Решение по дело №455/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2337
Дата: 21 май 2012 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20123110100455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2337

21.05.2012 г., гр.Варна,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 Гражданско отделение, XXX-ти състав,

на 10 май 2012 г.                                                        Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А. Я.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 455 по описа за 2012 год.

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс.

Производството е образувано по молба на ищеца Е.К.Н. срещу ответника В.С.А., с която е предявила иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като законен представител и майка на малолетното дете К. В. А., ЕГН **********, като моли съдът да постанови решение и да предостави родителските права за упражняване от ищеца, като местоживеенето на детето се определи също при ищцата, а на ответника да се определи режим на личен контакт с детето, като го взема при себе си всяка 1-ва събота от месеца от 12,00 часа до 16,00 часа, и да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка от 150 лева. В молбата си ищцата твърди, че с ответника имат родено дете от общото им съжителство К. В. А., ЕГН **********, като от месец февруари 2011 г. не живеят заедно. Причина ищцата да напусне с детето семейното жилище била, че ответника не полагал грижи за семейството и ставал причина за ежедневни конфликти и напрежение, за което е издадена и заповед за защита по ЗЗДН. Отделно от това ответника е изтърпявал присъда в затвор. Твърди, че ответника от раждането на детето не е полагал грижи за него, а самото дете няма желание да го вижда. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове.

Ответника от своя страна в определения едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 от ГПК и не е изразил становище по предявеният иск.

В съдебно заседание ищеца, чрез адвоката си  поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответника се явява лично, не се представлява от адвокат, изразява становище, че оспорва само режима на личен контакт с детето, като иска същия да бъде разширен.

ДСП-Варна, редовно призовани, не се представляват, представят писмен соиален доклад.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От копие на удостоверение за раждане /л.3/ се установява, че детето К. В. А., ЕГН **********, е родено на *** г. и като негови родители са записани ищеца и ответника Е.К.Н. и В.С.А..

От съдебен протокол от 14.02.2011 г. по ГД №20372/ 2010 г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав, /л.6-7/ се установява, че е одобрена спогодба между ищеца и ответника във връзка с постановяване на защита от домашно насилие за срок от една година, като на ответника са наложени мерки да се въздържа от домашно насилие и да не приближава местоживеенето на ищцата.

От изготвен социален доклад /л.43-44/, се дава становище, че родителските права следва да се предоставят на майката, а на бащата да се предостави по-разширен режим на личен контакт.

По искане на ищцата е разпитана свидетелката З. Д. Н. /майка на ищцата/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание за безспорно установено между страните е установено, че ответника е излежавал присъди лишаване от свобода в затвор в период 28.04.2011 г.-30.12.2011 г. и за период 2004 г.-лятото на 2006 г.     

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Установява се, че между страните няма спор по предоставяне на родителските права на ищцата, заплащането на издръжка от бащата на детето в размер на 150 лева месечно, както и това детето да живее при своята майка. Спорен момент между страните се явява какъв да е режима на личен контакт на ответника-баща с детето.

Решаващо значение при определяне местоживеенето на детето имат неговите интереси. Към настоящия момент детето живее при майката, която полага преки и непосредствени грижи за него. Ищцата притежава нужните качества за правилното възпитание на детето, както и обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците му, разполага с необходимите битови условия за задоволяване на потребностите му. В интерес на детето, предвид възрастта му, е да остане в същите условия, при които е живяло до настоящия момент, като преките и непосредствени грижи по отглеждането му се полагат от неговата майка.

Изложеното обуславя извода, че е в интерес на детето да живее при майка си и на нея да бъдат предоставени родителските права. На ответника следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с оглед възрастта на детето, а именно така както е поискано с исковата молба: да го вижда и взема при себе си всяка 1-ва събота от месеца от 12,00 часа до 16,00 часа. По този начин детето ще има възможност да изгради и запази в връзка и с баща си, като съдът не приема становището на ДСП-Варна за предоставяне на  разширен режим на бащата, защото същия не доказва възможности за предоставяне на подходяща среда за полагане на грижи за детето. Самия ответник не ангажира доказателства къде живее в действителност.

Като последица от определяне на местоживеенето на детето при майката и предоставянето на нея на родителските права за упражняване, съдът следва да се произнесе относно дължимата издръжка от бащата в полза на детето. Такава се претендира от ищеца в размер на 150,00 лева, като в проведеното съдебно заседание се констатира, че ответника изразява съгласие да заплаща в този размер. Същата следва да се присъди за една година преди подаването на исковата молба в съда съгласно разпоредбата на чл.149 от СК и направеното искане от ищеца, което съдът приема за основателно.

Ответника следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216,00 лева, за бъдещ период и за минал период в размер на 72,00 лева или общо 288,00 лева.

С оглед изхода на спора, и направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, ответника следва да заплати сумата от 82,00 лева за платена д.т. и 600,00 лева за адв.хонорар, и 17,00 лева за издадени СУ, или  обща сума от 699,00 лева. Ищеца е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.45/, но в него неправилно е отразил размера на адвокатския хонорар, затова съдът го присъжда в размер съгласно представените доказателства.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОСТАНОВЯВА детето К. В. А., ЕГН **********, да живее при своята майка Е.К.Н., ЕГН **********, на основание чл.127, ал.2 от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К. В. А., ЕГН **********, на майката Е.К.Н., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.С.А., ЕГН **********, с детето К. В. А., ЕГН **********, както следва: да го вижда и взема при себе си всяка 1-ва събота от месеца от 12,00 часа до 16,00 часа.

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,***. „****, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето си К. В. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.К.Н., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150,00 лева, считано от датата 11.01.2011 г./една година преди предявяване на иска в съда/, ведно  със  законната  лихва  за  всяка  закъсняла  вноска  с  падеж 1-во  число  на  месеца,  за  който  се  дължи,  до  настъпване  на  законна  причина  за  изменение  или  прекратяване,  на  основание  чл.143 и чл.149 от СК.

 

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,***. ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 288,00 лева, по сметка на РС-Варна, както и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.

 

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,***. „****, ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА от 699,00 лева представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производство пред РС-Варна, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните на съобщение за изготвянето и обявяването му.

 

Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: