№ 27
гр. Г., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на четиринадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря А.Д.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215550100275 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 22.02.2021 г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията си от ответницата в размер
на 218.13 лева и било образувано ч.гр.д. № 57/2021 г. на ГРС, по което била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, поради което предявявал на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК исковете си по делото. В качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ,
продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ, като действащите такива
през процесния период били ОУ на договорите му за продажба на електрическа енергия,
одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, а същите били
публикувани на сайта му. Съгласно чл. 94а ЗЕ крайният снабдител осигурявал снабдяването
с ел. енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които били присъединени към
ел.разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдявали от друг доставчик. До този момент
ответницата не била упражнила правото си на промяна на доставчика на ел.енергия. Тя
имала качеството на битов клиент съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от нея
ел. енергия била за битови нужди с оглед вида на обекта й на потребление - жилище. По
силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищецът се задължил да снабдява с ел. енергия обекта й с ИТН -,
който се намирал в -. За същата бил открит клиентски № ********** в качеството й на
собственик на обекта, съгласно справка от СВ Г.. Ответницата от своя страна, съгласно чл.
1
11, т. 1 ОУ, се била задължила да заплаща всички свои задължения от снабдяването с
ел.енергия в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2 ОУ. Съгласно
чл. 27, ал. 1 ОУ, при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията
си по ОУ и съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, за периода 25.02.2020 г. - 24.05.2020 г., доставил до
обекта на ответницата ел. енергия на обща стойност 202.51 лева, която до този момент не
била платена. Поради забава в плащането й ответницата му дължала и законна лихва от
общо 15.62 лева за периода 22.04.2020 г. - 21.01.2021 г. Законната лихва за забава се дължала
по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа й до образуване на
производството на основание чл. 18, ал. 1, 2, 3, пр. 3 ОУ. Срокът за плащане на фактурата
бил посочен в нея. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и
периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложения препис -
извлечение от клиентската сметка на ответницата. Искането е да се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 202.51 лева за главница от
неплатена ел.енергия доставена до обекта й на потребление за периода от 25.02.2020 г. до
24.05.2020 г., с 15.62 лева законна лихва от 22.04.2020 г. до 21.01.2021 г. и законна лихва
върху главницата от 22.02.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57 описа за 2021 г. на
Гълъбовския районен съд. Претендира разноски.
Ответницата В. К. СТ. не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез
пълномощника си, заема по същество становище, че платила в хода на делото задълженията
си за процесната ел. енергия по трите фактури, с 15.65 лева лихва за забава в плащането й,
както и дължимото се на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в
заповедното производство, и платената от същия за образуването му държавна такса от 25
лева, като щяла да плати и разноските по настоящото дело, като първоначално заема
становище, че дължала и законната лихва от заявлението, а в хода на делото по същество
заема становище за нейната недължимост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните вземания ищецът е подал на 22.02.2021 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното
ч.гр.д. № 57/2021 г. на ГРС, по което на 23.02.2021 г. е издадена исканата заповед, която е
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 23.06.2021 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, който поради
това се считат предявени на 22.02.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване
на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Не е спорно между страните, а се установява и от представените от ищеца и
неоспорени от пълномощника на ответницата фактури, че страните са сключили при
2
представените в заповедното производство публично известни общи условия договор за
продажба на ел.енергия за битови нужди до собствения на ответницата апартамент -, с ИТН -
(л. 4-8). По силата му ищецът се задължил да снабдява и продава на ответницата ел.енергия,
която да доставя до този й апартамент/обект, а тя се задължила да му я плаща веднъж
месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от общите условия). Няма данни
този договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал.
3 ГПК).
По силата му ищецът доставил и продал, а ответницата ползвала на посочения
обект/апартамент ел. енергия за исковия период от 25.02.2020 г. до 24.05.2020 г., по фактури
№№ *********/31.03.2020 г., № **********/30.04.2020 г. и № **********/31.05.2020 г., на
обща стойност 202.51 лева с ДДС, която е следвало да му плати на посочения във всяка от
тях падеж/срок за плащането й – 10 дни от издаването й (л. 5-8).
При това положение, тежестта да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено,
че е изпълнила тези свои насрещни и изискуеми парични задължения към ищеца, и му е
платила цените на тази доставена й ел. енергия по тези фактури, лежи по делото върху
ответницата (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая денят за плащане на всяка от тях е определен в
чл. 18, т. 2 от ОУ на сключения от страните при същите договор – 10 дни от издаването й, а
паричното задължение за плащането им е носимо, а не търсимо (чл. 68, б. „а“ ЗЗД). Поради
това именно ответницата носи тежестта да докаже пълно и главно по делото деня на тяхното
плащане, респективно, че е платила на ищеца същите цени изцяло и без забава, до 11-ят ден
от издаването на всяка от тези фактури и без покана (чл. 27, ал. 1 ОУ и чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД). По делото обаче няма данни същата да е платила до настъпването на 21.04.2020 г. на
падежа дължимата се от нея цена от 70.04 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по
фактура № **********/31.03.2020 г., до настъпването на 01.06.2020 г. на падежа дължимата
се от нея цена от 101.86 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по фактура №
**********/30.04.2020 г., и до настъпването на 10.06.2020 г. на падежа дължимата се от нея
цена от 30.61 лева на доставената й от ищеца ел. енергия по фактура №
**********/31.05.2020 г. (л. 5-7). А е очевидно, че тези падежи са настъпили преди подаване
от ищеца след това на 22.02.2021 г. на заявлението му за издаване на заповедта по чл. 410
ГПК и образуване на настоящото дело според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това
му дължи за претендирания исков период от 22.04.2020 г. до 21.01.2021 г., мораторни лихви
в размер на законната лихва за забава в плащането на тези цени по тези фактури (чл. 86, ал.
1 ЗЗД).
С молбата си от 11.10.2021 г. по делото обаче, пълномощникът на ответницата
представя три разписки от 08.10.2021 г. и една от 30.09.2021 г., които ищецът не е оспорил и
от които е видно, че след образуване на настоящото дело ответницата е платила на
30.09.2021 г. цените от общо 202.51 лева на доставената й ел. енергия по процесните три
горепосочени фактури, а на 08.10.2021 г. и претендираната от ищеца със заявлението и
исковата му молба мораторна лихва за забава в плащането им от 15.62 лева за периода от
3
22.04.2020 г. до 21.01.2021 г., както и 25 лева от внесената от ищеца за образуване на
настоящото дело държавна такса и 50 лева за дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК (л. 27-34). Доколкото обаче тези плащания са от значение за съществуването на тези
вземания, съдът следва да ги вземе предвид независимо, че са настъпили в хода на делото
(чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 ТР 4-2014-ОСГТК). Със същите ответницата е погасила изцяло
процесните вземания на ищеца за тези претендирани от него с процесните искове цени по
процесните фактури в общ размер от 202.51 лева главница, с 15.62 лева законна лихва за
забава в плащането им от 22.04.2020 г. до 21.01.2021 г. Поради това тези вземания
несъществуват към релевантния момент на приключване на съдебното дирене по делото (чл.
235, ал. 3 ГПК и т. 9 ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това следва да се отхвърлят, като
неоснователни, предявените по делото искове за тяхното съществуване (чл. 422, ал. 1 ГПК).
С тези плащания обаче ответницата не е платила и дължимата се от нея и присъдена на
ищеца със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като законна последица - законна лихва
за забава в плащането на главницата от 202.51 лева от подаване на заявлението му в съда на
22.02.2021 г., от която дата се счита предявен и иска му за нейното съществуване по делото
по чл. 422, ал. 1 ГПК, до изплащането й в хода на настоящото дело на 30.09.2021 г. (т. 4а от
мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това следва това му искане по настоящото дело, за
признаване на нейното съществуване, да бъде уважено, като се признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца тази законна лихва върху присъдената му със
заповедта по чл. 410 ГПК главница от 202.51 лева, за периода от подаване на заявлението му
в съда на 22.02.2021 г., до изплащането й на 30.09.2021 г. (т. 4а от мотивите на ТР 4-2014-
ОСГТК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
Независимо, че исковете за съществуване на процесните вземания за главница и 15.62
лева законна лихва от 22.04.2020 г. до 21.01.2021 г. следва да се отхвърлят, като
неоснователни, сторените от ищеца разноски по делото в общ размер от 125 лева (от които
внесената от същия държавна такса от 75 лева - до дължимия се за настоящото производство
размер от 25 лева съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, и 100 лева
минимално възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата, но до неплатения му от същата с разписките от
08.10.2021 г. размер от 50 лева (тъй като именно част от общо 75 лева от разноските му по
настоящото дело, от която 25 лева дължима се за същото държавна такса и 50 лева от
дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, ответницата е заявила изрично в тези
разписки, че му плаща с тях, поради което именно тези посочени от нея разноски по
настоящото, а не по заповедното производство, следва съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД да се
считат и погасени със същите плащания – л. 29-30), защото именно тя носи с оглед
изложеното тежестта да докаже, че е платила претендираните с тях и изискуеми преди
подаване в съда на 22.02.2021 г. на заявлението му за издаване на заповедта за тяхното
изпълнение по чл. 410 ГПК, и обрауване на настоящото дело с оглед фикцията на чл. 422,
ал. 1 ГПК, вземания, до настъпване на техните падежи за плащането им преди образуване на
4
делото. А в същото се установи, че те са погасени от нея чрез плащане едва в хода на
делото. Поради това е дала повод за завеждането му и му дължи, по аргумент от чл. 78, ал. 2
ГПК, всички тези сторени от него разноски по същото, до неплатеният им от нея в хода му
техен горепосочен размер от 50 лева (Р 124-1957-IV г.о., Опр. 605-2002–II г.о., Опр. 475-
2005 г.–II т.о., т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). На същото основание ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и сторените от същия разноски в заповедното производство в
общ размер от 75 лева (от които 25 лева държавна такса за същото производство и 50 лева
минимално възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП, тъй като е
юридическо лице, защитавано в заповедното производство от юрисконсулт).
Воден от горните мотиви, Гълъбовският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. СТ., с ЕГН **********, с адрес
-, че дължи на Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, законна лихва върху
главницата от 202.51 лева от 22.02.2021 г. до изплащането й на 30.09.2021 г., за което
парично задължение е издадена заповед № 260035/23.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 57 по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен
съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Е. с п.а., искове по чл. 422, ал.
1 ГПК за признаване за установено по отношение на В. К. СТ. с п.с., че му дължи сумата от
202.51 лева за главница от неплатена стойност на доставена електрическа енергия за периода
от 25.02.2020 г. до 24.05.2020 г. по партида на длъжника с клиентски № ********** за обект
на потребление -, с ИТН -, с 15.62 лева обезщетение за забавеното й плащане за периода от
22.04.2020 г. до 21.01.2021 г., за които парични задължения е издадена заповед №
260035/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
57 по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен съд.
ОСЪЖДА В. К. СТ. с п.с., да заплати на Е. с п.а., сумата от 50 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 75 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 57 по описа за
2021 г. на Гълъбовския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5