РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Ямбол, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Г.
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Г. Гражданско дело №
20242330100508 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. В., против Д. А. Д. и Й. И.
Б. с искане за прогласяване на нищожност на договор за покупко- продажба на МПС
от *** г. по отношение на ½ ид.ч., придобит на името на ответника; за признаване на
ищеца за собственик на МПС-л.а. марка ***, модел *** с рег. № *** който същия
владеел и ползвал от придобИ.ето му и за осъждането на Д. А. Д. да му предаде
владението; и за обявяване за недействителен договор за покупко- продажба на МПС,
л.а. марка ***, модел *** рег. № *** от 16.02.2018 г. с рег. № *** г. на *** с рег. № ***
на НК по отношение на ½ ид.ч. придобита на името на Д. А. Д..
В исковата молба се твърди, че с договор за покупко- продажба на МПС от *** г.,
ответницата Д. А. Д. като негов пълномощник закупила л.а. марка ***, като в същия
била вписана и тя като собственик. В пълномощното липсвало такова съгласие,
ответницата Д. да закупи и на свое име автомобил със средсдтва на ищеца.
Продажбата била осъществена при крайно занижена цена от реално платената, като
изричното пълномощно, дадено от ищеца на ответника Д. за закупуване на МПС било
записано „ да придобие на негово име и за негова сметка“, което било изричната воля
на упълномощителя и в която липсвало волеизявнление за придобИ.е на собственост
на упълномощеното лице.
Твърди се, че ако съдът не приеме, че не били основания за нищожност на
процесния договор, то последния бил недействителен. Твърди се, че процесния
договор бил сключен за продажна цена в размер на 1000 лв., като в производството за
делба бил със застрахователна стойност 19 300 лв. В тази връзка се твърди, че
пълномощника не е действал в интерес на представлявания, като предпочел личния си
интерес.
Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата
1
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Д. А. Д., чрез пълномощник адвокат С.- ЯАК. Предявените искове са оспорени, като
атакувания договор за покупко- продажба бил перфектен по отношение на заявеното
съгласие за осъществяване на сделката както от страна на продавача, така и от страна
на купувача. При сключването му никоя от страните не била нарушила добрите нрави,
като сделката била реализирана при взаимно намерение, желание и съгласие. Твърди
се, че липсвали твърдения, факти и доказателства, установяващи, че ответника Д. и
ответника Б. да са се споразумели във вреда на ищеца, като сключили неизгодна
сделка, причинявайки му имуществени вреди. Твърди се, че сделката била в
изключителен интрес на ищеца.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В законоустановия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Й. И. Б., чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за процесуално
допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се, че по отношение на атакуваната сделка
не били налице предпоставките на чл.26 ЗЗД, нито на чл.40 ЗЗД. Ответника Б. продала
процесното МПС на ответника Д. в изпълнение на всички изисквания на закона, като
за тази сделка последната била редовно упълномощена от ищеца с пълномощно с
нотариална заверка на подписа. Съгласно надлежно учредената й представителна власт
пълномощник- ответник Д. била придобила за упълномощителя си Д. В. ½ ид.ч. от
собствеността на овтомобила, предмет на процесния договор, като в пълномощното
били й дадени права да придобие собственост на името на В.. Също така съгласно
учредената й предсавителна власт същата придобила ½ ид.ч. от процесното МПС за
себе си, като не излязла от рамките на представителната й власт, като била придобила
определена собсдтвеност за упълномощителя. Представителната власт на ответника Д.
да била оттеглена от ищеца, като нямало доказателства същата да била оспорена в
рамките на извършената сделка. Нотариалното удостоверяване на подписите на
договора, обвързвало страните съгласно извършените от тях действия и съответно
направените волеизявления. По никакъв начин сделката не увреждала ищеца, като
посочената в договора стойност на автомобила се ползвал с материална
доказателствена сила. Ответника Б. нямала знание за евентуално увреждащ характер
на сделката, като била действала напълно добросъвестно при извършването й.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни.
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му се явяват лично,
като поддържаг исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло
по изложените в исковата молба съображения, като оспорват изцяло отговорите на
исковата молба, като правят възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на пълномощниците на ответниците.
В съдебно заседание по същество ответника Д. А. Д. и пълномощника й се явяват
лично, като поддържат отговора на ИМ и молят за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.
В съдебно заседание по същество ответника Й. И. Б. и пълномощника й не се
явяват лично, като с писмено становище поддържат отговора на ИМ и молят за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
2
От представения договор за покупко- продажба на МПС от ***г. с нотариални
заверки на подписите се установява, че Н. Д. С. в качеството му на пълномощник на
*** Й. И. Б. като продавач, продали на Д. А. Д. лично и в качеството й на
пълномощник на Д. П. В. като купувачи, л.а. марка „***“, модел ***рег. № *** за
сумата от 1000 лв. и при застрахователна оценка на МПС в размер на 1000 лв. В тази
връзка е представен свидетелство за регистрация част I от което се установява, че на
12.06.2019 г. посочения по-горе автомобил е регистриран в КАТ- Я. с рег. № *** на
собствениците Д. А. Д. и Д. П. В.. Представено е удостоверение издадено от сектор
„ПП“ при ОДМВР- Я. на Д. П. В. от което се установява, че посоченото по- горе
превозно средство е спряно от движение на 14.09.2021 г. по желание на собственика Д.
А. Д.. От представеното пълномощно с нотариална заверка на подписите се
установява, че на 09.02.2018 г. Д. П. В. упълномощил Д. А. Д. да го представлява пред
посоченото в същата банка, да извършва всякакви действия описани в пълномощното
по отношение на банковите му сметки, да подписва всякакви документи и декларации
от негово име, във връзка с упражняването на описаните в пълономщното права, както
и да получавала банкова кореспонденция, извлечения от банкови сметки, както и други
документи, свързани с упражняване на горните права, като пълномощното било
безсрочно. Съ що така е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите,
от което се установява, че на 09.02.2018 г. Д. П. В. упълномощил Д. А. Д. да придобие
на негово име лек автомобил, да го представлява пред посочените в пълномощното
институции, като за целта да го подписвала навсякъде където било необходимо. Също
така да го представлява пред органите на КАТ и от негово име да се снабди с рег.
Талон на автомобила и нови рег. номера и с др. документи. Представено е извлечение
от „Ассет банк“ с титуляр Д. П. В. за извършените операции в периода 04.01.2018 г.-
31.12.2018 г. Представено е извлечение от сметка в пощенска банка, бизнес джиро (
разплащателна сметка) от 11.01.2018 г. до 09.02.2018 г. с притежател на сметката Д. В.,
извлечение от сметка в пощенска банка, бизнес джиро ( разплащателна сметка) от
15.12.2017 г. до 10.01.2018 г. с притежател на сметката Д. В.. . Представена е
кореспонденция на хартиен носител по приложенията „ Masanger“ и „Viber“.
От страна на ответника Д. А. Д. е представена заповед от 20.07.2018 г. от която се
установява, че на основание чл.157 СК органа по настойничество и попечителство при
община- Я. е определил за попечител на Г. В. В.- Д. А. Д. и за зам. Попечител – В. Г.
И.. В тази връзка е представено удостоверение от 20.07.2018 г. с което се установява,
че Д. А. Д. е попечител на Г. В. В.. От представеното решение № *** г. постановено по
гр. дело № *** г. на ЯРС детето Г. В. В. е настанено в семйството на *** Д. А. Д..
Представени са приходни квитанции за платен данък на превозното средство от Д. А.
Д.. Представени са застрахователни полици за застраховка „ГО“ и „Каско“ от които се
установява, че същите са сключени от посочената в тях засдтрахователна компания в
качеството й на затраховател и Д. Д. в качеството й на застрахован зда посочения по-
3
горе л.а. Представена е справка за платени задължения за ДМТ от Д. А. Д., протокл за
измерването на автомобила, спецификация.
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Б. По делото
са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Б. С. П. ( без дела и родство
със страните) се установява, че с ищеца се познават от 2022- 2023г. Знае, че същия
имал взаимоотношения с Д., като Д. си бил закупил автомобил марка „***“ от парите
които спечелил в Г. Той изпратил парите и госпожата отишла и купила колата с негови
разходи. Споделил с нея, че дал капаро на човека от който закупили колата, като
другата сума я изпратил по банков път на Д. и тя с тях купила колата. Същата била на
името и на двамата, но трябвало да бъде само на името на Д.. Когато колата била взета
Д. бил в Г., като не може да отговори дали бил оставил на някой пълномощно. По
пренцип колата се управлявала повече от Д., защото Д. бил в Г. и автомобила бил
закупен през 2018 г. Д. управлявал автомобила като си идвал в Р. Б. по един месец в
годината, лятото, като перз останалото време се управлявал от Д.. Разбрали случайно
от приятелка на Д., че автомобила бил спрян от движение от Д., но много го- късно
2023- 2024 г. Знаела, че били правени ремонти на автомобила от Д. и *** П., но
плащането на ремонта го извършил Д.. Автомобила бил закупен за 30 000 лв., като
това го знаела от Д.. Автомобила се намирал в гаража на последния, като племениците
нямали родители и всички разходи по тях ги бил поел Д.. Докато той бил в Г.
първоначално същите били при Д., но след това отишли да живеят в апартамента на
Д.. От 2022 г. автомобила не бил изкарван от гаража, като Д. присъствал на първата
среща където дал капаро. Мисли, че Д. договарял покупката на автомобила с мъж, но
не била сигурна, като уговорката била автомобила да се придобие на името на Д., като
това го знаела от него. Не знаела защо не бил възразил непосредствено след сделката,
като знаела, че страните водили и други дела за този автомобил.
В показанията си св. П. В. В. ( *** и на двете страни) се установява, че ищеца му
бил ***, а ответницата му била ***, като родителите му били починали. *** му била
определена за ***, като към момента на закупуване на автомобила *** и *** живеели
не семейни начала. *** работил в Г. и помагал с финансови средства, а *** в Б. ***
разполагала с пълномощно от страна на ***, като го представлявала в сделка с
недвижим имот и след покупката му отишли да живеят в него. В заведение гледали
обяви за автомобили, като видели обявата иш се обадили. Колата била налична и на
следващия ден тримата, той ,*** и *** отишли до гр. П. да видят автомобила.
Посочва, че *** искал да купи автомобила по повод рождения ден не *** на 11.03., но
мисли, че същия бил купен преди това. *** бил в отпуск, като автомобила бил на
частно лице и говорили с мъж. След огледа капарирали автомобила, но не може да
посочи какво капаро било оставено. *** ги извадил тези пари за капарото и когато
автомобила бил закупен *** вече не бил тук. Той също бил пред *** когато се
изповядвала сделката, като автомобила бил закупен под пазарната му стойност. Не
4
може да посочи за каква стойност бил купен автомобила, като същия бил записан на
двамата на *** и на ***, като *** бил втори собственик и когато си дойдел в Б. да
може да го управлява. Никой не бил му казвал, че автомобила бил закупен по повод
абитуренски бал, като с автомобила *** бил пътувал до Г. Когато *** си дойдел в Б.,
управлявал автомобила, като документите му били в жатката. Автомобила бил
подарък за ***, но тя го била записала на името на двамата и след като се разделили
през 2021 г. *** повдигнал въпроса за автомобила. Не било имало уговорка
автомобила да бъде само на ***, като пред предишните собственици било казано, че
автомобила се купува за жена му. Нямало проблем при изповядване на сделката пред
нотариуса. Знаел, че страните водили дела помежду си, като имало дело за делба на
автомобила. Мисли, че *** имала пълномощно за абсолютно всичко от ***, като
предполага, че *** платила автомобила в брой. Много пъти бил управлявал
автомобила, като *** била *** и към момента работила.
С цел изясняване на обстоятелствата по делото по искане на ищеца е назначена
САТЕ и допълнителна такава, които са изслушани и приети като неоспорена от
страните. Съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава дава заключение,
че осреднената пазарна стойност на лекия автомобил към датата на покупката 2018 г.
възлиза на 30 530 лв., като към датата на изготвяне на заключението възлиза на 21 500
лв. Застрахователната стойност на автомобила към момента на закупуването му през
2018 г. възлизал на 32 300 лв., а към датата на изготвяне на заключението 2024 г. бил
на стойност 18 734 лв. В допълнителната експертиза в. лице посочва, че стойността на
двигателя на автоомбила варирала между 10 075 лв. и 13 128 лв., в зависимост от това
дали представлявал 33% или 43 % от стойността на автомобила. Към 2018 г.
стойността на двигателя представлявал приблизително между 19.7% от общата пазарна
стойност на автомобила, т.е. в ценови диапазон 6000 лв.- 6500 лв.
С цел изясняване на обстоятелствата по делото по искане на ищците е назначена
СТЕ, която е изслушана и приета като неоспорена от страните. Съдебно-техническа
експертиза посочва, че приложените към делбото съобщения били видни в
приложенишето на „ Messenger „ на фейсбук профила на Д. В.. Кореспондецията била
водена между профила на Д. В. и профила на Д. Д.. Съобщенията можели да са
изпращани от мобилно устройство и/или настолен компютър, които да се ползват Wi-
Fi или мобилна мрежа. Трафичните данни се съхранявали от мобилните оператора за
срок от шест месеца и нямало как да бъде отговорено на въпроса на кой принадлежи и
каква била СИМ картата и мобилния номер на абоната изпратил съобщението.
Съдържаниета на разговорите на съответните дати 25.03.2018 г., 15.04.2019 г.,
29.08.2019 г. и 16.11.2019 г. е посочено в самата експертиза. В приложението не били
видни приложените съобщения от 098.01.2019 г. в 18.03 ч.
В с. заседание в. лице поясни, че коренспонденцията била видяна от фейсбук на
5
ищеца, като информацията се съхранявала на сърварите на Фейсбук и не била
манипулирана. Възможно било създаването на фалшиф профил, но този бил с давност
от 2018 г. Нямало как да бъде определено кой човек точно седи зад конкретния
профил, защото той седял зад електронната поща, а електорнна поща всеки можел да
си направи, но в комуникацията се наблюдавали снимки на ответната страна, които
били изпратени с текста „да не ми забравиш муцуната“, с идеята, че друг не би си
играл да изпраща чужди снимки, а са изпратени от ответната страна. Ищецът имал
собствен профил, но на ответната страна всеки можел да го направи- профил със
снимки, като това трябвало да се случи през 2018 г. още.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Съгласно посочената норма нищожни са договорите които са сключени при
липса на съгласие, като в процесния случай се твърди поради липса на съгласие
ответницата Д. А. Д. да придобие ½ ид.ч. от процесния автомобил и с цената, на която
е продаден автомобилът. В тази насока съдът следва да се посочат указанията дадени в
ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК и по-специално тези в т.І.4.-
7 от решението. Законодателят е дал на лицата широка свобода на упълномощаване.
Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и
от степента на това доверие зависи обемът на представителната власт, която
упълномощителят ще учреди с пълномощното. Волята на упълномощителя в случая е
пълномощникът да придобие на негово име лек автомобил, при цени и условия
каквито договори и това не води до недействителност на разпоредителна сделка.
Упълномощителя би могъл да ограничи представителната власт чрез конкретно
изключване на ответника да придобива ид.ч. от автомобила на негово име и посочване
на цена, но не го е направил. Рискът, който е поел, избирайки своя пълномощник и
очертавайки широкия обем на учредената му представителна власт, следва да се поеме
от него, като съдът не споделя изложените доводи от страна на пълномощника на
ищеца в тази насока.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът с правно основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД за обявяване на нищожност на ½
ид.ч. от договора за покупко- продажба на МПС от 16.02.2018 г. поради накърняване
на добрите нрави, е неоснователен. Възражението на ищеца е, че при реална пазарна
цена на автомобила от 32 300 лв. посочена от в. лице същият е закупен за цена 1000
лв. В съдебната практика, намерила израз в решение № 24/9.02.2016 г. по гр. дело
2419/2015 г. на ІІІг.о. на ВКС, са приети критерии за определяне на степента на
нееквивалентност на разменените престации и правните последици за
действителността на сделките в зависимост от нееквивалентността. Само наличието на
нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се стигне до извода, че
сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Първата степен на
обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните
с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може
да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 ЗЗД. В настоящия
6
процес такъв иск не е предявен и не се твърди подобен порок. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната
от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна
като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В разглеждания случай покупко-продажбата на лекия автомобил е на цена 1000
лв., и въпреки, че е много по-ниска от пазарната му стойност, не води до извод за
практически нулева престация. В тази насока следва да де посочи, че пълномощникът
е договорил цена във връзка с възложените му пълномощия, вкл. и в интерес на
упълномощителя и то в рамките на дадената му значителна свобода на действие при
упълномощаването. Настоящата хипотеза не попада в посочената по-горе трета група
на най-високата степен на нееквивалентност на престациите и следователно не води
до нищожност на сделката в нейната ½ ид.ч. поради накърняване на добрите нрави.
Искът против двамата ответници е неоснователен.
По иска с правно основание чл.40 ЗЗД ищеца дължи доказване на два елемента от
фактическия състав на правната норма: обективен - договорът, сключен от
представителя и насрещната страна по него да е във вреда на представлявания, и
субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания.Споразумяването във вреда на представляваното
лице се състои в установяването на недобросъвестност на пълномощника и купувача
по сделката - тяхното знание, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от
страна на ищеца. Преценката за наличието й към момента на сключването на договора
се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. В горния
смисъл са указанията, съдържащи се в т.ІІІ.2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 5/2014 г., ОСГТК.
Приложени към настоящия случай, горните правила не дават основание да се
приеме доказаност на обективния елемент - при пазарна стойност на автомобила към
датата на продажбата му 32 300 лв., същият е закупен за 1000лв. В този случай не
може да се приеме, че на ищеца е причинена вреда. С оглед на това, че не е налице
първия елемент от състава, а именно обективния елемент. Не е налице и субективния
елемент, а именно пълномощника да е проявил недобросъвестно поведение при
покупката на л.а., като го е закупил на засдтрахователната му стойност, а не за
неговата пазарна стойност. В решение № 75 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6298/2015 г. IV г. о., според което при преценката на намерението за увреждане за
ориентир могат да се ползват косвени доказателства, например близки родствени
отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира
знание за увреждането или заинтересованост, вкл. даваща право на отказ от
свидетелстване, или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за
делата на пълномощника, последващи разпоредителни действия с предмета на
сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната
икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от
третото лице в полза на пълномощника или други действия, даващи основание да се
приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания.
В настоящия случай нито едно от посочените по-горе основания не е налице. В
настоящия случай продажбата на лекия автомобил е извършена след издаването на
пълномощното от ищеца в полза на ответника Д. А. Д., като ищеца не сочи и не
доказва никакви факти и обстоятелства, от които да се изведе знание от ответниците за
увреждането му. Напротив, безспорно е установено по делото, че и ищеца е
7
присъствал на огледа на автомобила и само факта, че е следвало да пътува до Г. го е
възприпятствало да присъства на сделката. В тази насока следва да се отбележи от
съда, че липсват каквито и да е доказателсдтва за запознанство между пълномощника
и ответника Й. И. Б., собственик на автомобила към момента на покупко- продажбата
му, както и със сина на последната, действал като нейн пълномощник.От друга страна,
при изповядването на сделката купувачът е бил със съзнание за застрахователна
стойност на автомобила в размер 1000лв., отразено в съдържанието на договора за
продажба. Вече бе посочено, че знанието за увреждане не се предполага, а следва да
се установи с доказателства. Такива ищеца не представи. Предвид изложеното съдът
приема за недоказано твърдението на ищеца за намерение за увреждането им от страна
на продавача и съответно за наличие на съвместен умисъл между пълномощника и
продавача.След като липсват елементите на фактическия състав на иска с правно
основание чл.40 ЗЗД , същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В случая е предявен петиторен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване принадлежността на правото на собственост по отношение на посочения
по- горе лек автомобил. Ищецът претендира собствеността върху процесното превозно
средство на основание чл.80, ал.1 ЗС поради изтекла в негова полза придобивна
давност, продължила повече от 5 години.
Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от Закона за собствеността движима вещ
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Фактическият състав на придобивното основание по чл.80, ал.1 ЗС включва като
елементи упражняването на владение и изтичането на определения в закона период от
време с продължителност 5 години.
В настоящия случай безспорно се установи от всички събрани писмени
доказателства, че автомобила се намира в гаража на ищеца от 2022 г., след раздялата
на ищеца и ответника Д. А. Д., като преди това автомобила е бил ползван и от двамата
съсобственици.
При извършване на преценка с оглед всички обстоятелства по делото съдът
приеме, че ищецът е установил свое владение върху процесното превозно средство на
2022 г. В тази насока съдът не приема заявеното от пълномощника на ищеца, че
последния е установил владение върху автомобила от датата на закупуването му, като
от него момент до установяването на фактическата власт върху автомобила от ищеца
са налице доказателства за прекъсване на упражняваната от ищеца фактическа власт.
От изложеното не може да се направи извод, че понастоящем е изтекъл предвиденият
в чл.80, ал.1 ЗС петгодишен давностен срок, в рамките на който ищецът да е
упражнявал непрекъснато владение върху процесното превозно средство.
С оглед на това предявените искове се явяват неоснователни.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направени по делото разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В случая от страна на ответника Д. А. Д. се претендират разноски в размер на
1500 лв., а ответника Й. И. Б. претендират разноски в размер на 2000 лв., по
отношение на които е направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5
ГПК от страна на ищеца. В случая съдът приема, че посочените по- горе
възнаграждения отговорят на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възражението се преценя от съда като неоснователно.
В тази насока съдът при съблюдаване на размера на адвокатските възнаграждения,
8
съобрази цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, като се
касае за 6 иска предявени при евентуалност, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В предвид гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. В., ЕГН ********** иск, с който се иска: да се
прогласи нищожността на договор за покупко- продажба на МПС от *** г., сключен от
Й. И. Б., ЕГН ********** с Д. А. Д., ЕГН ********** по отношение на ½ ид.ч., като
последната действаща без представителна власт за продажба на МПС - лек автомобил
марка ***, модел *** рег. № *** рама ***, двигател ***, цвят бял, настоящ рег. № ***
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. В., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, против Й. И. Б., ЕГН ********** и Д. А. Д., ЕГН **********
, за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на МПС от *** г. , в
частта му досежно притежаваните от Д. А. Д., ЕГН ********** ½ ид.ч. от МПС - лек
автомобил марка ***, модел ***, рег. № *** рама ***, двигател ***, цвят бял, настоящ
рег. № *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. В., ЕГН **********, против Д. А. Д., ЕГН
********** и Й. И. Б., ЕГН ********** , с който се иска за приемане за установено, че
договор за покупко- продажба на МПС от 16.02.2018 г. е недействителен в частта му
досежно притежаваните от Д. А. Д., ЕГН ********** ½ ид.ч. от МПС - лек автомобил
марка *** модел *** рег. № ***, рама*** двигател *** цвят бял, настоящ рег. № *** на
основание чл.40 ЗЗД спрамо ищеца Д. П. В., ЕГН ********** като сключен в негова
вреда, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. В., ЕГН **********, против Д. А. Д., ЕГН
**********, иск с който да бъде признато за установено по отношение на Д. П. В.,
ЕГН **********, че е собственик на следния лек автомобил: марка ***, модел ***, рег.
№ ***, рама *** двигател ***, цвят бял, настоящ рег. № ***на основание придобИ.е по
давност и да бъде осъдена ответницата Д. А. Д., ЕГН ********** да му го предаде,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. П. В., ЕГН ********** да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********
сумата от 1500 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. П. В., ЕГН ********** да заплати на Й. И. Б., ЕГН **********
сумата от 2000 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
9