Решение по дело №616/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, подадена чрез юрисконсулт И. В., против Решение № 212 от 30.04.2024 год. постановено по а.н.д. № 1910 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 006195 от 01.12.2022 год. за налагане глоба в размер на 1 800,00 лева на Г. И. Г., [ЕГН] от с. Бачево, Община Разлог, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение. Моли се за неговата отмяна и вместо него съдът да потвърди издаденият акт. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез юрисконсулт И. поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът – Г. И. Г., чрез адв. К. в писмено становище от 13.01.2025 год. моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени НП № 006195 от 01.12.2022 год. Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 14.06.2022 год., в 10:00 часа, на ГКПП – Калотина е била извършена проверка на ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105.460“, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от Г. И. Г.. В хода на проверката е било установено, че на 02.06.2022 год., в 05:42:22 часа, горепосоченото МПС, е управлявано в Община Пазарджик по път I-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено от контролните органи на ГКПП Калотина при проверка на процесния, както и с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 006195/02.06.2022 год. от 14.06.2022 год. на нарушителя, предявен му е и връчен срещу подпис. Записал е, че няма претенция към съставителя на акта. В хода на проверката лицето е заплатило дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 133,00 лева. Отбелязано е, че нарушителят може да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2от ЗП, в 14-дневен срок от връчване на акта, но такава не е постъпвала по сметка на АПИ в посочения срок. Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП. Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП във връзка с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, в размер на 1800,00 лева.

Освен приобщения доказателствен материал по делото, част от който е административно-наказателната преписка и снимков материал, съдът е изслушал свидетелските показания на актосъставителя – свидетеля Г. М.. В хода на съдебното производство е представен и приемо-предавателен протокол на бордови устройства от 25.01.2022 год. относно процесното ППС.

От правна страна инстанцията по същество е достигнала до извода, че в НП не е вменена деятелността на Г., а именно, че той е управлявал превозното средство на посочената дата, час и път, без заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Посоченото нарушение е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, наложило отмяна на оспореното НП, независимо, че при установяване на фактите по делото е установил за доказано управлението на ППС от Г. на посочената дата, час и път.

Решението е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление е обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 1800,00 лева, многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на задълженото лице. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. Решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 год. по дело С - 61/2023 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 год., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, НП правилно е бил отменен, което впрочем от своя страна прави безпредметно обсъждането на мотивите на решението и направените в тази връзка останали касационни оплаквания.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на ответника по касация се дължат разноски за касационното производство. Същият претендира сумата от 550,00 лева заплатен адвокатски хонорар за настоящата касационна инстанция, с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025 год. Според чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 1 800,00 лева) и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000,00 лева до 10 000,00 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева + 10% за горницата над 1 000,00 (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.) или в размер на 480,00 лв. Поради това следва да се намали адвокатският хонорар, като същият бъде редуциран на сумата от 480,00 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212 от 30.04.2024 год. постановено по а.н.д. № 1910 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Г. И. Г., [ЕГН] от с. Бачево, Община Разлог, сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно.