О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 19.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22
състав, в
закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна
с т. дело № 1011 по описа на СГС, ТО за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът
„К.и.“ ЕООД предявява срещу „Г.у.и в.ЕАД /н/ иск за установяване, че приетият
от синдика ред за удовлетворяване на приетите в производството по
несъстоятелност на ответното дружество вземания е този по чл. 722, т. 4 от ТЗ.
Настоящият
съдебен състав намира, че заявеното от „К.и.“ ЕООД искане, във връзка с което е
образувано настоящето производство е процесуално недопустимо. Съображенията за
този извод на съдията-докладчик са следните:
Съобразно
трайно установената съдебна практика процесуалните предпоставки за надлежно
упражняване на иск по чл. 694, ал. 2 от ТЗ
са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да
има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу приемането или
отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на
съда с определение по чл. 692 от ТЗ и да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Съгласно определение № 374 от 13.06.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. №
599/2014 г. е допустим иск, предявен от кредитор за установяване на поредност
на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по
чл. 692, ал. 4 от ТЗ. В този случай предмет на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ
обхваща въпроса за вида /привилегиите/ на приетото с определението по чл. 692,
ал. 4 от ТЗ вземане. От исковата молба на ищеца не може да се обоснове извод,
че се предявява иск с такъв предмет, тъй като в случая не се иска установяване
на различно по вид вземане от това, което е прието с определението на Съда по
чл. 692, ал. 2 от ТЗ. С това определение, съдът е оставил без уважение
направеното от кредитора „К.и.“ ЕООД възражение, относно реда на
удовлетворяване на предявените от него и приети в производството вземания, с
мотиви, че кредиторът, в качеството му на цесионер не може да се ползва с привилегията, с която
се е ползвал цедентът /работник/служител, за вземанията, които произтичат от
трудово възнаграждение/ по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Следователно няма спор
относно съществуването на прехвърлените на ищеца с цесия вземания, нито относно
естеството на тези вземания. Затова следва да се приеме, че предявеният от
ищеца иск няма годен предмет по смисъла на чл. 694 от ТЗ. Необосновано е
развитието на исков процес, с допълнителни разноски за страните, без да има
реален спор между тях относно съществуването на самото вземане, неговото
основание и размер. Какъв е редът на
удовлетворяване на това вземане е
въпрос, който не подлежи на установяване по реда на чл. 694 от ТЗ, тъй като
предмет на специалния иск по чл. 694 от ТЗ може да бъде единствено
съществуването на вземането и неговия размер, съответно съществуването на
обезпечение/привилегия, с което това вземане се ползва. В случая ищецът иска
единствено да бъде установена поредност на удовлетворяване на безспорни по
основание и размер вземания, различна от
посочената от синдика в списъка на приетитите вземания, одобрен от Съда по
несъстоятелността по реда на чл. 692 от ТЗ. Следва да се отбележи още, че
посочването на ред на удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ на вземането не е
задължителен реквизит на списъка по чл. 686 от ТЗ. Въпросът за реда на
удовлетворяване на приетите вземания ще бъде поставен при извършване на разпределение на
осребреното имущество и изготвянето на сметка за разпределение от синдика по
реда на чл. 721 от ТЗ. Именно срещу тази сметка може да бъде възразено от
кредитора-ищец по реда на чл. 728 от ТЗ, с изложените в исковата молба доводи,
че цедираните вземания подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 4 от ТЗ. Постановеното във връзка с това възражение на кредитора по сметката
определение може да бъде обжалвано по реда на чл. 729, ал. 3 от ТЗ. С оглед
изложените в исковата молба фактически твърдения именно това би бил редът на защита за ищеца, а не предявяването
на иск по чл. 694 от ТЗ.
Предвид
изложеното, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130, изр. 1
от ГПК.
Мотивиран
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр.
1 от ГПК, исковата
молба с вх. № 45786/29.05.2020 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1011/2020
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното във връзка с нея съдебно производство.
Определението
може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: