№ 227
............... , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530101868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с § 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и §
62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Подадена е жалба от К. ИВ. П. против Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора. Жалбоподателката твърди в жалбата, че е наследник на Д. С. Х.,
заедно с още други наследници. Като такава получила от Община Стара Загора - писмо с
изх. № 10-11-3333/18.03.2021г. на 05.04.2021г., относно обявяване на заповеди в местност „
Юнаците“, землище с.Малка Верея, община Стара Загора, подписано от арх. Виктория
Грозева. С това писмо били изброени заповедите, между които и настоящата, с които се
признава право на собственост на ползвателите.
Счита посочената заповед, с която Кмета на Община Стара Загора признава правото
на собственост на основание & 46 ПЗР на ЗСПЗЗ на Т. Г. ХР., ЕГН ********** от гр.Стара
Загора върху имот № 330.300 от 750 кв.м. в местността „Бащиното“ „ Бобоолу“,, Юнаците“ в
землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти за материално
незаконосъобразна и неправилна, като моли съда да я отмени.
Видно от мотивите на обжалваната заповед и към момента на подаване на
заявлението за трансформиране, а и към момента на издаване на заповедта, имота
представлява ЛОЗЕ и ОВОЩНА ГРАДИНА. Следвало обаче, за да се трансформира правото
на ползване в право на собственост, тя да бъде единствена за семейството на ползвателя,
който да живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът.
Правото на собственост е възстановено на Т. Г. ХР. от ................ Следвало да се
1
съобрази налице ли е и следващата хипотеза за забрана за придобиване право на собственост
от ползвателя, а именно - близостта на населеното място, а именно - на по-малко от 30 км. от
................ Доказателства за изпълнение на тази процедура не са налице.
Заповедта на Кмета на Община Стара Загора била издадена на 25.02.2020г., а била
връчена на ищцата едва на 05.04.2021г., една година по-късно. Счита, че не била спазена
предвидената в &4б от ЗСПЗЗ процедура, поради което постановената заповед е
незаконосъобразна и неправилна.
Моли съда да отмени Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора, като незаконосъобразна и неправилна. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и счита заповедта за законосъобразна.
Заинтересованото лице Т. Г. ХР. чрез процесуалния си представител представя отговор,
в който излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Моли съда да
отхвърли жалбата против Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора. Претендира за направените разноски.
Заинтересованите лица ЗЛ. ДР. СТ., К. Д. В., Р. ИВ. Р., К. ЗЛ. ХР., П. ИВ. П., М. Ж. ДР.,
М. ИВ. М., редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,вр. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
01.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г./представен по
делото/, на основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, е
признато на Т. Г. ХР., ЕГН **********, от ..............., правото да придобие собственост върху
имот № 330.300, с площ от 750 кв.м., местност „Бащиното“ /“Бобоолу“/ /“Юнаците“/, в
землището на с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи:
№330.299, №330.552, № 330.304, № 330.658, № 330.303, № 330.302 и № 330.301. Със
заповедта е възложено на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка
на имота, съгл. изискванията на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ. Заповедта е връчена на жалбоподателя
П. на 05.04.2021г., видно от разписка, приложена към преписката по жалбата.
По делото не е представено решение на ПК гр.Стара Загора за възстановяване на
наследниците на Д. С. Х. на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
граници на процесния недвижим имот.
2
Видно от удостоверение за наследници № 140/20.12.2019г. на Община Стара Загора,
наследници на Д. С. Х., поч.на 25.06.1965г., са жалбоподателят К. ИВ. П., ЗЛ. ДР. СТ., К. Д.
В., Р. ИВ. Р., К. ЗЛ. ХР., П. ИВ. П., М. Ж. ДР., М. ИВ. М. - всички конституирани като
заинтересовани страни по делото.
По делото са представени две заявления – вх. № 0905059/26.06.1992г. и вх.№ 9403-
2483/30.01.1998г., с които Т. Г. ХР., на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискала
правото й на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения й имот,
находящ се в местността “Бобоолу“ при граници: имоти на Пенчо Пенев Иванов, Георги
Кирев и Георги Стоев, представляващо лозе и овощна градина, като е посочила, че в имота
има лозе и овощна градина и сграда 12 кв. В заявлението от 1998г. е посочила, че този имот
е единствената й земеделска земя.
Представено е Удостоверение № 1058/01.11.1982г., от което се установява, че с
Решение № 113”а” на ГНС ............... на Изпълнителния комитет е предоставено право на
ползване на Т.Г. П. по 76 – то Постановление на Министерски съвет от 05.12.1977г., на лозе
и овощна градина с площ от 0.750 дка, намиращ се в местност „Бобоолу“ в землището на
гр.Стара Загора. Представено е Решение № 80/29.06.1982г. на Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет за одобрен списък на раздадена земя от 52 дка, в който под номер
105 фигурира Т.Г. П.. От декларация за идентичност на имена от 11.08.2020г. се установява,
че Т.Г. П. и Т. Г. ХР. са едно и също лице.
По делото са изслушани заключения на съдебно - техническа и съдебно - агрономическа
експертиза, които не са оспорени от страните и съдът възприема като компетентни и
обосновани. Вещите лица посочват, че процесният имот № 330.300, с площ от 750 кв.м.,
местност „Бащиното“ /“Бобоолу“/ /“Юнаците“/, в землището на с. Малка Верея е
предоставен за ползване на Т.Г. П.. Към момента на издаване на Заповед № 10-00-
601/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора процесният имот представлява лозе,
овощна градина. За имота все още няма оценка, тъй като планът на новообразуваните имоти,
част от който е процесният имот, все още не е влязъл в сила. По тази причина за имота не е
заплатена цена. От направената справка от вещото лице в Агенция по вписвания, е
установено, че този имот не е единствения собствен на Т. Г. ХР.. Установено е, че в имота
има лозови насаждения на възраст над 20 години, 6 броя бадеми на възраст около 30 години,
5 броя бадеми на възраст около 40 години, 5 броя бадеми на възраст около 40 години, 4 броя
орехи на възраст над 30 години. Към момента имотът е занемарен и не се обработва.
По делото са събрани и гласни доказателства: От показанията на свидетелите Х. Г. Х. и
И. М. М. се установява, че имотът е бил терасиран и е представлявал овощна градина и лозе
още в самото начало, когато започнали да го обработват. Свидетелят Х. твърди, че е съпруг
на Т.Х. от 1986г. и след това е започнал да го обработва заедно със съпругата си. Грижили
се за дърветата и лозето до 2004г., като след това само го посещават,за да видят дали
постройката не е разбита. След 2004г. свидетелят Х. получил друго лозе, което обработва,
тъй като добива от него е по-добър. Свидетелят М. твърди, че е племенник на Т.Х. и като
3
малък ходил често в процесния имот с баба му, дядо му, леля му и свако му, за да
обработват градината. Твърди, че до преди 4-5 години неговите леля и свако обработвали
имота основно заради лозето.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечиви и последователни.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателят е лице с право на жалба, като същата е депозирана в законовоустановения
срок и е допустима. По същество, направеното от жалбоподателя искане за отмяна на
обжалваната заповед е неоснователно, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на
предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която
дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който
кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето
производство.
Разпоредбата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда правото на ползвател на земеделски
земи, предоставени му за ползване по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет и на Министерския съвет, да придобие собствеността върху ползваният
от него имот, ако земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е
единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът, и заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок
от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са
конкретно посочени актовете, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63
ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен
нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по
степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона, спрямо правилника за неговото
прилагане.
В конкретният случай Т. Г. ХР. е била именно такъв ползвател, по силата на одобрения
списък с Решение № 113”а” на Изпълнителния комитет на ГНС ..............., в изпълнение на
76 – Постановление на МС от 05.12.1977г., като й е било предоставено ползването върху
земеделска земя – нива с площ от 0,750 дка, находяща се в м."Бобоолу“ в землището на
с.Малка Верея. Посоченото Постановление № 76/1977г. на МС е сред изброените в § 63 ПЗР
на ППЗСПЗЗ.
Поради това, налице е първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване.
След като е налице първата предпоставка, то следва да се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – имотът да представлява
4
лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя,
който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е
общинска или държавна.
Следва също така да е подадено заявление в определените от закона срокове.
Разпоредбите на § 4б от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ дават
преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни
градини, да придобият правото на собственост върху тях, след като ги заплатят на
собственика чрез общината или ако му предложат в замяна собствена земя.
С нормата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се създава облекчен режим за ползвателите,
които са отгледали цитираните трайни насаждения, да придобият правото на собственост
върху земята. Разумът на закона е, че лозята и овощните градини се създават за
продължителен период във времето и е справедливо плодовете от тях да се ползват от тези,
които са ги отгледали. Безспорно се установява, че в законоустановения срок - през 1992 и
през 1998г. Т. Г. ХР. е подала заявления до Община Стара Загора за изкупуването на имота
по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Описаният в двете заявления имот съвпада с
местонахождението на процесния имот № 330.300.
Видно от заключенията на съдебно - техническа и съдебно -агрономическа експертиза,
имот № 300 в помощния план на ползвателите е показан като овощна градина. От същото
заключение и от свидетелските показания, се установява, че още от 1985г., както и към
датата на подаване на заявленията през 1992г. и през 1998г. имотът е бил лозе и овощна
градина, и се е ползвал с такова предназначение от фамилията на Т.Х.. С оглед на
изложеното, съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателите, че имотът
не е представлявал лозе или овощна градина. За да отговаря на тези изисквания, определящо
е предназначението на земеделската земя, а именно - за отглеждането на лозя или овощни
насаждения, а не организацията й съгласно агрономическите изисквания. /в този смисъл
Решение № 35/24.03.2016г. по гр.д.№ 5784/2015г. на ІІ-ро г.о. на ВКС/. Правнозначимият
факт е изискването имотът да представлява лозе или овощна градина към момента на
придобиването на собствеността, който безспорно се установява по делото, като освен това -
от доказателствата по делото се установява, че и понастоящем в имота има налични
дървесни овощни видове и лозе.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно
административният орган е признал правото на Т. Г. ХР. да придобие правото на
собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. В този смисъл е
съдебната практика, отразена в Решение № 7987 от 29.10.2001г. на ВАС по адм. д. №
3222/2001г., докладчик съдията Мария Костова, Решение № 6431 от 08.08.2001 г. на ВАС по
адм. д. № 1465/2001 г., докладчик съдията Тотка Янева, съгласно която, изискванията на
разпоредбата на § 46 от ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост от ползувателя са
дадени алтернативно, а не кумулативно, при което е достатъчно да се установи, че
предоставената за ползване земя е лозе или овощна градина.
5
Ето защо, съдът следва да отхвърли като неоснователна подадената от К. ИВ. П.
против Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,вр. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г.
на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1714/09.10.2018 г./представен по делото/, на
основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на
Т. Г. ХР., ЕГН **********, от ..............., правото да придобие собственост върху имот №
330.300, с площ от 750 кв.м., местност „Бащиното“ /“Бобоолу“/ /“Юнаците“/, в землището на
с. Малка Верея, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: №330.299,
№330.552, № 330.304, № 330.658, № 330.303, № 330.302 и № 330.301.
На основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на Община Стара
Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и на Т.Х. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на жалбоподателката за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. ИВ. П., ЕГН **********, от ..............., ............ .. ........., със
съдебен адрес: ..............., ........., чрез адвокат Г.Г. против Заповед № 10-00- 601/25.02.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с
параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,вр.
§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на комисия, назначена със Заповед № 10-
00-1714/09.10.2018 г./представен по делото/, на основание §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на Т. Г. ХР., ЕГН **********, от ...............,
правото да придобие собственост върху имот № 330.300, с площ от 750 кв.м., местност
„Бащиното“ /“Бобоолу“/ /“Юнаците“/, в землището на с. Малка Верея, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от
16.05.2019г., при граници и съседи: №330.299, №330.552, № 330.304, № 330.658, № 330.303,
№ 330.302 и № 330.301, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. ЕГН **********, от ..............., ............ .. ........., със съдебен адрес:
..............., ........., чрез адвокат Г.Г. да заплати на Община Стара Загора, бул. Цар Симеон
Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров сумата от 300,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. ИВ. П. ЕГН **********, от ..............., ............ .. ........., със съдебен адрес:
6
..............., ........., чрез адвокат Г.Г. да заплати на Т. Г. ХР. от гр.Стара Загора, със съдебен
адрес: ..............., ........., чрез адвокат И.М. сумата от 700,00 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат и вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред
Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7