Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.05.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, на шестнадесети
май , през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря В.П. ,като разгледа докладваното от съдия
ДАНЧЕВ т.д. № 62 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова
молба от „Юробанк България „ АД/
с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД / с която против „ДАЛИЯ„
ЕООД, с ЕИК-*** – гр.Плевен ; ЕТ „*******. „ ; ЕТ „*******. „ и В.Ц.М.
е предявен иск с правно осн. чл. 422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК с който се иска да се признае за
установено,че четиримата ответници
дължат солидарно на банката сумата 235 530,99 евро, представляваща неиздължена
главница по договора за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес
помещения „ от 10.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,считано
от 17.12.2014г. до окончателното погасяване на вземането ; сумата 31032,82
евро, представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 2.11.2013г. до
15.12.2014г. ,както и сума в размер на 496,21 евро, представляваща дължими
такси по договора за периода от 10.12.2013г. до 15.12.2014г. Иска се и осъждане
на четиримата ответници да заплатят
на ищеца „солидарно„ направените от него деловодни разноски в този
исков процес от които 10 446,48 лв. д.т.
В исковата молба се твърди ,че между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „АД / със сегашно наименование „ Юробанк
България” АД/ в качеството на кредитодател и „ Далия“
ЕООД като кредитополучател е сключен договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес
помещения „ от 10.07.2007г., за кредитна
линия в размер на 190 000 евро.,като заемната сметка по договора била
открита на 13.07.2007г., откогато
започнало и усвояването на кредита ,като за периода 13.07.2007 г. до
26.07.2007г. кредитополучателят усвоил
общо 190 000 евро. Сочи се ,че във връзка с договора за кредит били подписани два нотариални акта
– единият/ Н. А.164 , том VІІІ ,рег.***994 ,дело № 1076 от 2007 г. на нотариус С.И./ за покупка на недвижим имот , а вторият /
Н.А. № 165,том VІІІ,рег.***995/ 2007 г. на нотариус С.И. /за учредяване на
договорна ипотека в полза на банката върху закупените недвижими
имоти .
Сочи се също така,че с договора за банков кредит било уговорено встъпването като
солидарни съдлъжници в задълженията на
кредитополучателя на ответниците ЕТ „ *******.„ и на ЕТ“*******. „ . Проследява се
по –нататък в исковата молба изменението в условията на договора, извършено с
последователни анекси / анекс № 2 от
15.09.200г.; анекс № 3 от 22.06.2010 г.
; анекс № 4 от 30.03.2011 г. и анекс № 5
от 26.08.2013г. / , като
най-същественото в тях е,че главницата по договора за кредит е била преоформена
от първоначално отпуснатата сума в размер на 190 000 евро , на сумата 249
254,12 евро.
Сочи се, че впоследствие, с анекс № 5
от 26.08.2013г. четвъртият ответник- В.Ц.М. също встъпил като съдлъжник
при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на „Далия“ ЕООД,
произтичащи от договора за банков кредит и анексите, свързани с него.
Сочи се ,че от 21.11.2013г. било преустановено редовното погасяване на вноските по
кредита съобразно уговореното и
погасителния план , поради което Банката е обявила целият кредит за предсрочно
изискуем , изпращайки писмени нотариални покани до длъжниците “Далия“ЕООД
, ЕТ“*******.“ и В.Ц.М. , а по
отношение на ЕТ „ *******.“ това е
станало чрез писмено съобщение,връчено
на 22.02.2014г
Сочи се ,че е била издадена в полза на
ищеца по делото заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр.д.№ 5818/ 2014г. . по описа на
РС-Плевен, както и изпълнителен лист , обаче длъжниците са депозирали
възражения , във връзка с което е бил
даден срок на ищеца да предяви
иск по чл. 422 от ГПК срещу четиримата
ответници .
С определение №
393/19.5.2015г.,постановено по реда на чл. 374,ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.
377 от ГПК и чл. 146 от ГПК ,Плевенски окръжен съд се произнесъл по
доказателствените искания на страните и
изготвил проект за доклад по делото, като ПОСОЧИЛ на осн.
чл. 370 от ГПК на първоначалните
четирима ответници , че поради неподаването на писмен отговор в срока по
чл. 367, ал.1 от ГПК , те са загубили възможността да подадат писмен отговор , да вземат становище по иска , да
направят възражения ,да оспорят истинността на представен с исковата молба
документ , да посочат доказателства ,както и да представят писмени
доказателства ,освен ако не установят пред съда ,че пропуска им да подадат
писмен отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Тъй като при опита за връчване на препис от
това определение на една от страните –ответници - ЕТ "*******." е било установено,че ,регистрираният
като ЕТ , Ц.В. е
починал на ***.2015 г. ,то със свое определение
№ 423/27.5.2015г.,съдът на
основание /чл.229, ал.1, т.2 ГПК- в случай на смърт на някоя от страните/
е СПРЯЛ производството по т.д.
62/2015г. на ПлОС. Указал на ищеца в 6 месечен срок от съобщението да посочи
правоприемниците на починалата страна и да представи удостоверение за това им
качество, както и да посочи адресите им, като указал на ищеца, че при неизпълнение на това
задължение в този срок, делото ще бъде прекратено.
След представяне
на удостоверение за наследници и въз основа на изричната молба от ищеца за
конституиране на наследниците на починалия на страната на ответника по делото
,съдът със свое определение №
930/11.12.2015г.ПлОС ВЪЗОБНОВИЛ на осн. чл. 230, ал.1 от ГПК спряното
производство по т.д.№ 62/ 2015 г. на ПлОС. ЗАЛИЧИЛ като ответник ц. М. В. , регистриран като ЕТ
„*******. и КОНСТИТУИРАЛ като ответници на осн. чл. 227 от ГПК
наследниците на починалия ц. М. В.
според представеното удостоверение за наследници , а именно:
1. Т.Ц.В. ,
ЕГН- **********
2. П.Ц.М. ,
ЕГН-********** и
3. В.Ц.М. ,
ЕГН-**********.
По този повод
ищецът е уточнил претенцията си спрямо правоприемниците на ц. М. В.,че “
тримата наследници на Ц.В. ,действащ като ЕТ „***-Ц.В. „ ,тримата отговарящи за 1/3 от дълга на ЕТ“***
„ ,всички те ,заедно с ответниците
“Далия „ ЕООД, ЕТ“*******. „ и В.Ц.М. дължат
солидарно на Банката претендираните с исковата молба суми.
Постъпил е писмен Отговор на исковата
молба само от новоконституирания Ответник П.Ц.М.,чрез пълномощника и Адвокат Н.Т.Я. с
който е заявено,че исковата претенция е недопустима спрямо П.М.,тъй като тя се
е отказала от наследството на Ц.В. с
отказ, вписан на 03.09.2015 г. в съответната книга при РС-Червен бряг ,с оглед
на което се иска производството по делото да бъде прекратено спрямо нея ,като
заедно с това се иска присъждане и на
направени от нея деловодни разноски в размер на 9950 лв.
Съдът обаче е приел, че няма основание за прекратяване на
производството по делото по отношение на
П.Ц.М. ,с ЕГН-**********, а производството следва да продължи с нейно
участие и да се постанови решение по съществото на спора.Съображенията за това
са изложени в определение №225/15.03.2016 г.
При разпределяне
на доказателствената тежест между страните по делото на осн. чл. 146,ал.1 т.5
от ГПК ,съдът е посочил ,че Доказателствената тежест е върху ищеца за следните
обстоятелства от фактическата обстановка ,които имат значение за изхода на
делото :
1.за наличието на сочената в исковата молба облигационна
връзка между ищеца и всеки от четиримата ответници от която произтичат
претендираните вземания.
2.за точния размер на вземането, произтичащо от договора за
банков кредит и анексите към него,които са били дължими към момента на подаване
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
3.за надлежното упражняване на правото на Банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и
довеждането на волята и за това до знанието на длъжниците.Посочил също така
,че Ищецът не носи доказателствена
тежест да установява отрицателния факт на неплащане от страна на длъжниците на
дължимите погасителни вноски в срок,както и че не е погасено до приключване на
съдебното дирене по делото на задълженията произтичащи от договора за кредит и
анексите към него,както и че само в случай на заявени от ответниците
положителни твърдения за такова плащане и погасяване ,то върху последните ще
падне доказателствената тежест за такива
положителни факти.
С оглед на
изложеното по отношение разпределението на доказателствената тежест и като се
има предвид,че ответниците по иска не са оспорили нито един от представените с
исковата молба и в хода на процеса документи и че тези документи представляват
годни писмени доказателства въз основа на които съдът може да формира изводите
си за изследваната фактическа обстановка по делото, Плевенски окръжен съд
намира ,че ищецът успешно е изнесъл
възложената му доказателствена тежест и е доказал съществените елементи от
твърдяната в исковата молба фактическа обстановка .
Тя е свързана със сключването между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА „АД / със сегашно
наименование „ Юробанк България”
АД/ в качеството на кредитодател и „ Далия“ ЕООД като кредитополучател на договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес
помещения „ от 10.07.2007г., за кредитна
линия в размер на 190 000 евро.,по който
заемната сметка по договора била
открита на 13.07.2007г., условията по
който договора впоследствие били
изменени с последователни анекси / анекс
№ 2 от 15.09.200г.; анекс № 3 от 22.06.2010 г. ; анекс № 4 от 30.03.2011 г. и анекс № 5 от 26.08.2013г. / , като
най-същественото в тях е,че главницата по договора за кредит е била преоформена
от първоначално отпуснатата сума в размер на 190 000 евро , на сумата 249
254,12 евро ,както и с встъпване като съдлъжници с кредитополучателя на ответниците ЕТ „ *******.„ и на ЕТ“*******. „, а впоследствие, с анекс №
5 от 26.08.2013г.и на четвъртият ответник - В.Ц.М. като съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на „Далия“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит и
анексите, свързани с него.
От писмените доказателства по делото , в т.ч.
и тези представени и вложени в ч.гр.д.№ 5818/2014 г. на ПлРС и изхождащи от Банката –кредитор ,които са
интерпретирани и в експертното заключение на в.л.Б.А./ вж стр. 186 и 187 от
делото ,съответно стр. 14 и 15 от самото заключение/ се вижда, че действително кредитополучателят е спрял редовното
обслужване на задължението си по договора за банков кредит след 21.11.2013г.,като за периода от
21.11.2013г. до 15.12.2014 г. с натрупани
договорни лихви в общ размер на 29 305,72 евро.за които няма
доказателства да е извършено погасяване
по какъвто и да било способ.
С оглед забавата на кредитополучателя ,за кредитора
по договора за банков кредит е възникнало
съгласно чл. 25 б.“в „ от договора
правото да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем .Това право е било упражнено от
Банката-кредитор чрез връчване на нотариална покана на кредитополучателя „
„Далия „ЕООД / връчена на 28.11.2014г. / вложена на л. 59-62 от делото / ; на
солидарния длъжник ЕТ“***-Ц.В.„ също така чрез нотариална покана връчена му на
01.12.2104 г./ вложена на л. 63-66 от делото / ; на В.Ц.М. -също така чрез нотариална покана ,връчена му
на 10.11.2014г. вложена на л. 67 – 70 от делото / и на ЕТ“*******. „ чрез
писмено уведомление/ на л. 71 от делото /
,чието връчване се удостоверява с известието за доставянето му вложена
на л. 72 от делото от което се вижда ,че писменото уведомление е доставено на
адресата на 22.02.2014 г.
По този начин
Банката –кредитор е спазила изискването да уведоми изрично кредитополучателя и солидарните длъжници за
това ,че целият кредит става предсрочно изискуем и това е станало преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,което е
подадено на 17.12.2014 г.
Солидарната
отговорност на ЕТ „*******. „ ; ЕТ „*******.
„ и на В.Ц.М. възниква вследствие на
встъпването им като съдлъжници при
условията на чл. 101 от ЗЗД в задължението на кредитополучателя по договора за
банков кредит ,което встъпване за първите двама ЕТ „*******. „ и ЕТ „*******. „ е извършено още с подписването
на самия договор за кредит на 10.07.2007
г. / в част ІV на който са уговорени т.н. специални условия по кредита / ,които
включват именно поемането на солидарна отговорност от тези лица за задълженията
на „Далия „ЕООД произтичащи от договора за кредит , а за третия съдлъжник-
В.Ц.М. встъпването в дълг става
с подписването на анекс № 5 към договор за банков кредит Продукт „Кредитна
линия плюс за бизнес помещения „ от 10.07.2007г.,с № BL7834, в чл. 8а от който анекс изрично е
уговорено встъпването в дълг .
По този начин за
първоначалните четирима ответници по иска „ДАЛИЯ„ ЕООД, с ЕИК-*** – гр.Плевен ;
ЕТ „*******. „ ; ЕТ „*******. „ и В.Ц.М. е
възникнала солидарна отговорност за
задълженията по процесния договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс
за бизнес помещения „ от 10.07.2007г.,с № BL7834 и анексите към него
,които също така са подписани от встъпилите в дълг ,която солидарна отговорност
намира своето правно осн. в чл. 121 във вр. с чл. 101 от ЗЗД- налице е изрично уговорено встъпване в дълг .
По отношение на
самия кредитополучател и на встъпилите в дълг солидарни длъжници ,експертното
заключение на в.л.Б.А.,което не е било оспорено от страните по делото ,
потвърждава размера на задължението по договора за кредит ,така както се
претендира в исковата молба- главница 235 530,99 евро ,лихви по договор в
размер на 31 032,82 евро за периода 21.12.2013 г. до 15.12.2014 г. , и
такси във връзка с обслужването на договора за кредит в общ размер 496,21 евро.Поради
това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло по отношение на следните
трима ответници :кредитополучателя „ ДАЛИЯ„ ЕООД, с ЕИК-*** – гр.Плевен и солидарните длъжници ЕТ „*******. „ и В.Ц.М..
Що се касае обаче до конституираните в хода на процеса наследници на починалия ответник - ЕТ „*******., а именно :
1. Т.Ц.В. , ЕГН- **********
2. П.Ц.М. , ЕГН-********** и
3. В.Ц.М. , ЕГН-**********, то по отношение на тях изобщо не
може да се обоснове солидарния характер на
задължението,произтичащо от договора за банков кредит , а те би следвало да
отговорят за задължението на техния наследодател съобразно правата си при
наследяването по закон.При това и съгласно чл. 9 и чл. 5 от Закона за
наследството съпругата Т.Ц.В. и двете деца на починалия Ц.В. - П.Ц.М. и В.Ц.М.
наследяват по 1/3 част от наследството на починалия си наследодател.Именно до
тази 1/3 част би следвало при липсата на други особености на
случая , да се ограничи отговорността на всеки от тези трима ответници
в качеството им на правоприемници на починалата в хода на делото страна.Няма
законово основание за възникването на солидарна отговорност между тримата
наследници вследствие наследяването на починалия Ц.В. ,нито пък има договор по
силата на който да възниква такава за тях. Те ,тримата ,в качеството им на
наследници на починалия Ц.В. не са страни нито по договора за кредит ,нито по последвалите го
анекси и не са встъпвали в задължението като солидарни длъжници.
Заедно с това съдът
намира ,че доколкото конституираните в качеството им на наследници на починалия
Ц.В., Т.Ц.В. , ЕГН- ********** и В.Ц.М.
, ЕГН-********** вече са имали качеството на ответници по първоначалната искова
молба и доколкото за тях двамата съдът приема за установено ,че са солидарно
задължени /като встъпили в дълг по чл. 101 от ЗЗД/ за цялата претендирана с
исковата молба сума,то е безпредметно да се произнася поотделно за всеки от тях
,че в качеството на наследник на Ц.В.,дължи съответна част от общия размер на
задължението -1/3 или ½ , ако бъде съобразен последвалият отказ от
наследството на Цв.М. , извършен от П.М..След като дължи по –голямото по силата
на договора за кредит и договора за встъпване в дълг , то е безпредметно да се
признава ,че дължи по –малката сума поради наследяването на задължението на
своя праводател-Ц.В..
В случая е налице и такова
особено обстоятелство,каквото съдът има предвид по-горе и то се явява по
отношение на П.М., което изключва
отговорността и за задълженията на починалия наследодател Ц.В.
,регистриран като ЕТ“*******.“ и това е извършеният от нея отказ от наследство .
Той се установява от представеното пред ПлОС удостоверение / във вид на
заверено от страната копие на л. 146 от
делото / от което се вижда ,че е вписан
под № 29/ 03.09.2015 г. в особената книга при отричане от наследство
,водена при РС-Ч.Бряг отказа на П.М. от наследството останало след
смъртта на ц. М. В. ,б.ж. на с.*** ,починал на
***.2015г.
В случая по отношение на този ответник ,
съдът съобрази ,че се касае за конституиране на осн. чл. 227 от ГПК на нов
ответник в хода на висящия процес ,който
процес е започнал с редовна и
допустима искова молба срещу надлежните
ответници и което конституиране е извършено
въз основа на изричната молба от ищеца за възобновяване на спряното
производство и конституиране на правоприемниците на починалия Ц.В. ,придружено с представеното
удостоверение за наследници от
03.08.2015 г. в което е фигурирала и П.М..
Поради тези
обстоятелства – обоснована от твърденията
на ищеца пасивна процесуално - правна легитимация на новоконституираните
ответници ,сред които и П.М. , съдът е
приел ,че спорът и спрямо нея следва да се реши по същество, а не да се
прекратява производството по делото ,
като разбира се, промените по отношение на страните
по материалното правоотношение ще следва да бъдат отчетени в самото решение по съществото на спора. Ищецът
заедно с това не е оттеглил ,нито се е отказал от иска си по отношение на П.М.
до приключване на съдебното дирене по делото, за да има основание за частично
прекратяване на производството спрямо нея.
В такъв случай следва да бъде съобразено при
решаване на спора по същество ,че с
отказа от наследството се губи материалноправната легитимация на този ответник
да отговаря за задълженията на починалия
си наследодател от чието наследство се е отказал .В конкретния случай заявеният
с отговора на исковата молба , подаден
от П.М. отказ от наследство, не е бил
оспорен от ищеца с допълнителна искова молба /в
случая срока за това е пропуснат от
ищеца /с оглед на което съдът приема ,че
е налице действителен отказ от наследството на ц. М. .
Поради тези съображения,
съдът намира ,че по отношение на П.М. искът следва да бъде изцяло отхвърлен
като неоснователен. Що се касае за направените от П.М. деловодни разноски,съдът
намира ,че ищецът дължи на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК на този ответник направените
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска / в случая искът е
отхвърлен изцяло /. При това следва да
се има предвид,че от тримата посочени като наследници на Ц.В. –Т.В. , В.М. и П.М.
цялата претендирана с исковата молба сума
се претендира при условията на солидарност,т.е. от всеки един се иска
цялата посочена в исковата молба сума.
Съдът възприема
претенцията по този начин ,доколкото заявеното от процесуалния представител на
ищеца уточнение в с.з. от 11.04.2016 г.
е било „че всички те /като се
имат предвид както първоначалните ответници ,така и конституираните като
наследници / солидарно дължат на
„Юробанк България „ АД сумите за главница , договорни лихви и такси по договора
,както и направените деловодни разноски.
Като се има предвид от една
страна цената на иска – 267 060,02 евро ,чиято левова равностойност е
522 102,33 лв. , а от друга страна –като се съобрази чл. 7, ал.2 т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,то при тази цена на иска минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита срещу иск с такава цена е 16 193 лв./ 830 лв. +
15 363лв. за горницата над 10 000 лв./В т.см. договореното в договора
за правна помощ / на л. 147 от делото /
между П.М. и адв.Н.Я. възнаграждение в размер на 9950 лв. е по-малко от
минималното определения размер по чл. 36 от ЗА и няма основание да се присъжда по –нисък
размер на разноските в тази част.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК, че „ДАЛИЯ„ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Плевен ,ул.“***
„ №***, с ЕИК-***,представлявано от
управителя В.Ц.М. , ЕТ „***.
„ със седалище и адрес на управление с.*** , Община Червен бряг , обл.Плевен ,
ул.“ *** „ *** и В.Ц.М. , ЕГН-********** *** дължат солидарно на „Юробанк
България „ АД/ с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД/ ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление
гр.София ,район Витоша , ул.“Околовръстен път „ №260,представлявана от П.Д. и Д.Ш.
– изпълнителни директори и членове на УС ,със съдебен адрес *** , адв. С.З. следните суми : сумата 235 530,99 евро, представляваща неиздължена главница по договора за
банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от
10.07.2007г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 17.12.2014г. до окончателното погасяване на
вземането ; сумата 31 032,82
евро, представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 2.11.2013г. до
15.12.2014г. ,както и сумата 496,21 евро, представляваща дължими
такси по договора за периода от 10.12.2013г. до 15.12.2014г. за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5818/2014 г. на
Районен съд-Плевен.
ОСЪЖДА ответниците
ДАЛИЯ„ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Плевен ,ул.“*** „ №***, с ЕИК-***,представлявано от управителя В.Ц.М. , ЕТ „***.
„ със седалище и адрес на управление с.*** , Община Червен бряг , обл.Плевен ,
ул.“ *** „ *** и В.Ц.М. , ЕГН-********** *** да
заплатят на „ Юробанк България „
АД/ с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД/ ,с ЕИК-*** със
седалище и адрес на управление гр.София ,район Витоша , ул.“Околовръстен път „
№260,представлявана от П.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на УС
,със съдебен адрес *** , адв. С.З. разноските
в заповедното производство,които са 10 446,48 лв. държавна такса и 10 037,83 лв. адвокатско
възнаграждение , като и да и заплатят
направените в настоящото исково производство деловодни разноски ,които
са 10 446,48
лв. платена държавна такса и 560 лв. заплатен депозит за в.л.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ Юробанк България „ АД/
с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД/ ,с ЕИК-*** със седалище
и адрес на управление гр.София ,район Витоша , ул.“Околовръстен път „
№260,представлявана от П.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на УС
,със съдебен адрес *** , адв. С.З. иск с
правно осн. чл. чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено ,че П.Ц.М. , с ЕГН- ********** *** дължи на
Банката солидарно с останалите ответници
следните суми : сумата 235 530,99 евро, представляваща неиздължена главница по
договора за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от
10.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
17.12.2014г. до окончателното погасяване на вземането ; сумата 31 032,82 евро,
представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 2.11.2013г. до
15.12.2014г. ,както и сума в размер на 496,21 евро, представляваща дължими
такси по договора за периода от 10.12.2013г. до 15.12.2014г. за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№5818/2014 г. на Районен
съд-Плевен,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК „Юробанк България „ АД/ с предишно
наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД/ ,с ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.София ,район Витоша , ул.“Околовръстен път „ №260,представлявана
от П.Д. и Д.Ш. – изпълнителни директори и членове на УС ,със съдебен адрес ***
, адв. С.З. да заплати на П.Ц.М. , с ЕГН- ********** *** направените от нея деловодни разноски в
размер на 9950 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :