№ 873
гр. Перник, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500622 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Л. М. Б. и И. Б. Б. срещу решение №
172/ 04.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1422/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир,
с което по предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на поземлен имот с
идентификатор 61577.505.1336, находящ се в гр. Радомир, Община Радомир, Област
Перник, с административен адрес: гр. Радомир, *** с площ от 709 кв.м. между Ц. Х. Х. с
квота ½ ид.ч. и Л. М. Б. и И. Б. Б. с квота ½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена
общност по вариант трети от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
както следва: Ц. Х. Х. да ползва терен по т.БВД5678ЕБ с площ 99 кв.м. и по
т.Г4321ПОНМЛКЙРЗИГ с площ 251 кв.м., заедно с попадащите в него двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор 61577.505.1336.5 и сграда с
идентификатор ***3, заедно с попадащите в имота кладенец и водомерна шахта; а Л. М. Б. и
И. Б. Б. да ползват терен по т.АБЕ81ПОНМЛКЙРЗЖА с площ 328 кв.м. и т.ВСГ45ДВ с площ
22 кв.м., заедно с двуетажна къща с идентификатор *** сгради с идентификатори ***0,
61577.505.1336.9, 61577.505.1336.8, ***1 и ***2, попадащи в този терен, заедно с падащия се
в имота кладенец, а общ терен за ползване да бъдат 9 кв.м. по т.1-2-3-4-5-6-7-8-1.
Жалбоподателите изразяват становище, че атакуваното решение е неправилно. Сочат,
че с отговора на исковата молба са отправили искане да бъде допусната съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която да предложи вариант на ползване, съобразен с
фактическото ползване на имота. Такъв бил предложен в съдебно заседание на 26.06.2025 г.
чрез доработка на вече изготвеното заключение. Това бил четвъртия предложен вариант,
като вещото лице отбелязало, че същият припокрива почти установеното от страните
фактическо ползване на имота с някои корекции, без да уточнява последните. Според
въззивниците разпределението на ползването следва да бъде направено по четвъртия
вариант, тъй като отразява фактическото ползване и е съобразен с предназначението на
сградите, а другите предложени от вещото лице варианти са неудобни. Съдът неправилно
преценил, че разпределението на ползването следва да бъде по вариант трети, като се
съобразил единствено с брой на съсобствениците и правата им, но не и с характера на
сградите и с фактическото положение до възникването на правния спор. С жалбата се
поддържа, че третия вариант не е най-функционалното разпределение. Твърди се, че според
изявление на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, направено в съдебно
1
заседание на 20.03.2025 г., целта на искането за изработване на първите три варианта била да
не могат да се ползват сградите по предназначение и преди всичко гаражите. Сочи се, че
чрез приемането на третия вариант на ползване на имота съдът направил пълна промяна на
досегашното ползване. Чрез него се затруднявал пешеходният достъп и се прекратявала
възможността за ползване по предназначение на гаражите на страните, освен това не бил
съобразен с евентуална необходимост от достъп при възникване на аварийна ситуация,
превръщал мястото за общо ползване в конфликтна точка. Изместването на линията по т. ЕД
на север под формата на дъга, както и на линията по т. Е81ПОН на запад създавало
затруднения при ползването на кладенеца и достъпа на жалбоподателите до ползваната от
тях част от имота. Последните считат, че кладенецът следва да остане в мястото за общо
ползване, а не да бъде на границата между частите, определени за самостоятелно ползване.
При изработването на вариант четвърти вещото лице не се съобразило със съществуващите
на място шахти, чешма с корито, кладенец, оградна стеничка, веранда пред входа на къщата
на ищцата и частта от мястото пред нейния гараж. Нямало нанесени конкретни размери и
площи. Вариантът налагал разбИ.е на коритото на чешмата им и мръсния канал, както и
премахването на чешмата, разбИ.е на част от стената на оградата, за да достигнат до
градината си, развалянето на части от трайни огради и изграждането на нови. В жалбата се
твърди, че жилищните сгради на ищцата и на ответниците са построени една до друга и
единственото място за пешеходен и транспортен достъп от улицата било и продължава да
бъде мястото, което се ползва общо от страните. В него се намирали кладенецът, дворната
чешма и ВиК шахти. Имотът се ползвал така от 50-60 години. Поддържа се, че показанията
на свидетелката, посочена от ищцата, са емоционални и пристрастни, както и че касаят
действия, които не се случват всеки ден. Въз основа на тези съображения Л. М. Б. и И. Б. Б.
молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.
С въззивната жалба е отправно искане да бъде допуснат оглед на имота с цел
проверка на фактическото му ползване и преценка дали определеният от
първоинстанционния съд вариант на ползване е съобразен с него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на жалбата от Ц. Х. Х., с който е
изразено становище, че същата е неоснователна, а атакуваното решение – правилно. С него е
изложено, че първоинстанционният съд се е съобразил с многобройните искания на страните
по делото, дал възможност на ответниците да поставят свои изисквания и били допуснати и
приети основно, допълнително и доработка към допълнителното заключение, с които били
предложени четири варианта на разпределение на ползването на имота. Ответниците не
искали разпределение на ползването и настоявали за запазване на досегашното положение,
но то накърнявало правата на въззиваемата. Поддържа се, че вещото лице изрично заявило,
че четвъртият вариант е крайно неудобен за страните, като според него общият терен за
ползване бил 105 кв.м., в него попадали двете шахти и входната веранда на ищцата, а
ответниците имали достъп за кола до гаража. Според ответницата по жалбата
първоинстанционният съд приел правилно третия вариант на разпределение на ползване
като най-удачен, тъй като предвиждал равностойни по площ дялове за ползване, осигурявал
еднакъв, удобен и безпрепятствен достъп до жилищната сграда и дворното място на всички
съсобственици чрез обособяване на част от дворното място около сградата като такова за
общо ползване. Този вариант бил съобразен със съществуващите сгради и конкретното
фактическо състояние на дворното място. Определената площ за общо ползване била
възможно най-малка с оглед да не възникват конфликти между страните. Сочи, че при този
вариант нито чешмата на ответниците, нито мръсният канал попадат в дела й и в частта за
общо ползване. Твърди, че при сегашното положение не може да ползва гаража си, тъй като
ответниците паркират автомобила си пред него. Поради това счита, че вариант четвърти е
неудобен и нецелесъобразен. Въз основа на тези аргументи Ц. Х. Х. моли атакуваното
решение да бъде потвърдено.
По доказателственото искане за допускане на оглед на процесния имот въззиваемата
изразява становище, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като е преклудирано
поради обстоятелството, че по делото са представени скици, от които съдът да направи
2
извод за всички сгради, намиращи се в процесния имот, както и поради обстоятелството, че
имотът е посетен неколкократно от вещото лице, като въз основа на непосредствените му
впечатления били изготвени и дадени варианти за разпределение на ползването.
В изпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с определение № 700/
06.10.2025 г., ищцата Ц. Х. Х. е депозирала молба по делото с вх. № 6439/ 17.10.2025 г., с
която е посочила чия собственост е всяка от сградите, находящи се в процесния имот, както
и кой ги ползва фактически, както следва: сграда с идентификатор ***- масивна жилищна
сграда със застроена площ от 68 кв.м. - собственост на ищцата Ц. Х. Х. и се ползва от нея;
сграда с идентификатор *** - масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м. -
собственост на ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. и се ползва от тях; сграда с идентификатор
61577.505.1336.5 - гараж на един етаж със застроена площ от 20 кв.м. - собственост на
ищцата Ц. Х. Х. и се ползва от нея; сграда с идентификатор 61577.505.1336.8 - друг вид
сграда за обитаване на един етаж със застроена площ от 20 кв.м. - собственост на
ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. и се ползва от тях; сграда с идентификатор 61577.505.1336.9 -
гараж на един етаж със застроена площ от 18 кв.м. -собственост на ответниците Л. М. Б. и И.
Б. Б. и се ползва от тях; сграда с идентификатор ***0 - друг вид сграда за обитаване на един
етаж със застроена площ от 7 кв.м. - собственост на ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. и се
ползва от тях; сграда с идентификатор ***1 - селскостопанска сграда на един етаж със
застроена площ от 10 кв.м. - собственост на ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. и се ползва от
тях; сграда с идентификатор ***2 - селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ
от 14 кв.м. - собственост на ответниците Л. М. Б. и И. Б. Б. и се ползва от тях; както и сграда
с идентификатор ***3 - селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 10 кв.м.
- собственост на ищцата Ц. Х. Х. и се ползва от нея. В молбата е описано още, че
жилищните сгради са на самата улица „И. Вазов“ и всяка от страните има достъп до тях,
като входът е откъм улицата. Сочи се, че към момента колите на ответниците и те самите
преминават върху водомерната шахта на ищцата, което е крайно неудобно за нея и поврежда
шахтата, а освен това има възможност за манипулиране. Уточнено е, че в имота има
кладенец, който се ползва общо, както и че няма ограждения.
С молба с вх. № 7246/ 14.11.2025 г. Л. М. Б. и И. Б. Б. са изразили становище по
молбата на Ц. Х. Х. от 17.10.2025 г., като са оспорили твърдението й, че в имота няма
ограждения. Заявили са, че между частите, които се ползват самостоятелно от страните, е
изградена ограда с вратички за влизане.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
намира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК
и е подадена от легитимирани лица в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Към настоящия момент констатираните нередовности на исковата
молба са отстранени от ищцата. Поради това делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
Доколкото във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна, че избраният от първоинстанционния съд трети вариант
на разпределение на ползването на имота не е съобразен с фактическото му състояние и със
съществуващи на място шахти, чешма с корито, оградна стена и веранда пред къщата на
ищцата, че препятства ползването по предназначение на част от сградите, че налага
разрушаване на коритото на чешмата и премахването й, разбИ.е на мръсен канал и на част
от стена на ограда, за да може жалбоподателите да имат достъп до определената им за
ползване част от имота, че налага изграждането на нова стена, както и че в него не са
посочени размери, въз основа на които да бъде направено фактическото разпределение на
ползването, съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза със
задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на
процесния имот съвместно със страните, да онагледи на скица възприетите от него данни за
имота, включително всички намиращи се в него сгради, подобрения и съоръжения (шахти,
канализационни тръби, построени огради, кладенец, веранда пред входа на къщата на
ищцата и др.), фактическо ползване на имота от страните и да отговори на въпросите: дали
3
представеният пред първоинстанционния съд трети вариант на разпределение на ползване е
съобразен с фактическото му състояние, съществуващи на място шахти, чешма с корито,
оградна стена и веранда пред къщата на ищцата, дали препятства ползването по
предназначение на сградите, дали налага разрушаване на коритото на чешмата и
премахването й, разбИ.е на мръсен канал и на част от стена на ограда, за да може
жалбоподателите да имат достъп до определената им за ползване част от имота, както и
дали налага изграждането на нова стена; да посочи размерите в сантиметри на всяка от
определените по трети вариант части за ползване на страните (конкретно отстояние от
оградите, от сградите и т.н.); както и да представи свои варианти на разпределение на
ползване на имота (или преработени вариантите на приетите от първоинстанционния съд
заключения на съдебно-техническата експертиза), съобразени с правата на страните,
фактическото му състояние, собствеността върху изградените в него сгради/постройки,
веранда пред входа на къщата на ищцата, предназначението и обслужването на сградите,
ползваните от всяка от страните подобрения и съоръжения, които да не предполагат
разрушаване на съществуващи подобрения/съоръжения, както и изграждането на нови, да
осигуряват достъп на страните до частта, която следва да ползват, като при изготвянето им
да бъдат посочени конкретни размери в сантиметри и да бъдат онагледени на скици всички
намиращи се в имота сгради, съоръжения и подобрения. Искането на жалбоподателите за
допускане на оглед на имота следва да бъде оставено без уважение, тъй като същият не би
способствал за изясняване в цялост на посочените обстоятелства и предвид допускането на
експертиза не е необходим за това.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 15.01.2026 г. от 11:50 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача съгласно мотивната част на
настоящото определение. ОПРЕДЕЛЯ депозит от 450 лева, вносим от жалбоподателите по
сметка на Окръжен съд - Перник в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението, като в същия срок да бъдат представени доказателства за внасянето на
сумата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Галин Валентинов Вутов, с адрес: гр. Перник, кв.
Изток, ул. Юрий Гагарин, бл. 31, вх. Г, ет. 2, ап. 4, тел.: 0898 899 258, който да се призове
след представяне на доказателства за внесен депозит. В призовката до него да бъде
посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за допускане на оглед на
имота.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
4
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5