Р Е Ш Е Н И Е
…23.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 състав, в
открито съдебно заседание на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
И. разгледа гр. дело № 6594 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени в условия на обективно и субективно кумулативно съединяване 10 /десет/
осъдителни искове от ищци В.Н.Р., ЕГН **********, адрес *** - лично и като пълномощник на Л.Н.Й., ЕГН **********, адрес *** и З.Н.К., ЕГН **********, адрес ***, с пълномощно № 21822/08.12.2016 г. на Нотариус с ****- ****с район на действие PC – София, Б.Г.К., ЕГН
**********, адрес *** и като
пълномощник на Н.И.М., ЕГН **********, адрес *** с пълномощно per. № 2778/11.07.2017 г., на Нотариус с per. № 124 Борис Василев
с район на действие ВОС, двамата като наследници на ****Н. ***, всички чрез
упълномощен процесуален представител адвокат Й.Ч. *** срещу ответници М.Н.И.,
ЕГН **********, адрес *** и Г.Н.К., ЕГН **********, адрес *** за заплащане на полагащата им се част в размер на 1/5 ид.част за първата ищца и в размер на 1/10 ид.част за останалите ищци от получения от ответниците
наем за целия съсобствен
недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, бул. „****“ ****,
представляващ магазин с два склада с
обща площ
122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, ведно с по 1/5 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м. реституирани по ЗВСНМРСА за периода 01.01.2017 г.–30.04.2018 г. –
общо за 16 месеца по 130.00 лева за всеки месец, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата са, че съгласно съдебно
решение
№ 267/18.05.2009 г. по описа на ВКС, II ГО, постановено по гр.д. № 5693/2007 г. всички
ищци са признати за собственици на по
1/5 ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, ведно с по 1/5 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м. реституирани по ЗВСНМРСА. Ответниците са собственици на останалите ид.части от имота.
От влизане в сила на решението до подаване на
исковата молба ответниците владеят целия имот и въпреки отправените искания от съсобствениците за
допускането им в имота, те са създали пречка на ищците да ползват притежавания
от тях имот, като са се разпоредили с
целия имот и са го отдали под наем с договор за наем от 01.04.2009 г. на фирма „****" ЕООД с ЕИК *********, гр. Варна, за което получават
месечен наем за целия имот и не го разпределят между съсобствениците.
По тази причина им е изпратена нотариална покана, получена лично от
ответниците на 13.02.2013 г. с която ищците са
ги уведомили, че за периода
18.05.2009 г. до 18.01.2013 г. им дължат
обезщетение в размер на 32400 лева. В дадения им
срок, считано от 13.02.2013 г. ответниците не са
изплатили дължимото обезщетение, поради
което ищците са подали искова молба по която е било образувано гр.д. №
7469/2013 г. по описа на ВРС, 18 състав с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и е бил предявен
частичен иск с цена 16200.00 лева от
32400.00 лева. С влязло в сила решение по гр.д. №
7469/2013 г. са уважени предявените частични искове.
Молят за уважаване на предявените искове и
постановяване на решение с което
1/ М.Н.И., ЕГН **********,*** бъде осъдена да заплати на В.Н.Р.
ЕГН **********,***, сумата 1040.00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер
на 2080.00 лева за ползите от които съсобственикът е бил лишен от ползването на собствената й 1/5 ид.част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 65.00 /шестдесет и пет/ лв., представляваща иск в размер на 2 080.00 лв., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
2/ Г.Н.К., ЕГН **********,*** бъде осъден да заплати на В.Н.Р. ЕГН **********,***, сумата 1040.00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер
на 2080.00 лева за ползите от които съсобственикът е бил лишен от
ползването на собствената й 1/5 ид.част
от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 65.00 /шестдесет и пет/ лв., представляваща иск в размер на 2080.00 лв., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
3/ М.Н.И., ЕГН **********,*** бъде осъдена да заплати на Л.Н.Й.,
ЕГН **********,*** като наследник на ****сумата 520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил
лишен от ползването на собствената му 1/10
ид.част от
недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
4/ Г.Н.К., ЕГН **********,*** да бъде осъден да заплати на Л.Н.Й.,
ЕГН **********,*** като наследник на ****сумата
520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил лишен от
ползването на собствената му 1/10 ид.част от недвижими имоти, находящи се в гр.
Варна, бул. „****"
****, представляващи магазин с два
склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис
към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба.
5/ М.Н.И., ЕГН **********,*** да бъде осъдена да заплати на З.Н.К. ЕГН **********,*** като наследник на ****сумата 520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил лишен от ползването на собствената му 1/10 ид.част от недвижими
имоти, находящи
се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба.
6/ Г.Н.К., ЕГН **********,*** да бъде осъден да заплати на З.Н.К.
ЕГН **********,*** като наследник на ****сумата 520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил лишен от
ползването на собствената му 1/10 ид.част от недвижими
имоти, находящи
се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна
жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв.
****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от
50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
7/ М.Н.И., ЕГН **********,*** да бъде осъдена да заплати на Н.И.М. ЕГН **********,*** като наследник на ****Н. ***
сумата 520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил
лишен от ползването на собствената
му 1/10 ид.част от недвижими имоти, находящи
се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два
склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с
площ от 18 кв.м.;
стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда
построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по
плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 /тридесет и два лева и
петдесет стотинки/ лева,
на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба.
8/ за осъждане на Г.Н.К., ЕГН
**********,*** да заплати на Н.И.М. ЕГН **********,*** като наследник на ****Н. *** сумата
520.00 лева, представляваща обезщетение за ползите от които съсобственика е бил
лишен от ползването на собствената
му 1/10 ид.част от недвижими имоти, находящи
се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два
склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с
площ от 18 кв.м.;
стая; две избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда
построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по
плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
9/ за осъждане на М.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на Б.Г.К. ЕГН
**********,*** като наследник на ****Н.
*** сумата 520.00 лева, представляваща обезщетение
за ползите от които съсобственика е бил лишен от ползването на собствената му 1/10 ид.част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и
стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени
помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в гр.
Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2 92 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по
плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 / лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
10/ за осъждане на Г.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на Б.Г.К.
ЕГН **********,*** като наследник на ****Н. ***
сумата 520.00 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за ползите от
които съсобственика е бил лишен от ползването на собствената му 1/10 ид.част от недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" ****, представляващи магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и
стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени
помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в гр.
Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2492 кв.м.,
ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/10 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2492 кв.м., за периода от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г. - 16 месеца, за всеки месец по 32.50 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба.
Ищците са направили искане за
заплащане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за производството.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата М.Н.И.
чрез процесуален представител е представила отговор с който оспорва изцяло предявените
искове и моли да се отхвърлят.
Възразява
срещу иска с твърдения, че са
налице съществени различия между
описанието на имота в решение №267/18.05.2009 г. на ВКС, с което ищците обосновават претенциите си за съсобственост
върху имота и описанието на имота в исковата молба. Счита, че ищците
претендират обезщетение за помещения, които не са придобили на заявеното с
исковата молба придобивно основание и за чието придобиване не сочат
основание. Твърди, че в съсобствения на страните имот не съществува
описаната в исковата молба „стая" без площ. В описанието на имота в
посоченото като основание за съсобствеността съдебно решение №267/18.05.2009 г., I- во г.о.на ВКС, не е включена такава стая.
Оспорва твърденията
в молбата че от влизане в сила на решението за делба тя и
втория ответник владеят едностранно
целия имот, че ищците са заявили искания за допускането им в имота, че двамата ответници са създавали пречки
ищците да ползват собствените си ид.части в процесния период от 01.01.2017 г. до
30.04.2018 г. В
приложената към исковата молба
нотариална покана е обективирано единствено искане за заплащане на парични
суми за периода от 18.05.2009 г. до
18.01.2013 г., който е извън процесния период. От друга страна, тъй
като предявените претенции са с правно основание чл.30, ал.З ЗС, връчването на
нотариална покана до ответницата е неотносимо към спора.
Оспорва истинността на представения като
доказателство по делото договор за наем от 01.04.2009 г. Твърди, че не е подписвала
договор с такова съдържание и представеното ксерокопие не съответства на
съществуващ оригинален документ, тъй като такъв оригинален документ не съществува. Оспорва заверката за
вярност с оригинала на представения договор за наем. Първите три страници от
ксерокопието не съдържат подписи и от
съдържанието им се установява, че не съставляват едно цяло с последната
страница. Оспорва
автентичността на подписа си върху представения договор за наем. Ако се
приеме, че представеното от ищците
ксерокопие представлява валидно сключен договор за наем на 01.04.2009 г., който обвързва ответницата
сочи, че на стр.З-та, pед 5, т.4 от ксерокопието е изрично посочено, че след изтичане на наемния срок
договорът може да бъде продължен само с изрично писмено съгласие на страните,
каквото изрично писмено съгласие не е установено. Съгласно p.5, т.1 също на стр.З договорът се сключва за срок от две години, считано от 01.09.2008 г., тоест срокът му е изтекъл на
01.09.2010 г. По делото не са представени никакви доказателства за
договорна връзка между ответницата и
наемателя в периода след 01.09.2010 г. Ако ищците
имат претенции, че в процесния период имотът е ползван от трето лице следва да ги насочат пряко срещу това лице, а
не срещу съсобствениците си. При
доказано наемно правоотношение за процесния период, за каквото няма
доказателства, надлежен ответник по
претенцията на ищците би било лицето,
което фактически ползва имота, а не ответниците по следните съображения:
двамата ответници притежават общо 2/5 ид. части или по-малко от половината от общия имот, поради което сключените от тях наемни договори са
непротивопоставими на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно
или поотделно. В този смисъл : Решение № 314 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2010 г., трето г. о. Когато сключената от
малцинството съсобственици възмездна сделка относно ползването на съсобствения
имот от трето лице е непротивопоставима на останалите съсобственици и те не са
заявили, че я приемат (както е и в настоящия случай), задължено към съсобствениците е лицето, което фактически ползва вещта. По
отношение на останалите съсобственици ползването
на имота от наемателя се явява без основание, за което последният дължи
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД определено
съобразно средномесечния пазарен наем. В този смисъл са указанията на
ВКС, IV г. о., дадени в Решение № 179 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 3104/2014 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК: „Щом
сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е
възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима
на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето, което
фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на съсобственика—
ищец".
На
основание посочените възражения и
оспорвания моли за отхвърляне на предявените срещу нея искове и за заплащане на
разноски за производството от ищците.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.Н.К.
чрез процесуален представител е представил отговор с който оспорва изцяло предявените
искове и моли да се отхвърлят. Възразява срещу иска с твърдения, че са налице
съществени различия между описанието на имота в Решение №267/18.05.2009 г. на ВКС, с което ищците обосновават претенциите си за съсобственост
върху имота и описанието на имота в исковата молба. Счита, че ищците
претендират обезщетение за помещения, които не са придобили на заявеното с
исковата молба придобивно основание и за чието придобиване не сочат основание. Твърди, че
в съсобствения на страните имот не съществува описаната в исковата молба
„стая" без площ. В описанието на имота в посоченото като основание за
съсобствеността съдебно решение №267/18.05.2009 г., I- во г.о.на ВКС, не е включена такава стая.
Твърди, че ищците притежават общо 3/5 идеални части от процесния
недвижим имот и имат
мнозинство. Съгласно чл, 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да
се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В
тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата
вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще
обвърже всички съсобственици.
Представения
по делото договор за наем е непротивопоставим на ищците и не ги обвързва,
защото те сформират мнозинство. Ответниците не притежават повече от половината
от процесния недвижим имот, поради което не могат да го отдават под наем без
съгласието на ищците. Заявява, че ползването
на вещта от наемателя е без основание, за което наемателят дължи
обез0щетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Оспорва
представения договор за наем от 01.04.2009 г. и твърди, че такъв документ не съществува. Представеният договор за
наем е компилация от събрани копия. Такъв оригинален документ не съществува,
поради което оспорва неговата автентичност, както и подписа си върху него. Оспорва и заверката за вярност с оригинала.
Видно от текста на представеното копие е, че договора е сключен на
01.04.2009 г. в глава V „Прекратяване на договора“ е записано, че
„настоящия договор е сключен за срок от две години, считано от 01.09.2008 г.“ Страниците по договора не са подписани.
Оспорва твърденията, че ответниците
ползват едностранно имота и че пречат на ищците да си ползват собствените
идеални части. Ответниците не владеят едностранно имота. Ищците никога не са
извършвали някакви действия във връзка с ползването на имота. Никой не им пречи
да си ползват идеалните части от имота, но те никога не са искали да ги
ползват. В исковата молба наведените твърдения за едностранното ползване на
недвижимия имот касаят период от 18.02.2013 г. до 18.12.2016 г. Няма
твърдения, че през периода на
настоящата претенция от 01.01.2017 до 30.04.2018 г. ищците са лишени от ползването на идеалните
си части или че ответниците ползват едностранно целия имот.
Заявява, че ищците никога не са искали да ползват общата вещ, а
са искали обезщетение. От текста на представената нотариална покана се установява, че ищците твърдят, че
са били лишени от правото да ползват имота за периода от
18.05.2009 г. до 18.01.2013 г., поради
което искат да им бъде изплатено обезщетение. Съгласно практиката на ВКС - решение № 95 ОТ 16.06.2014 Г. по гр.д.№
1913/2014 г. „Съсобственикът, който използва сам общата
вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на
другите съсобственици и ги лишава от възможността да ползват общата вещ, трябва
да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане
да е доведено до знанието на първия съсобственик“. Едва след като бъде отказано при поискване ползването на вещта, ищецът има
право да претендира обезщетение. В представената нотариална покана няма искане
за ползване на вещта и такова не им е отказвано. В нотариалната покана е
посочен определен период - от 18.05.2009 г. до
18.01.2013 г. и да процесния период няма нотариална покана. Подписа на ****в нотариалната покана не е нейн, а Л.Н.Й., ЕГН ********** и З.Н.К. ЕГН
********** никога не са
изпращали нотариална покана до ответниците.
Ответникът има постоянен и настоящ адрес *** от
2009 г., а нотариалната
покана до него е изпратена на адрес гр. Варна през 2013 г.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
разноски за производството.
С влязло в сила определение от 26.03.2019
г. производството по предявените 5 /пет/
осъдителни искови претенции срещу отв.М. Н.И. е
прекратено поради отказ от иск след постигната
извънсъдебна спогодба.
В съдебно
заседание ищците чрез процесуалния си представител адв.Й.Ч.
поддържат предявените искове срещу ответника Г.К. и молят за уважаването
им.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че страните
са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „****" ****, а именно
магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****,
в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ
от 2 492 кв.м., като В.Н.Р. ЕГН **********,
****Н. МИЛЕВА ЕГН **********, М.Н.И., ЕГН ********** и Г.Н.К., ЕГН **********
притежават по 1/5 ид. част, а Л.Н.Й., ЕГН ********** и З.Н.К. ЕГН ********** –
по 1/10 ид. част. /последните двама като наследници на ****ЕГН **********/.
Вещното право на собственост на страните по делото е установено с влязлото в
сила решение по к.д.№ 5693/2007 г. на
ВРС с което е потвърдено решението по в.г.д.
№ 941/2005г. на ВОС за делба при равни квоти на процесните
имоти, както и от представените и
удостоверения за наследници, издадени от Община Варна и Община Столична. Между
страните няма спор относно притежаваното от всяка право на собственост и
наследствената квота.
При така очертания предмет на доказване се
явява спорен въпроса относно получаването
на блага от съсобствения имот, описан по-горе само от
ответника Г.К., че същият го е отдал под
наем на трето лице без съгласието на съсобственици,
че единствено той е получавал цялата
наемна цена по договор за наем от 01.04.2009 г. и че същият възпрепятстват съсобствениците
си да ползват имота или да получат
полагащия им се наем.
Спорен
въпрос в производството от значение за решаване на спора е ползва ли се съсобствения
имот, описан в исковата молба след уточнения в съдебно заседание от наемателя “****“
ЕООД с представляващ Фуат Али и
основанието на което имотът се ползва от същото юридическо лице, като
ищците твърдят, че имотът се ползва на основание сключен между
ответниците и същото юридическо лице договор за наем от 01.04.2009 г.,
действието на който е продължено по съгласие на страните по него през процесния период и че
ответниците получават наемната цена по това договорно правоотношение. Ответниците
оспорват тези твърдения.
От съдържащия се в преписката на Община Варна,
район ****, приложена на листи 115-158 от делото се установява, че с договор за
наем от 01.04.2009 г. Г.Н.К., ЕГН ********** чрез пълномощника си **** Г.П. и М.Н.И.,
ЕГН ********** като наемодатели са отдали под наем на наемателя „****” ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Фуад Али за временно и възмездно ползване свой
собствен недвижим имот със ЗП 100
кв.м., състоящ се от две партерни помещения с квадратура 13 кв.м. и 42 кв.м. и
маза 45 кв.м., находящ се на адрес
гр.Варна, бул. **** 194, който ще се ползва от наемателя за търговска дейност с
промишлени стоки. Месечният наем е 900 лева, а срокът на договора е две години
– до 01.09.2008 г. В същия е уговорено, че след изтичане на срока на договора
същият може да бъде продължен при същите или при други условия с изрично
писмено съгласие на страните.
По
заявление на наемателя и дадени декларации за съгласие от двамата наемодатели Община
Варна, район „****“ е издала разрешение за поставяне на РИЕ /рекламно-информационен
елемент/ на фасадата на магазина с адрес гр.Варна, бул. „****“ ****.
От удостоверение, издадено от Агенция по
вписвания, както и от съдържащите се в преписката документи от НАП, ТД - Варна
се установява, че наемателят „****” ЕООД
има вписан адрес на управление и адрес
за кореспонденция, който съвпада с адреса
на наетия недвижим имот, а именно гр.
Варна, бул. „****" ****.
От
покана, изпратена от ответника Г.К. до управителя на „****“ ЕООД се установява,
че същият е уведомен, че ако желае продължаване ползването на съсобствения имот, следва да се свърже с останалите
съсобственици, като е посочен размерът на дължимия наем на всеки съсобственик. В
същата е посочено, че при непостигане на писмено съглашение, наемателят следва
да напусне обекта в срок до 15.09.2018 г.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства за установяване на
насрещните им твърдения и за опровергаване тези на насрещната страна.
От
разпита на свидетеля Ф.А. се установява, че същият е собственик на капитала на
търговското дружество – наемател на имота
„****“ ЕООД. Обектът се ползва
като магазин за детски играчки и е с
адрес гр. Варна, бул. „****“ ****.
Помещението, което ползва дружеството има
„шоу - рум“, зали и малък склад. Първият договор за наем бил сключен с **** от
името на баща й и с леля й. Този договор
приключил на 05.05.2017 год. Договорите се сменяли постоянно. Свидетелят
заявява, че последния договор с **** и с леля й е приключил на 05.05.2017 год. След последното плащане с **** имали устен договор, който бил само с нея от името
на нейния баща, който е един от петимата
собственици. Тогава свидетелят платил наема
за четири месеца на **** и тя трябвало да донесе пълномощно от нейния баща, но тъй като не представила
такова, тогава наемателят спрял да плаща защото
нямало с кого да сключи договор. Този устен договор е от юни месец 2018
год. Тогава дружеството е платило за четири
месеца по 150 лева - общо 600 лева на **** за дела на нейния
баща. Тъй като не е представила
пълномощно, дружеството е спряло плащанията защото собствениците имали спорове и не знаели с кого да сключат
договора. Никой не се представил и наемателя
спрял да плащаме, защото нямало на кого.
Съдът е предявил на свидетеля договора за наем от 01.04.2009 год., който е приложен
в преписката на район „****“ и същият е заявил, че подписът за наемател „****“ ЕООД е негов.
Заявява, че договорите се сменяли, но дружеството продължавало да плаща по първия договор. Така
били посъветвани от адвоката. Променяли се някои клаузи, но договора
продължавал и наема е първоначално
определения в размер на 600 лева. Свидетелят е подписал договора, а за другата страна се подписали ****
като пълномощник на баща й и една нейна леля. Не е знаел, че има и други
собственици, мислел, че само бащата на **** и нейната леля са собственици. Разбрал за другите собственици след като те
се явили и се представили. Свидетелят им отговарял: „Като си собственик, отивай
в съда, защото аз имам договор с други хора. Аз нямаше как да знам, кой точно е
собственика“.
На 14.03.2018 год. е спрял плащанията. На
01.06.2018 год. е платил на **** дела на баща й за 4 месеца по 150 лева –
общо 600 лева. Свидетелят от името на „****“
ЕООД е отказал да сключи договор с клиентите на адвокат Ч., който се представил за
пълномощник на останалите собственици и поискал да сключат договор за наем. Свидетелят не се съгласил, защото
разбрал, че има съдебни дела и постановено
решение. Отговорил, че когато съдът разреши
проблема, тогава ще плати. С ****, като представител на баща й имал устен
договор за наем от месец юни 2018 год. по
който заплащал наем по 150 лева за дела
на баща й, който е един от петимата
собственици.
Свидетелката **** П. е
дъщеря на ответника и съдът цени показанията й по реда на чл.172 ГПК. Същата
заявява, че за периода от 01.01.2018
год. до 30.04.2018 год. имало сключен някакъв
договор за наем, но не може да каже кога е изтекъл. Този имот е собственост на
всичките, които са страни по делото, защото е наследствен. Баща й също е един
от собствениците на имота. През 2009 год. с решение на ВКС имотът се разделил
на петимата поравно. Тогава имало наематели
и баща й я изпратил да им плаща техния дял от наема по пощата. Лично тя е
изпратила чрез запис дяловете на В.Р., ****Милева
и на Маринка Котева, но не помни за кой
период са били сумите за наем. Преди разделянето, имота се ползвал от баща й и от
леля й М.. За 2018 год. не може да каже дали баща й е сключвал договор с
наемателя. За 2018 год. не е получавал наеми. През 2017 год. и 2018 год. ищците
посещавали магазина и наемателя се оплакал,
че ходят като данъчни инспектори, защото има стока и се притеснява. Преди две години В.Р. пуснала жалба, че неизвестни извършители
правят ремонт в нейния имот. Оказало се, че тези неизвестни извършители са наемателя
и единия от ищците – Н.М.. Съсобствениците
не са искали да ползват имота, защото свидетелката
им е звъняла многократно и е предлагала да сключат договор за наем с петимата
собственици за да приключат делата, но
отговора бил: „Не, ние няма да сключим договор, ще се видим в съда!“. Заявява,
че може да е подписвала договор за наем като пълномощник на баща й, но
не помни кога.
Съдът
е предявил на свидетелката договора за
наем от 01.04.2009 год., съдържащ се в преписката от Община Варна, район „****“
и тя е заявила, че подписът за наемодател е на баща й, но шрифта на текста на всички страници
е различен.
Ищците чрез процесуалния си представител в хода на производството
поддържат, че претенцията им за процесния период се основава на договора за наем от 01.04.2009 год., действието
на който се продължава всяка година от страните по него.
На съда е известно, че на посоченото място срещу МОЛ Варна и адм.адрес гр.Варна, бул. “****“ **** има рекламни табели на
„****” – склад за детски играчки, обозначен с надписи и рисунки на фасадата на
сградата.
От заключението на СОЕ, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че за периода
01.01.2017 г. – 30.04.2018 г. средният пазарен наем на процесния
имот е 12476.80 лева. За частта на всеки ищец - 1/5 наемът е 2496.00 лева или 156.00
лева на месец.
От твърденията в молбата и
събраните в хода на производството доказателства следва, че предявените искове са
такива с пр.осн.чл.30, ал.3 ЗС. За да бъде уважен този
иск следва да бъдат доказани елементите
от сложен фактически състав, а именно наличие на съсобственост, ползване на
съсобствената вещ само от ответниците чрез
извличане на ползи от нея и липса на разпределение на ползите. Разпределението
на ползите е в тежест на доказване на ответната страна, в случай, че твърди
такова. Правилото по чл. 30, ал. 3 от ЗС е конкретно проявление на принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, а такова е налице при всяко нееквивалентно
имуществено разместване на блага между
съсобствениците. В този смисъл е постановено решение № 18 от 26.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1407/2008 г., IV г.о и други.
Понятието "ползи на общата
вещ" по чл. 30, ал. 3 ЗС има по-широко съдържание от понятието "използване на общата
вещ" по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и
семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове,
които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени
подобрения. За разлика от чл. 30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид само личното ползване на
съсобствената вещ. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което
последната не се използва като средство за производство или стока, нито
съсобственикът, който я ползва събира някакви доходи от нея, а извлича полза
само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта. Вземането за обезщетение на съсобственика,
който не си служи с вещта срещу съсобственика, който я използва по свои нужди,
представлява граждански плод от правото на собственост на
съсобственика-кредитор върху общия имот. Размерът на обезщетението по начало се
определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за
който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. В този смисъл решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
803/2008 г., II г.о. и други.
Когато един съсобственик
е сключил наемен договор от свое име за целия имот, в този случай само
той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер. Правото на останалите
съсобственици върху припадащите се части от наема, съобразно притежаваната от
тях идеална част от имота се изразява във вземане срещу наемодателя, упражняващ
като ползвател правото на собственост на другите съсобственици като такъв,
събиращ целия наем и в това качество им дължи частта, която им се следва
съобразно размера на идеалната им част –
решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по
гр. д. № 1107/99 г., IV г.о.
Фактически състав на осъдителния
иск по чл. 30 ал. 3 от ЗС като конкретно проявление на забраната за
неоснователно обогатяване сочи, че вземането е изискуемо от деня на получаване
на престацията, защото неоснователността на преминаването на блага от
имуществото на едно лице в патримониума на друго съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент. Към момента, в който ползващия съсобственик получи облагата той е длъжен да
предаде припадащата й се част на неползващия съсобственик. Следователно, изискуемостта
на вземането за обезщетение по чл. 30
ал. 3 от ЗС настъпва от деня на получаване на наема от някой или някои от
съсобствениците. За основателността на претенцията по чл.30, ал.3 ЗС за добивите
от общата вещ не е необходимо писмено поискване.
Вземането по чл. 30 ал. 3 от ЗС представлява обезщетение за ползите, от които ищецът е
лишен в следствие на ползването на съсобствената вещ от друг съсобственик. Това
обезщетение не може да се счита за
периодичен платеж, какъвто е наемът, дължим от наемателя към наемодателя.
Фактът, че облагата в конкретния случай се изразява в реализиране на наемно
правоотношение не прави вземането по чл. 30 ал, 3 от ЗС периодичен платеж.
Вземането по чл. 30 ал. 3 от ЗС се погасява с изтичане на петгодишен давностен
срок, поради което вземането на ищците не е погасено по давност.
От
доказателствата по делото се установи, че
наемателят „****” ЕООД ползва съсобствения имот по договор за наем с ответника за периода от 01.01.2017 г. до 05.05.2017
год., съгласно показанията на законния представител на наемателя „****“ ЕООД - Ф.А. срещу наемна цена в размер на 600
месечно, а не както е записано 900 лева за първите две години на действието на
договора.
Показанията
на свид.А. са допустими
с оглед възраженията на ответника във връзка с подписания договор за наем от
01.04.2009 г. и същите не са опровергани
от останалите доказателства. Същите кореспондират и с показанията на
свидетелката П., която е заявила, че баща й и леля й са ползвали имота преди
делбата. Подписали са договор за наем с „****“ ЕООД и са получавали наемната
цена, тя е правила опити да изпрати частта от получения наем на останалите
съсобственици, но те отказвали. От свидетелските показания се установи, че първия договор за наем от
01.04.2009 г. е сключен с Ю.П. като
пълномощник на баща й Г.К. и с нейната
леля М.И., като в годините се променяли някои условия, но договорът се
продължавал и плащанията винаги са били по първия договор като наемът, който е
заплащал наемателя е бил 600 лева на месец. Действието на този договор е приключило
на 05.05.2017 год. когато наемателят разбрал, че има и други собственици на имота и
се водят дела. Именно тогава е спрял плащанията на договорената наемна цена.
Платил на **** дела на баща й за 4 месеца по 150 лева, общо 600 лева. От м.юни 2018 г., който момент е след процесния период наемателят има нов устен договор с бащата
на ****.
От
изложеното съдът намира за доказано по безспорен начин, че за периода от
01.01.2017 г. до 05.05.2017 год., наемателят е заплащал наемата
цена в размер на 600 лева на месец на
двама от съсобствениците, а именно на М.И. и на Г.К., като след тази дата 05.05.2017 г. същият е спрял плащанията, защото тогава
разбрал, че има и други собственици. Този период е включен в процесния период
01.01.2017 г. – 30.04.2018 г. Доколкото по делото не са представени доказателства за извършени
плащания и предаване на суми за припадащата
се част от наема на ищците, съдът намира, че
предявените искове за получен наем за периода от 01.01.2017
г. до 05.05.2017 год. или за 4 месеца само от двама от съсобствениците на общата вещ
е основателен.
По отношение на размера на претенцията, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението се
определя съгласно уговореното между страните, като се съобразява обема за който
ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността - решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г.,
II г.о.
В представения и съдържащ се в преписката на
район „****“ при Община Варна договор за наем от 01.04.2009 г. е посочено, че
същият се сключва за срок от две години,
считано от 01.09.2008 г. за сумата от 900 лева на месец. За установяване на исковите претенции по
размер за целия процесен период е допусната СОЕ. От
заключението на същата, възприето от съда с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК и ценено
от съда като пълно, ясно, обосновано и компетенто дадено се установи, че за целия
процесен период 01.01.2017
г. – 30.04.2018 г. средния пазарен месечният
наем за 1/5 част за дела на първата ищца е
156 лева на месец и съответно за 1/10
част за дела на останалите ищци средният пазарен наем е
78 лева на месец.
Исковата претенция на В.Р. срещу отв.К. е заявена за вземане в размер на 1040.00 лева като част от дължимо обезщетение 2080.00 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г. От изложеното по-горе следва, че молбата
е основателна за обезщетение за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г. в размер на 624 лева /за 4 месеца по
156 лева за 1/5 част/, съгласно заключението на СОЕ, като за горницата до претендираната сума 1040.00
лева като част от обезщетение в размер на 2080.00 лева и за периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г. предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Ищците
Л.Й., З.К., Н.М. и Б.К. са заявили вземане срещу отв.К. в
размер на 520.00 лева всеки като дължимо обезщетение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г. От изложеното по-горе следва, че молбата на
всеки от четиримата е основателна за обезщетение за периода 01.01.2017 г. – 05.05.2017 г. в
размер на 312 лева /общо 4 месеца по 78 лева за 1/10 част/, съгласно
заключението на СОЕ, като за горницата до претендираната
сума 520.00 лева и за периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г. предявените искове на
всеки следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид изходът от спора и
направеното искане от страните по чл.78 ГПК,
съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищците разноски за производството пред
първата инстанция в общ размер на 1084.74 лева за уважената част
на предявените искове, а ищците следва да заплатят на ответника разноски за отхвърлената част на исковите
претенции в размер на 181.60 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Н.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на В.Н.Р.
ЕГН **********,*** сумата 624 /шестстотин
двадесет и четири/ лева, представляваща
дължимо обезщетение за ползите от
които съсобственикът е лишен за притежаваната
1/5 ид.част от отдаден под наем недвижим имот в гр. Варна, бул. „****" ****,
представляващ магазин с два склада с
обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.,
стая, две избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда
построена в гр. Варна, бул. „****" ****, в дворно място, цялото от 2492
кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI микрорайон Варна, както и 1/5 ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 624 лева
до размера на предявения частичен иск 1040.00 лева от общо задължение в размер на 2080.00 лева, както и за периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати на Л.Н.Й., ЕГН **********,*** сумата 312 /триста
и дванадесет/ лева, представляваща
дължимо обезщетение за ползите от които съсобственикът е лишен за притежаваната 1/10 ид.част
от отдаден под наем недвижим имот в гр.
Варна, бул. „****" ****, представляващ
магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м., стая, две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****,
в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, както и 1/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 2492 кв.м., за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 312 лева
до размера на предявения иск 520.00 лева, както и за
периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,***
да заплати на З.Н.К., ЕГН
**********, адрес *** сумата 312 /триста и дванадесет/ лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползите от които съсобственикът е лишен за притежаваната 1/10 ид.част
от отдаден под наем недвижим имот в гр.
Варна, бул. „****" ****, представляващ
магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м., стая, две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****,
в дворно място, цялото от 2492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, както и 1/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 312 лева
до размера на предявения иск 520.00 лева, както и за периода
от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,*** да заплати
на Б.Г.К., ЕГН **********, адрес *** сумата 312 /триста и дванадесет/ лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползите от които съсобственикът е лишен за притежаваната 1/10 ид.част
от отдаден под наем недвижим имот в гр.
Варна, бул. „****" ****, представляващ
магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м., стая, две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****,
в дворно място, цялото от 2492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, както и 1/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 312 лева
до размера на предявения иск 520.00 лева, както и за
периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,*** да
заплати на Н.И.М., ЕГН
**********, адрес *** /триста и дванадесет/ лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползите от които съсобственикът е лишен за притежаваната 1/10 ид.част
от отдаден под наем недвижим имот в
гр.Варна, бул. „****" ****, представляващ
магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м., стая, две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул. „****" ****,
в дворно място, цялото от 2492 кв.м., ПИ № **** в кв. ****, по плана на XVI
микрорайон Варна, както и 1/5 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода
01.01.2017 г. – 05.05.2017
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на молбата – 10.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 312 лева
до размера на предявения иск 520.00 лева, както и за
периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН ********** да заплати на В.Н.Р. ЕГН **********, Л.Н.Й.,
ЕГН **********, З.Н.К., ЕГН **********, Б.Г.К., ЕГН
********** и Н.И.М., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 1084.74 /хиляда осемдесет и четири
лева и 74 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.Р. ЕГН **********, Л.Н.Й., ЕГН **********, З.Н.К., ЕГН **********, Б.Г.К., ЕГН
********** и Н.И.М., ЕГН ********** да заплатят на Г.Н.К., ЕГН **********
разноски за производството в размер на 181.60 /сто осемдесет и един лева и 60
ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: