№ 19911
гр. С., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110135133 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. С., В. Л. С. и М. Л. С., чрез адв. Н.,
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която са предявени активно субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение следните суми: 166,67 лв. – главница по договор за издаване на
кредитна карта от 30.06.2005 г., ведно със законна лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й
изплащане; 275,61 лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г. до 16.04.2009 г., както
и 8,85 лв. – разноски за държавна такса и 33,33 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 21842/2009 г. по
описа на СРС, 29 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20098460400146 по
описа на ЧСИ О.М. поради погасяването на вземанията по давност.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу
наследодателя им Л. Н. С., починал на 13.09.2019 г., бил издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 21842/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, за следните суми: 500,00 лв. – главница по
договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2005 г., ведно със законна лихва от 17.04.2009
г. до окончателното й изплащане; 826,83 лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г.
до 16.04.2009 г., както и 126,54 лв. – съдебни разноски. Поддържат, че за събиране на
горепосочените вземания по молба на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“
ЕАД било образувано изп.д. № 20098460400146 по описа на ЧСИ О.М. като впоследствие
вземанията били прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия. Твърдят, че
последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, било извършено
на 26.06.2015 г., като след тази до 26.06.2017 г. не били извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което била настъпила перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На
следващо място поддържат, че вземането на ответника било погасено по давност в периода
от 26.06.2015 г. до 04.09.2020 г. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника по 1/3 от гореописаните
суми, а именно: 166,67 лв. – главница по договор за издаване на кредитна карта от
30.06.2005 г., ведно със законна лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; 275,61
1
лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г. до 16.04.2009 г., както и 8,85 лв. –
разноски за държавна такса и 33,33 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 21842/2009 г. по описа на СРС, 29
състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20098460400146 по описа на ЧСИ
О.М. поради погасяването на вземанията по давност. Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с
който признава предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че
искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не
се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието
на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищците по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска, поради което заявените
искови претенции да бъдат уважени, без необходимост от излагане на мотиви по същество
на спора.
По разноските:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната,
срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен
ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за
образуване на делото. В разглеждания случай е безспорно, а и се установява от
представените по делото доказателства, че процесните суми са вписани в Централния
кредитен регистър като дължими на ответното дружество, както и че на 28.01.2025 г., преди
образуване на настоящото производство, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е заявил в
писмено становище, че е кредитор на процесните вземания, които не били погасени по
давност. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, като в този смисъл е актуалната практика на Върховния касационен
съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г.,
IV г. о., ГК, в което е прието, че поканата до длъжника да изпълни свое погасено по давност
задължение представлява повод за предявяване на отрицателен установителен, както и че
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, като
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и
Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1809/2023 г., Определение №
2
269173 от 25.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 3439/2021 г. по описа на СГС,
Определение № 276 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК, Решение
от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС и др.).
Отделно от гореизложеното следва да се подчертае, че в Решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7,
параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на
процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй
като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със
задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за
разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена
пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде
заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има
право на разноски в производството пред съда.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищците разноски. Всеки от ищците е
сторил разноски за държавна такса в размер на по 50 лв., които следва да им бъдат
присъдени. Отделно от това, С. Г. С. е сторила разноски и за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., съобразно представения по делото договор за правни услуги от 03.04.2025
г. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно предвид вида и обема на осъществената правна защита в
настоящото производство, проведеното едно открито съдебно заседание, както и липсата на
фактическа и правна сложност на спора, поради което размерът на претендираното от С. С.
адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 400 лв. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап. 2, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Г. С. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
принудително изпълнение следните суми: 166,67 лв., представляваща 1/3 от 500 лв. –
главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2005 г., сключен с наследодателя
й Л. Н. С., ведно със законна лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; 275,61
лв., представляваща 1/3 от 826,83 лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г. до
16.04.2009 г., както и 8,85 лв., представляваща 1/3 от 26,54 лв. – разноски за държавна такса
и 33,33 лв., представляваща 1/3 от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу наследодателя на ищеца - Л. Н. С., е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 21842/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, за събирането на които е образувано изп.д. №
20098460400146 по описа на ЧСИ О.М. поради погасяването на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап. 2, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Л. С. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
3
принудително изпълнение следните суми: 166,67 лв., представляваща 1/3 от 500 лв. –
главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2005 г., сключен с наследодателя
й Л. Н. С., ведно със законна лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; 275,61
лв., представляваща 1/3 от 826,83 лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г. до
16.04.2009 г., както и 8,85 лв., представляваща 1/3 от 26,54 лв. – разноски за държавна такса
и 33,33 лв., представляваща 1/3 от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу наследодателя на ищеца - Л. Н. С., е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 21842/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, за събирането на които е образувано изп.д. №
20098460400146 по описа на ЧСИ О.М. поради погасяването на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап. 2, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Л. С. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
принудително изпълнение следните суми: 166,67 лв., представляваща 1/3 от 500 лв. –
главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2005 г., сключен с наследодателя
й Л. Н. С., ведно със законна лихва от 17.04.2009 г. до окончателното й изплащане; 275,61
лв., представляваща 1/3 от 826,83 лв. – наказателна лихва за периода от 16.01.2007 г. до
16.04.2009 г., както и 8,85 лв., представляваща 1/3 от 26,54 лв. – разноски за държавна такса
и 33,33 лв., представляваща 1/3 от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми срещу наследодателя на ищеца - Л. Н. С., е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 21842/2009 г. по описа на СРС, 29 състав, за събирането на които е образувано изп.д. №
20098460400146 по описа на ЧСИ О.М. поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да
заплати на С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап. 2,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да
заплати на В. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап. 2,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да
заплати на М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-3“, бл. *** вх. „А“, ет. 1, ап.
2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4