес, изразяващ се във висока
тревожност, страх и социално отдръпване.
Решението е обжалвано пред Варненски окръжен съд, който с Решение №
59/18.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №
20233100502123, уважава изцяло първоначалния иск за 25 000 лева и
допълнителен иск за още 25 000 лева, общо 50 000 лева, на същото правно
основание – чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 51 от ЗЗД. Съдът
приема, че тази сума справедливо обезщетява ищеца за неимуществените
вреди, включващи продължителни физически болки от тежките травми
(особено обезобразяващия белег на дясното бедро, причиняващ дискомфорт и
ограничения в движението), както и психически страдания, изразяващи се в
трайни травматични спомени, висока тревожност, флашбеци, ниска
самооценка и социална изолация, установени чрез съдебно-психологическа
експертиза.
Съгласно задължителните постановки на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
4
когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/
от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие
на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането
да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се
претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което
частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива
на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но
и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде
посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на
диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.
гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
С изготвения доклад на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството е
обстоятелството, че между собственика на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № В *** НН и ответника ЗК „Лев Инс“ АД е съществувало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/22/121000892764, с валидност от 03.04.2021 г.
до 02.04.2022 г., която е била действаща към датата на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 12.08.2021 г.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1038/12.08.2021 г. се установява, че произшествието е посетено от
съставителя. То се е осъществило на 12.08.2021 г. около 09:15 часа в гр.
Аксаково, ул. „Извор“, в двора на бившия сладкарски цех „Финиди“, между
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № В *** НН, управляван от
М. Н., и пешеходец С. Т. С.. В резултат на произшествието са настъпили
телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в обширни и дълбоки охлузни
рани в областта на двете раменни стави, дясната и лявата предмишница, както
и двете бедра. Като виновен водач е посочен М. Н., който при движение на
заден ход не е съобразил действията си с пътната обстановка.
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от екип на ЦСМП –
Варна на 12.08.2021 г. в 09:10 часа, е, че С. Т. С. е била в съзнание, без
отпаднала симптоматика, с нормални зеници и Glasgow Coma Scale (GCS) 15.
Работната диагноза е контузия на крайниците след ПТП.
От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД, амб. № 9830/12.08.2021 г., се установява, че на ищеца е
поставена основна диагноза: контузия и ожулване на двете раменни стави,
двете предмишници и двете бедра. Анамнезата сочи, че произшествието е
5
станало при ПТП, при което ищецът е бил пешеходец. Извършени са
рентгенография, първична хирургична обработка (ПХО) и антибиотична
терапия.
Видно от Амбулаторен лист № 1766/16.08.2021 г., издаден от специалист
ортопед-травматолог д-р Ч. М. в ДКЦ I „Св. Клементина“, гр. Варна, е, че на
С. е поставена основна диагноза: повърхностни травми на няколко области от
горни и долни крайници. Описани са охлузни рани и палпаторна болезненост
в областта на двете раменни стави, дясната предмишница и двете бедра с
голяма площ, кървящи при допир. Назначено е продължаване на превръзките
у дома и успокоителни средства (мента, глог, валериана).
Видно от Амбулаторен лист № 1991/30.08.2021 г., издаден от същия
специалист, е, че към основната диагноза са добавени придружаващи
заболявания и усложнения: синдром на карпалния канал и спонтанна руптура
на екстензорните сухожилия. Установена е обширна некроза медиално на
дясното бедро без демаркация и остатъчни некротични огнища на лявото
бедро.
От Амбулаторен лист № 2252/28.09.2021 г., издаден от д-р Ч. М., се
установява, че раната на дясното бедро е получила усложнение, изразяващо се
в некроза на кожата, което е наложило хирургична обработка в допълнение
към обичайните превръзки. Болничният лист е продължен за още 30 дни.
От Медицинско направление, издадено от д-р Ч. М., е видно, че раната по
медиалната повърхност на дясното бедро е с размери 25/10 см и дълбочина до
повърхностна фасция, зараства бавно с образуване на повърхностна некроза.
След многократни превръзки и поетапна некректомия раната е редуцирана до
размери 20/8 см с некротично дъно и слабо секретиране.
От Съдебномедицинска консултация № 1124/07.10.2021 г., издадена от д-
р В. Н. С. от Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД,
се установява, че на 12.08.2021 г. С. Т. С. е получила обширни и дълбоки
охлузни рани в областта на двете раменни стави, дясната и лявата
предмишница и двете бедра. Охлузната рана на дясното бедро е получила
усложнение, довело до некроза на кожата, наложило продължително лечение,
което към момента на консултацията все още продължава. Уврежданията са
резултат от удари и тангенциално действие върху твърди тъпи предмети с
груба повърхност и са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно от множеството представени амбулаторни листове (№
2330/05.10.2021 г., № 2398/12.10.2021 г., № 2536/26.10.2021 г., №
2607/02.11.2021 г., № 2694/12.11.2021 г., № 2759/18.11.2021 г., №
2902/03.12.2021 г., № 2920/06.12.2021 г.) е, че раната на дясното бедро е
продължила да се обработва хирургически с некректомия и антисептични
превръзки, като към 02.11.2021 г. е редуцирана до размери 5/15 см с вторични
гранулации и некротични участъци.
От Амбулаторен лист № 11/06.01.2022 г. е видно още, че раните са
започнали да зарастват и хирургическа обработка вече не е необходима.
6
Издадено е направление за лекар по физикална и рехабилитационна
медицина.
От Амбулаторни листове № 324/31.01.2022 г., № 454/11.02.2022 г. и №
483/14.02.2022 г., издадени от д-р М. Г., рехабилитатор, се установява, че на
ищеца са назначени и проведени три курса физиотерапевтични процедури.
Болките са леко намалели, но движенията на гърба остават болезнени и
ограничени.
Видно от Амбулаторен лист № 422/09.03.2022 г. и резултати от
рентгенография на гръбначни прешлени № 131/09.03.2022 г., издадени от ДКЦ
I „Света Клементина“, е, че е диагностицирано счупване на дванадесети
гръден прешлен на ищеца, придружено от остеопоротична костна структура и
остеофити. Назначена е терапия с лумбостат и лумбосакрален корсет. От
Амбулаторен лист № 470/14.03.2022 г. е видно, че диагнозата за счупване на
гръбначен прешлен е потвърдена, а терапията с лумбостат е продължена.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от
вещото лице доц. д-р В. Д., кредитирано като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че на 12.08.2021 г. в резултат на
провлачване от моторно превозно средство С. Т. С. е получила следните
травматични увреждания: дълбоки ожулвания по ляво и дясно рамо с
диаметър около 7 см всяко; дълбоки ожулвания по предмишница, гривнена
става и длан на дясна ръка; обширна охлузна рана по ляво бедро с неправилна
форма и размери около 22/8 см; обширна разкъсна рана с пълна загуба на кожа
(епидермис, дерма и хиподерма до обвивките на мускулите) по задно-
вътрешната повърхност на дясното бедро с размери около 20/8 см.
Уврежданията са резултат от тангенциално действие на твърди тъпи предмети
и са типични за провлачване върху пътно платно. Ожулванията по ръцете и
лявото бедро са зараснали за 3–4 седмици, докато раната на дясното бедро,
довела до некроза и образуване на ръбец (20/8 см), се е възстановила за около
4–5 месеца след интензивно лечение, включващо многократни превръзки,
некректомия и физиотерапия от януари 2022 г. Белегът е груб, неравен,
плътен, с размери 20/12 см, белезникаво-червеникав, контрастиращ със
здравата кожа, и причинява постоянен дискомфорт, спонтанни болки и
сърбежи. Той е квалифициран като обезобразяване, представляващо средна
телесна повреда, и е неизгладим, оставайки видим през целия живот.
Естественото възстановяване е невъзможно, а хирургична корекция чрез
присаждане на кожа е сложна, болезнена, продължителна на етапи и без
гаранция за успех, с рискове от усложнения. Некрозата е документирана в
амбулаторни листове, с описани промени в цвета (черни, тъмно кафяви или
сиви), текстурата (суховати или влажни) и зачервяване около тъканите, а
лечението е било продължително без данни за инфекции. Счупването на
дванадесети гръден прешлен, установено през март 2022 г., няма причинно-
следствена връзка с ПТП, поради липсата на непосредствени болки и
наличието на остеопороза, като деформацията (преплесване) не се
възстановява.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице доц. д-р В. Д.
7
защитава заключението си с обосновани и подробни обяснения. Относно
периода на възстановяване на дясното бедро той пояснява, че 4–5 месеца се
отнасят до зарастването на тъканите, като увреждането е „изпиляване“ на
кожата – рядко и тежко състояние, засягащо епидермис, дерма и хиподерма до
мускулната обвивка, с площ около 20/8/10 см. Той отбелязва, че въпреки
мръсната повърхност (асфалт), лекуващият лекар е предотвратявал инфекции,
което е значително постижение, и че срокът е добър за такъв тип травма, тъй
като често възникват усложнения като нагноявания. За естеството на
увреждането той описва механизма като протриване на голяма площ,
сравнимо с одиране, и подчертава, че това не е обикновена рана, а сериозно
увреждане, при което съединителната тъкан замества кожата, но без нейните
функции (рецептори за болка, допир, температура). Относно болезнеността
той потвърждава, че некректомията и възстановяването са болезнени, с траен
дискомфорт, сърбежи и ограничения в движението, които ще останат
завинаги. За хигиенните нужди и придвижването той обяснява, че по време на
възстановяването е имало значителни ограничения, включително
невъзможност за нормално къпане. Относно инервацията той уточнява, че
повърхностната чувствителност липсва, но болка и сърбеж идват от по-
дълбоки тъкани, което се възприема като чуждо тяло. За счупването на
прешлена той категорично го разграничава от ПТП, отбелязвайки, че е
установено осем месеца по-късно и е вероятно спонтанно поради остеопороза,
като преплесването на прешлена е необратимо. Относно текущото състояние
той потвърждава, че белегът е постоянен, с непроменен дискомфорт от януари
2024 г., ограничаващ движения като клякане, но не и трудоспособността. За
естетичния аспект той отбелязва, че „обезобразяване“ е субективна категория,
но размерът на белега (вътрешна и задна част на бедрото, над средата до
коляното) го прави визуално забележим.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от
вещото лице А. Ц., кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че ПТП от 12.08.2021 г. е причинило
значителен психоемоционален стрес на ищеца, довел до висока тревожност,
страх, ниска самооценка и неувереност, установени чрез MMPI въпросник
(скали „Депресия“, „Хистерия“, „Психастения“) и Кратък психопатологичен
въпросник. Депресия в клиничен смисъл не е диагностицирана, но е налице
трайно запечатан травматичен спомен, проявяващ се чрез неконтролирани
флашбеци, особено при ситуации, напомнящи ПТП. Психологическото
възстановяване е продължително, без точна прогноза за пълно преодоляване,
поради персистирането на травматичните спомени. Ищецът е ограничил
социалните си контакти, за да избегне разпитвания за инцидента, което е
установено чрез интервю и въпросници за социален дистрес. Физическите
травми са допринесли за психологическото състояние, като всяка медицинска
интервенция е усилвала травмата. Смъртта на съпруга на ищеца през март
2021 г. е допълнителен травматичен фактор, но ПТП-то е по-значимо, тъй като
застрашава собствения й живот, задействайки инстинкта за самосъхранение.
Госпожа С. не е търсила психологична помощ, разчитайки на подкрепа от
близки, което не се отразява на оценката за страданията. Трудоспособността й
8
след инцидента е ограничена от социални фактори (минимална пенсия), а
самостоятелният живот не е индикатор за пълно възстановяване.
В проведеното на 28.02.2025 г. съдебно заседание А. Ц. защитава
заключението си с обстоятелствен анализ. Относно продължителността на
тревожността той обяснява, че травматичните спомени са трайни, тъй като
ищецът е бил в ясно съзнание по време на ПТП, и могат да се изострят при
ситуации като движение покрай автомобили, поради липсата на съзнателен
контрол върху флашбеците. За влиянието на физическите травми той
отбелязва, че те удължават психологическото възстановяване, тъй като
променят телесната функционалност, а всяка интервенция усилва травмата,
зависеща от личностните характеристики. Той описва последните като
нормална реакция след травма, но с негативно въздействие върху живота чрез
социално отдръпване, тъй като ищецът избягва разговори за инцидента, което
е установено чрез интервю и въпросници. За липсата на психологична помощ
той пояснява, че ищецът е разчитал на адаптивни механизми като подкрепа от
близки, но професионалната помощ е препоръчителна, без да може да се
прецени нейният ефект. Относно смъртта на съпруга подчертава, че ПТП-то е
по-тежко, защото застрашава собствения живот, но не може да се отдели
точният принос на всяко събитие, тъй като и двете предизвикват сходни
реакции (социална изолация, тревожност), независимо от възрастта. Той
потвърждава, че флашбеците биха съществували и без предходна травма, но са
специфични за ПТП-то.
От показанията на свидетелката Р. Х. А.се установява, че тя познава С. С.
от около 20 години и често я е посещавала на вилата си. На сутринта на
инцидента А. е оставила С. на работното й място – сладкарски цех в Аксаково.
Малко след това е получила обаждане за ПТП-то и е установила, че С. изпитва
силни болки, особено в краката. Единият крак е бил превързан от
подбедрицата до коляното, а другият – в по-малка степен, като цялото й тяло е
било в бинтове. Когато бинтовете са свалени за отворени превръзки, А. описва
раната на дясното бедро като ужасяваща, с жълти, зелени и черни участъци,
изискващи постоянно отстраняване на некротични тъкани, придружено с
писъци от болка. По едно време е обсъждано присаждане на кожа поради
бавното зарастване и некрозата, но това е отменено. С. не е могла да се движи
самостоятелно няколко месеца и е имала нужда от помощ за лична хигиена,
като миене на косата. А., заедно със сина на С. и друга жена, са й помагали
редовно. С. е била стресирана, изплашена и емоционално свита, с нарушено
спане и нежелание за общуване. Към момента на разпита белегът на дясното
бедро продължава да бъде голям и загрозяващ, ограничаващ клякането и
дългото ходене, което кара ищеца да отказва разходки. Тя остава затворена и
ограничена в движенията. А. отбелязва, че смъртта на съпруга на С., починал
преди инцидента, не я е засегнала емоционално, тъй като са били разделени от
около 15 години и тя е живеела сама.
От показанията на свидетелката С. Е. М., се установява, че тя познава С.
от 2020 г., когато купува магазин на входа на блока й. За ПТП-то била
уведомена по телефона от нея, която е взела номера й от табела в магазина, и я
помолила за помощ. На следващия ден М. намерила С. в тежко състояние –
9
легнала, с превързани ръце от горната част до лактите, рамо до лакът, и крака
почти до глезените, без възможност да свива коленете. С. е била разстроена, с
силни болки, и не е могла да се обслужва сама. М. и други приятелки са й
помагали през деня, придружавали са я до тоалетната, подпомагали са смяната
на спално бельо и хигиената й. Това продължава около месец, след което С.
започва бавно да се справя сама. Първоначално не е излизала, освен за
превръзки, което отнема месец и половина до два. Раната на дясното бедро,
споделена като тежка с почерняла тъкан, е видяна от М. след зарастване –
неравна, вдлъбната кожа, изискваща постоянни превръзки и кремове за
хидратация. Белегът остава болезнен при движение и клякане, което кара
ищеца да избира дрехи, прикриващи го, за да избегне въпроси. С. била
емоционално разстроена, с нарушено спане и силни болки, за които М. е
купувала обезболяващи. Споделила, че смъртта на съпруга й, с когото е била
разделена от години, не я е засегнала, тъй като той е имал друго семейство.
След ПТП-то С. е психически по-затворена, изморява се бързо, избягва гости
и предпочита да си почива вкъщи.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Възражението за неговата недопустимост е неоснователно, тъй като
съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК
със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в
петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът
претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането,
той предявява частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт,
от който произтича спорното право, представлява основанието на иска,
включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с
частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на
иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при
предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за
разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В
основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на
правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано
от ищеца спорно материално право.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет –
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по
делото, и субективното материално право, което произтича от него, а
субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и
лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното
положение. Поради изложеното, единствено при отхвърляне на частичния
иск, в цялост или в негова част, предявяването на иск за остатъка би било
10
недопустимо, поради наличие на СПН. В настоящия случай обаче частичният
иск по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на ВРС е уважен за целия заявен размер
от 25 000 лева, като не поражда установителна сила на по отношение на
остатъка от претенция, респективно не са налице процесуални пречки за
предявяването й в отделно съдебно производство.
От друга страна осванотелността й е обусловена от установяване в
условията на главно и пълно доказване наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника,
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск,
както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните неимуществени вреди.
Както вече беше разяснено, съгласно задължителното тълкуване, дадено с
ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради изложеното, извън
правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо остава
единствено размера на претенцията надхвърлящ разликата над присъдената
сума от 25 000 лева до общата стойност от 50 000 лева, или единствено
спорните 25 000 лева, предмет на разглеждане в рамките на настоящото
производство. По отношение на останалите правопораждащи факти,
попадащи в рамките на обективните предели на СПН на влязлото в сила
решение по гр. д. № 15743/2022 г. по описа на ВРС страните са обвързани, а
настоящата инстанция следва да приеме за установени, а по силата на
преклудиращото действие на СПН, същите е недопустимо да бъдат оспорвани
и преразглеждани.
С оглед гореизложеното се достига до извода, че настъпването на
застрахования риск се доказва безспорно от събраната доказателствена
съвкупност по делото, от оценката на която се установява, че при действие на
валидно застрахователно отношение, водачът на застрахования автомобил
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е
причинил настъпването на ПТП, от което са възникнали вреди в
неимуществената сфера на ищцата.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по „справедливост”, след преценка на
всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. За прилагане на посочения номративно определен критерий
при репариране на моралните вреди - болки и страдания от причинени
телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети
предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане,
интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото
11
състояние в страната към момента на увреждането.
От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ПТП е
причинило значителни неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни
физически болки и страдания, както и психоемоционален стрес с дълготрайни
последици. Физическите увреждания, като сред тях преимуществено и
белегът на дясното бедро, са довели до продължителен и болезнен
възстановителен процес, а психологическите последици, включително
тревожност и социална изолация, са оказали неблагоприятно въздействие
върху качеството на живот на ищеца. От друга страна вече присъденото
обезщетение от 25 000 лева по предходното дело компенсират в значителна
степен тези вреди, а допълнително обезщетение от 1500 лева е справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за да се репарират остатъчните неимуществени
вреди, изразяващи се в траен дискомфорт от белега и умерени психологически
последици.
Искът е основателен до размера от 1500 лева, тъй като белегът, макар
обезобразяващ, е на по-малко видимо място (вътрешна и задна част на
бедрото), което ограничава естетическото му въздействие в сравнение с белези
на лице или ръце. Болките и ограниченията в движението са значителни, но не
са довели до трайно обездвижване или до невъзможност да посреща битовите
си нужди или трайна нетрудоспособност, които вече са били обезщетени.
Възстановяването е завършило без инфекции или други усложнения, което
намалява тежестта на страданията в сравнение с по-тежки случаи.
Психологическите последици, макар сериозни, не достигат клинична депресия
или посттравматично стресово разстройство, а липсата на търсене на
професионална психологична помощ предполага известна адаптация чрез
социална подкрепа. С оглед гореизложеното, и като се вземе предвид още и
икономическата конюнктурна и благосъстоянието в Република България към,
общата сума от 26 500 лева е пропорционална на причинените неимуществени
вреди и достатъчна за тяхното генерално и пълно репариране.
Поради тези съображения искът над 1500 лева, до пълния размер от 25
000 лева, се явява неоснователен, тъй като би довел до неоснователно
обогатяване, което се изключва от принципа на справедливото обезщетяване
по чл. 52 от ЗЗД. Не са установени допълнителни вреди, които да надхвърлят
компенсираните. Счупването на гръдния прешлен е изключено от обхвата на
ПТП, както е заключено в съдебномедицинската експертиза, поради
категорично установената невъзможност да бъде причинено от процесното
застрахователно събитие, а отделно от това следва да бъде изключено и от
претенцията, доколкото излиза извън предмета на вече предявените вреди по
частичния иск, при липса на твърдения за ексцес, който изцяло би променил
предмета на исковата претенция. Съдебно-психологическата експертиза не
установява, ПТП да е единственият фактор за психологическите изменения,
Смъртта на съпруга, макар и с по-слаб интензитет, заради установената
дългогодишна фактическа раздяла, е допринесла за влошаване на
емоционалното състояние, което съвкупно е накърнено заедно с последиците
от застрахователното събитие, като вещото лице установява както
гореизложеното, така и невъзможността за разграничаване между двете
12
самостоятелно увреждащи неимуществената сфера на ищеца събития.
Присъждането на 50 000 лева би било несъразмерно в сравнение с
интензитета, вида и продължителността на установените вреди.
Основателността на главния иск обуславя уважаване и на акцесорната
претенция за мораторна лихва от датата на забава, считано от датата на
уведомяване на застрахователя.
По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
страната, в чиято полза е постановено решението, има право на
възстановяване на направените разноски пропорционално на уважената част
от иска. В настоящото производство ищецът С. Т. С. е предявила иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, от които е
уважен иск за 1500 лева, или 6% от предявената претенция. Ищецът е
направил разноски в размер на 4800 лева, от които има право на
възстановяване на 6% или 288 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
пропорционални на отхвърлената част от иска. Отхвърлената част от иска
възлиза на 23 500 лева, или 94% от предявената претенция. Ответникът „Лев
Инс“ АД е направил разноски в размер на 880 лева, от които има право на
възстановяване на 94% или 827,20 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 74, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, представляваща разликата над
присъдената по гр. дело № 15743 по описа на ВРС за 2022 г. сума по изцяло
уважен частичен иск в размер за 25 000 лева от общо 50 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания,
изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, причинени от пътно-транспортно произшествие на
12.08.2021 г. в гр. Аксаково, реализирано по вина на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен номер В *** НН,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху тази сума от 03.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер до общо претендираните в настоящото
производство 25 000 лева.
ОСЪЖДА „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 74, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 288 лева (двеста осемдесет и осем лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
13
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Лев Инс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо
Ботев“ № 74 сумата от 827,20 лева (осемстотин двадесет и седем лева и
двадесет стотинки), представляващи съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14