Решение по дело №347/2023 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 34
Дата: 2 април 2024 г. (в сила от 2 април 2024 г.)
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20231310100347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Белоградчик, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20231310100347 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК : за установяване на вземането на
заявител в р-р на 875.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 115.52 лв. - договорна
лихва, 21.63 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от “Изи Финанс” ЕООД София се излага : Между ищеца
и ответника – Г. Ж. М. е сключен, договор за кредит № 382212, сключен при условията на
ЗПФУР с който се предоставя на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв. Сумата е
преведена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД.
Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на
уеб адрес: www. minizaem. bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно
приемал същите. Описва подробно процедурата по сключване на договора чрез
електронната платформа, както и удостоверяване на самоличността на ответника.
Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство
по смисъла на чл. 10 от ЗПК вр. чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, вр. чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ. Приложим по повод на дефиницията на това какво е електронен документ бил и
чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г.
1
Кредита е следвало да бъде издължен на 8 месечни вноски. Поради изтичане срока на
договора на 12.12.2022 г., непогасеното задължение е станало изцяло изискуемо.
Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/.
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 875.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, 115.52 лв. -
договорна лихва, 21.63 лв. - мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението и разноските по ч.гр.д. № 197/2023 г. и се
присъдят разноските по настоящото дело.
Представя писмени доказателства.
Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК. Редовно
призован не се явява при разглеждане на делото.
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, в съд. заседание, съдът е приел, че няма процесуални пречки да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал.1
ГПК.
Съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съд. заседание /с
връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката /
Съдът, приема, че е налице и предпоставката, предвидена в чл. 239, ал.1, т.2 ГПК – че иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника
съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба
доказателства и писмо от „Банка ДСК“ АД, че сумата от 1 000 лв. е постъпила по с/ка на
ответника на осн. цитирания договор за заем установяват вероятната основателност на
предявения иск.Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна.
Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се
мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 50.00 лв. – държавна такса и 300.00лв. -
2
юрисконсултско възнаграждение. Ответника следва да плати на ищеца и направените по
ч.гр.д. 197/2023 г. в общ размер на 125.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ,вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че Г. Ж. М.,
ЕГН ********** от гр. Д., обл. В., ул.”.....................“ № ...., дължи на “Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1408, , р-н Триадица, ж.к.
“Иван Вазов”, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумите : 875.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал.1
ЗЗД, 115.52 лв. - договорна лихва за периода 16.05.2022 г.-12.12.2022 г., 21.63 лв. -
мораторна лихва на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 12.12.2022 г.-10.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2023 г. – подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изпащане на
задължението.
ОСЪЖДА Г. Ж. М., ЕГН ********** да заплати на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК
********* направените настоящото дело разноски в размер на 50.00 лв. – държавна такса и
300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и разноските по ч.гр.д. № 197/2023 г. в общ
размер 125.00 лв.
На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3