№ 56279
гр. София, 05.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110111846 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Моят кредит“ ЕООД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. И. Д. за сумата от 1446,20
лева – задължение по издаден Запис на заповед от 30.05.2022 г.
От текста на заявлението и уточнителна молба с вх.
№103714/12.04.2023 г. се установява, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на задължения по договор за потребителски кредит, които според
заявителя възлизат на 815,22 лева непогасен остатък от главница; 61,22 лева –
остатък от договорна лихва за периода от 14.06.2022 г. до 29.11.2022 г.;
419,76 лева – остатък от неустойка за неосигуряване на поръчител, и 150 лева
– допълнителни такси – задължения по договор за кредит между страните №
69852/30.05.2022 г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги към
него.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит, обезпечен с издадения от длъжника запис на
заповед.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
1
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
В уточнителната молба заявителят е посочил, че длъжникът Д. е
погасил по кредита общо 577 лева, от които 342,35 лева са за „неустойка по
чл. 12, ал. 4 от договора“. В приложения към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение договор за паричен заем в чл. 12, ал. 4 е посочено, че
неустойка в размер на 762,22 лева се дължи в случай, че в 3-дневен срок от
сключване на договора не се предостави на заемодателя обезпечение чрез
банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, които отговарят
на редица кумулативно определени условия, включително доход в размер на
най-малко 2 минимални работни заплати за страната и нямат други
задължения по заеми.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер около 75
% от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (1000
лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка може да създаде съществено и неоправдано неравновесие между
правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение, поради
което намира същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното същата
се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я приложи.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на обезпечение с
качество, годно да обезпечи от два до осем пъти размера на задължението по
договора, при отпуснат заем в размер на около 1 минимална работни заплати
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Обстоятелството
дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави се следи и в
заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК), поради което съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за това задължение.
2
Претендираното вземане за „допълнителни услуги“ по чл. 18 от
договора за кредит и нарочния договор за допълнителни услуги се основава
на следното. По договора за допълнителни услуги такива са „избягване на
предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“. Това не
са услуги в тесния смисъл на думата, а лихви за забавено плащане, които не
могат да се начисляват съгласно
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, тъй като са в размер, по-висок от законната лихва (по
70 лева за 30 дена, или годишен лихвен процент с оглед размера на вноските
от 85,46 лева от
982 %). що се отнася до услугата „възможна промяна на погасителен план“,
нейното „изпълнение“ изцяло зависи от волята на кредитора, което прави
клауза за заплащане на подобна „услуга“ вероятно неравноправна съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП. Поради това и за обезпечаване на вземането за такси за
подобни „услуги“ не може да се издава заповед за незабавно изпълнение.
Таксите по чл. 18 от договора за кредит – за действия по събиране на
задължението, също са такси за извънсъдебно изпълнение, чието събиране от
длъжника по договор за потребителски кредит е забранено от
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр. За обезпечаващата изплащането на тези суми заповедна
ценна книга не може да се издава заповед за незабавно изпълнение съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В уточнителната се твърди, че част от посочената неустойка в размер на
342,45 лева е платена изцяло от длъжника Д., като са погасени и 184,88 лева
от главницата от 1000 лева и 49,77 лева договорна лихва от общо 110,99 лева.
Съдът намира, че с платените сума следва да се намалят твърдените размери
на задълженията, които се претендират в заповедното производство за
обезпечение на договора с издадения запис на заповед. Това следва от
обстоятелството, че законът задължава съда да не допуска предварително
изпълнение на задължения, които се основават на вероятно неравноправни
договори с потребители (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
В случая се иска допускане на незабавно изпълнение, а правилото на
чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори задължава националните съдилища да не приложат
последиците на неравноправната договорна клауза спрямо потребителя,
особено в случаи, в които потребителят не може да се защити
непосредствено, както това става при издаване на заповед, която подлежи на
незабавно изпълнение. В случая е вярно, че потребителят би могъл да възрази
срещу заповедта, но само след като съдът е допуснал изпълнение. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз (т. 1 от Определение от 17.01.2023 г.
по дело C-379/21 „Ти Би Ай банк“ ЕАД) съдът не следва само да констатира
неравноправния характер на договорните клаузи, а и да не допуска незабавно
изпълнение на всички платени от длъжника на основание неравноправна
клауза или вероятно дължими се от него по такава суми.
Следователно съдът следва да приеме, че е налице плащане на общо 577
лева, което следва да се отчете като погасило задължения за лихви и главница
по кредита, като се отчита правилото, че задължението се погасява в този ред
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При това положение съдът следва да приеме, че
3
общият размер на задължението по договора за потребителски кредит,
обезпечен със запис на заповед, за който се иска допускане на изпълнение по
делото, възлиза на 1100,99 лева (сбор от главница и възнаградителни лихви
съгласно уточнителната молба на заявителя). След приспадане на платените
577 лева, остават неплатени обезпечени задължения в размер на 523,99 лева,
за която сума заявлението следва да се уважи, като се отхвърли за разликата
до 1446,20 лева.
Пропорционално на уважената част от претенцията – 523,99 лева от
общо 1446,20 лева, или 36,23 % следва да се присъдят и разноските по делото,
които следва да се присъдят пропорционално като 10,48 лева държавна такса
и 161,22 лева – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 3010310/13.02.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„Моят Кредит“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София,
бул. „Ал. Стамболийски“, № 55, ет. 3, иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу Д. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: Столична община, с.
Герман, ул. Трети март“, № 11, да плати на заявителя сумите в размер на
разликата между 523,99 лева (петстотин двадесет и три лева и 99
стотинки) и претендирания размер от 1446,20 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и 20 стотинки) – задължение по Запис на заповед
от 30.05.2022 г.
УКАЗВА съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Моят кредит“
ЕООД, че може да предяви отхвърлената претенция с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила, като запази
размера на платената държавна такса от 18,52 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи на страните (и двете).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4