ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 789
гр. Перник , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500634 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст" ЕООД против разпореждане от
28.08.2020г. по ч.гр. д. № 210/2020 г. на РС - Брезник, в частта за отхвърляне заявлението по
чл. 410 ГПК срещу П. Б. за сумите 47,15 лв. - административни разноски и 107,44 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяната на разпореждането в обжалваната
част и издаване заповед за изпълнение за сумите. Оспорва се, че вземането на „Ай Тръст" по
договора за поръчителство заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и следва да бъде вкл. в общата сума
за погасяване на кредита и в ГПР с твърдението, че разходът на длъжника по договора за
поръчителство не е задължителен и е поет доброволно от потребителя; че уговорката за
възнаграждение по поръчителството следва да бъде инкорпорирана в съдържанието на
договора за кредит, с твърдението, че предоставянето на обезпечение не е условие за
договора за кредит и няма санкции за длъжника, ако избере необезпечен кредит, както и че
адм. разноски за събиране на вземането целят заобикаляне на забраната по чл. 33 ЗПК, с
твърдението, че тези разходи не били такси за усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното разпореждане и след
като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно
всички правно релевантни факти, приема следното:
1
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 210/2020 г. на РС- Брезник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Ай
Тръст" ЕООД срещу П. Б. за суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва,
включително и вземания за 47,15 лв. - административни разноски и 107,44 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, твърдени като плетени от
заявителя като поръчител на длъжника по договор за кредит № *** г., сключен между
длъжника и „Кредисимо" ЕАД. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част по
подробни мотиви, че двете претенции се основават на неравноправни клаузи по чл. 143, ал.
1 ЗЗП, които нарушават добрите нрави и императивни норми на ЗЗП и ЗПК, в частност имат
за цел заобикаляне на чл. 10а, ал. 3 и 4, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК и въвеждат
допълнителни плащания и скрито възнаграждение на кредитора, респ. до значително
оскъпяване на ползвания заем като така се постига забранена от закона цел, и следователно
са нищожни.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането в
обжалваната част е правилно като краен резултат, а разглежданата жалба е неоснователна,
по следните съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Относно сумата 107,44 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението между
страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за
поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения
на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 500 лева за срок от 12
месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 39,37 лева месечно за
срока на договора за кредит или общо 472,44 лева.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за
одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението
за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
2
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави
заемната сума/, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството
като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за
индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на
заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50
% по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на
негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство е
94,48 % от размера на предоставения кредит и на практика заемополучателят връща на
заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и възнаградителна лихва. Това
следва и от клаузата на чл. 8 от договора за поръчителство, с която се дава право на
3
заемодателя да получи всички плащания, които според договора за поръчителство се дължат
на самия поръчител. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е
изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае
за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл.
21, ал. 1 ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 47,15 лв. - административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410
ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали
именно в този размер от 47,15 лв. са направени някакви конкретни разноски по събиране на
вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и
платени, поради което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид
отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните,
което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ като
разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а
изброените едва в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане
на разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им
извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР
на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата- да се прилага за всички плащания,
извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в
чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че
обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо
лице. Освен това, правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за разноски е
неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази
която търси принудително липсващо изпълнение.
С оглед на всичко изложено, възнаграждението за поръчителство и адм. разноски
противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и
нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2
от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. В съответствие със закона РС е отказал
издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което
и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.08.2020г. по ч.гр. д. № 00210/2020 г. по описа
4
на Районен съд - Брезник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5